Новата рамка се основава на съществуващия законодателен пакет в областта на климата и енергетиката[2] и формулираните в него цели за 2020 г.[3], както и на пътните карти на Комисията за развитието на енергетиката и изграждането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г. [4] През март 2013 г. Комисията публикува също така зелена книга, целяща широка обществена консултация относно обхвата и структурата на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Новата рамка отразява целта на Европейския съюз (EC) до 2050 г. да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % спрямо равнището от 1990 г. като част от необходимите усилия от страна на развитите държави[5].
Основните елементи на установената рамка със задължителен характер за политиките в периода до 2030 г. са следните:
- Намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % спрямо равнището от 1990 г. Тази цел трябва да бъде със задължителен характер и да бъде постигната само чрез вътрешни мерки. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да подкрепят до края на 2014 г. предложението и ЕС да се ангажира в началото на 2015 г. с намаляване на емисиите с 40 % в рамките на международните преговори за ново глобално споразумение в областта на климата, което трябва да бъде сключено в Париж в края на 2015 г.
- Задължителна общоевропейска цел от най-малко 27 % дял на енергията от възобновяеми източници през 2030 г. Особеността на тази мярка е, че преследваната цел няма да бъде сведена до национални показатели за отделните държави членки, заложени в европейски законодателни актове. По този начин на държавите членки ще бъде предоставена необходимата гъвкавост при преобразуването на енергийната система в съответствие с национални енергийни планове, основаващи се на националните приоритети и обстоятелства.
- Реформа на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) от парникови газове на ЕС чрез предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета[6] относно установяването на резерв за пазарна стабилност в началото на следващия период на търговия по СТЕ — т.е. през 2021 г. Този резерв се стреми да разреши проблема с излишъка от квоти за емисии, натрупан през последните няколко години. Това идва в допълнение към неотдавна договореното забавяне на тръжната продажба на 900 млн. квоти до 2019—2020 г. Въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг пък ще цели подобряване устойчивостта на системата при значителни сътресения. Съгласно законодателно предложение резервът ще функционира изцяло по предварително определени правила[7].
Съобщението относно рамката за политиките в периода до 2030 г. е придружено от доклад за цените на енергията и свързаните с нея разходи, в който се съдържа оценка на основните фактори и сравнение на цените в ЕС с тези на неговите основни търговски партньори.
***
[1]COM(2014) 15 окончателен, 22 януари 2014 г.
[2]Вж. Директива 2009/29/ЕО относно схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (L 140/63 от 5.6.2009 г.); Решение No 406/2009/ЕО oтносно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, (L 140/136 от 5.6.2009 г.); Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (L 140/16 от 5.6.2009 г.); Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации (L 140/114 от 5.6.2009 г.); и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (L 315/1 от 14.11.2012 г.).
[3]До 2020 г. най-малко 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г. (30-процентно, ако условията в международен план са подходящи, Европейски съвет, 10—11 декември 2009 г.); 20 % икономии в потреблението на енергия на ЕС в сравнение с прогнозите за 2020 г.; 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия на ЕС, 10 % дял в транспорта.
[4]COM(2011) 112, 8 март; COM(2011) 144, 28 март; COM(2011) 885 окончателен, 15 декември.
[5]Европейски съвет, октомври 2009 г.
[6]COM(2014) 20 /2.
[7]Вж. член 1 на предложението.