(Становище 1/09 на Съда на ЕС)

Проф.д-р Жасмин Попова*

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

“Хроника на една предизвестена смърт“- така, цитирайки знаменития роман на Габриел Гарсия Маркес , представител на държава членка в Съвета, институцията инициирала процедурата по чл. 218, §11 ДФЕС, определя бъдещата съдба на единния патент на Съюза в светлината на становище 1/09 на Съда на ЕС, два дни след приемането му.[1] В редица публикации , посветени на това становище, анализатори използват подобни морбидни термини [2]. Отбелязвам тези реакции единствено като илюстрация за особената значимост на последиците от разглеждания съдебен акт както за развитието на патентното право като цяло, така и за перспективите за създаването на единен патент на .ЕС.

Известно е, че с предоставената в чл.218 ,§ 11 от ДФЕС компетентност на Съда да се произнася със задължително становище по съвместимостта на подлежащо на сключване споразумение между Съюза и една или повече държави или международни организации с разпоредбите на учредителните договори, съдебната институция на Съюза упражнява истински контрол за “конституционосъобразност”. Според думите на самата юрисдикция на Съюза това е особено производство на сътрудничество между- от една страна Съда , и от друга – институциите и държавите членки, посредством което Съдът е призван да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на договорите в един стадий, предхождащ сключването на споразумение, което би могло да даде повод за оспорване на законосъобразността на акт на Съюза по сключването, изпълнението или приложението му.[3] Следователно целта на това производство е да се избегнат “сериозни затруднения за Съюза не само във вътрешен план, но и от гледна точка на международните отношения и създаване на опасност от причиняване на вреди на всички заинтересовани страни, включително на третите държави” – затруднения и опасности, които могат да възникнат ако след сключването на ангажиращо Съюза международно споразумение, Съдът приеме за установено, че с оглед на неговото съдържание или на приетата за неговото сключване процедура последното е несъвместимо с разпоредбите на Договорите( т.48 и цитираната съдебна практика)

По принцип предметът на производството по чл.218, §11 ДФЕС обхваща следните основни хипотези [4]:

– съвместимостта на подлежащото на сключване споразумение с разпоредбите на Договорите, и

– компетентността на Съюза, респ.на някоя от неговите институции, органи или служби да сключи това споразумение.

Анализираното становище визира по начало първата хипотеза, като същевременно съдържа редица постановки, свързани с втората хипотеза. Това е напълно естествено, тъй като преди да изследва съвместимостта на представения проект за международно споразумение, Съдът следва да се произнесе по компетентността на Съюза да го сключи.

По същество Становище 1/09 от 8 март 2011 се отнася до съвместимостта на проект за споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство с правото на ЕС. Наред с редица фундаментални въпроси на правната и институционалната система на ЕС с “конституционен” характер, то поставя отново и важния въпрос за съвместимостта с правото на ЕС на международно споразумение, в което се предвижда създаването на юрисдикция, натоварена с тълкуването и прилагането на неговите разпоредби.

Значимите и разнородни интереси, свързани с патентната закрила на интелектуалната собственост в рамките на Съюза , трудностите, свързани със създаването на патент на Общността ( Съюза) , който да гарантира тази еднообразна закрила , са причина са голямата ангажираност както на институциите на Съюза , участващи в законодателния процес, така и на неговите държави членки в процедурата по настоящото становище на Съда.

ФАКТИЧЕСКИ И НОРМАТИВЕН КОНТЕКСТ

Анализът на проекта за споразумение, за сключването на което е отправено искането за становище, предполага предварително да се очертае общата рамка на историческия контекст, в който то се вписва. Същевременно, като се има предвид, че неговата основна цел е да съдейства за осигуряването на еднообразна закрила на правата на интелектуална собственост в Съюза.( цел, прокламирана в чл.118 ДФЕС), е необходимо да се направи кратък преглед на действащия правен режим по този въпрос.

Известно е, че понастоящем в рамките на ЕС закрилата на правата на интелектуална собственост чрез патенти е осигурена чрез две системи – национален патент и европейски патент.

