(COM(2011) 206 окончателен от 13.04.2011)

 

Актът за единния пазар е съобщение на Комисията и не трябва да бъде бъркан с Единния европейски акт от 1986 г. « Акт за единния пазар » е названието на политическа инициатива формулираща приоритетите на ЕК относно развитието на единния пазар в навечерието на двадесетгодишнината от създаването му през 1992 г.

Съобщението представя дванадесет приоритетни законодателни мерки, които да бъдат предложени през 2011 г., така че Парламентът и Съветът да могат да се отзоват на поканата на Европейския съвет за приемане най-късно до края на 2012 г. на набор от мерки, с които да се даде нов стимул на единния пазар.

До юни 2011г. ЕК вече прие три от дванайсетте ключови предложения, а именно относно създаването на единна защита на правата върху интелектуалната собственост (COM(2011)215 и 216 окончателен), преразглеждането на директивата за данъчното облагане на енергията (COM(2011)169/3) и преразглеждането на законодателството в областта на европейската система за стандартизация с оглед обхващането на сектора на услугите (COM(2011) 315). В първия случай, Комисията прибегна до процедура на засилено сътрудничество[1].

Останалите девет законодателни инициативи на ЕК, които се очакват преди края на годината се отнасят до:

– премахването на междудържавните пречки пред инвестиционната дейност на фондовете с рисков капитал;

– създаването на европейска професионална карта, която да спомогне за признаването на професионалните квалификации;

– разрешаването на споровете по извънсъдебен път, касаещо както потребителите така и предприятията;

– мерки в областта на енергийните и траспортни инфраструктури за развитие на стратегически проекти от европейски интерес, както и за осигуряване на оперативна съвместимост и интермодалност;

– осигуряване на взаимно признаване в целия ЕС на идентификацията и установяването на автентичността по електронен път; преразглеждане на директивата относно електронния подпис;

– създаването на европейска рамка за улесняване развитието на солидарните инвестиционни фондове;

– опростяване на директивите относно счетоводните стандарти по отношение на задълженията за финансово оповестяване и намаляване на административното бреме, особено на тежащото върху малките и средни предприятия;

– преразглеждане на правната рамка на обществените поръчки.

 

 ***

 

[1] Бел. ред. Становището на Съда 1/09, анотация за което е публикувана в настоящия брой, поставя редица въпроси относно съответствието на подобен проект с учредителните договори. Малко вероятно е проблемите, идентифицирани от Съда в това становище, да бъдат избегнати като се премине към процедура на засилено сътрудничество.