(Решение от 23 април 2015 г. по дело С-376/13, Комисия / България)
С Решение от 23 април 2015 г. Съдът на ЕС установява, че България не е изпълнила своите задължения съгласно Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги.
В исковата молба Комисията твърди, че България е извършила три нарушения на правото на ЕС. Тя поддържа, че като ограничава до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставено право на ползване на честоти, § 5а, алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) може да ограничи конкуренцията, тъй като възпрепятства навлизането на пазара на други предприятия и предпазва от конкуренция двете предприятия, спечелили конкурсите за възлагане на честотите.
На следващо място, според Комисията забраната по член 47а и член 48, алинея 3 от ЗЕС за доставчиците на телевизионно съдържание и свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти представлява непропорционално ограничение за конкуренцията.
На трето място Комисията твърди, че член 48, алинея 5 от ЗЕС ограничава конкуренцията, тъй като забранява на операторите на преносна мрежа да кандидатстват за предоставянето на права за ползване на честоти.
В своето решение Съдът изцяло уважава предявения иск като приема, че и трите твърдения на Комисията са основателни.
Относно ограничаването до две на броя на предприятията, които могат да получат право на ползване на честоти Съдът установява, че техническото състояние на радиочестотния спектър към датата на откриване на процедурите за предоставяне на честоти е позволявало предоставянето на пет честоти. Групирането на първоначалните пет честоти в два пакета, предоставени за срок от петнайсет години на двете предприятия, спечелили проведените през 2009 г. конкурси за възлагане на права на ползване на честотите, е осигурило на тези предприятия предимство, което може да засегне съществено възможността на всяко друго предприятие да предоставя същите електронни съобщителни услуги или да осъществява същата електронна съобщителна дейност на българска територия при равностойни по същество условия. По този начин на спечелилите конкурсите предприятия за срок от петнайсет години е предоставена значителна част от радиочестотния спектър, при това няколко години преди евентуалното навлизане на други предприятия на пазара на електронни съобщителни услуги в България, което им е позволило да се ползват от сигурно конкурентно предимство, чрез което да се възпира навлизането на нови предприятия на този пазар.
Съдът установява, че два от критериите в проведените през 2009 г. конкурсни процедури за предоставяне на право на ползване на честотите са оферентите да спазват законовата забрана доставчиците на телевизионно съдържание да кандидатстват в конкурсни процедури за възлагането на честоти и забраната спечелилите конкурсите за ползване на честоти да изграждат преносна мрежа.Според Съда тези забрани са непропорционални и надхвърлят необходимото за постигането на преследваната от България цел. Следователно, като е ограничила въз основа на непропорционални критерии с § 5a от преходните и заключителните разпоредби на ЗЕС до две на броя на предприятията, на които е разрешено да предоставят електронни съобщителни услуги на нейна територия, Република България е учредила специални права за предоставянето на електронни съобщителни услуги в нарушение на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията.
По второто твърдение за нарушение, състоящо се в изключване от конкурсните процедури на доставчиците на телевизионно съдържание Съдът приема, че мярка, която има за цел да забрани на всички доставчици на телевизионно съдържание и на свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти, надхвърля необходимото за насърчаването на конкуренцията.
Според Съда, макар да е възможно да се приеме, че оператор, който е вертикално интегриран — в смисъл че осъществява едновременно дейност като доставчик на телевизионно съдържание и като мултиплекс оператор — би могъл да даде предимство на своето съдържание пред това на конкурентните доставчици, подобна опасност от засягане на конкуренцията ще бъде налице единствено ако този интегриран оператор е получил разрешение да излъчва телевизионни програми на българска територия. Тъй като излъчването на телевизионно съдържание в България става въз основа на предоставена на Съвета за електронни медии лицензия, опасността от засягане на конкуренцията не би могла да съществува по отношение на доставчиците на телевизионно съдържание, които нямат подобна лицензия.
Поради това забраната за участие в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти, доколкото се отнася до доставчиците на телевизионно съдържание, нямащи лицензия за излъчване на телевизионно съдържание в България, надхвърля необходимото за постигането на целта, твърдяна от държавата членка ответник. Следователно Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО,, по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО.
По третото твърдение за нарушение, състоящо се в забрана за спечелилите конкурс за възлагане на права на ползване на честоти да изграждат преносна мрежа за радио- или телевизионни програми Съдът припомня, че според член 48, алинея 5 от ЗЕС предприятие или свързано с него по смисъла на българското право лице, на което е издадено разрешение за ползване на честоти, няма право да изгражда електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- или телевизионни програми. Според Съда подобна забрана препятства операторите на телекомуникационни мрежи да кандидатстват за предоставянето на права на ползване на честоти.
Преследваната от българското законодателство цел би могла да бъде постигната чрез прибягването до по-малко ограничителни мерки, каквито са предвидените в Директива 2002/21/ЕО, и по-конкретно в членове 7 и 16 от нея. Съгласно член 7, параграф 4 от тази директива тези мерки могат по-специално да включват определянето на дадено предприятие като притежаващо, отделно или съвместно с други, значително влияние на пазара, с цел да му бъдат наложени специфични регулаторни задължения в съответствие с член 16, параграф 4 от същата директива.
Освен това от член 16, параграф 1 от директивата следва, че въвеждането на мерки ex ante, целящи да насърчат конкуренцията, е оправдано само когато анализът на съответния пазар е установил нарушение на конкуренцията на този пазар. В конкретния случай Република България не е провела такъв анализ на пазара.
Обстоятелството, че член 48, алинея 5 от ЗЕС не е в сила към датата, определена в мотивираното становище, не може да се отчете при преценката на твърдението на Комисията за наличие на неизпълнение на задължение, тъй като тази разпоредба е продължавала да поражда последици към момента на изтичането на определения с мотивираното становище срок.
Въз основа на тези съображение Съдът на ЕС приема, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО, по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО.