Решения на Съда на ЕС по дела С-403/08, Football Association
Premier League и C-428/08, Monsanto Technology
Деян Русанов [1]
Въведение
Европейският съюз е основан върху идеята за икономическа общност. Съюзът придобива конкретно политическо измерение с договора от Маастрихт, което продължава да се развива и до днес. Въпреки че икономическият аспект на Съюза датира от по-ранен етап, това не означава, че той не може да бъде обект на още по-задълбочена интеграция. Това също така не значи, че всички препятствия за свободното движение в общия пазар са премахнати. Това се наблюдава и в решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела С‑403/08 и С‑428/08 от 4 октомври 2011 г.
Това дело е от изключителен интерес както за всеки почитател на футбола, така и за правната общност, тъй като засяга множество аспекти на европейското право, като свободното движение на стоки и услуги, правото на конкуренцията и правото на интелектуалната собственост. Важността на разглежданите правни проблеми обяснява големия интерес към това дело, както и участието на пет правителства на държави членки в производството пред Съда.
Решението по дела С‑403/08 и С‑429/08 идва приблизително тридесет години след решенията Coditel I и II, занимаващи се със сходна, но не и идентична проблематика.
Факти и обстоятелства
Фактите по двете дела са сходни и могат да бъдат представени по следния начин:
Преюдициалните запитвания са отправени от английския High Court по спорове между Football Association Premier League Ltd. (наричана по-нататък „FAPL“), NetMed Hellas (наричана по-нататък „NTM“) и Multichoice Hella (наричана по-нататък „MH“) с QC Leisure и др. (дело C‑403/08) и между г‑жа Murphy с Media Protection Services Ltd (дело C‑429/08).
Делата се отнасят до търговията и използването в Обединеното кралство на средства за декодиране, които предоставят достъп до услуги за спътниково излъчване, предоставяни от излъчваща организация. Тези средства сепроизвеждат и търгуват с разрешението на тази организация, но се използват против нейната воля извън географската зона, за която са доставени.
За по-добро разбиране на контекста на делото е необходимо да бъде описан техническият процес по заснемането иизлъчването на предаванията. Няколко камери (между 20 и 25на брой) заснемат картината, като за прякото предаване се прави избор, гледната точка накоя камера да бъде предпочетена във всеки един момент. Кадрите и съпровождащият звук се прехвърлят чрез оптичен кабел до студио в Лондон, управлявано от IMG Media Limited. Добавя се отличителен знак, музика, коментар и т.н. Този сигнал се компресира и кодира, след което е изпратен по спътник към чуждестранния оператор, който го декодира, декомпресира и добавя своето лого и коментар.Този сигнал отново се компресира и кодира и се изпраща към сателит ичрез него —до абонатите му. С помощта на сателитна чиния сигналът е декомпресиран и декодиран в декодер, който се нуждае от декодираща карта. Декодерът запаметява малка част кадри и звук за целите на възпроизвеждането имна телевизионния екран. След това тези кадри се изтриват и се заменят със следващи. Времетраенето на този процес е около 5 секунди.
FAPL администрира английското футболно първенство (Premier League). Тя отговаря за заснемане на футболните срещи и упражнява правата за излъчването им по цял свят. Разпространяването на тези права, за които FAPL държи и правата по интелектуалната собственост, се извършва на национална база и всеки оператор на дадена територия получава изключително право да излъчва футболните срещи на тази територия. Дадената национална организация, придобила правото за излъчване, се задължава да не предоставя съзнателен достъп до тези предавания на клиенти извън географските граници, за които е получила лицензия (тоест територията на дадената държава). Също така тя кодира всичките си предавания, за да предотврати неупълномощено приемане във и извън националната територия. По този начин FAPL осигурява възможно най-високи приходи на своите членове, тоест футболните клубове, тъй като позволява на операторите да се отличат от своите конкуренти, в замяна на което те са готови да заплатят по-висока цена.
Трябва да се отбележи, че FAPL не изисква еднакви цени за всяка държава —тези в Гърция са значително по-ниски от тези в Обединеното кралство.
NTM е организацията, която е получила правото на излъчване на територията на Гърция. Срещите се излъчват чрез спътник по каналите „SuperSport“, на платформа „NOVA“, собственост на MH. NTM и MH имат един и същ собственик и са посочвани колективно като „NOVA“. В основата на спора е фактът, че в заведения в Англия са предавани пряко футболни срещи с помощта на чужди (в случая гръцки) декодиращи устройства.
