Интелектуално собстовеност – Марка на Общността – Регламент (ЕО) № 40/94 – Член 98, параграф 1 – Наложена от съд за марките на Общността забрана на действия, нарушаващи правата върху марката – Териториален обхват – Принудителни мeрки, съпътстващи подобна забрана – Действие на територията на държави членки, различни от тази на сезирания съд
Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО (след договора от Лисабон е чл. 267 от ДФЕС) от Cour de cassation (Франция) и се отнася до тълкуването на чл. 98 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността[1].. Запитването е отправено в рамките на спор между DHL Express France и Chronopost SA по повод използването от първото дружество на притежаваните от Chronopost марка на Общността „WEBSHIPPING“ и френската марка „WEBSHIPPING“, забраната за използване и валидността на наложените принудителни мерки на територията на ЕС.
Факти
- Дружеството Chronopost е притежател на френска марка и на марка на Общността за знака „WEBSHIPPING“. Заявената през октомври 2000 г. марка на Общността е регистрирана на 7 май 2003 г. за услуги, свързани с логистика, далекосъобщения, транспорт, пощенски услуги.
- След като установява, че DHL използва знаците „WEBSHIPPING“, „Web Shipping“ и/или „Webshipping“ за обозначаване на достъпна чрез интернет на услуга за управление на експресни пощенски пратки, на 8 септември 2004 г. Chronopost предявява иск срещу това дружество за нарушение на правата върху марката на Общността „WEBSHIPPING“ пред Tribunal de Grande Instance de Paris (Окръжен съд, Париж) (Франция), сезиран в качеството му на съд за марките на Общността по смисъла на член 91, параграф 1 от Регламент № 40/94. С решение от 15 март 2006 г. посоченият съд осъжда DHL за нарушение на правата върху притежаваната от Chronopost френска марка „WEBSHIPPING“, но не се произнася по нарушението на правата върху марката на Общността.
- С Решение от 9 ноември 2007 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд, Париж), сезиран с подадената от Chronopost жалба срещу посоченото решение и действащ като второинстанционен съд за марките на Общността, забранява на DHL, под страх от периодична имуществена санкция, да използва „WEBSHIPPING“ и „WEB SHIPPING“, за да обозначава с тях достъпна чрез интернет услуга за управление на експресни пощенски пратки, тъй като приема, че използването на въпросните знаци представлява нарушение на правата върху френската марка „WEBSHIPPING“ и марката на Общността „WEBSHIPPING“.
- Chronopost оспорва решението от 9 ноември 2007 г. пред касационната инстанция като постановено в нарушение на членове 1 и 98 от Регламент № 40/94, тъй като Cour d’appel de Paris не се произнесъл със забрана за използване от DHL на марката на Общността „WEBSHIPPING“ за цялата територията на Европейски съюз. Cour de cassation изпраща преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз с оглед тълкуването на приложимите норми от правото на ЕС.
Решението на Съда
В отговор на запитването Съдът на Европейския съюз отговаря както следва:
- Член 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 3288/94 на Съвета от 22 декември 1994 година, трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки на Общността, постановена от съд за марките на Общността, чиято компетентност се основава на член 93, параграфи 1—4 и член 94, параграф 1 от този регламент, по принцип има действие на цялата територия на Европейския съюз.
- Член 98, параграф 1, второ изречение от Регламент № 40/94, изменен с Регламент № 3288/94, трябва да се тълкува в смисъл, че принудителна мярка, като периодичната имуществена санкция, постановена от съд за марките на Общността в съответствие с националното му право, за да се гарантира спазването на наложената от този съд забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, произвежда действие не само в държавата членка на постановилия я съд, но и в другите държави членки, в които въпросната забрана действа предвид териториалния си обхват, при условията, предвидени във връзка с признаването и изпълнението на съдебни решения в глава III от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Когато националното право на някоя от тези други държави членки не предвижда принудителна мярка, подобна на постановената от посочения съд, компетентният съд на тази държава членка следва да постигне преследваната с въпросната мярка цел, като приложи съответните вътрешни разпоредби, които равностойно гарантират спазването на забраната.
***
[1] (OВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен с Регламент (ЕО) № 3288/94 на Съвета от 22 декември 1994 година (OВ L 349, стр. 83; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 185)