Националният патент в течение на годините е предмет на значителна фактическа хармонизация между държавите членки чрез участието им в различни международни споразумения ( Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883, със съответните изменения), споразумението от 1994г. относно въпросите на интелектуалната собственост, свързани с търговията , конвенцията на Съвета на Европа от 1963г. относно унифициране на някои елементи на патентното право).

Европейският патент е резултат на класическата формула за хармонизация на регионално ниво в рамките на междуправителствена конвенция. На 5 октомври 1973г. в Мюнхен е подписана Европейската патентна конвенция (ЕПК), страни по която са тридесет и осем държави, сред които всички държави членки на ЕС. Европейският съюз не е страна по ЕПК и тя не е част от неговия автономен правен ред. Конвенцията предвижда една-единствена процедура за издаване на европейски патент от Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Във всички държави, посочени в искането за патент, издаденият от ЕПВ европейски патент има еднакви последици и се регламентира от разпоредбите, приложими към националния патент.

Независимо от единния характер на процедурата за издаването на европейския патент , последният се състои от съвкупност от национални патенти, всеки от които е подчинен на вътрешното право на посочените от притежателя му държави. Това правно състояние, изразяващо се във фрагментация на правната закрила на патента , в резултат от отсъствието на единно право на интелектуална собственост и на единен механизъм за разрешаване на спорове,   води до редица неблагоприятни правни последици като увеличаване на разходите в случай на евентуален съдебен процес, предвид необходимостта от възбуждане на процедури при нарушение във всяка от засегнатите държави и значителна правна несигурност, предвид различията в материалните и процесуални разпоредби , както и в съдебната практика в отделните държави членки. Не случайно в исторически контекст опитите за хармонизиране на патентното право на ниво ЕО/ЕС и за създаване на патент на Общността/Съюза датират още от 60-те години., като след сключването на ЕПК се материализират в подписване на Конвенция за патент на Общността от 1975г, известна като Конвенцията от Люксембург, изменена през 1989г. със споразумение, съдържащо протокол за уреждане на споровете в областта на патентите. Конвенцията , както и последващото й изменение, не събират необходимите ратификационни документи от държавите членки, поради което не влизат в действие.

През 2000г., във връзка с приемането на Лисабонската програма за повишаване на конкурентноспособността на европейските предприятия, Европейският съвет възобновява обсъжданията във връзка с бъдещ патент на Общността. На 5 юли 2000 г. Европейската комисия представя предложение за регламент на Съвета за патент на Общността[5], в който се предвижда присъединяването на Общността към ЕПК, създаването на единен документ, удостоверяващ права на индустриална собственост, действащ в рамките на цялата Общност, и издаването на този документ от ЕПВ. Водещ елемент в предложението е създаването на “симбиоза” между патента на Общността и европейския патент, доколкото общностният патент ще е всъщност европейски патент, който посочва ЕО като територия на предоставяната закрила. Проекто-регламентът предвижда и създаването на централизирана съдебна система, специализирана в областта на патентите. Държавите членки не успяват да постигнат обща позиция по два основни въпроса – единната правораздавателна система, компетентна да се произнася по въпроси относно валидността на патента, и езиковия режим ( за сведение – проектът предвижда прилагане на същия режим като възприетия в ЕПВ , чиито официалните езици са английски, немски и френски)[6]

След провеждането на широка обществена консултация, започнала през януари 2006г. и в светлината на заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 4 .12. 2006 г. и тези на Европейския съвет от 7-8.03.2007 г., на 3 април 2007 г. Комисията представя на съ-законодателя на Съюза общ стратегически документ, озаглавен „Усъвършенстване на патентната система в Европа“[7]), в който предлага създаването на интегрирана правораздавателна система за европейския патент и за бъдещия патент на Общността ( Съюза). Според това предложение, което впоследствие е отразено в преработения проект за регламент на Съвета относно патента на Общността, последният ще се издава от ЕПВ съгласно разпоредбите на ЕПК, ще има единен и самостоятелен характер, ще поражда едни и същи правни последици в целия Европейски съюз и ще може да се издава, прехвърля, отменя или прекратява само на неговата територия. Патентът на Общността ще се урежда от разпоредбите на ЕПК, доколкото в бъдещия регламент не са предвидени специфични норми.

