(Решение от 17 октомври 2013 година по дело Schwarz, C–291/12)

 

 

Регламент (EO) № 2252/2004[1] предвижда, че издаваните от държавите членки паспорти и документи за пътуване трябва да отговарят на минимални стандарти за сигурност и задължително включват носител с висока степен на защита на запаметената информация, който съдържа портретна снимка заедно с два пръстови отпечатъка. Събраните биометрични данни следва да се използват единствено за проверка наавтентичността на паспорта или документа за пътуване и за проверка на самоличността на притежателя на съответния документ.

Stadt Bochum не издава паспорт на г-н Schwarz, тъй като последният отказва дабъдат снети пръстовите му отпечатъци. Пред запитващата юрисдикция се поставя въпросът за валидността на Регламента, по-специално предвид и закрепените в Хартата на основните права на Европейския съюз право на личен живот и правото на защита на личните данни (членове 7 и 8 от Хартата).

На първо място Съдът на Европейския съюз припомня, че пръстовите отпечатъци следва да се разглеждат като лични данни, тъй като те обективно съдържат уникални сведения за физическите лица и позволяват тяхното точно идентифициране. Освен това действията по снемане и съхраняване на пръстовите отпечатъци, трябва да се разглеждат като обработване на лични данни.

Във връзка с това Съдът проверява дали са изпълнени двете условия по 8, параграф 2 от Хартата за допустимост на обработването на лични данни. Съдът констатира, че не е изпълнено първото от тези условия, тъй като предвид абсолютната необходимост от притежаване на паспорт за пътуване в трети страни, не може да се счита, че лицата, които искат да им бъдат издадени паспорти, дават съгласието си за такова обработване. Несъмнено обаче е налице второто предвидено условие, защото обработването на събираните биометрични данни е предвидено със закон.

На следващо място Съдът обръща внимание на принципното правило, че разглежданите права не са абсолютни и че Хартата допуска ограничаване на тяхното упражняване. Съдът приема, че с разпоредбите от Регламента се преследват две цели от общ интерес, които обосновават ограничаването на разглежданите права — първата е да се предотврати фалшифицирането на паспорти, а втората е да се попречи на незаконното им използване, като с това се препятства и незаконното влизане на лица на територията на Съюза. Освен това снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци представляват действия, които са в съответствие с основното съдържание на горепосочените основни права и са в състояние да осъществят преследваните от регламента цели. Накрая Съдът признава, че въз основа на настоящото равнище на технологична зрялост не може да бъде ефективно приложена друга алтернатива за идентифициране на хората (например чрез разпознаване на ириса на окото), при прилагането на която да се засягат в по-малка степен разглежданите права и да се измести метода за идентифициране, основан на сравняването на пръстовите отпечатъци.

В заключение Съдът постановява, че макар с изискването за събиране на биометрични данни и съхраняването им в паспорта да се засяга правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, тези мерки при всички случаи са обосновани от целта за защита на паспортите срещу всяко незаконно използване и по никакъв начин не се отразяват на валидността на Регламент (EO) № 2252/2004.

 

***

 

[1]Регламент (EO) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5 стр. 155).