Дело С‑403/08 засяга три пилотни дела пред High Court of Justice (Англия и Уелс), две от които засягат доставчици на стоки (QC Leisure и др.) и декодиращи спътникови устройства, позволяващи излъчването на предавания на чужди телевизии, сред които и NOVA. Третото дело е срещу съдържател на заведение, в които са осъщественитези излъчвания с помощта на чужди устройства.
По дело С‑429/08, г‑жа Murphy е прекратила договора си с BskyB (изключителният доставчик за Англия) и се е снабдила с декодираща карта, за да показва въпросните футболни срещи. Вследствие на това MPS, упълномощена от FAPL, призовава г‑жа Murphy пред Portsmouth Magistrates’ Court, който я осъждаза две престъпления по член 297 от Закона за авторското право — дизайните и патентите. Г‑жа Murphy подава жалба, която е отхвърлена от Portsmouth Crown Court. Тя оспорва това решение по съдебен ред пред High Court of Justice.
Трябва да се посочи, че гръцките организации не са обект на съдебните искове, тъй като целта и територията, за която устройствата са били закупени, не са им били известни. За да предотврати разпространението на стоки и услуги извън Гърция, NOVA е изисквала от всеки свой клиент да ѝ предостави данни за гръцки адрес на местоживеене.
В двете дела съдът спира производството и се обръща към Съда на Европейския съюз за тълкуване на правото на Съюза. Поради броя и обема на въпросите, зададени и по двете дела, те не са възпроизведени изцяло в настоящия коментар, а са изложени накратко в описанието на становището на генералния адвокат и на решението на Съда.
Приложимо право
Освен доразпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (чл. 34, 36, 56 и 101), производството се отнася и до тълкуване на разпоредби от Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 година относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване и от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Становището на генералния адвокат
Генерален адвокат („ГА“) по въпросните съединени дела е г‑жа Juliane Kokott, която представя заключенията си на 3 февруари 2011 г.
По Директива 98/84/ЕО
На първо място, ГА разглежда въпроса дали гръцките устройства за достъп до услуги представляват „незаконно устройство“ по смисъла на Директива 98/84 относно защитата на устройства за достъп до услуги. ГА не намира затруднения в разрешаването на този въпрос. Член 2, буква д) от Директивата дефинира незаконното устройство, като то трябва да бъде „създаден(о) или адаптиран(о) така, че да предоставя достъп до защитена услуга в разбираем вид, без да е налице разрешение от доставчика на услугата“. В случая обаче устройствата не са създадени от гръцкия доставчик, нито пък са били адаптирани с цел да функционират на територията на Обединеното кралство. С други думи, това, че декодиращата карта се използва извън обхвата на разрешението от доставчика, не променя факта, че устройството е създадено и предоставено от последния, и следователно не може да бъде счетено за „незаконно устройство“. Все пак ограничаването на използването на дадено устройство в случай на нарушение на договорно споразумение не противоречи на член 3, параграф 2 от Директивата, тъй като устройствата не са незаконни и следователно мерки в този случай попадат извън обхвата на Директивата.
По Директива 2001/29/ЕО
В междинната памет на устройството за възпроизвеждане се зареждат кратки кадри (четири единични изображения и съответният звук). Вторият разгледан въпрос е именно как трябва да се третира тази информация, излъчена на екран — дали е налице възпроизвеждане?