Като логичен резултат от този интегриран подход, на 23.03.2009 Комисията представя на Съвета препоръка за упълномощаването й да започне преговори с оглед приемане на международно споразумение между Европейския съюз, неговите държави членки и трети държави, страни по ЕПК ( означаван по-нататък „проектът за споразумение “), за създаване на единна система за уреждане на споровете в областта на европейските и общностните патенти.

През юли 2009г. Съветът отправя искане за становище от Съда по смисъла на чл.218, §11 ДФЕС относно съвместимостта на изработения проект на международно споразумение с правото на ЕС, а през декември 2009г. приема – при условие на положително становище на Съда – пакет от документи, свързани с бъдещия регламент за патента на ЕС, без предложенията да третират чувствителния въпрос на езиковия режим[8]. След пореден неуспешен опит за постигане на съгласие за уреждане на този проблем, на 10 декември 2010г. 25 държави членки решават да прибягнат до формулата на засилено сътрудничество, предвидена в чл.326-334 ДФЕС, за създаването на единен патент на Съюза. След одобрението на Европейския парламент на 15.02.2011, два дни след произнасянето на Становище 1/09 , на 10 март 2011 Съветът дава разрешение за началото на засиленото сътрудничество[9].

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРОЕКТА ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ

Целта на проекта за споразумение, изготвен в рамките на Съвета, който

предвижда създаването на съд за европейски и общностни патенти („ПС“), е да се подобри правораздавателната система в областта на патента в Европа , като същевременно се избегне въвеждането на две конкуриращи се съдебни системи – една за европейския патент и друга – за бъдещия патент на Общността ( Съюза).

Основните характеристики на предлаганото споразумение се свеждат до следното :

– по своята правна същност то е ” смесено споразумение”, страни по което са ЕС, неговите държави членки и трети държави, страни по ЕПК;

– с него се създава нова международна юрисдикция (ПС), която се състои от първоинстанционен съд, включващ централно отделение, местни и регионални отделения , както и апелативен съд, компетентен да разглежда жалби срещу постановените от първоинстанционния съд съдебни актове ;

– компетентността на ПС обхваща европейските патенти и патентите на Общността, предоставени в съответствие с бъдещия регламент относно патента на Общността (чл.3);

– ПС има изключителна компетентност по отношение на значителен брой искове, предявени от частноправни субекти: : искове за нарушение или заплаха от нарушение на патенти, насрещни искове относно лицензии,   искове за констатиране на липса на нарушение, искове за временни и защитни мерки, искове или насрещни искове за прекратяване на действието на патенти , искове да обезщетение или компенсация, произтичащи от временната закрила, предоставена от публикацията на заявката на патента др.( чл.15, §1);

– При разглеждане на делата, с които е сезиран, ПС е задължен да прилага правото на Съюза и да основава решенията си на предвижданото споразумение, на пряко приложимото право на Съюза ( в частност бъдещия Регламент относно патента на Общността), на ЕПК и на разпоредбите на международни споразумения, които са приложими спрямо патентите и имат обвързваща сила за договарящите държави. Предвидени са правила за определяне на приложимото право, когато ПС основава решенията си на националното право на договарящите държави. ( чл.14а , §1, 2 и 3)

– предвидена е специална връзка между ПС и Съда на ЕС, която се изразява в предоставената възможност( за Първоинстанционния съд),   респ. задължение ( за Апелативния съд) на ПС, по подобие и при аналогични условия и последици като националните юрисдикции на държавите членки на ЕС , да отправят преюдициални запитвания към Съда на ЕС относно тълкуването на първичното право и тълкуването и валидността на актовете на институциите на ЕС ( чл.48). С този подход, целящ без съмнение да впише бъдещата юрисдикция в правния ред на Съюза, тя фактически се асимилира на национална юрисдикция на държава членка по отношение на диалога, свързан с преюдициалните запитвания.

