СПОРАЗУМЕНИЕТО ТРИПС И ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА В ОБЛАСТТА НА ОБЩАТА ТЪРГОВКА ПОЛИТИКА

· MembersOnly, АНАЛИЗИ, Български език, Всички, Интелектуална собственост, Обща търговска политика, том VII
Print Post
Author

Решение на Съда (голям състав) по дело С-414/11 Daiichi Sankyo

Светлана Чобанова[1]

 
Въведение

Въпросът кой е компетентен да тълкува търговските споразумения, част от Споразумението за създаването на Световната търговска организация („СТО“) – Съдът на Европейския Съюз („Съда“) или националите юрисдикции, – е бил и все още е предмет на ожесточени спорове между държавите членки на Европейския Съюз („Съюза“, „ЕС“) и Комисията, поради огромното значение на разпоредбите им за международната търговия в области като услугите, интелектуалната собственост, инвестициите. Доколкото тълкувателната компетентност се определя в съответствие с разпределението на материалните правомощия между Съюза и държавите членки, решението по дело DaiichiSankyoдава нов отговор именно на този отдавнашен въпрос: намира ли се Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост („ТРИПС“) в обхвата на изключителната компетентност (общата търговска политика) или на споделената такава (вътрешния пазар) на Съюза?

Член 207, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз („ДФЕС“) дефинира изключителните правомощия на ЕС в областите, обхванати от общата търговска политика. Тълкувайки тази разпоредба в редакцията й отпреди Договора от Лисабон (тогава член 133 ЕО), Съдът дава категоричен отговор в полза на втората възможност. В Становище 1/94, касаещо компетентността на Съюза да сключи Споразумението за СТО, той приема, че по-голямата част от материалноправните разпоредби на ТРИПС не са част от общата търговска политика, поради отсъствието на специфична връзка с международната търговия. Решението в MerckGenéricos потвърждава, че в областта на патентите, където Съюзът не е упражнил законодателната си компетентност, националните съдилища остават свободни да тълкуват Споразумението ТРИПС в съответствие с националното законодателство и да признаят или не директния му ефект (възможността частноправни субекти да се позовават на него в рамките на съдебно производство).

За първи път в редакцията си от Лисабон член 207 изрично включва „търговските аспекти на интелектуалната собственост“. Така възниква въпросът в основата на настоящото преюдициално запитване: води ли тази нова формулировка до промяна в компетентността на Съда да тълкува разпоредбите на ТРИПС и какви са последиците за материалното право на интелектуалната собственост?

Факти и обстоятелства

През 1986 г. фармацевтичната компания Daiichi Sankyo Co. Ltd („Daiichi Sankyo”) получава национален патент за територията на Гърция за levofloxacin hemihydrate – химично вещество използвано като активна съставка в антибиотични лекарства и в частност в оригиналния лекарствен продукт „Tavanic”. С подадената същата година патентна заявка се иска закрила както на самото вещество, така и на метода му за производство. Sanofi-Aventis Deutschland GmbH („Sanofi-Aventis”) притежава лиценз за дистрибуция на „Tavanic” в Гърция, предоставена му от Daiichi Sankyo, с разрешително за пускане на пазара издадено от гръцкия компетентен орган през 1999. Срокът на патента, изтичащ през 2006, е удължен със сертификат за допълнителна закрила („СДЗ”) до 2011, в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1768/92[2].

През 2008 и 2009 дружеството DEMOAnonymos Viomichaniki kai Emporiki Etairia Farmakon („DEMO”) получава от същия орган разрешителни за пускане на пазара на генеричен лекарствен продукт наречен „Talerin”, съдържащ като активна съставка същото вещество levofloxacin hemihydrate. В този контекст Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis сезират Polymeles Protodikeio Athinon (първоинстанционен съд, Атина) с искане DEMO да бъде задължен да прекрати напълно търговията с продукта „Talerin“ или с всеки друг лекарствен продукт, съдържащ същата активна съставка.

Според запитващата юрисдикция изходът по висящото дело зависи от това дали СДЗ, притежаван от Daiichi Sankyo между 2006 и 2011, обхваща само метода за производство на активната съставка или и самата активна съставка levofloxacin hemihydrate (закрила на „продукта” по смисъла на Регламент 1768/92). В първия случай би било достатъчно DEMO да обори презумпцията, че продуктът „Talerin” е произведен по същия метод, както използвания за производството на „Tavanic”, докато във втория доказаният от Daiichi Sankyo факт, че двата продукта съдържат една и съща активна съставка, би разрешил спора в негова полза.

Следва да се отбележи, че Гърция ратифицира Европейската Патентна Конвенция[3] („ЕПК”) през 1986, но признава фармацевтичните продукти като патентоспособни изобретения едва през 1992, след изтичане на срока на действие на съответната резерва, направена по смисъла на член 167, алинея 2, буква а) от конвенцията.[4]

Това са обстоятелствата, при които Polymeles Protodikeio Athinon решава да отправи до Съда три преюдициални въпроса:

„1) Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС[5], определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?

2) Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?

3) По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство […]?“

 

Заключение на Генералния Адвокат Cruz Villalón

Предварителни съображения

Анализът на г-н CruzVillalónзапочва с разяснения относно смисъла и обхвата на преюдициалното запитване, както и значението му. От поставените въпроси са извлечени три основни проблема:

–          Значението на новия член 207 ДФЕС за компетентността на Съда да тълкува Споразумението ТРИПС.

–          Непосредственото действие на Споразуменията на СТО, т.е. „възможността за позоваване“ на тях в области, уредени от правото на Съюза.

