(Решение на Съда на ЕС по дело С-15/13, Technische Universität Hamburg-Harburg)

 

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Германия), в рамките на спор между Хамбургския технически университет („университетът“) и Hochschul-Informations-System GmbH (наричано по-нататък „HIS“), от една страна, и Datenlotsen Informationssysteme GmbH, от друга, по въпроса дали е било законосъобразно университетът да възложи определена обществена поръчка пряко на HIS, без да приложи предвидените в Директива 2004/18[1] процедури за възлагане на обществени поръчки.

Университетът е публично висше училище , което е публичноправна организация по смисъла на член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 и следователно е възлагащ орган. С цел придобиване на информационна система за управление за целите на висшето образование университетът провежда процедура по оценяване, в рамките на която сравнява информационните системи на Datenlotsen Informationssysteme GmbH и на HIS. След оценяването университетът решава да закупи информационната система на второто дружество и сключва пряко с него договор за доставка, без да приложи процедурите за възлагане на обществени поръчки, предвидени от Директива 2004/18. Прогнозната стойност на тази поръчка e 840 000 EUR.

HIS е ООД, като една трета от неговия капитал принадлежи на Федерална република Германия, а две трети — на 16-те германски провинции, като частта на провинция Хамбург възлиза на 4,16 % от този капитал. Съгласно член 2 от неговия устав предметът на дейност на това дружество е да оказва съдействие на публичните висши училища и на компетентните административни органи в усилията им за целесъобразно и ефективно изпълнение на задачите им в областта на висшето образование. Информационните системи на HIS се използват в повече от 220 публични и религиозни висши училища в Германия. Съгласно устава на HIS надзорният съвет на дружеството се състои от 10 членове, от които 7 се назначават по предложение на конференцията на министрите на провинциите, 2 — по предложение на конференцията на ректорите на висшите училища, и 1 — по предложение на федералните органи. Установено е също така, че едва 5,14 % от оборота на дружеството се генерират от дейности, осъществявани за субекти, които не са публични висши училища.

Datenlotsen Informationssysteme GmbH обжалва решението за пряко възлагане на тази обществена поръчка пред Vergabekammer на провинция Хамбург — комисия, която решава като първа инстанция спорове в областта на обществените поръчки и която в случая уважава жалбата. Тази комисия приема, че не са изпълнени предвидените в практиката на Съда условия за „вътрешно“ възлагане, които биха позволили подобно пряко възлагане. Конкретно не е изпълнено условието за „аналогичен контрол“, тъй като университетът, който се явява възлагащ орган, не е в състояние да упражнява върху HIS аналогичен контрол на този, който упражнява върху собствените си служби. Освен това Vergabekammer отбелязва, че университетът разполага с автономия и че следователно провинция Хамбург не упражнява контрол нито върху него, нито върху HIS, тъй като няма постоянен представител в надзорния съвет на последното.

HIS и университетът обжалват това решение на Vergabekammer пред запитващата юрисдикция. В преюдициалното си запитване тази юрисдикция отбелязва, че Съдът досега не се е произнасял по твърде спорния в националната правна доктрина въпрос дали възлагането на поръчка в рамките на тристранно отношение – т.нар. „хоризонтална вътрешна сделка“ – попада извън обхвата на Директива 2004/18 и на съдебната практика, произтичаща от решението на Съда в делото Teckal (EU:C:1999:562). Тя счита, че смисълът и целта на допуснатото с това решение изключение от правилата на Директивата в полза на т.нар. „вътрешното“ възлагане дават основание за прилагането му и спрямо хоризонтални вътрешни сделки като разглежданата в главното производство. Запитващата юрисдикция също така посочва, че макар и публичните висши училища в Германия да разполагат с широка автономия в своята изследователска и преподавателска дейност, управлението на предоставените на университетите бюджетни субсидии се контролира от компетентните органи.

Що се отнася до контрола на провинция Хамбург върху HIS, запитващата юрисдикция отбелязва, че тъй като провинция Хамбург притежава само 4,16 % от капитала на това дружество и няма постоянен представител в неговия надзорен съвет, то е възможно да се приеме, че не е налице контрол, аналогичен на упражнявания върху собствените ѝ служби. По отношение на второто условие, изведено от практиката на Съда и свързано с „извършването на основната част“ от дейността на изпълнителя, запитващата юрисдикция смята, че в случая това условие е изпълнено, тъй като HIS работи преимуществено с публичните висши училища, а останалите му дейности имат второстепенен характер.