ИСКАНЕТО ЗА СТАНОВИЩЕ И СЪОБРАЖЕНИЯТА ПО НЕГО

Искането за становище на Съвета

Искането за предварително становище по чл.218, §11ДФЕС, което може да бъде направено от всяка от институциите, осъществяващи законодателни функции – Съвета, Европейския парламент и Комисията, както и от всяка държава членка, в разглеждания случай е направено от Съвета. Подадено   на 6 юли 2009г. то е формулирано както следва:

„Съвместимо ли е подготвяното споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство (наричана понастоящем „Съд за европейски и общностни патенти“) с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност?“

 

В приложение към искането си Съветът изпраща на Съда актовете, имащи отношение към проблема:

– документ 8588/09 на Съвета от 7 април 2009 г. по преработеното предложение за регламент на Съвета относно патента на Общността;

– документ 7928/09 на Съвета от 23 март 2009 г. по преработения текст на председателството относно проект за споразумение за Съд за европейски и общностни патенти и проект за статут на този съд;

– документ 7927/09 на Съвета от 23 март 2009 г. относно препоръка на Комисията към Съвета да упълномощи Комисията да започне преговори за приемане на международно споразумение „за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство“ в областта на европейските и общностни патенти.

В контекста на съществуващите разногласия между държавите членки по отделни аспекти на проблематиката на бъдещия патент на Съюза е обясним фактът,че Съветът не изразява позиция по въпросите, които поставя в искането си, и е ясно, че не е направен политически избор между различните опции и анализи, които представят държавите членки. Като заявява експлицитно че отделните разглеждани въпроси са представени по неутрален начин без указване „на степента на подкрепа, получена за различните подходи, както и че [той] не изразява подкрепа“ нито за едно, нито за друго от предложените разрешения, Съветът изразява ясно политическата си воля да обуслови следващите си действия от отговора на съдебната институция , отговор, който е гаранция за правната стабилност на всяка последваща нормотворческа дейност , свързана с бъдещия патент на Съюза.

Все пак Съветът отбелязва, че подготвяното споразумение няма да доведе до засягане на компетентността на Съда. Според него държавите членки би трябвало да могат да изградят структурата на посочената съдебна система по начин, който считат за подходящ, включително и чрез установяването на съд от международно естество, като предлагания.

Съображения по представеното искане

По направеното искане на Съвета пред Съда са представени становища от 20 държави членки, както и от Европейския парламент и от Комисията. За съжаление в рамките на

настоящата публикация тяхното адекватно представяне е невъзможно и ще се сведе само до схематично отбелязване на основните застъпвани тези[10]. Изводите, до които стигат държавите членки са или за недопустимост на искането за становище, или за несъвместимост на проекта за споразумение с Договорите, или за необходимост от внасяне на изменения в този проект, за да се осигури съответствието му с Договорите или за съвместимост на подготвяното споразумение с последните. Следва да се отбележи, че представените становища анализират разпоредбите на първичното право на ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, докато анализът и разсъжденията на Съда се основават на действащите ДЕС и ДФЕС.

– Становища относно (не)допустимостта на искането

Тезата за недопустимост се поддържа от Европейския парламент и от испанското правителство, като се подкрепя отчасти и от Ирландия, и по същество се аргументира с довода, че искането за становище е направено преждевременно и се основава на непълна и недостатъчна информация, като се имат предвид предметът на подготвяното споразумение, напредъкът на подготвителните работи, както и институционалният и правен контекст. Парламентът изтъква довод за нарушение на институционалното равновесие , тъй като Съветът не се е консултирал с него във връзка с проекта за регламент относно патента на Общността

– Становища относно несъвместимостта на проекта за споразумение с Договорите

Държавите, които поддържат тази теза са : Ирландия, Гърция, Испания (при условията на евентуалност),Италия, Кипър, Литва и Люксембург. Те се позовават на различни основания в подкрепа на твърдението си : липса на гаранции за спазване на предимството на правото на ЕС, нарушение на автономността на правния ред на Съюза и на неговата съдебна система, нарушение на чл. 19 ДЕС и чл.344 ДФЕС ( изключителната компетентност на Съда да разглежда спорове в областта на правото на Съюза), липса на компетентност на Съюза да прехвърля правораздавателната си компетентност на международна институция, липса на правно основание за предоставяне на правораздавателна компетентност на ПС.