–          Какво следва да се разбира под „обекти, съществуващи към датата на влизане в сила на Споразумението ТРИПС“ по смисъла на член 70, алинея 2 от него.

Компетентността на Съда да тълкува Споразумението ТРИПС след Договора от Лисабон

Генералният адвокат открива в този въпрос основния проблем на производството, а именно: доколко материята, уредена в ТРИПС и отнасяща се до „търговските аспекти на интелектуалната собственост“ по смисъла на член 207, параграф 1 ДФЕС, попада в изключителната компетентност на Съюза в областта на търговската политика. Именно отговорът му дава възможност да се определи съдът, компетентен да тълкува международното споразумение – Съдът на ЕС или националните юрисдикции, – тъй като режимът на разпределяне на материалните правомощия „неминуемо се пренася на юрисдикционно равнище“.[6]

Споразумението ТРИПС е сключено от Общността и държавите членки в условията на споделената компетентност.[7] Така, в досегашната практика на Съда и по-точно в Решение по дело MerckGenéricosсе приема, че редица разпоредби на ТРИПС в областта на патентите са в компетентността на държавите членки, поради факта, че Съюзът все още не е упражнил своята компетентност в достатъчна степен, за да се приеме, че съответната проблематика се урежда от правото на ЕС.[8] Генералният адвокат подчертава, че уредбата на интелектуалната собственост на Съюза в никакъв случай не се е изменила значително, така че въпросът в настоящото производство засяга направената с Договора от Лисабон промяна и по-точно включването на „търговските аспекти на интелектуалната собственост“ в определението по член 207, параграф 1 от ДФЕС.

Според държавите, които вземат участие в делото, и след Лисабонския договор интелектуалната собственост продължава да бъде част от споделената компетентност.[9] Член 207 предвижда изключителна компетентност единствено за търговските й аспекти, а повечето разпоредби от Споразумението ТРИПС, включително член 27, са само косвено свързани с международната търговия и така не принадлежат към областта на общата търговка политика. Комисията пък счита, че изразът „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ в новия член 207 съдържа очевидно препращане към ТРИПС, ето защо целта на законодателя е била именно да включи тази материя изцяло в изключителната компетентност на Съюза.

Г-н CruzVillalónизяснява два предварителни аспекта. Първо, той отбелязва, че правната същност на интелектуалната собственост действително е свързана с правото да се възпират трети лица от извършването на определени действия, но тя включва по необходимост и самата нормативна уредба, т.е. признатите и гарантирани от правния ред права.[10] Второ, ТРИПС по същността си е международно споразумение, установяващо общи минимални правила в областта на интелектуалната собственост, редица от които материалноправни разпоредби, базови за всяка национална или международна уредба. Именно те са и същината на Споразумението ТРИПС, а не клаузите, отнасящи се конкретно до търговията с продукти. Въпросът е дали може да се направи изводът, че член 207 цели да приобщи въпросните базисни разпоредби към изключителната компетентност на Съюза.

Според Генералния адвокат право имат и двете страни. Той обаче критикува довода на Комисията, тъй като счита, че изразът „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ в член 207 следва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на ЕС, без съдържанието му да се извежда от международни споразумения, по които Съюзът е страна. Освен това интелектуалната собственост продължава да бъде в обхвата на споделената компетентност, а включването на цялата материя на ТРИПС в това понятие би превърнало същинското право на интелектуалната собственост в изключителна компетентност на Съюза, водейки до един вид „косвена“ хармонизация“.[11] Конкретно по отношение на член 27 от ТРИПС, уреждащ критериите за патентоспособност, г-н CruzVillalón стига до извода, че той е в същината на материалноправния режим на интелектуалната собственост, признат и гарантиран от даден правен ред. Приемането на такъв аспект за „търговски“ би довело до засягане на споделената компетентност на държавите членки в тази област. Заключението е, че действително не всяка материя от Споразумението ТРИПС е част от изключителната компетентност на ЕС и правилото на Merckостава валидно.[12]

Все пак Генералният адвокат взима под внимание и силата на аргумента на „очевидното“, признавайки, че особеният израз „търговски аспекти“ съществува в първичното право на Съюза под влияние именно на наименованието на Споразумението ТРИПС. Така, двата подхода към обхвата на формулировката в член 207 са в явен разрез: първият потенциално се отнема двойствения характер на материята, лишавайки споделената компетентност от „полезното й действие”; вторият пък е във вреда на „полезното действие” на изключителната компетентност, свързана с промяната на член 207, параграф 1 ДФЕС.

Сравнявайки последиците им, г-н CruzVillalón приема, че действително в дългосрочен план една „външна” изключителна компетентност на Съюза, като тази по член 207, не би могла да съжителства с вътрешна споделена компетентност на държавите членки в същата материя. Към настоящия момент обаче Съюзът вече има широки възможности за хармонизиране във вътрешен план, докато държавите членки имат само споделена компетентност. От тази гледна точка вредата била по-голяма, ако се приеме, че член 27 от ТРИПС спада в компетентността на Съюза.

За да се осигури все пак „полезното действие” на новата формулировка на член 207, Генералният адвокат приема, че, първо, тълкуването на споделената компетентност следва да цели максималното улесняване на Съюза при упражняване на изключителната му компетентност, свързана с търговските аспекти. И, второ, възможно е тълкуване „в смисъл на мълчаливо овластяване за постепенно хармонизиране на материята на интелектуална собственост”[13].

