(Решение на Съда от 21 юни 2012 г. по дело С-15/11, Sommer)

Протоколът относно условията и договореностите за приемането на Република България ( и на Румъния) в Европейския съюз [1] предвижда, че по време на преходния период след присъединяването на новата държава членка, условията за достъпа на българските граждани до пазара на труда в останалите държави членки се урежда в съответни национални разпоредби или чрез двустранни споразумения ( т.1, §2 от приложение VІ на Протокола)). Същевременно този Протокол съдържа преференциална клауза, по силата на която третирането на българските граждани по отношение достъпа до пазара на труда следва не само да съответства на режима, предоставен на граждани на трети страни, но да бъде и по-благоприятен от него ( т.1, §14 от приложение VІ).

В казуса по главното производство жалбоподателят г-н LeopoldSommer, австрийски гражданин, подава през м.януари 2008г. искане за разрешение за наемане на работа като шофьор на български студент, с трудова заетост от 10,25 часа седмично( т.е.непълно работно време) и брутно месечно възнаграждение от 349 евро. Регионалното бюро на службата по труда и заетостта във Виена ( LandesgeschäftsstelledesArbeitsmarktserviceWien), ответник по главното производство, отхвърля искането с мотив, че максимално допустимият брой чуждестранни работници ( 66000) за Виена е надхвърлен с 17757 допълнителни работници. Сезираният със спора административен съд (Verwaltungsgerichtshof), след като констатира, че приложимата към казуса австрийска правна уредба обвързва издаването на разрешението за наемане на работа на чужденци с проучване на състоянието на пазара на труда и с други условия, свързани с важни икономически и обществени интереси, отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС за съвместимостта на националното законодателство с правото на Съюза.

На първия въпрос, с който запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали т.1, §14 от приложение VІ на Протокола трябва да се тълкува в смисъл, че условията за достъп до пазара на труда на българските студенти по време на преходния период след присъединяването на България не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност[2], отговорът на Съда е положителен и той постановява, че тези условия не могат да бъдат по-ограничителни от условията, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО , като българските студенти трябва да се ползват с преференции пред студенти, граждани на трети страни.

Що се отнася до съвместимостта на разглежданата австрийска правна уредба с правото на Съюза ( чл.17 от Директива 2004/114), изводът на Съда – след анализ както на общата структура на директивата и на нейната чел, така и в частност на разпоредбата на чл.17 – е, че въпросното национално законодателство, което предвижда необходимост от извършване на системно проучване на пазара на труда и допуска издаването на разрешение за наемане на работа само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова дейност, и което обвързва издаването на разрешение за работа освен със системното проучване на състоянието и развитието на пазара на труда също и с прилагането на допълнителни условия, предвижда по-ограничително третиране на българските граждани, отколкото предвиденото за гражданите на трети страни по силата на Директива 2004/114.

***

[1]ОВ L 157, стр.29

[2]OB L 375, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94