– Становища относно съвместимостта на проекта за споразумение с Договорите при условие на последващи изменения

Както Парламентът и Комисията, така и правителствата на Франция и Белгия смятат, че по принцип проектът за споразумение е съвместим с Договорите, но препоръчват в него да бъдат внесени известен брой изменения и пояснения. Допълненията визират предимно възможността за отправяне на преюдициални запитвания и целят гарантиране на задължението на ПС за спазване на правото на Съюза и практиката на Съда, включително защитата на основните права, както и създаването на подходящи механизми, позволяващи да се осигури спазването на предимството и ефективността на правото на Съюза.

Комисията счита, че подготвяното споразумение е съвместимо с разпоредбите на Договорите, при условие че възможността за денонсиране на това споразумение във всеки момент бъде призната изрично не само на трети държави, но също на Съюза и на държавите членки.

– Становища относно съвместимостта на проекта за споразумение с Договорите

12 държави членки считат, че проектът за споразумение е безусловно съвместим с Договорите.[11] Те са на мнение, че проектът на споразумение спазва изискванията, свързани със защитата на автономията на правото на Съюза и на неговото предимство, не противоречи на установените с Договорите институционални норми , предвидената в него система за съдебен контрол е в съответствие с Договорите, предвиденото производство за преюдициално запитване гарантира единството и съгласуваността на правото на Съюза в областта на патентите, правомощията на Съда не са засегнати и изключителното право на последния да контролира законосъобразността на актовете на Съюза не е поставено под съмнение.

В съответствие с процедурните правила в производството за даване на становище Съдът се произнася след изслушване в закрито заседание, на 2 юли 2010г. , на своите генерални адвокати. г‑н P. Mengozzi, първи генерален адвокат, г‑жа J. Kokott , г‑жа E. Sharpston, г‑н Y. Bot , г‑н J. Mazák, г‑жа V. Trstenjak, г‑н N. Jääskinen и г‑н P. Cruz Villalón.

СТАНОВИЩЕТО НА СЪДА

По допустимостта на искането за становище

По начало предпоставките за допустимост на искането за становище , свързани с характера на споразумението, варират в зависимост от предмета на становището. В конкретния казус становищата на държавите, които поддържат недопустимостта на искането за становище се отнасят по същество до три въпроса : степента на прецизност на съдържанието на подготвяното споразумение, състоянието на подготвителните работи, и накрая – спазването на институционалното равновесие. За да аргументира становището си за допустимост на искането, Съдът отговаря на техните твърдения по следния начин:

А. По въпроса за степента на прецизност на проект на споразумение, по който е имал многократно повод да се произнесе, и в настоящото становище Съдът отново напомня, ” че когато трябва да се произнесе относно съвместимостта на разпоредбите на подготвяно споразумение с нормите на Договора, той трябва да разполага с достатъчно данни във връзка със съдържанието на същото това споразумение” ( т.49 и цитираната съдебна практика) В случая Съдът счита, че разполага с достатъчно сведения относно съдържанието и контекста, в който се предлага подготвяното споразумение, тъй като Съветът му е предоставил пълния текст на проекта за споразумение, който съдържа по-специално разпоредби относно организацията и условията и реда на функциониране на ПС, неговите правомощия и различните видове искове, както и приложимото право и правните последици от решенията на този съд.

Освен това в искането за становище се посочва контекстът, в който е представен проектът за споразумение, представляващ част от група мерки, разглеждани понастоящем в рамките на различни институции на Съюза, сред които са създаването на патент на Общността като нов документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост, както и присъединяването на Съюза към ЕПК( т.50-52)

Б. Що се отнася до въпроса дали процесът на вземане на решения по проекта за споразумение е напреднал в достатъчна степен, за да позволи на Съда да се произнесе относно съвместимостта на този проект с Договорите, Съдът, реферирайки отново към установената си съдебна практика, отбелязва, че когато предметът на подготвяното споразумение е известен, дори все още да съществува известен брой възможни алтернативи и различия във връзка с редакцията на въпросните текстове, Съдът може да бъде сезиран с искане за становище преди началото на преговорите на международно равнище, ако представените на Съда документи му позволяват да направи достатъчно сигурна преценка във връзка с повдигнатия от Съвета въпрос … както и че “допустимостта на искане за становище не може да се оспори с довода, че Съветът все още не е приел решението за започване на преговорите на международно равнище” ( т. 53 и цитираната съдебна практика) Конкретно в случая той отбелязва, че проектът за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство е разглеждан от Съвета в момента, в който е сезиран Съдът. От своя страна Съдът счита, че обстоятелството, че проектът за споразумение или някои други актове , като предложението за регламент относно патента на Общността, понастоящем не срещат единодушна подкрепа в рамките на Съвета, не може да се отрази на допустимостта на настоящото искане за становище (т.54).