Относно евентуалния „директен ефект” на член 27 от ТРИПС

Въпросът е разгледан субсидиарно, в случай, че Съдът приеме, че член 27 влиза в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. Г-н CruzVillalónзапочва анализа си с терминологично уточнение. Той подкрепя становището на Генералния адвокат Maduroв заключението му по делото FIAMM[14], според който директният ефект на правото на Съюза и този на международните споразумения са твърде различни както като понятия, така и по обхвата си, и би следвало да се говори единствено за възможност за позоваване на последните. Накратко се припомня установената съдебна практика и доводите във връзка с невъзможността за позоваване на споразуменията на СТО, както и условията, при които едно международно споразумение може да има директен ефект.[15]

Генералният адвокат прави обзор на практиката на тези от държавите, чието патентно законодателство не е допускало патентоване на лекарствени продукти към момента на влизане в сила на ЕПК и ТРИПС[16], тъй като до момента националните съдилища са били компетентни относно тълкуването на Споразумението. Директният ефект на член 70 от ТРИПС е признат от определени национални съдилища (Австрия, Испания и Гърция), но е отхвърлен от други (Словения, Финландия, Португалия), поради не достатъчно точното съдържание на разпоредбата.

Тъй като разбиранията на държавите членки се различават, Генералният адвокат извежда собствени критерии, на базата на които приема, че членове 27 и 70 нямат директен ефект. Аргументът е, че разпоредбите на ТРИПС, отнасящи се до патентоспособността са насочени към законодателя. Член 27 например задължава последния да установи, наред с другото, патентоспособност за лекарствени продукти и независимо дали материалната компетентност се намира на национално или на ниво ЕС, не става въпрос за разпоредба, която правните субекти биха могли пряко да изтъкнат срещу публични органи или частни субекти.

Относно тълкуването на израза „обекти, съществуващи към момента на влизането в сила на Споразумението ТРИПС“ по смисъла на член 70, параграф 2

Този въпрос също е разгледан, в случай, че Съдът достигне до извод, че член 27 ТРИПС има пряко приложение. Накратко, Генералният адвокат намира, че след изтичането на срока на резервата по ЕПК не е имало никаква пречка да се поиска издаването на патент за лекарствени продукти, без да се прибягва до механизма на член 70 ТРИПС. Освен това самото споразумение по никакъв начин не предвижда „автоматично разширяване“ на предоставената с патент за метод закрила, нито пък възможност за „отложено във времето издаване“ на патент за фармацевтичен продукт.

Действие във времето

Г-н CruzVillalón прави важно уточнение, в случай, че Съдът се приеме за единствено компетентен да се произнесе по въпроса за директният ефект на член 207 ДФЕС. Първо, той счита, че Съдът може да се произнесе само по действието на разпоредбата от момента на влизането в сила на Лисабонския Договор. Освен това, решението не би следвало да засегне последиците, вече настъпили по силата на директния ефект на нормите на ТРИПС в националния съд. Това обаче може да не е достатъчно и „предвид съществуващата до момента дълбока несигурност относно мащабите на промяната, направена в това отношение с Договора от Лисабон“, Генералният адвокат счита, че решението на Съда в това отношение следва да произведе ефект само от датата на влизане в сила на съдебния акт.[17]

 

Решение на Съда

По първия въпрос

В предварителните си съображения Съдът подчертава, че член 207, параграф 1 ДФЕС значително се различава предшестващите го разпоредби, особено от действащата при сключване на Споразумението ТРИПС[18], в частност по това, че за първи път там са споменати търговските аспекти на интелектуалната собственост. Предвид това „значително развитие на първичното право“ Съдът приема, че отговорът на въпроса доколко Споразумението е към настоящия момент от изключителната компетентност на Съюза следва трябва да се даде единствено въз основа на актуалната редакция на чл. 207 ДФЕС. Поради това Съдът от самото начало отбелязва, че както на Становище 1/94, така и решението по MerckGenéricos не са повече актуални в това отношение, доколкото последните са постановени въз основа на предходна правна уредба, която Договорът от Лисабон понастоящем е изменил.

Анализът започва с припомняне, че общата търговска политика е част от външната дейност на Съюза и даден акт или споразумение, сключено от последния, спада към тази област единствено ако „се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди тази търговия и тъй като има преки и непосредствени последици за нея“[19].

От този момент нататък обаче Съдът продължава в насока, твърде различна от тази на Генералния адвокат и досегашната съдебна практика. Той приема, че нормите на Споразумението ТРИПС имат именно такава специфична връзка с международната търговия, макар да не се отнасят до митнически или други условия при извършване на международни търговски сделки, и следователно Споразумението спада към областта на общата търговска политика. Няколко са доводите, които налагат това заключение:

  • Първо, самата същност на ТРИПС, което е неразделна част от и едно от основополагащите споразумения за СТО;
  • Второ, Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове[20], чийто член 22, параграф 3 допуска кръстосаното преустановяване на отстъпки между ТРИПС и другите основни многостранни споразумения, част от СТО;[21]
  • Най-накрая, самите автори на Договорите, които не биха могли да пренебрегнат факта, че новият текст на член 207 съвпада почти дословно със заглавието на Споразумението ТРИПС.

Твърдението на някои държави членки, че разпоредбите на част IIот Споразумението (относно стандартите за достъп, обхват и използване на правата върху интелектуалната собственост), включително член 27, се отнасят към областта на вътрешния пазар, е отхвърлено като неотчитащо в достатъчна степен целта на тези норми. Доколкото целта на Споразумението, съгласно преамбюла му, е да намали нарушенията на международната търговия, гарантирайки подходяща и ефективна закрила на правата върху интелектуалната собственост на територията на държавите членки на СТО, нормите за всяка категория права в част IIот него допринасят за постигането на именно тази цел.