ГА Kokott счита, че този въпрос трябва да се разреши съгласно Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Тя също така смята, че се прилага правото на възпроизвеждане на преките предавания, тъй като дори и в този случай има първоначален запис, макар и нетраен, от който се извършва препредаването. След това ГА прави паралел със съдебната практика относно възпроизвеждането на статия в пресата (дело С‑5/08 Infopaq), където статията е защитена от авторско право, но не и нейните отделни думи. Все пак, анализът трябва да е различен в настоящия случай, тъй като всяко изображение е избрано и е част от интелектуалното творение, обект на излъчването. Също така „по отношение на този процес наличието на отделно взети думи може да бъде сравнено с наличието на откъслечна информация за цвета на отделно взети пиксели. От събирането на тази информация възникват единичните изображения, които имат характер на собствено интелектуално произведение“, и следователно в този случай е налице възпроизвеждане. ГА прави това заключение и относно излъчването върху екран. Възможно е да се приеме, че тези единични изображения са еквивалентни на думите в статия, които не носят цялостен смисъл извън творбата. Изображенията сами по себе си могат да не носят повече смисъл от думите извън контекста на цялостното предаване, което в нито един момент не се намира изцяло в междинната памет на устройството. По тази причина трябва да се определи дали съвкупността от едновременно възпроизведени откъси съдържа нужните елементи, за да бъде определена като интелектуално творение. В решението си Съдът следва тази логика. Още повече този аспект зависи и от отговора на въпроса дали футболните срещи са защитени от авторски права, което ще разгледаме по-долу. Независимо от това, ГА заключва, че преходните образи, създадени върху телевизионен екран, имат самостоятелно стопанско значение, за разлика от тези в паметта на декодера. Тази разлика е логична с оглед на това, че в случая излъчването на телевизионен екран представлява същинскиятпродукт запотребителите.
Директива 2001/29/ЕО е от значение и за разрешаването на въпроса дали показването на преки предавания на футболни срещи в заведения нарушава изключителното право за публично разгласяване на закриляни произведения по смисъла на нейния член 3. След кратко въведение, в което г‑жа Kokott счита въпроса за релевантен, тя се спира върху обхвата на тази разпоредба съгласно волята на европейския законодател. Тя отбелязва, че тази разпоредба е била първоначално предвидена да транспонира член 8 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост, който препраща също към член 11bis, параграф 1 от Бернската конвенция. Европейският съюз се е ангажирал да спазва последната по силата на член 9, параграф 1 от Споразумението ТРИПС. Все пак с оглед волята на европейския законодател става ясно, че в крайна сметка член 3 от Директивата не цели транспонирането на международните норми, което произтича и от нейното съображение 23. От това заключение следва, че тази разпоредба не създава права на авторите спрямо безплатно показване на произведения като тези по делото. Следователно произведението не е публично разгласено по смисъла на разпоредбата, когато предаването се приема и представя, или се показва безплатно на присъстващите в търговски помещения чрез един-единствен телевизионен екран и високоговорител. Разбира се, може да си зададем въпроса какъв би бил отговорът, в случай че заведението разполага с повече от един приемник, което не е толкова рядко явление.
Това заключение е в контраст с решение SGAE 306/05 на Съда, където под въпрос е излъчването на предавания чрез телевизионни приемници в хотел, къдетоте са повече от един.
По Директива 93/83/ЕИО
Запитващата юрисдикция пита дали национално законодателство, предвиждащо нарушение на авторските права в случай на възпроизвеждане на произведения с преходен характер, включени в спътниково излъчване, в кутията на сателитния декодер или върху телевизионния екран, е съвместимо с тази директива.
ГА отбелязва на първо място, че Директивата цели да избегне конфликт междуняколко приложими национални законодателства, като установи прилагането само на едни национални правила — тези на държавата по произход на предаването, т.е. в конкретния случай тези на Гърция. От този принцип следва, че правото на излъчване за тази държава включва и правото за излъчване в други държави. Обединеното кралство счита, че съображение 16 позволява ограничаването на някои права чрез договор. ГА отхвърля това твърдение, тъй като договорните отношения имат действие само между договарящите страни. Следователно и съгласно Директива 93/83/ЕИО правото на разгласяване чрез спътник на защитени произведения включва и това на приемане и гледане на това предаване в чужбина.
По основните свободи
Основен проблем в тази част от делото е въпросът дали са нарушени правилата за свободно движение на стоки и услуги (чл. 34, 36 и 56 от ДФЕС). Според ГА, въпреки че спрямо търговията с декодиращи устройства нито една от тези свободи не може да бъде сметната за преобладаваща, в случая се прилагат правилата за свободно движение на услуги, тъй като главен въпрос е достъпът до кодирани програми, а не толкова самите устройства като такива. След това заключение идва и логичната констатация, че ограничение, като това по делото, не само възпрепятства упражняването на тази свобода, но и разделя вътрешния пазар на национални пазари. Така остава въпросът дали подобно ограничение може да бъде обосновано и следователно законосъобразно.
