Европейската комисия изложи в три съобщения от 25 февруари 2015 г. своята стратегия за изграждането на единен енергиен пазар в Европа. Основно предизвикателство пред т.нар. Енергиен съюз е да намери решения за остаряващата инфраструктура, слабо интегрираните пазари и некоординираните политики, които пречат на потребители, домакинства и предприятия да се ползват от по-голям избор или от по-ниски цени на енергията. Това е основен приоритет, определен в политическите насоки на Жан-Клод Юнкер[1], председател на Комисията, квалифициран като най-амбициозния европейски енергиен проект от Европейската общност за въглища и стомана[2].
В Рамковата стратегия за устойчив Енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на изменението на климата[3] се посочват целите на Енергийния съюз — и подробните мерки, които ще предприеме Комисията „Юнкер“ за постигането им.
ЕС е най-големият вносител на енергия в света — за около 400 млрд. евро годишно, за да покрие 53 % от своето потребление. Енергийният съюз цели да утвърди пета основна свобода: свободно движение на енергията през границите — със стриктно прилагане на действащите правила — например за разделяне дейностите в енергийния сектор (unbundling) и независимост на регулаторните органи. Държавната намеса във вътрешния пазар следва да бъде преразгледана и субсидиите, вредни за околната среда – постепенно премахнати. Пазарите на електроенергия следва да бъдат взаимосвързани в по-голяма степен, с по-голям дял на енергията от възобновяеми източници.
В съобщението относно взаимосвързаността се определят мерките, необходими за постигане до 2020 г. на целта за 10 % взаимосвързаност на електроенергийните системи, която е минималната приемлива стойност за преноса на електроенергия и търговията с нея между държавите членки. Дванайсет от държавите — членки на ЕС (България не е сред тях), не са постигнали тази цел. Наличието на подходящи междусистемни връзки в европейската електроенергийна мрежа може да спести на потребителите до 40 млрд. евро годишно.
Инициативата също така има за цел да се намали зависимостта от единични доставчици и да има повишена прозрачност, когато държави от Европейския съюз сключват споразумения за закупуване на електроенергия или газ от страни извън Съюза. Шест от държавите — членки на ЕС, включително България, са зависими от един-единствен външен доставчик за целия си внос на природен газ.
Енергийният съюз ще се стреми да гарантира, че местното производство на електроенергия — включително от възобновяеми източници — може лесно и ефективно да се поема от електроенергийната мрежа. Водещата позиция на ЕС в технологично отношение следва да бъде запазена чрез разработване на следващото поколение технологии за енергия от възобновяеми източници, като в същото време европейските дружества разширяват износа си и се конкурират успешно на световния пазар. Цените на едро на електроенергията в Европа са с 30 %, а на природния газ — с 100 % по-високи, отколкото в САЩ.
Енергийният съюз представлява също така фундаментален преход към нисковъглеродна и щадяща климата икономика. През периода 1990—2011 г. емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 18 %. ЕС цели до 2030 г. да намали най-малко с 40 % емисиите на парникови газове, да увеличи поне с 27 % дела на възобновяемите източници в енергопотреблението и да подобри най-малко с 27 % енергийната ефективност. В жилищния фонд в ЕС преобладават енергийно неефективните жилища с дял от 75 %. Енергийната ефективност е преосмислена като самостоятелен източник на енергия, така че тя да може да се конкурира при равни условия с производствените мощности.
Третото съобщение, прието на 25 февруари 2015 г., представя визията за глобално споразумение по въпросите на климата в Париж през декември, а именно прозрачно, динамично и правно обвързващо международно споразумение със справедливи и амбициозни ангажименти от всички страни. Въз основа на решенията, взети по време на Европейската среща на върха през октомври 2014 г., в съобщението също така се обявява предложената от ЕС цел за намаляване на емисиите (т. нар. планирани национално определени приноси — INDC) за новото споразумение.
***
[1] Политическите насоки са представени в рубриката „Накратко“ в том 10.
[2] Повече информация за Енергийния съюз е достъпна на http://ec.europa.eu/priorities/energy-union/index_en.htm
[3] COM(2015)80 окончателен от 25 февруари 2015 г.