Компетентността на Съюза като законодател в областта на интелектуалната собственост остава споделена, като част от правомощията му в областта на вътрешния пазар и след Договора от Лисабон, пояснява Съдът. Необходимо е обаче тези актове с действие в Съюза да спазват стандартите установени със Споразумението ТРИПС, целящи да засилят и хармонизират закрилата на интелектуалната собственост на световно равнище. Така, заключението е, че:

„(…) становището, че съдържащите се в член 27 от Споразумението ТРИПС правила относно предмета на патентоване спадат към областта на общата търговска политика, а не на вътрешния пазар, правилно отразява обстоятелството, че те се вписват в контекста на либерализация на международната търговия, а не на хармонизация на законодателствата на държавите — членки на Съюза“[22]

Предвид този отговор, Съдът приема, че не е необходимо да разглежда втората част на въпроса, а именно за директния ефект на разпоредбата.

По втория въпрос

Запитващата юрисдикция се интересува дали фармацевтичните продукти като химична съставка на лекарствени такива могат да бъдат предмет на патент по смисъла на член 27 от ТРИПС и какъв е обхватът на закрилата на такъв патент. Съдът изтъква трите условия за патентоспособност по този член[23], анализира изключенията по параграфи 2 и 3 и стига до заключението, че по принцип изобретеният фармацевтичен продукт е патентоспособен при условията на член 27. Що се отнася до обхвата на предоставената патентна закрила, доколкото тя се урежда от други членове на Споразумението[24] и от преюдициалното запитване не следва, че тълкуването им е от полза по главното производство, Съдът не намира за необходимо да даде отговор на тази част от въпроса.

По третия въпрос

Първо, Съдът потвърждава заключението на Генералния адвокат, че правното положение на Гърция е различно от това по член 70, параграф 8 ТРИПС, приложим в случай, че „към датата на влизане в сила на [Споразумението за СТО] страна членка не предоставя патентна закрила за фармацевтичните […] продукти в съответствие със задълженията си съгласно член 27“. Напротив, Гърция е признала фармацевтичните продукти за патентоспособни от датата на изтичане на резервата по ЕПК (октомври 1992 г.), преди Споразумението ТРИПС да влезе в сила пред 1995 г..

Второ, Съдът проверява дали правилото по член 70, параграф 2, че ТРИПС поражда задължения относно всички обекти, съществуващи към датата на прилагането му, има отражение върху тълкуването на Регламент № 1768/92 и по-точно дали притежаваният от DaiichiSankyo СДЗ обхваща не само изобретения модел, но и фармацевтичния продукт. Според разпоредбите на ЕПК резервата се прилага към европейски патентни подадени през периода на действието й и за срока на действие на тези патенти. В съответствие с гръцкото законодателство резервата по ЕПК е прилагана и към национални патенти, ето защо патентът и СДЗ на DaiichiSankyo не са пораждали действие за изобретения фармацевтичен продукт дори след 1992, когато фармацевтичните продукти вече са били патентоспособни.

Затова, независимо от конкретният обхват на правилото по член 70, параграф 2, не може да се приеме, че закрилата на съществуващи обекти предвидена в него може да придаде на даден патент последици, които той никога не е имал. Съдът потвърждава, че съгласно тази разпоредба към влизане в сила на Споразумението за СТО държавите членки са длъжни да изпълнят задълженията произтичащи от ТРИПС във връзка със съществуващите обекти – изобретения, защитени с патент към тази дата на съответната територия. Но в никакъв случай не може да се изведе задължение за тези държавите да преобразуват заявките за изобретения в защитени такива, само поради влизане в сила на многостранното споразумение.

 

Коментар

Относно изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика

Решенията на Съда на ЕС често са в основата на европейската интеграция – резултати, които не биха или най-малкото трудно биха могли да бъдат постигнати по пътя на политическото съгласие. Областта на общата търговска политика познава няколко такива знакови решения и DaiichiSankyo е едно от тях.

В ранните си становища[25] Съдът, без да дава точно определение на общата търговска политика, я дефинира постепенно, с тенденция към разширително тълкуване на (сегашния) член 207. [26] Значимо в това отношение е Становище 1/78, в което той отказва да даде статично определение на тази политика и застава в подкрепа на един динамичен подход, който взима предвид развитието на международния контекст и създаването на нови инструменти за регулиране на международната търговия. Зад последвалата практика и особено решението по дело ERTA[27] и Становище 1/76[28], с които се изгражда теорията за т.нар. impliedpowers (подразбиращи се правомощия) на Съюза, отново стои разбирането за разширително тълкуване на понятието, с цел даде ефект на „полезното действие” на разпоредбите от Договорите.

Всичко това се променя със Становище 1/94, в което е поставен въпросът относно наличието на изключителна компетентност на Общността да сключи Споразумението за СТО. Съдът решава, че тълкуване на общата търговска политика, което значително се отклонява от формулировката на (тогавашния) член 113 ДЕО, би застрашило принципа на предоставената компетентност и приема, че тази политика не включва нито основната част от Споразумението ТРИПС, нито търговията с услуги[29]. Контекстът на това решение е Уругвайския кръг от преговори между държавите членки на ГАТТ, част от който е темата за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост. Успоредно с него се водят и преговорите от Маастрихт за сключване на Договора за ЕС, в рамките на които предложенията на Комисията за разширяване на външната компетентност на Общността, са категорично отхвърлени.[30] По време на битката в Становище 1/94 Комисията е обвинена от Съвета, че търси реализация на отхвърлени от държавите членки предложения чрез съдебно тълкуване.