На първо място, ГА разглежда възможно обосноваване на базата на интелектуалната и търговска собственост, коитопозволяват необходими ограничения за гарантирането на правата, представляващи специфичният предмет на въпросната собственост. Juliane Kokott припомня, че спрямо стоките правата могат да бъдат изчерпани на вътрешния пазар. Така, когато една стока е законно пусната на пазара от носителя на правата или с неговото съгласие, тя може по принцип да бъде препродадена, тъй като икономическата стойност на правото е реализирана. ГА счита, че изчерпването на права се прилага и по отношение на доставянето на услуги в конкретния случай. Това заключение не се променя от изводите в решение 62/79 на Съда по дело Coditel I, на което ще се спрем по-нататък, чиито факти се различават и след чието отсъждане правото на Съюза е еволюирало. Следователно за закрила на предмета на правата не е нужно разделянето на вътрешния пазар. Това заключение е още по-категорично, когато защитено произведение съставлява само малка и икономически незначителна част от цялото излъчване. Изводът е същият дори и в случай че декодиращите карти са получени вследствие на предоставяне на фалшиви данни, тъй като договорни отношения не могат да ограничат упражняването на основните свободи от трети лица.
На второ място, ГА разисква дали въпросното ограничение може да бъде обосновано с практиката в Обединеното кралство, според която е забранено прякото излъчване на футболни срещи в определени периоди с цел да се стимулира посещаемостта по стадионите. Според FAPL с внасянето на чужди декодиращи карти тази забрана може да бъде заобиколена и да даде конкурентно предимствона заведения с чужди декодиращи карти. ГА отбелязва, че такава причина би могла да бъде валидна, тъй като правото на Съюза признава спортните интереси чрез член 6 и 165 от ДФЕС. Все пак тя не може да бъде приета в конкретния случай, защото не са предоставени доказателства, че това ограничение допринася наистина за търсения ефект. Още повече, редица други държави членки не познават това ограничение, без това да пречи на посещаемостта. Все пак националният съдия може да приеме тази обосновка, ако бъде доказано, че тази забрана е нужна спрямо спецификата на английския футбол и посещаемостта на футболните мачове.
Все пак ГА признава възможност за правото на държава членка да предвиди права, чрез които авторите могат да се противопоставят на разгласяване на произведенията им в заведения. В такъв случай ограничение на свободното движение на услуги може да бъде обосновано.
По правото в областта на конкуренцията
Този аспект на делото цели да изясни дали антиконкурентните практики по чл. 101, параграф 1 от ДФЕС трябва да имат зацел да предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, или трябва да бъде налице действително засягане на конкуренцията. Становището на ГА е категорично в подкрепа на първата хипотеза. Тя оприличава като антиконкурентни практиките по делото, състоящи се в споразумение, целящо да раздели вътрешния пазар на национални пазари, зада се избегне паралелна търговия. Това не може да бъде прието за съвместимо с вътрешния пазар, освен ако не бъде обосновано по чл. 101, параграф 3 от ДФЕС.
Решението на Съда
Решението на Съда по съединени дела С‑403/08 и С‑429/08 е от 4 октомври 2011 г. Тази дата е важна с оглед на значимостта и интереса към дадените отговори по някои от зададените въпроси.
По Директива 98/84/ЕО
Съдът споделя мнението на ГА и смята, че в конкретния случай няма наличие на „незаконно устройство“ по смисъла на Директивата. Устройствата по делата не са били обект на манипулации, нямат цел да позволят безплатен достъп и не са предоставени без разрешение от доставчика. Този анализ не се променя, дори и устройствата да са придобити с помощта на невярна информация или не са използвани за частни цели, както е било договорено. Съдът също отсъжда, че ограничение в използването на устройствата в случай на нарушение на договорно споразумение не противоречи на член 3, параграф 2 от Директивата, тъй като устройствата не са незаконни и следователно Директивата не регулира подобни мeрки.
По основните свободи
Съдът считасъс сходни мотиви на изложените по-горе, че делата трябва да бъдат разгледани споредсвободното движение на услуги, тъй като свободното движение на стоки е от второстепенно значение. Той също смята, че като се ограничава правото на доставяне на услуга извън рамките на националната територия, въпросните практики нарушават тази свобода.
