(Решение на Съда на ЕС в дело С-300/14, Imtech Marine Belgium)

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия), относно тълкуването на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.

Фактите по главното производство са следните. Imtech Marine извършва различни услуги за Radio Hellenic, което му дължи поради това сумата от 23 506,99 EUR. Съгласно общите условия на Imtech Marine при липса на плащане се дължи неустойка в размер на 10 % заедно с лихва за забава в размер на 12 % годишно. Въпреки многократните напомняния, Radio Hellenic не е изпълнил задължението си за плащане, поради което Imtech Marine предявява иск пред Rechtbank van koophandel te Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия) за осъждане на Radio Hellenic да плати дължите суми, като иска осъдителното решение да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание на основание на Регламент № 805/2004. С решение от 5 юни 2013 г. посочената юрисдикция осъжда Radio Hellenic в неприсъствено производство да плати исканата сумата, заедно с неустойка от 10 % и лихви за забава. Въпреки това тази юрисдикция приема, че не може да удостовери решението като европейско изпълнително основание, тъй като липсвало вътрешно законодателство във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 805/2004.

Imtech Marine обжалва въпросното решение пред запитващата юрисдикция в частта му, в която се отказва издаването на европейско изпълнително основание по смисъла на Регламент № 805/2004. Запитващата юрисдикция отбелязва, че въпросът за съответствието на белгийското право с изискванията на член 19 от Регламент № 805/2004 действително е дискусионен, както и съответните правомощия на съда и секретаря на съда по отношение на удостоверяването на решение като европейско изпълнително основание.  По-специално запитващата юрисдикция посочва, че по отношение на процедурата за преразглеждане, предвидена в член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004, срокът за обжалване на решение, постановено в неприсъствено производство, съгласно белгийското право може да изтече, преди длъжникът да е успял да упражни правото си на жалба. При тези обстоятелства Hof van beroep te Antwerpen решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 6 и 19 от Регламент № 805/2004.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19 от Регламент № 805/2004, във връзка с член 288 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19, който предвижда, че решение може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако длъжникът е оправомощен от закона на държавата членка по произход да иска преразглеждане на съответното решение. Съгласно съображение 19 от Регламент № 805/2004 същият не налага на държавите членки задължението да приспособят националното си законодателство към минималните процесуални изисквания, които той предвижда, нито следователно да въведат специална процедура за преразглеждане по смисъла на посочения член 19. Следователно, според Съда, единствената последица от липсата на процедура за преразглеждане е, както предвижда самият член 19 от Регламент № 805/2004, невъзможността за удостоверяване на решението като европейско изпълнително основание при посочените в този член условия. При тези обстоятелства, държава членка, която в съответствие със същия регламент избере да не адаптира законодателството си, не нарушава член 288 ДФЕС. Следователно Съдът отговаря на първия въпрос, че член 19 от Регламент № 805/2004, във връзка с член 288 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19.

С втория и третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установят условията, с които член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004 обвързва удостоверяването на решение, постановено в неприсъствено производство, като европейско изпълнително основание.  Член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004 предвижда, че в хипотезите, посочени в параграф 1, букви а) и б) от този член, решение може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако длъжникът е оправомощен от закона на държавата членка по произход да иска преразглеждане на съответното решение. Посочената в член 19, параграф 1, буква а) от Регламент № 805/2004 хипотеза визира случая, при който документът за започване на процеса или равностоен документ е връчен на длъжника по един от начините по член 14 от посочения регламент, като връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна. Хипотезата на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/2004 обхваща случая, при който длъжникът не е оспорил вземането поради непреодолима сила или поради изключителни обстоятелства, без вина от негова страна. Тази хипотеза може да обхваща и положение, при което пречката за оспорването продължава да е налице и във фазата, в която тече срокът за обжалване на въпросното решение.

Според Съда, с цел да бъдат зачетени правата на защита на длъжника и правото на справедлив съдебен процес, гарантирани в член 47, параграф 2 от Хартата, следва да се въведе изискване въпросните правни средства, на първо място, да позволяват пълно преразглеждане на решението от правна и фактическа страна, за да е налице процедура за преразглеждане по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004. На второ място, посочените правни средства трябва да позволяват на длъжника, който се позовава на една от хипотезите, посочени в член 19, параграф 1, букви а) и б) от този регламент, да поиска такова преразглеждане след изтичане на обичайните срокове, предвидени в националното право за възражение или подаване на жалба срещу решението. Такъв по-специално е случаят, когато националното право предвижда възможност за продължаване на тези срокове, така че те отново започват да текат, най-рано считано от деня, в който длъжникът действително е имал възможност да узнае съдържанието на решението или да упражни правото си на жалба. Следователно, вътрешното право трябва да допуска такова продължаване на сроковете за обжалване както в случай на непреодолима сила, така и при наличие на изключителни обстоятелства, независещи от волята на длъжника и без вина от негова страна.

С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6 от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че удостоверяването на решение като европейско изпълнително основание е съдебен акт и следователно поверено само на съда.  Член 6, параграф 1 от Регламент № 805/2004 предвижда, че заявлението за удостоверяване като европейско изпълнително основание на решение по безспорно вземане трябва да бъде подадено пред съда по произход, без да уточнява кой в рамките на този съд е компетентен да издаде такова удостоверение. При това положение, според Съда, може да се направи разграничение между същинско удостоверяване на решение като европейско изпълнително основание и формалния акт на издаване на удостоверението. Докато формалният акт на издаването на може да бъде делегирано на секретаря на съда, решението за удостоверяване като европейско изпълнително основание трябва да бъде издаден от съдия.