По-специално що се отнася до Споразумението ТРИПС, основният аргумент на Комисията за изключителна компетентност на Съюза е, че нормите, касаещи правата върху интелектуална собственост са тясно свързани с търговията със стоки и услуги, към които са приложими. Според Съда обаче единствено раздел 4 от част III на Споразумението, отнасящ се до изпълнителни мерки, прилагани на гранични контролно-пропускателни пунктове, е от областта на общата търговска политика, защото подобни мерки биха могли да се приемат и самостоятелно от Общността. За останалата част от Споразумението Съдът отхвърля доводите на Комисията с два основни аргумента:

  • Първо, макар да има връзка между интелектуалната собственост и търговията със стоки, в смисъл, че правата върху тази собственост позволяват на носителите им да предотвратят трети лица от извършването на определени действия, това не е достатъчно, за да обоснове „специфична връзка” с международната търговия.
  • Второ, основната цел на ТРИПС е да хармонизира интелектуалната собственост на световно равнище и тъй като то включва правила в области, които не са хармонизирани на общностно ниво, сключването му ще постигне именно такава хармонизация. Следователно, ако то е основано единствено на разпоредби от областта на търговската политика, това ще позволи на общностните институции да избегнат вътрешните ограничения по отношение на процедурите и гласуването, приложими в случаите на хармонизиране по силата на споделената компетентност в областта на вътрешния пазар.

Според редица автори[31] анализът на Съда е убедителен, защото, видно от заглавието на Споразумението, включващо „свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост”, то основно засяга закрилата на интелектуалната собственост като такава, а не определен специфичен ефект на тази закрила върху международната търговия. Всъщност един от особено значимите търговски въпроси, последица от прилагането на права върху интелектуалната собственост, този за изчерпване на правата върху тази собственост, не е отразен в Споразумението. Така Съдът приема, че първостепенната цел на ТРИПС да осигури обща закрила на интелектуалната собственост, като оказва влияние върху търговията, без задължително да я насърчава, не е достатъчна, за да бъде разглеждано то като търговско споразумение.

В крайна сметка, споразумението за СТО е сключено по силата на споделена компетентност от Съюза и с всичките му държави членки, без конкретните им задължения да са разпределени между тях. Последвалите опити на Комисията да промени това статукво и да възвърне отново съответствието между дисциплините, обект на преговори в СТО, и изключителната компетентност на Съюза остават без подкрепа от държавите членки, и въпреки няколкократните промени на Договорите, разпоредбите на общата търговска политика не се променят с необходимото темпо.[32]

Така се стига до ДФЕС, който изрично включва „търговските аспекти на интелектуалната собственост“ в определението на изключителната компетентност по член 207, параграф 1. Има общо съгласие в доктрината, че липсата на точно съвпадение между заглавието на ТРИПС и формулировката на член 207 не е от значение. [33] Но до коментираното решение същността на връзката между двете разпоредби е била обект на дискусии: някои коментатори смятат, че препращането е динамично и включва и бъдещи промени в ТРИПС; според други то е статично и свързва общата търговска политика със Споразумението по начина, по който е прието. В този контекст трябва да се отбележи, че с Лисабонският Договор се изоставя възможността по член 133(7) ДЕО, която дава право на Съвета да разшири приложното поле на общата търговска политика до международни споразумения върху интелектуална собственост, които не са част от тази политика. От това следва, че ако се приеме, че връзката е статична, Съюзът ще бъде лишен от възможност да договаря промени в Споразумението ТРИПС. Това на свой ред ще доведе на практика до стесняване на приложното поле на общата търговска политика, последица, която определено не е желана от съставителите на Договорите.[34]

В тази светлина по-добре може да бъде оценен подходът на Генералния адвокат към преюдициалното запитване. Г-н CruzVillalónзаема позиция, близка до тази на Съда в Становище 1/94. Той развива аргументи, заложени в това становище и свързани с правната същност на правата върху интелектуалната собственост (като част от признатия и гарантиран нормативен ред) и на самото Споразумение ТРИПС (част от което са базовите материалноправни разпоредби върху тези права). Така достига и до логичното заключение, че приемането на тези аспекти за част от изключителната компетентност на ЕС неминуемо ще засегне степента, в която държавите членки могат да упражнят споделената си компетентност в рамките на вътрешния пазар. Неслучайно доктрината за подразбиращите се правомощия се основава на определен паралелизъм между компетентността на Съюза във вътрешен и външен план. Доколко може да се поддържа баланс между една външна изключителна компетентност и една вътрешна споделена, също е много основателен въпрос. Само бъдещето може да покаже доколко действително са основателни страховете за „косвена“ хармонизация на областта.