В. На трето място, що се отнася до повдигнатия въпрос за институционалното равновесие, Съдът отбелязва, че възможността за подаване на искане за становище по силата на чл.218, § 11 ДФЕС не изисква като предварително условие да се постигне окончателно споразумение между съответните институции, всяка от които може да упражни това правомощие .самостоятелно без каквото и да е съгласуване и без да е необходимо да се изчаква окончателният резултат от свързана с това законодателна процедура. Поради това обстоятелството, че въпросното споразумение може да бъде прието едва след консултация и дори след одобряване от страна на Парламента, както и че приемането в рамките на Съюза на евентуални съпътстващи законодателни мерки, като бъдещия регламент относно патента на Общността, ще бъде обект на законодателна процедура, в която участва тази институция, е без значение за предоставеното правомощие на Съвета да поиска становище от Съда.( т.55)

По същество

В разсъжденията по същество Съдът изтъква правни доводи в подкрепа на тезата си за несъвместимост на проекта за споразумение с Договорите, като искането за становище му дава повод отново да се прояви като гарант и защитник на общите интереси на институционалната система на Съюза , и – използвайки конкретния специфичен казус- да се произнесе по основни въпроси на правната и съдебна система на Съюза.

На първо място, тъй като проектът за споразумение установява по същество нова правораздавателна структура, Съдът напомня закрепените с Учредителните договори и развити от неговата юриспруденция основни аспекти на правния ред и съдебната система на Съюза, за да прецени дали създаването на ПС е съвместимо с тях. Касае се до основните същностни характеристики на правния ред на Съюза – предимство по отношение на правните системи на държавите членки, непосредствено действие, автономност – дефинирани още през 1963 и 1964 в историческите дела Van Gend & Loos и Costa ( 65-67), принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4, §3 ДЕС, който задължава държавите членки да осигурят на своята територия прилагането и спазването на правото на Съюза ( т. 68), съвместната функция на националния съд в сътрудничество със Съда да гарантират спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите ( т.69).

След изложението, посветено на същностните характеристики на правната и съдебна система на Съюза, Съдът пристъпва към изследване на характерните белези на ПС , който по дефиниция “се намира извън институционалната и правораздавателната рамка на Съюза…, не е част от предвидената в член 19, параграф 1 ДЕС съдебна система” , тъй като е “организация със собствена правосубектност по силата на международното право.”( т.71). На тази външна на съдебната система на Съюза юрисдикция проектът за споразумение предоставя изключителни правомощия във връзка със значителен брой искове, предявени от частноправни субекти в областта на патентите, като същевременно юрисдикциите на договарящите държави, включително на държавите членки, са лишени от тези правомощия и поради това запазват само правомощия, които не са от изключителната компетентност на ПС ( т.72).

Наред с това, Съдът констатира, че съгласно член 14а от проекта за споразумение при изпълнението на функциите си ПС е натоварен с тълкуването и прилагането на правото на Съюза. Като цяло , на този съд са възложени основните материални правомощия, които обикновено са от компетентността на националните юрисдикции, да разглежда спорове в областта на патента на Общността и да осигурява в тази област пълното прилагане на правото на Съюза, както и съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от това право ( т.73).

След като очертава характерните белези на патентната юрисдикция Съдът логически следва да отговори на въпроса дали и при какви условия е съвместим с правото на ЕС проекта за международно споразумение, в което се предвижда създаването на юрисдикция, натоварена с тълкуването и прилагането на неговите разпоредби и която изземва както негови правомощия, така и правомощия на държавите членки.

