(Решение на Съда по дело C‑180/12, Стоилов)
Решението на Съда на ЕС от 24 октомври 2013 г. е постановено в производство по отправяне на преюдициално запитване по реда на член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (АССГ).
Запитването е отправено в рамките на спор меду „Стоилов и Ко“ ЕООД (наричано по-нататък „Стоилов и Ко“) и началника на Митница Столична по повод тарифното класиране на стоката „плат за производство на щори“ с произход от Китай. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Комбинираната номенклатура за 2009 г., съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, както и до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на силата на пресъдено нещо и на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
С митническа декларация, подадена на 8 януари 2009 г., „Стоилов и Ко“ декларира стоката „плат за производство на щори“ в подпозиция 6303 92 10 от КН. След проверка, митническите органи приемат, че стоката отговаря на условията да бъде класирана в подпозиция 5407 61 30, за което началникът на Митница Столична уведомява „Стоилов и Ко“ с решение (решението-уведомление). Това е довело до увеличаване на ставката на митото и до прилагане на окончателно антидъмпингово мито от 74,8 % съгласно Регламент (ЕО) № 1487/2005.
„Стоилов и Ко“ обжалва решението-уведомление по административен ред, а впоследствие сезира АССГ. Междувременно, началникът на Митница Столична издава Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (постановлението). „Стоилов и Ко“ обжалва също така пред АССГ и това постановление с искане да се назначи независима експертиза относно класирането на обложените стоки.
АССГ потвърждава решението-уведомление с решение от 30 декември 2010 г. Стоилов и Ко“ подава пред жалба срещу това съдебно решение Върховния административен съд (ВАС), производството по която е било висящо към момента на постановяване на определението за преюдициално запитване.
В производство за обжалване на постанолението АССГ приема, че е необходимо да се тълкуват понятието „конфекциониран артикул“, според приложимите правила от правото на ЕС. Също така, счита, че следва да се прецени дали предвид съдбата на други пет митнически декларации за стоки като разглежданите в главното производство, подадени от „Стоилов и Ко“ както преди, така и след спорната декларация, дружеството може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да се класират разглежданите в главното производство стоки по тарифен код 6303 92 10. От друга страна, като напомня, че във връзка с последната декларация са образувани две отделни национални производства, които се отнасят до едни и същи фактически и правни въпроси, запитващата юрисдикция счита за необходимо да постави на Съда въпроса кой е подлежащият на обжалване акт от гледна точка на член 243, параграф 1 от Митническия кодекс. Накрая, запитващата юрисдикция смята, че е необходимо тълкуване на членове 41 и 47 от Хартата.
Предвид тези обстоятелства АССГ решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване към СЕС.
В мотивите си СЕС констатира, въз основа на представени пред Съда писмени становища, както и въз основа на отговора на запитващата юрисдикция на отправеното ѝ от Съда искане за разяснения, че с Решение от 5 юли 2012 г. ВАС е отменил съдебното решение, което потвърждава решението-уведомление, както и решението-уведомление. ВАС е приел, че извършеното от началника на Митница Столична и потвърдено от АССГ тарифно класиране е неправилно предвид съдържащите се в преписката по делото доказателства и експертни заключения.
При тези обстоятелства, независимо дали производството по принудително изпълнение, образувано на основание постановлението за принудително събиране, е прекратено или не, следва, че за решаването на спора по главното производство вече не се налага запитващата юрисдикция да се произнесе съобразно отговора, който Съдът би дал на поставените въпроси, ако трябваше да им отговаря.Всъщност, както посочва запитващата юрисдикция в отговора си на отправеното ѝ от Съда искане за разяснения, ВАС е отменил изцяло решението-уведомление, а както вече бе отбелязано в точка 41 от настоящото решение, съществуването на решението-уведомление представлява процесуална предпоставка за издаването на постановлението за принудително събиране
Следователно, СЕС приема, че преюдициалното запитване вече не се отнася до тълкуване на правото на Съюза, което да е обективно необходимо на запитващата юрисдикция, за да постанови тя своето решение (вж. по аналогия по-специално Решение от 9 октомври 1997 г. по дело Grado и Bashir, C‑291/96, Recueil, стр. I‑5531, точка 16). Всъщност при липсата на предмет това запитване не позволява да се изведат насоките за тълкуване на правото на Съюза, които биха помогнали на запитващата юрисдикция да реши въз основа на това право висящия пред нея спор (вж. в този смисъл по-специално Решение от 16 септември 1982 г. по дело Vlaeminck, 132/81, Recueil, стр. 2953, точка 13). Да се отговори на поставените въпроси при подобни обстоятелства, с оглед евентуална полза за други произвоства, би означавало да се даде консултативно становище по хипотетични въпроси в разрез със задачата, поверена на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество (вж. в този смисъл Решение от 3 февруари 1983 г. по дело Robards, 149/82, Recueil, стр. 171, точка 19, Решение по дело Meilicke, посочено по-горе, точка 25 и Решение от 21 март 2002 г. по дело Cura Anlagen, C‑451/99, Recueil, стр. I‑3193, точка 26).
С оглед на тези мотиви СЕС приема, че липсва основание да се отговаря на въпросите, поставени АССГ.