В крайна сметка този статичен възглед на Генералния адвокат, избиращ систематичния подход и търсещ „по-малкото зло“, е отхвърлен мълчаливо от Съда. Очевиден е разрезът със Становище 1/94 в твърдението му, че част II от ТРИПС има специфична връзка с международната търговия. Съдът тук се връща към едно телеологично тълкуване, осланяйки се на целта на Споразумението, за да определи компетентността (същата тази цел, която в Становище 1/94 се оказва недостатъчна в успореден контекст) и това е логично с оглед развитието на международната търговия, не само в областите обхванати от СТО, но и от двустранните търговски споразумения. Ако например в настоящите преговори между САЩ и ЕС се достигне до споразумение за хармонизиране на определен стандарт или за взаимно признаване на процедури за съответствие (поради създадените от разминаващите се стандарти бариери за търговията между тях в съответната област), такова споразумение ще има директен и непосредствен ефект върху търговията. В такъв случай законодателят на ниво вътрешен пазар ще трябва да се съобрази с него.[35]

Относно директния ефект на Споразумението за СТО

Щом текстът на член 207 ДФЕС действително премахва сложността на смесените споразумения и Споразумението ТРИПС преминава изцяло в изключителната компетентност на Съюза, то и Съдът е единствената компетентна юрисдикция да тълкува разпоредбите му, включително по въпроса за директния им ефект.

В съдебната практика на Съда е последователно установена липсата на директен ефект на споразуменията за СТО. По отношение на ГАТТ ’47 в InternationalFruitCompany[36]Съдът намира, че споразумението се отличава с твърде голяма гъвкавост и не е в състояние да предостави права на частни субекти. Това положение е валидно в случаи, отнасящи се както до правото на Съюза, така и до национално право[37], а изключенията са тясно дефинирани[38]. Portugalv. Council[39]потвърждава заключението, че и Споразумението за СТО поради същността и структурата си не е по принцип сред правилата, в светлината на които Съдът преценява законността на актове на Съюза или държавите членки.[40]

При всички положения досегашната съдебна практика, която установява правилата за определяне на компетентния да тълкува определена разпоредба от Споразумението съд, не следва да е валидна.[41] Все пак определени положения в нея заслужават да бъдат споменати, особено с оглед на факта, че настоящото решение не дава изрично потвърждение на тази логика. Hermès[42]потвърждава компетентността на Съда да тълкува член 50 от Споразумението ТРИПС, поради липсата на точно разпределение на правомощията между Съюза и държавите членки при сключване на Споразумението за СТО и наличието на общностно законодателство, свързано с този член. В ParfumsChristianDior[43], касаещо тълкуването на същата разпоредба, Съдът приема, че в областите, където вече има общностно законодателство, е приложима съдебната практика относно ефекта на Споразумението за СТО в общностното право и разпоредбите на ТРИПС нямат директен ефект. Националните съдилища обаче са задължени, когато прилагат относимо национално законодателство, да го правят доколкото е възможно, в съответствие с текста и целта на член 50 (т. нар. задължение за съответно тълкуване). Обратно, областите, в които няма норми на нивото на Общността, попадат в компетентността на държавите членки и въпросът относно директния ефект на член 50 следва да се определи от националното право.

Този принцип е потвърден в областта на патентите в MerckGenéricos: поради факта, че Общността все още не е упражнила или не достатъчно компетентността си, за да обоснове попадането на тази сфера в общностното право, националните съдилища биха могли да признаят директния ефект на, в случая, член 33 от ТРИПС. Тази съдебна практика е критикувана за липсата на ясни критерии относно разпределението на тълкувателната компетентност. В MerckГенералният адвокат Colomerпредлага Съдът да приеме неограничена компетентност относно ТРИПС, с оглед международноправните измерения на Споразумението СТО, превърнало се в „конституционна“ рамка на световната търговия. Съвместното му сключване от Съюза и държавите членки следва да означава и взаимно съдействие и при имплементирането му и еднообразното му тълкуване би било най-добрият начин да се гарантира спазването му.

Тази критика е убедителна. С настоящето решение би трябвало да се потвърди промяната в договорите, в смисъл, че ТРИПС попада изцяло в полето на правото на Съюза. Не би следвало повече да се прилага правилото, че в областите, в които все още не е упражнена законодателната компетентност на Съюза, правните ефекти на Споразумението се уреждат от националното право – принцип, важащ само за областите на споделена компетентност. Така че, според доктрината, изключителна тълкувателна компетентност на Съда, независимо от въпроса за международната отговорност в рамките на СТО, би трябвало да се счита за категорично установена.[44]

В решението по настоящото дело Съдът, за разлика от Генералния адвокат, не засяга проблема с директния ефект на Споразумението ТРИПС. В рамките на третия въпрос на националната юрисдикция, анализът би могъл вероятно да бъде избегнат, ако се приеме, че член 27 няма непосредствено приложение. Това е подходът на г-н CruzVillalón. В такъв случай създаването на допълнителни права, несъществуващи в националното законодателство (тук разширяването на закрилата на патента, така че да обхване не само метода, но и изобретения фармацевтичен продукт), не би могло да се приеме. Съдът обаче избира да премине през тълкуване на Споразумението ТРИПС, за да достигне до извода си, че то не предвижда въобще подобно задължение за държавите членки на СТО.

Важно е да се отбележи, че във всички случаи остава и за в бъдеще задължението на запитващия съд за съответно тълкуване. Това означава, че националните юрисдикции, при прилагането на национални правила с цел защитата на права от приложното поле на Споразумението ТРИПС и в които Съюза е упражнил компетентността си (или има, както в случая, изключителна компетентност), те са задължени по силата на правото на Съюза да го правят доколкото е възможно в светлината на текста и целта на съответните разпоредби от ТРИПС.[45]

В такъв смисъл тълкуването на Съда не е без основание. Но остава въпросът до каква степен, предвид конкретните факти по делото, едно такова „съответстващо“ тълкуване не би достигнало до интерпретация contralegem.