Като разглежда въпроса дали това ограничение може да бъде обосновано, Съдът припомня, че за тази цел, ако ограничението отговаря на „императивни съображения от обществен интерес, доколкото е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната от него цел от обществен интерес и не надхвърля необходимото за постигането ѝ“, ограничението може да бъде основано на базата на защита на права на интелектуална собственост (Решение Coditel I). По тази причина е важно да се установи дали въпросните произведения са обект на такава защита. Съдът счита, че според правото на Съюза, самите срещи не са предмет на защита на авторски права или други права, тъй като те се провеждат според правила, които не оставят място за творческа изява по смисъла на авторското право. Все пак, държавите членки могат да предвидят друг вид защита, при условие че е съвместима с правото на Съюза. Съдът продължава, като разглежда дали ограничението е обосновано с оглед на свободите и далие способно да защити предмета на интелектуална собственост, която се състои в съответно възнаграждение за използването на произведенията. Това възнаграждение се определя с оглед на езика и „действителния или вероятния брой на лицата, които се възползват или биха искали да се възползват“ от услугата. В конкретния случай услугата се предоставя с помощта на декодер, което позволява да се определи аудиторията с по-голяма точност. FAPL признава, че политиката ѝ е основана на принципа на разделение на национални пазари и цели да ѝ донесе възможно най-голям приход. Това също позволява да се прилагат различни цени в различните държави. След като интелектуалната собственост цели да осигури съответно възнаграждение, но не и максимално такова, следва да се заключи, че в конкретния случай тя не може да бъде оправдание за ограничаването на свободното движение на услуги.
Съдът също така отхвърля възможността за обосновка, базирана на „периода на изключване“, по време на който в Обединеното кралство не се излъчват преки футболни срещи с цел да се осигури посещаемост на стадионите. Тази цел може да се постигне с по-малко рестриктивни мерки. Така, вместо забрана на износ на декодиращи карти, носителят на правата може по договор да задължи излъчващата организация да не излъчва срещите през този период.
Накрая, Съдът счита, че това заключение не се променя от факта, че потребителят е дал фалшиви данни. Това единствено би могло да доведе до иск за обезщетение от страна на доставчика на устройството, ако той бъде подведен под отговорност от FAPL. Изводът е същият и що се отнася до използването на декодерите за търговска цел, за разлика от първоначално заявените частни цели.
По правото в областта на конкуренцията
По този въпрос Съдът изразява становище, подобно на това на ГА, и постановява, че договор, който има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията, нарушава член 101, параграф 1 от ДФЕС. Единствено когато тази цел не е налице, следва да се разгледа дали договорът има подобен резултат. Този анализ се извършва с оглед на конкретното съдържание на договорите. Предоставянето на изключителни права в полза на един-единствен лицензополучател за дадена национална територия не попада в зададените от запитващата юрисдикция въпроси. Въпреки това договор, който цели да възстанови разделението на национални пазари, би могъл да е в нарушение на правилата на конкуренцията. В конкретния случай договорите забраняват предоставянето на договорените услуги извън територията на дадената държава членка. По този начин се елиминира конкуренцията между различните лицензополучатели. Следователно въпросните практики имат антиконкурентна цел. В точка 145 от решението си Съдът обяснява, че те не могат да бъдат обосновани на базата на член 101, параграф 3 от ДФЕС поради причините изложени в точки 105—124 относно свободното движение на услуги.
По правилата, свързани с използването на предаванията след тяхното приемане
Съдът първо се спира върху въпроса дали правото на възпроизвеждане се простира върху създаването на временни откъси от произведението в паметта на декодера и върху телевизионен екран. Този въпрос не може да засяга друго освен защитени произведения, обект на преюдициалните запитвания, а именно „началната видеозаставка, химна на Premier Leaguе, предварително записаните филми с най-интересните моменти от скоро проведените срещи от Premier Leaguе или различни елементи от графичното оформление“. Преценката дали тези произведения изпълняват условията, за да бъдат квалифицирани като защитени, е оставена на националния съдия. При положителен отговор може да бъде решено в полза на частично възпроизвеждане по смисъла на Директива 2001/29. Все пак, дори и да бъде решено, че са налице защитени произведения, действията на възпроизвеждане не изискват разрешение от носителите на авторските им права, тъй като отговарят на изискванията на член 5, параграфи 1 и 5 от Директивата.