В решението си по делото Съдът припомня постоянната си практика, според която основната цел на разпоредбите от правото на Съюза относно обществените поръчки е осигуряването на ненарушена конкуренция във всички държави членки в областта на изпълнението на строителство, доставянето на стоки и предоставянето на услуги, което предполага задължение за всеки възлагащ орган да прилага релевантните норми на правото на Съюза, когато са изпълнени предвидените в това право условия. Следователно всяко изключение от това задължение следва да се тълкува стриктно[2].

По-нататък Съдът напомня, че изключението от това задължение по отношение на т.нар. „вътрешно“ възлагане на обществени поръчки, е оправдано по съображението, че публичен орган, който е възлагащ орган, може да изпълнява възложените му задачи от обществен интерес със свои собствени административни, технически и други средства, без да е длъжен да прибягва до други субекти, които не са част от неговите служби, и че това изключение може да обхваща и случаите, при които съдоговорителят е юридически отделен субект спрямо възлагащия орган, стига последният да упражнява върху изпълнителя „аналогичен контрол“ на контрола, упражняван върху собствените му служби, и субектът да извършва основната част от дейността си съвместно с възлагащия орган или възлагащите органи, който или които го притежава(т).[3] В такива случаи може да се приеме, че възлагащият орган използва собствени средства.

В практиката си Съдът също така е изяснил понятието „аналогичен контрол“, като е приел, че трябва да е налице възможност за възлагащия орган да упражнява „решаващо влияние“ както върху стратегическите цели, така и върху важните решения на изпълнителя и че упражняваният от възлагащия орган контрол трябва да бъде ефективен, структурен и функционален. Освен това Съдът е признал, че при определени условия „аналогичният контрол“ може да се упражнява съвместно от няколко публични органа, които притежават заедно правния субект — изпълнител.[4]

По-нататък Съдът преминава към прилагането на тези принципи към фактите в главното производство. В това отношение, той отбелязва, че е безспорно, че между университета — възлагащият орган, и HIS — изпълнителят не съществуват отношения на контрол. Всъщност университетът няма никакво участие в капитала на това дружество и няма законен представител в неговите управителни органи. Следователно факторът, който обосновава допускането на изключението за т.нар. „вътрешно“ възлагане, а именно наличието на особена вътрешна връзка между възлагащия орган и изпълнителя, липсва. Оттук и заключението на Съда, че въпросното изключение не се прилага в подобна ситуация.

В допълнение Съдът отбелязва, че във всички случаи провинция Хамбург не упражнява „аналогичен контрол“ върху университета, доколкото този контрол обхваща само част от дейността на последния, а именно единствено дейността по снабдяване, но не и дейността в изследователската и преподавателската област, за която университетът разполага с широка автономия. Признаването на наличие на „аналогичен контрол“ в такава хипотеза на частичен контрол би противоречало на съдебната практика.

Тъй като условията за наличието на „аналогичен контрол“, изведени в съдебната практика, не са изпълнени в случая, Съдът намира за ненужно да се произнася по по-общия въпрос, а именно дали изключението за „вътрешното“ възлагане може да се прилага спрямо т.нар. „хоризонтални вътрешни сделки“, тоест спрямо случаи, при които един и същ възлагащ орган или едни и същи възлагащи органи упражнява(т) „аналогичен контрол“ върху двама отделни икономически оператори, единият от които възлага обществена поръчка на другия.

Въз основа на тези съображения, Съдът отговаря на преюдициалното запитване, че член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че договор с предмет доставка на стоки, сключен между университет, който е възлагащ орган и се намира под контрола на германска федерална провинция по отношение на снабдяването си със стоки и доставките на услуги, от една страна, и частноправно дружество, притежавано от федералната държава и от някои германски федерални провинции, сред които и разглежданата провинция, от друга, представлява обществена поръчка по смисъла на тази разпоредба и съответно спрямо него трябва да се прилагат предвидените в тази директива правила за възлагането на обществени поръчки.

 ***

[1] Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.

[2] Вж. в този смисъл решение Stadt Halle и RPL Lochau, C‑26/03, EU:C:2005:5, точки 44 и 46.

[3] Вж. в този смисъл решение Teckal, EU:C:1999:562, точка 50, както и решение Stadt Halle и RPL Lochau, EU:C:2005:5, точки 48 и 49.

[4] Вж. в този смисъл решение Econord, C‑182/11 и C‑183/11, EU:C:2012:758, точка 27-31.