И тук Съдът реферира към установената си още през 1991 г. практика, според която международно споразумение, в което се предвижда създаването на съд, натоварен с тълкуването на правото на ЕС “по принцип не е несъвместимо с правото на Съюза” Съдът посочва, че ” …компетентността на Съюза в областта на международните отношения и способността му да сключва международни споразумения включват по необходимост възможността да се подчинява на решенията на създадената или посочената по силата на такива споразумения юрисдикция, във връзка с тълкуването и прилагането на техните разпоредби ( т. 74) Наред с това, според Съда ” сключено с трети държави международно споразумение може да предостави на Съда нови правораздавателни правомощия, стига това да не води до засягане на установената с ДЕС и ДФЕС функция на Съда ( т.75)Той пояснява също, че “международно споразумение може да има отражение върху собствените му правомощия, при положение че са изпълнени основните условия за запазването на тяхната същност и че следователно не е засегната автономията на правния ред на Съюза [12]

Така крайното становище на Съда за съвместимостта на проекта за споразумение е обусловено от преценката му дали са изпълнени тези “основни условия” и дали не са засегнати автономията на правния ред на Съюза и неговата институционална система.

Aнализът на Съда, основан на характерните белези на ПС, го води до извода, че “…като предоставя изключителна компетентност за разглеждането на значителен брой искове, предявени от частноправни субекти в областта на патента на Общността, както и за тълкуването и прилагането на правото на Съюза в тази област, на международен съд, който се намира извън институционалната и правораздавателната рамка на Съюза, подготвяното споразумение би лишило юрисдикциите на държавите членки от техните правомощия относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза, както и Съда от неговото правомощие да се произнася по отправените от посочените юрисдикции преюдициални запитвания и по този начин би засегнало правомощията, които Договорите са поверили на институциите на Съюза и на държавите членки и които са от основно значение за запазването на самото естество на правото на Съюза ( т.89)

Този извод се основава на следните аргументи :

– споразумението нарушава въведената с чл.267 ДФЕС система за пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции чрез механизма на преюдициалните запитвания и засяга функциите, предоставени им от Договорите, с което засяга самото естество на правото, установено в Договорите. Това е така, защото ПС лишава националните юрисдикции от възможността да сезират Съда с преюдициални запитвания в областта на патентите ( т.81) и по този начин не гарантира еднообразното тълкуване и прилагане на правото на Съюза и осигуряване на пълното действие на това право в рамките на съдебните системи на държавите членки;

– като възлага на ПС да тълкува и прилага не само разпоредбите на посоченото споразумение, но и бъдещия регламент относно патента на Общността, както и други инструменти на правото на Съюза, по-специално регламенти и директиви, във връзка с които посоченият регламент евентуално би трябвало да се тълкува, в частност разпоредби, свързани с други режими на интелектуална собственост, както и норми от ДФЕС относно вътрешния пазар и правото на конкуренцията, както и да решава висящ пред него спор с оглед на основните права и общите принципи на правото на Съюза и дори да разглежда валидността на акт на Съюза ( т.78) , споразумението позволява на външна на Съюза юрисдикция да се произнася по основополагащи принципи на неговото право и засяга неговата автономност и принципа на предимство.

– като предоставя на ПС изключителна компетентност във връзка с голям брой преки искове в областта на патентите, която понастоящем принадлежи на юрисдикциите на държавите членки, споразумението лишава последните от задачата им за прилагане на правото на Съюза в качеството им на “общи” съдилища в правния ред на Съюза ( т.80) .

Държавите членки не могат с международно споразумение да предоставят подобна компетентност на ПС без да засегнат самата същност на правораздавателната система, установена от Договорите;

– и накрая, решение на ПС , с което се нарушава правото на Съюза, не би могло да бъде предмет на производство за установяване на неизпълнение на задължения ( чл.258-260 ДФЕС), нито да доведе до каквато и да е имуществена отговорност за една или повече държави членки ( т.88), тъй като юрисдикцията има самостоятелна юридическа личност и не е   подложена на тази процедура, за разлика от националните юрисдикции. Това фактически премахва отговорността на ПС за спазване на правото на ЕС.