По отношение на въпроса дали по делата е налице „публично разгласяване“, Съдът се разграничава от становището на ГА. След кратко разяснение относно точното значение на понятието „публично разгласяване“ Съдът прави паралел между въпросната ситуация и тази в решение SGAE. Сходно, в дело С‑403/08, собственикът на заведението допуска клиентите си до защитени произведения, без което последните не биха могли да ги наблюдават. Тези клиенти са нова публика по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, защото излъчването се осъществява на обществено място, а не само пред притежатели на телевизионни приемници, които притежателите на правата могат да предвидят като евентуална публика. Това не е достатъчно. Тълкувайки съображение 23 от тази директива, публиката не трябва да се намира на мястото, откъдето произхожда разгласяването, както и вторичното разгласяване не трябва да съдържа доходоносен характер. Първото от тези условия очевидно е задоволено, след като клиентите на заведението наблюдават излъчването, без да присъстват на стадиона, тоест не са в пряк физически контакт с изпълнителите на произведенията. Относно второто условие Съдът счита, противно на ГА, че съдържателят на заведението извлича икономическа полза от излъчването на произведенията, привличайки по този начин клиенти, и следователно има доходоносен характер. В резултат на това е налице „публично разгласяване“.
Коментар
Коментираното решение безспорно се нарежда сред най-важните в последните години. Това е така не само защото се връща върху въпрос, разглеждан преди 30 години, което позволява да се отбележи еволюцията на правото на Съюза, но и заради практическите си последици, които ще се изяснят в пълна степен в бъдеще.
За целите на настоящия анализ статията се концентрира върху част от въпросите, зададени от запитващата юрисдикция, но представянето на решението по всички зададени въпроси позволява контекстът да бъде разбран по-добре.
Съгласно решение Walrave and Koch (решение 36/74) свободното движение на услуги не се прилага само за държави членки, но и на организации, регулиращи колективно предоставянето на услуги. По този начин спортни организации като FAPL могат да бъдат задължени да спазват член 56 ДФЕС. Без особени колебания Съдът решава, че в случая е налице ограничение на свободното движение на услуги, тъй като въпросният договор пречи на гръцкия оператор да предоставя услуги извън територията на Гърция и предвижда санкции при нарушения. Същото е заключението и относно правото на конкуренцията. Съдът не дискутира въпроса дали предоставянето на изключителни права за дадена територия е в разрез с член 101, параграф 1 от ДФЕС. Все пак от точка 138 изглежда, че това би могло да бъде законно. Трябва да се отбележи, че операторите по принцип не трябва да създават препятствия за търговията, където те не съществуват. Още повече, абсолютната забрана продуктът да бъде предоставен извън предоставената територия, е нарушение на гореспоменатата разпоредба. Това решение може да се обясни с факта, че съгласно насоки за вертикалните ограничения на Комисията (OB C 291, 13.10.2000 г., стр. 1—44; точка 50 — относно член 4, буква б) от Регламент ЕО 2790/1999 на Комисията) един оператор може да забрани на свой партньор, на когото е предоставил изключителна лицензия, правото на активни продажби. Това не се отнася до пасивните продажби. С други думи, това означава, че може да се ограничи правото му активно да достига до клиенти, но не и правото му да задоволява заявки на клиенти, в които последните са активната страна.
Интересното е, че по принцип правилата относно свободното движение и тези относно конкуренцията не се прилагат заедно, тъй като свободите на движение засягат главно държавите членки, докато член 101 — частните оператори. В конкретния случай и двете норми са приложими. Това решение показва синхрон между тези две области на правото на Съюза тъй като — както съдия Pescatore посочва преди време — в крайна сметка тези норми се прилагат в общия контекст на единен пазар. Този синхрон е още по-силно демонстриран в точка 145 на решението. Преюдициалните въпроси не се отнасят до евентуално прилагане на член 101, параграф 3 от ДФЕС. Въпреки това Съдът счита, че тази разпоредба не се прилага поради изложените причини в точки 105—124 от решението, които се отнасят до липсата на обосноваване на нарушенията по член 56 от ДФЕС.
