(Решение по съединени дела C-581/10, Nelson и C-629/10, TUI Travel)

Делата са образувани по преюдициални запитвания на районен съд на град Кьолн, Германия и HighCourtofJustice, Обединено кралство, които искат да се уточни обхвата на Решение по дело Sturgeon[1]. По първото дело (C-581/10) германската юрисдикция е сезирана със спор между пътници и авиокомпания Lufthansa по повод на закъснение на полета им с повече от 24 часа спрямо предварително планираното време за пристигане по разписание. По второто дело (C-629/10) TUITravel, BritishAirways, easyJetAirline, както и Международната асоциация за въздушен транспорт са сезирали правосъдните органи на Обединеното кралство вследствие на отказ на CivilAviationAuthority (орган за гражданско въздухоплаване) да удовлетвори тяхното искане да не ги задължава да обезщетяват пътниците на закъснели полети.

В решението си Съдът потвърждава тълкуването на правото на Съюза, което той е дал в Решение по дело Sturgeon. Той напомня, че принципът на равно третиране налага пътниците на закъснели полети да се разглеждат като намиращи се в сходно положение като пътниците на отменени „в последния момент“ полети що се отнася до прилагането на тяхното право на обезщетение, тъй като тези пътници търпят сходно неудобство, тоест загуба на време.

Тъй като пътниците на отменени полети обаче имат право на обезщетение, когато тяхната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, Съдът решава, че пътниците на закъснели полети също могат да се позоват на това право, когато понасят поради закъснение на техния полет същата загуба на време, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

При това положение с приемането на тази правна уредба законодателят на Съюза е целял да постигне равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт и въздушните превозвачи. Така подобно закъснение не дава право на обезщетение в полза на пътниците, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Съдът също разглежда исканията на въпросните авиокомпании за ограничаване във времето на действието на постановеното решение. В това отношение Съдът отговаря, че няма основание за ограничаване на действието във времето на настоящото решение.

***

[1]Решение на Съда по дело SturgeonC-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 г.