Въз основа на тези аргументи, Съдът приема следното становище:

Подготвяното споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство (наричана понастоящем „Съд за европейски и общностни патенти“) не е съвместимо с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

КОМЕНТАР

Становище 1/09 е поредната ясна демонстрация на ролята на Съда като гарант на общите интереси на институционалната структура на Съюза и на неговата правна и съдебна система. Както е видно от предходното изложение, то е повод Съдът да разсъждава отново по фундаментални въпроси на правото на ЕС като :

– обхвата на предоставената компетентност на ЕС, разпределението на компетентност между ЕС и държавите членки, основанията за предоставяне на нова компетентност на Съюза , компетентността на ЕС в областта на правото на интелектуална собственост;

– общите принципи на правото на Съюза и в частност неговата автономност и предимство;

– съотношението между правото на Съюза и международното право, характера на смесените международни споразумения ;

– съвместната функция на Съда и на националните юрисдикции за гарантиране на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на Съюза.

Съдебният акт се основава на фундаменталните. принципи на правото на ЕС и на постоянната юриспруденция на Съда. За да се обоснове Съдът изтъква три основни аргумента :

– нарушение на принципа на автономност и предимство на правото на ЕС

– необходимост от запазване на контролната компетентност на националните юрисдикции

– нуждата от гаранции за спазването на правото на Съюза

Становището на Съда е свързано с важни последици за бъдещото развитие на проекта за общ патент на Съюза, който – както е известно – е в съвсем напреднал стадий. Както проекто-регламентът, така и решението за започване на засилено сътрудничество, като че ли антиципираха положително становище на Съда по въпроса за съвместимостта на ПС с правото на Съюза. При вече постановеното становище е очевидно, че всички проекти за законодателни мерки в областта на патента на Съюза следва да бъдат преосмислени и съобразени с него. Безспорно е, че без решаване на въпроса за компетентната юрисдикция уредбата на единен патент на Съюза би била в голяма степен обезмислена. Институциите на Съюза и държавите членки са отново в изходна позиция, изправени – след категоричното становище на Съда – пред доста ограничени възможности, В крайна сметка политически аргументи ще определят дали ще се следва подхода, избран за решаване на споровете относно марката на Общността, или ще се предпочете пътя на създаване на специализирана патентна юрисдикция на Съюза в съответствие с чл.257 ДФЕС, което обаче предпоставя постигане на съгласие между държавите членки по чувствителните въпроси в областта на патентите. Каквото и да е решението на законодателя на Съюза, становището на Съда определя редица съществени елементи от неговата рамка.

 

***

Link to the summary in French language: LA CRÉATION D’UN SYSTÈME UNIFIÉ DE RÈGLEMENT DES LITIGES EN MATIÈRE DE BREVETS ET SA COMPATIBILITÉ AVEC LE DROIT DE L’UNION EUROPÉENNE

***

 

*Началник отдел в Съда на ЕС

[1]Изказване на държавния секретар на Испания по време на заседание на Съвета на 11 март 2011, цитирано по стенограма на заседанието, публикувана на www.april.org.

[2] ‘Enterrement”, “torpillage”, brevet tué”, “mort et enterré” , цитирани по “Brevets en Europe: le bourbier de Barnier” in: www..april.org/brevets-en-europe-lelbourbier-de-barnier

[3] Вж. Становище № 2/94 от 28.03.1996г.,Recueil, стр. I‑01759 , т.3

[4] чл.107, §2 ПП на Съда, във връзка с чл.218 ДФЕС.

[5]COM (2000) 412 окончателен

[6]Италия и Испания не са съгласни да се запазят само трите официални езика. Според действащия режим

за валидирането на европейски патент във всяка от държавите членки на ЕПВ той трябва да бъде преведен на съответния им официален език.

[7](COM(2007) 165 окончателен

[8] док.17229/09 и док.16113/09 ADDI

[9]док.5538/11, 6524/11 и 7506/11. Двете държави, които не участват в засиленото сътрудничество са Испания и Италия

[10] за разлика от заключенията на генералните адвокати, становищата на държавите членки са публични и достъпни на електронната страница на Съда на ЕС.

[11]Чехия, Дания, Германия, Естония, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия,Швеция и Обединеното кралство.

[12]вж. Становище 1/00 от 18 април 2002 г., Recueil, стр. I‑3493, точки 21, 23 и 26