Аргументацията, отхвърляща наличието на обстоятелства, които да оправдават нарушението, е не по-малко интересна. В случая такова обстоятелство би могло да е евентуалното наличие на права по интелектуална собственост. Първият интересен извод е, че футболните срещи сами по себе си не могат да бъдат защитени въз основа на авторските права. Това е достатъчно значимо, тъй като това е частта от излъчванията, която представлява интерес за потребителите. Трудно може да се сметне, че някой би платил правото на достъп до футболните срещи единствено за да слуша химна на Premier Leaguе или пък кратък филм с интересни моменти от минали срещи. Може да се запитаме дали авторските права покриват начина на заснемане на срещите, включително и подбора на камерата, чийто образще бъде излъчен. Това не е разисквано в делото, но при евентуален положителен отговор резултатът би бил същият като защита на самата футболна среща. В този случай, ако една среща се заснеме собственоръчно и после се излъчи, това не би било нарушение, за разлика от заснемане на филм в киносалон. Другият важен резултат е, че чужди организации, които са получили правата за излъчване, могат да сложат собствен коментар на английски, което NOVA всъщност прави и което не би било законно, ако срещите бяха защитени. Също така това, че в конкретния случай интелектуалната собственост не може да обоснове нарушенията на правото на Съюза, не значи, че не е нужно разрешение от притежателя на правата за възпроизвеждане на произведенията, които са защитени. След като срещите не са защитени, разрешение не е нужно. Но разрешение е нужно за защитените части на излъчването. Възможно ли е FAPL да „наводни“ предаванията с показване на такива защитени елементи, за да предотврати излъчването на футболните срещи?
Независимо от това Съдът намира, че в конкретния случай наложеното ограничение надхвърля нужното за защита на авторските права и техния специфичен предмет, а именно „съответно възнаграждение“, изчислено спрямо очакваната аудитория, и езиковата версия на предаването. От FAPL сами признават, че моделът им за разпространение на правата за излъчване, базиран на изключителни териториални лицензии, цели да осигури възможно най-висок приход. Следователно тази цел не влиза в рамките на специфичния предмет, който правата целят да осигурят.
След всичко това Съдът счита, че ограничението не може да бъде обосновано по този начин. Това заключение следва да се съпостави с решенията Coditel I. Решението от 18 март 1980 г. разглежда свободното движение на услуги в подобен случай: дружество „Cine Vog“ получава изключителни дистрибуционни права за територията на Белгия върху филма „Le boucher“. Немска телевизия излъчва този филм, чието предаване е можело да бъде и е било прихванато в Белгия с помощта на кабелни компании. По това дело Съдът счита, в точка 16 от решението си, че Договорът не се противопоставя на договорни споразумения, които поставят географски граници в името на интелектуалната собственост, дори и тези граници да съвпадат с националните, защото телевизията е организирана на национална основа и друг тип разпределение е непрактично. На пръв поглед може да се сметне, че това противоречи на решението по дела С‑403/08 и С‑429/08. Според Съда това не е така. В дело Coditel I белгийските кабелни компании не са притежавали правата за излъчване от немската компания (или пък от оригиналния носител на правата), докато в разглежданите дела съдържателят на заведението е имал тези права, дадени му от гръцкия разпространител. Не може да се знае какво би било решението по Coditel I, ако кабелните компании имаха разрешение за излъчване от немския носител на права или ако самият той бе решил да излъчи филма на територията на Белгия. Може да се предположи, че то би било различно, защото в противен случай това би предотвратило и пасивните продажби. Още с решението си по дело 58/64 Consten and Grundig Съдът счита, че абсолютната териториална защита от конкуренция е в разрез с правото на Съюза. Факт е, че поради генералната формулировка в Coditel I дълго време се смята, че този тип разделение е възможно, без да се взема предвид нюансът, направен в коментираните дела. Трябва да се отбележи и друго: в случай че заплащането на правото за излъчване на футболните срещи беше сметнато за „съответно“, ограничението на свободното движение на услуги щеше да бъде сметнато за обосновано и заключението би било същото като това в Coditel I, в което заплащането не е дискутирано, без да има нужда да се навлиза в повече детайли. Проблемът в такъв случай би бил, че нарушението на конкурентното право остава, освен ако не се приложи член 101, параграф 3, което обаче не попада в зададените въпроси.
Все пак дори и да се прецени, че тези две решения си противоречат, което, както е показано, не може да се твърди със сигурност, Съдът също споменава, че трябва да се има предвид и „настъпилото развитие на правото на Съюза“. Само по себе си и това обяснение е достатъчно. Съюзът е феномен от специфично естество, който търпи промени в процеса на интеграция. Нужна е адаптация на приложението на правилата спрямо неговата еволюция, стига тя да произтича от тълкуването на законовите норми. Правото не може да се абстрахира от заобикалящия го свят. В някои държави членки съдебната власт е обвинявана, че не взема това под внимание. От това решение става ясно, че този упрек не е валиден спрямо Съда на Европейския съюз.
