(COM(2014) 910 окончателен от 16.12.2014 г.)
Комисията Юнкер започна своя мандат на 1 ноември 2014 г. Още в своите „Политически насоки за следващата Европейска комисия”, представени в Страсбург на 15 юли 2014 г.,[1] Жан-Клод Юнкер подчерта важността на принципа на субсидиарността, съгласно който Европейският съюз се намесва в решенията по създаване на политики, само когато „целите на предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки както на централно, така и на регионално и местно равнище“.[2] Тогавашният още кандидат за председател на Европейската Комисията заяви, че иска „Европейски съюз, който действа по-мащабно и е по-амбициозен по големите теми и предприема по-малко действия и е по-сдържан по темите от малък мащаб.“ Към това се прибави и назначаването на един от заместник-председателите в Комисията за отговарящ за по-доброто регулиране: задача, която до този момент е била поверявана на високопоставени служители от Генералния секретариат на Комисията, но не и на политическа фигура.
Изработената в този контекст Работна програма за 2015 г. не е изненада. Въпреки че по структура тя не се различава значително от предходните години (политическо съобщение и приложения), тя съдържа ограничен брой нови инициативи, които Комисията се ангажира да предложи през годината. Те са 23 на брой и включват както законодателни, така и незаконодателни мерки. За сравнение, Комисията посочва, че през последните пет години са предлагани средно над 130 нови инициативи във всяка годишна работна програма. Новите инициативи за 2015 г. са поместени в приложение I и са насочени към действия за изпълнение на десетте приоритета в политическите насоки на Комисията на Юнкер.
Водещите мерки за 2015 г. включват:
– Изпълнение на Плана за инвестиции за Европа — плана за инвестиции от 315 милиарда евро, обявен от председателя Юнкер и заместник-председател Катайнен на 26 ноември 2014 г., за стимулиране на реалната икономика и създаване на работни места и растеж.
– Пакет от мерки за цифровия единен пазар: целта е да се гарантира, че потребителите се ползват от трансграничен достъп до цифрови услуги, да се създадат равни условия на конкуренция за предприятията и условия за динамична цифрова икономика и общество. Пакетът ще включва, наред с други законодателни предложения, актуализирането на правилата за авторското право.
– Стратегическа рамка за енергийния съюз: предприемане на действия, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки, интегриране на националните енергийни пазари, намаляване на търсенето на енергия в Европа и насърчаването на екологосъобразни технологии. Рамката ще включва преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии като част от законодателната рамка за периода след 2020 г.
– Стратегия за вътрешния пазар на стоки и услуги: по-нататъшна интеграция на единния пазар и подобряване на взаимното признаване и стандартизацията в ключови промишлени сектори и сектори на услуги, в които икономическият потенциал е най-голям, например бизнес услугите, строителството, търговията на дребно, регламентираните професии, технологиите за усъвършенствано производство и комбинираното доставяне на услуги/стоки.
– План за действие относно усилията за борба с укриването на данъци и данъчните измами и подновен подход за корпоративното данъчно облагане в единния пазар: план за действие за справяне с отклоненията от данъчното облагане и данъчните измами, включително мерки на равнище ЕС, за да се премине към система, при която държавата, в която се генерират печалбите, е и държавата на данъчно облагане; включително автоматичен обмен на информация относно данъчните режими и стабилизиране на корпоративните данъчни основи.
– Европейска програма за миграцията: разработване на цялостен подход, който обхваща както законната миграция, така че ЕС да се превърне в по-привлекателна дестинация за висококвалифицираните лица и предприятия, така и подобряване на управлението на миграцията в ЕС посредством по-тясно сътрудничество с трети държави, солидарност между държавите членки и борба с трафика на хора. Програмата включва преглед на Директивата за синята карта на ЕС и на разрешителното за работа в ЕС на висококвалифицирани работници.
– Пакет от мерки за задълбочаване на икономическия и паричен съюз (ИПС): укрепване на структурата на ИПС, предоставяне на стимули за структурни реформи и разглеждане на въпроса за външно представителство на икономическия и паричен съюз.
– Преглед на процеса за вземане на решения относно ГМO: акцентът ще е върху как да се гарантира по-добре, че се вземат предвид възгледите на мнозинството от държавите членки.
Приложение II на Работната програма предлага списък на инициативи, предложени за оттегляне, съгласно принципа на „политическото прекъсване“, който се прилага в началото на нов политически мандат. Встъпващият в длъжност орган, в случая Европейската комисия, прави преглед на предложенията, които са били представени на законодателите от предшественика му, но все още не са приети. След това той решава дали да продължи или не работата в тези области. Този принцип е посочен в член 39 от Рамковото споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия.[3] Съгласно него, „Комисията извършва преразглеждане на всички предложения, по които не е взето окончателно решение, в началото на мандата на новата Комисия, за да ги потвърди или оттегли политически, като взема надлежно предвид мнението, изразено от Парламента“.
***
Приложение III съдържа списък от проверки за пригодност и оценки на съществуващото законодателство. В приложение IV са изброени важни законодателни актове, които са вече приети и ще станат приложими през 2015 г., с цел да бъдат информирани гражданите и предприятията за предстоящите промени.
[1] Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна— Политически насоки за следващата Европейска комисия (http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf)
[2] чл. 5 ал. 3 от Договора за Европейския Съюз
[3] ОJ L 304, 20.11.2010, p. 47.
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:304:0047:0062:BG:PDF