(Решение на Съда от 7 септември 2016 г. по дело Pilkington Group Ltdи др.,C-101/15 P)

Съдът е сезиран с жалба от дружествата Pilkington Group Ltd, Pilkington Automotive Ltd, Pilkington Automotive DeutschlandGmbH, Pilkington Holding GmbH и PilkingtonItaliaSpA (жалбоподателите), които искат отмяната на решение на Общия съд от 17 декември 2014 г., Pilkington Group и др./Комисия (T‑72/09). С обжалваното първоинстанционно решение Общият съд отхвърля жалбата на дружествата в частта ѝ относно отмяната на решение на Комисията, с което се  установява, че те участват всъгласувано разпределяне на договори за доставка в сектора на автомобилните стъкла, както и искането на дружествата за отмяна или, евентуално, за намаляване на наложената глоба.

С решението си Комисията е приела, че определен брой предприятия, част от които са жалбоподателите, са участвали в едно-единствено продължено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, което се изразява в съгласувано разпределяне на договори за доставка в сектора на автомобилните стъкла. По отношение на жалбоподателите Комисията установява това нарушение за периода от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г. и на това основание при условията на солидарност им налага глоба в размер от 357 милиона евро.

В жалбата срещу решението на общия съд жалбоподателите навеждат три правни основания.

С първото от тях те упрекват Общия съд за преценката му, че при определяне на основния размер на наложената им глоба Комисията неправилно е взела предвид продажби, извършени въз основа на предхождащи периода на нарушението договори, които не са били предоговорени през посочения период (спорните продажби). Според тях Общият съд се е основал на неправилно тълкуване на понятието „стойност на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено“ по смисъла на точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264.) Според тази разпоредба, при определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено.

Съдът припомня, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията трябва да прецени във всеки конкретен случай и предвид неговия контекст и целите на установения в регламента санкционен режим необходимото въздействие върху съответното предприятие, по-специално като вземе предвид оборота, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението. При определянето на размера на глобата може да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която се формира от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение.

Съдът припомня също така, че точка 13 от Насоките от 2006 г. има за цел, за изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него. Следователно, макар понятието за „стойност на продажбите“, предвидено в тази точка 13, със сигурност да не може да се разпростира до степен, в която да включва реализираните от разглежданото предприятие продажби, непопадащи в обхвата на твърдения картел, същевременно целта, преследвана от тази разпоредба, би била накърнена, ако това понятие следва да се разбира като отнасящо се единствено до оборота, реализиран само от продажбите, за които е установено, че са били действително засегнати от този картел.

Що се отнася до спорните продажби, които са сключени преди периода на нарушението, Съдът потвърждава решението на Общия съд, че Комисията основателно е могла да ги включи в определената съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. стойност на продажбите с цел изчисляване на основния размер на глобата, на същото основание като продажбите, извършени въз основа на сключени през периода на нарушението договори за доставка, за които обаче не е доказано, че по-специално са били предмет на тайно споразумение. Според Общия съд, вземането предвид на спорните продажби е обосновано с оглед както на обхвата и начина на функциониране на картела, така и на преследваната с него цел цялостно да се стабилизира пазарът, така че за постигането на тази цел не е било необходимо тайно споразумение за всеки договор за доставка. При тези условия необходимостта от тайно споразумение относно конкретен договор за доставка зависи от разпределянето на доставките, от субективните нужди да се предприемат мерки за запазване на съответни части от пазара, както и от способността на всеки един договор да доведе до значителна промяна в дела на общите доставки, предвидени от всеки един от участниците в картела.

Съдът потвърждава относимостта на тези съображения и приема, че общият план на картела се е състоял в разпределяне на доставките на автомобилно стъкло между участниците в картела както по отношение на съществуващите, така и на новите договори за доставка. Това разпределение е засягало и всички дейности на участниците в картела на съответния пазар, което се потвърждава от начина на функциониране на картела, според който са предвидени корективни мерки въз основа на съществуващите договори за доставка. Ето защо продажбите, извършени въз основа на сключени преди периода на нарушението договори, които не са били предоговорени през посочения период, трябва да се считат за попадащи в обхвата на картела. Макар Комисията да не е била в състояние да включи тези продажби в стойността на продажбите, изчислена съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г., определеният въз основа на това размер на глобата не отразява икономическото значение на нарушението. Поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорните продажби са предмет на посоченото нарушение.

С второто си основание жалбоподателите упрекват Общия съд за преценката му, че окончателният размер на наложената им от Комисията глоба не надвишава горната граница от 10 % от общия размер на оборота за финансовата година, предхождаща приемането на спорното решение, съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 („законната горна граница на глобата“). Според тях, при конвертирането на стойността на общия им оборот в лири стерлинги е приложен неправилен обменен курс към еврото, като по този начин максималният размер, който Комисията имала право да наложи на жалбоподателите, бил ограничен до 317 547 860 EUR, т.е. с 39 452 140 EUR по-малко от наложената им глоба.