Решението трябва да бъде оценено изаради факта, чеанглийските футболни срещи са само част от това, което потребителят получава в телевизионния пакет. В случай че той не може да получи достъп до програмата на чужд дистрибутор, то на първия ще бъде отказан достъп не само до тези срещи, но и до останалите предавания, които може да включват и срещи от националното първенство. В конкретния случай NOVA излъчва срещи от Шампионската лига, купата на UEFA, гръцката лига и от още десетина първенства, включително и такива от Южна и Северна Америка, за които FAPL не е притежател на правата за излъчване.
Решението е натоварено и откъм последици за носителите на телевизионните права, и особено за тези в държави със силни футболни първенства, които предизвикват широк международен интерес — италианско, испанско, немско или френско. Разбира се, някоимогат да бъдат поблазнени да разглеждат това решение като засягащо всички подобни сектори. Все пак сякаш е по-разумнорешението да бъде тълкувано по-ограничително, преди Съдът да се епроизнесъл по този въпрос. От една страна, защото Съдът пояснява това на няколко места (вж. точки 57, 110, 111 и 112 от решението) и от друга, поради различните характеристики на тези сектори, като например филмовото разпространение или пък интернет достъпът до защитени произведения.
Обстоятелства като тези в случая не са новост. Не е тайна, че много европейци, които живеят в друга европейска страна, се абонират за телевизия чрез доставчик от тяхната страна. По данни, около 8,7 милиона европейци не живеят в своята европейска държава. Това число достига 20 милиона, ако се включат кратките престои до 2 години. Ако на тези европейски граждани им бъде отказано правото да получават достъп до телевизионни програми от техните страни, това може да е фактор, който да ги накара да не напускат страната си. Също така може да бъде разчетено и като противоречие на целите на член 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно свобода на изразяването на мнение, включваща правото на получаване на информация. В същото времеBskyB печели от абонаментите на стотици хиляди души, които живеят или временно пребивават извън Обединеното кралство. Този сив пазар се толерира от операторите. Проблемът в конкретните дела идва от употребата на чуждото декодиращо устройство за търговски цели.
Така или иначе това решение ще доведе до променив този сектор, след като FAPL няма да може да осигури на националните си доставчици защита от конкуренцията, щом всеки потребителще има възможност да се снабди с декодер от доставчик от друга страна. Като резултат цените, на които се предоставят правата за излъчване, би следвало да паднат. Това е лоша новина за футболните отбори, чиито приходи идват в по-голямата си част от телевизионни права. В момент, когато повечето отбори са силно задлъжнели, това ще доведе до още по-сериозни проблеми и до евентуално понижаване на заплатите на футболистите.
От своя страна, FAPL трябва да помисли за най-доходоносния начин за продажба на правата. Общоевропейска лицензия? Уеднаквяване на цените за всички територии? Не е сигурно дали последното може да бъде осъществено, ако за единна цена се приеме заплащаната от BskyB. Стойността на тези срещи е по-голяма в Обединеното кралство, сравнено с другите държави, които имат национални първенства, а и не всички зрители следят английското футболно първенство.
Приходите на FAPL от продажба на телевизионниправа надвишават 1 милиард паунда. Високите цени са отговорни за тези промени. Г‑жа Murphy просто е предпочела да плаща 800 паунда на година в Гърция, вместо повече от 7000 паунда на BskyB. Факт е, че има и зрители, които биха предпочели да платят повече, за да получават сигнал от BskyB. И все пак повечето потребители предпочитат да заплащат по-ниска цена, защото те държат единствено да наблюдават съответната футболна среща.
В заключение може да се отбележи, че след това решение остават отворени въпроси, които тепърва ще трябва да се изясняват. Неговите пълни последици също. Едно нещо се потвърждава — преюдициалните запитвания пред Съда в Люксембург играят основополагаща роля за развитието на правото на Съюза.
***
Link to the summary in French language: LES DROITS DE DIFFUSION TELEVISEE DANS LE CONTEXTE DES REGLES APPLICABLES A LA LIBRE CIRCULATION DES SERVICES ET LE DROIT DE LA CONCURRENCE
***
[1]Юрист в Правната служба на Европейската комисия. Настоящият коментар представя само личното мнение на автора и по никакъв начин не ангажира EK.