Свободно предоставяне на услуги – Директива 2006/123/ЕО – Член 24 – Недопускане на всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните профисии – Професия експерт-счетоводител – Забрана за установяване на контакт с потенциални клиенти

На 5 април 2011 година Съдът (голям състав) постанови решение по дело Société fiduciaire nationale d’expertise comptable, C-119/09, в областта на свободното предоставяне на услуги, с което даде тълкуване на разпоредбата на член 24, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

Запитването е отправено в рамките на спор между Société fiduciaire nationale d’expertise comptable (Национално фидуциарно дружество за счетоводна експертиза) и Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique (Министър на държавния бюджет, държавната отчетност и държавната служба) на Франция във връзка с жалба за отмяна на Декрет № 2007-1387 от 27.9.2007 г. за приемане на Кодекс за професионална етика на експерт-счетоводителите (JORF, 28.9.2007 г., стр. 15847), доколкото с него се забранява установяването на контакти с потенциални клиенти.

Запитващата юрисдикция — Държавният съвет (Conseil d’État) на Франция — поставя въпроса дали разпоредбата на член 24 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява на представителите на регулирана професия, каквато е тази на експерт-счетоводителя, да осъществяват действия за установяване на контакт с потенциални клиенти.

По преценка на Съда на 18.5.2011 г. по делото е представено заключението на генералния адвокат г-н J. Mazák, доводите и изводът от което обаче Съдът не споделя в своето решение.

По същество запитването се отнася до разпоредбата на член 24, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО, който гласи, че „държавите членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии“. В параграф 2 от същия член се указва, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Съюза, при което тези правила трябва да са недискриминационни, да са обосновани от наложителни, свързани с обществения интерес причини и да са пропорционални.

В рамките на своя анализ Съдът припомня, че директивата има за цел да се премахнат бариерите пред свободата на установяване за доставчиците в държавите членки и пред свободното движение на услуги между държавите членки, с което следва да се допринесе за създаването на свободен и конкурентоспособен вътрешен пазар.

Съдът намира, че по смисъла на член 24 от директивата разглежданото в главното производство действие на установяване на контакт с потенциални клиенти попада в понятието „търговско съобщение“, което съгласно легалното определение на член 4, точка 12 от директивата най-общо представлява форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или имидж на предприятие, организация или лице, занимаващи се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност, или практикуващи регулирана професия лица.

Едновременно с това въведената от оспорената национална норма забрана за всякакви действия за установяването на такива контакти с потенциални клиенти, следва да се счита за обща забрана, също по смисъла на член 24 от посочената директива.

При това положение Съдът установява, че е несъвместима с Директива 2006/123/ЕО националната уредба, която забранява напълно на представителите на регулираната професия на експерт-счетоводителите определена форма на търговски съобщения, каквото е извършването на действия по установяване на контакт с потенциални клиенти, и тази уредба не може да бъде оправдана с оглед на това, че е недискриминационна, основава се на наложителни, свързани с обществения интерес причини, и е пропорционална.