Видно от крайния извод на г-н CruzVillalón, една от последиците на прехвърлянето на тълкувателната компетентност към него на практика е ограничаването на правата на частноправните лица във всички държави членки, които досега са приемали директния ефект на Споразумението ТРИПС. Означава ли това, че националната съдебна практика в тези страни следва да се промени, в смисъл, че вече не би било възможно директното позоваване на разпоредби от Споразумението в рамките на национални производства? Каква ще е съдбата на решените до момента на това основание спорове? Решението по делото DaiichiSankyoдава много важни отговори, но оставя отворени и някои интригуващи въпроси.

***

[1]Асистент в Колежа на Европа (Брюж), юридически факултет, svetlana.chobanova@coleurope.eu.

[2] Регламент (ЕИО) № 1768/92 от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130).

[3]Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г. Последната урежда някои аспекти на патентите в европейските държави-членки по конвенцията, включително стандартизирането на правилата свързани със срока на действие на патентите, с понятието „изобретение” и с изискванията за патентоспособност.

[4] Според съответната разпоредба всяка договаряща по ЕПК страна може да си запази правото да предвиди, че европейски патенти, предоставящи закрила на, наред с другото, фармацевтични продукти като такива, нямат правно действие. По силата на гръцкото законодателство (Закон 1733/1987 за прехвърлянето на технологии, за изобретенията, за технологическите нововъведения и за създаването на комисия за атомната енергия, влязъл в сила на 22 април 1987 г.) е забранено издаването ни на национални патенти за фармацевтични продукти за времето на действие на резервата.

[5] Озаглавеният „Предмет на патентоване“ член 27, който се намира в част II, раздел 5, озаглавен „Патенти“, от това споразумение, озаглавена „Стандарти за достъп, обхват и използване на правата върху интелектуалната собственост“, предвижда:

„1. При спазване […] на разпоредбите на параграфи 2 и 3 патентите следва да бъдат достъпни за всички изобретения, независимо дали на продукти или процеси, във всички области на техниката, при условие че са нови, включват изобретателски елемент и са промишлено приложими […]. Патентите при спазване разпоредбите на […] член 70, параграф 8 и параграф 3 от този член следва да са достъпни, като патентните права могат да бъдат ползвани независимо от мястото на изобретяването, областта на техниката и дали продуктите са внесени или произведени на място.

Озаглавеният „Защита на съществуващ обект“ член 70, предвижда:

„1. Това споразумение не поражда задължения във връзка с действия, извършени преди датата на прилагане на споразумението за съответната страна членка.

2. Освен ако не е предвидено друго, това споразумение поражда задължения относно всички обекти, съществуващи на датата на прилагане на това споразумение [за] съответната страна членка, които са закриляни в т[а]зи стран[а] членк[а] на въпросната дата или които отговарят или ще отговарят впоследствие на критериите за закрила при условията на това споразумение. […]

8. Когато към датата на влизане в сила на [Споразумението за създаване на СТО] страна членка не предоставя патентна закрила за фармацевтичните и селскостопанските химически продукти в съответствие със задълженията си съгласно член 27, тази страна членка:

а) независимо от разпоредбите на част VI предоставя от датата на влизане в сила на [Споразумението за създаване на СТО] средство, което да позволява да бъдат подавани заявки за патенти на такива изобретения;

б) прилага към тези заявки от датата на влизане в сила на това споразумение критериите за патентоване, определени в това споразумение така, както, ако тези критерии са се прилагали на датата на заявяване в тази страна членка, или когато има възможност и се претендира за приоритет на по-ранната дата на заявяване и

в) осигурява патентна закрила в съответствие с това споразумение от момента на предоставяне на патента и за остатъка от патентния срок, считано от датата на заявяване в съответствие с член 33 от това споразумение, за онези заявки, които отговарят на критериите за закрила, посочени в буква б) […]“.

[6]Дело С-53/96, Hermès, Сборник, стр. I-3603.

[7]Дело C‑431/05, MerckGenéricos – ProdutosFarmacêuticos, Сборник, стр. I‑7001, т. 33.

[8]Пак там, т. 34.

[9]Доводите за това са: интелектуалната собственост е част от буква а) (вътрешен пазар) на член 4, пара. 2 ДФЕС, определящ споделената компетентност между Съюза и държавите членки; в известна степен е хармонизирана на основание член 114 ДФЕС (сближаване на законодателствата, с цел създаването или функционирането на вътрешния пазар) и член 118 ДФЕС (мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост); член 207, пара. 6 изрично забранява хармонизиране, в случаите, в които Договорът не допуска това и така закрепя споделената компетентност на държавите членки.

[10]„(…) икономическото измерение на даден правен институт се предхожда, като отделна реалност, от създаването на самия институт и неговата уредба.“ (т. 50 от Заключението).

[11]Освен това „тълкуването на разпоредбата като учредяваща някаква „външна“ изключителна компетентност, която може да съществува успоредно с някаква „вътрешна“ споделена компетентност (…) води до задънена улица“ (т. 60 от Заключението).

[12]Преводът на български език е неточен. Оригиналният текст „En ce sens, il est difficile de ne pas répondre que l’arrêt Merck Genéricos – Produtos Farmacêuticos reste substantiellement valable.“ е преведен „В този смисъл трудно може да се поддържа, че Решение по дело Merck Genéricos продължава да бъде приложима съдебна практика.“

[13]Т. 79 от Заключението.

[14]C-120/06 Pи С-121/06 Р, Сборник, стр. I-6513.