Съдът установява, че член 23 от Регламент № 1/2003 не съдържа никакви насоки относно обменния курс, който трябва да бъде използван при определянето на законната горна граница на глобата, когато общият оборот е във валута, различна от евро. Той припомня, че целта, преследвана със законната горна граница на глобата, е да се предотврати налагането на глоба, за която може да се предвиди, че е невъзможно да бъде платена от съответните предприятия предвид големината на тези предприятия, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на цялостния им оборот. По този начин размерът на глобата, която може да бъде наложена на дадено предприятие, всъщност има горна граница, която може да бъде изразена в цифри и е абсолютна, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена в тежест на предприятието, може да бъде определен предварително. Поради това, Общият съд не може да бъде упрекнат, че е приел, че законната горна граница на глобата трябва да бъде определена спрямо икономическата реалност през финансовата година, предхождаща приемането на решението, с което се санкционира нарушението.

С този избор се обосновава и прилаганият през периода обменен курс, за да се извърши конвертирането на референтната стойност, когато тя е във валута, различна от евро. В тази връзка Съдът поддържа, че когато трябва да се прецени икономическата реалност към даден момент, е правилно да се направи позоваване на приложимите през този период обменни курсове. Всъщност в противен случай преценката на тази икономическа реалност непременно ще бъде опорочена от външни и случайни фактори, като промяната на обменните курсове, настъпила през следващия финансовата година период. При това потвърденият от Общия съд метод на конвертиране отговаря на изискването за предвидимост на законната горна граница на глобата, доколкото този метод се основава на обменен курс, който е възможно да се узнае преди приемането на решението на Комисията за налагане на глобата и въз основа на който е възможно предварително да се определи максималната горна граница на глобата. Макар че  законната горна граница представлява ограничение срещу евентуалните вредни последици от валутните колебания, от това не следва нито че тази горна граница представлява абсолютна защита срещу такива колебания, нито че обменният курс, който е от значение за определяне на посочената горна граница, е този, който е приложим към датата на приемането на решението за налагане на глобата.

Според Съда, жалбоподателите не биха могли да извличат доводи от факта, че предприятията, чието счетоводство се води във валута, различна от евро, са подложени на неравно третиране спрямо тази, чието счетоводство е в евро, тъй като първите са изложени на валутен риск. Доколкото самите жалбоподатели не оспорват, че наложената им глоба може да бъде определена в евро, е неизбежно те да бъдат изложени на валутни колебания. В тази връзка валутните колебания са случаен фактор, който може да има както положително, така и отрицателно въздействие, с които предприятията, които извършват част от продажбите си на пазарите за износ, обикновено се сблъскват при извършване на търговската си дейност, и чието наличие само по себе си не води до непропорционалност на размера на законно наложената глоба в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението.

С оглед на тези съображения, Съдът отхвърля и второто основание за обжалване.

В третото си основание жалбоподателите твърдят, от една страна, че Общият съд е приложил неправилно принципите на равно третиране и на пропорционалност в рамките на контрола за законосъобразност на спорното решение на основание член 263 ДФЕС. Според тях, съгласно тези принципи Общият съд следва да приеме, че при определяне на размера на глобите Комисията е трябвало да вземе предвид увреждащото в значително по-голяма степен въздействие на наложената на жалбоподателите глоба в сравнение с другите участници в картела, поради по-слабата степен на диверсифициране на извършваните от тях дейности, което се изразява в различно процентно съотношение на глобата към общия оборот на съответните предприятия.

Съдът потвърждава, че когато глобите се налагат на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, при определянето на размера на глобите Комисията не е длъжна да следи окончателният им размер за съответните предприятия да отразява всички разлики между тях по отношение на общия им оборот. Според него, разликата относно процентното съотношение на глобата спрямо общия оборот на съответните предприятия не представлява самостоятелно основание за неприлагането от страна на Комисията на определения от самата нея метод за изчисляване. По този начин биха били облагодетелствани предприятията с най-слаба степен на диверсифициране на дейностите въз основа на критерии, които са ирелевантни с оглед на тежестта и продължителността на нарушението. Що се отнася обаче до определяне на размера на глобата, прилагането на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика, противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС. Освен това, при определяне на размера на глобата Комисията не е длъжна да вземе предвид икономическото положение на съответното предприятие, и по-специално неговата способност за плащане, тъй като признаването на подобно задължение би било равносилно на предоставяне на неоправдани конкурентни предимства на предприятия, които са най-слабо приспособени към пазарните условия.

От друга страна, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е използвал неправилно правомощието си за пълен съдебен контрол, възложено му с член 261 ДФЕС, като не е намалил размера на глобата, за да се гарантира равното третиране на участниците в картела.

Съдът постановява, че Общият съд има право да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на наложените от Комисията глоби, като замени със своя преценката на Комисията и съответно отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. За сметка на това, когато се произнася по правни въпроси в рамките на производство по обжалване на съдебен акт на Общия съд, Съдът не може по съображения за справедливост да замести със своя преценката на Общия съд, който, упражнявайки пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза. Поради това, само доколкото Съдът би счел, че размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност, тогава би следвало да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, предвид неподходящия размер на глобата.

Противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд е постановил не че упражняването на правомощието му на пълен съдебен контрол може да се извърши само при извънредни обстоятелства, а че намаляване на глобата, основана на съществуването на твърдени финансови трудности, може да се извърши единствено когато тези трудности имат изключителен характер. Общият съд е приел въз основа на данните, с които разполага, че разглежданият случай не е такъв.

С оглед на тези аргументи, жалбата срещу решението на Общия съд е отхвърлена изцяло.