[15]А именно: „неговите текст, естество и структура да не са пречка за позоваване на това споразумение и клаузите, на които се прави позоваване, да изглеждат с оглед както на предмета и целта, така и на контекста на споразумението, достатъчно точни и безусловни, т.е. да съдържат ясно и точно задължение, чието изпълнение и действие не зависи от издаването на последващ акт“ (Решение по дело Kupferberg 104/81, Сборник, стр. 3641, точки 22 и 23).

[16]Именно тези държави са засегнати от разпоредбата на член 70 от това споразумение.

[17]Т. 121 от Заключението. В този смисъл Решение по дело Winner Wetten C-409/06, Сборник, стр. І-8015, точка 67.

[18]Член 113, параграф 1 ЕО гласи: „[о]бщата търговска политика се основава на единни принципи, в частност по отношение на промените в тарифните ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на единство по отношение на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговска защита“.

[19]Т. 51 от Решението и цитираните в него Становище 2/00 и решения.

[20]Приложение 2 от Споразумението за създаване на СТО, достъпно в английска версия на: http://www.wto.org/english/tratop_e/dispu_e/dsu_e.htm.

[21]Преводът на български език на т. 54 от Решението гласи, че „се допуска кръстосаното преустановяване на отстъпки съгласно [sic] това споразумение и съгласно другите основни многостранни споразумения, които са част от Споразумението за създаване на СТО.“

[22]Т. 60 от Решението.

[23]Изобретение, независимо дали продукт или процес, във всяка област на техниката, при условие, че е ново, включва изобретателски елемент и е промишлено приложимо.

[24]Член 28 ( „Предоставяни права“), член 30 („Изключения от предоставяните права“) и член 33 „Срок на закрила“).

[25] Становище 1/75, Сборник 1355 и Становище 1/78, Сборник 2871.

[26] P. Eeckhout, EU External Relations Law, второ издание (Oxford University Press, 2011), стр. 19-21.

[27]Решение по дело Commission v Council (ERTA), Сборник 263.

[28]Сборник 741.

[29]С изключение на метод 1 – трансгранични доставки, невключващи движение на хора, – който изключително много се доближава до търговия със стоки.

[30]Амбицията на Комисията е създаването и прехвърлянето върху новосъздадения Европейски Съюз на „обща външна икономическа политика”, включваща изключителна компетентност върху търговия, плюс икономически и търговски мерки в областта на услугите, капиталите, интелектуалната собственост, инвестициите, установяването и конкуренцията. Междуправителствената конференция обаче отхвърля дори и много по-умереното предложение общата търговска политика да се разшири до „услуги пряко свързани с търговията”. Вж. M. Maresceau, “Theconcept « CommonCommercialPolicy » andtheDifficultRoadtoMaastricht”, в: M. Maresceau (изд.), TheEuropeanCommunity’sCommonCommercialPolicyafter 1992: TheLegalDimension (MartinusNijhoff, 1993), стр. 6-11.

[31]P. Eeckhout, op.cit., стр. 34.

[32]М. Hahn, L. Danieli, “You’ll Never Walk Alone: The European Union and Its Member States in the WTO”, в: M. Bungenberg, C. Herrmann (изд.), European Yearbook of International Economic Law(Springer, 2013), стр. 50. Член 133 ЕО създава определена компетентност за Съюза в областта на търговските аспекти на интелектуалната собственост, но свързана с многобройни изключения и сложни процедурни правила.

[33]Заглавието на ТРИПС e „за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост“ (“traderelatedaspectsofintellectualproperty”), aизраза в член 207 говори за „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ (“commercialaspectsofintellectualproperty”).

[34]M. Krajewski, “TheReformoftheCommonCommercialPolicy”, в: A. Biondi, P. Eeckhout, S. Ripley, EULawAfterLisbon (OxfordUniversityPress, 2012), стр. 301-302.

[35]Вж. The CJEU’s volte-face on TRIPS in light of Treaty modifications, на: http://europeanlawblog.eu/?p=1897

[36]Решение по съединени дела 21 до 24/72 InternationalFruitCompanyv. Produktschap, Сборник, стр. 1219.

[37]Решение по дело 266/81 SIOT, Сборник, стр. 731.

[38]Решение по дело 70/78 Fediolv. Commission, Сборник, стр. 1781 и дело C-69/89 Nakajimav. Council, Сборник, стр. I-2069.

[39]Решение по дело C-149/96 Portugalv. Council, Сборник, стр. I-8395.

[40] Основните причини са две. Първо, поради възможността, предвидена в член 22, параграф 2 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, задължението към съдебните органи да откажат да приложат национални разпоредби, в несъответствие със Споразумението, ще имат за последица лишаване на законодателните и изпълнителните органи на държавите членки от възможността за провеждане на ефективни преговори. Второ, тъй като голяма част от членките на СТО отхвърлят непосредственото действие на Споразумението, задължаването на националните съдилища да го приемат ще намали възможностите за действие на Съюза визави търговските му партньори.

[41]Вж. например P. Eeckhout, оp.cit., стр. 279

[42]Решение по дело C-53/96 HermèsInternationalv. FHT, Сборник, стр. I-3603.

[43]Решение по съединени дела C-300 и 392/98 ParfumsChristianDiorv. TukConsultancy, Сборник, стр. I-11307.

[44]P. Eeckhout, op.cit, стр. 286.

[45]Решение по дело C-245/02 Anheuser-Busch, Сборник I-10989, т. 55.

***

Към резюмето на ангийски език: THE TRIPS AGREEMENT AND THE EXCLUSIVE COMPETENCE OF THE EU IN THE FIELD OF THE COMMON COMMERCIAL POLICY