Решение по съединени дела С‑244/10 и С‑245/10 Mesopotamia Broadcast A/S METV и Roj ТV A/S/ Bundesrepublik Deutschland
В решението си от 22 септември 2011 г. Съдът се произнася по обхвата на условието, предвидено в член 22а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета (известна като Директива „Телевизия без граници“)[1], според което телевизионните предавания, излъчвани от територията на държава членка, не трябва да съдържат никакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност. Запитващата юрисдикция Bundesverwaltungsgericht (федерален административен съд, Германия) моли Съда на ЕС да изясни чрез тълкуване дали понятието „подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност“ включва изискването на вътрешното право, според което едно телевизионно предаване не може да засяга „разбирателството между народите“.
Директивата „Телевизия без граници“цели премахване на ограниченията пред свободното излъчване на телевизионните предавания във вътрешността на Съюза, като предвижда, че държавите членки са компетентни да осигуряват законосъобразността на дейностите на телевизионните оператори, установени на тяхна територия, като в частност гарантират, че предаванията на тези оператори не съдържат никакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност. Наред с това държавите членки не могат да ограничават препредаването на тяхна територия на предаванията, излъчвани от телевизионни оператори, установени в друга държава членка, поради причини, свързани с подбуждането към ненавист, чиято преценка директивата запазва за последната държава членка. В основата на преюдициалното запитване е наложената забрана за разпространение в Германия на предавания, излъчвани от датски телевизионен канал (Mesopotamia Broadcast и Roj ТV), с мотива че тези предавания подстрекават към разрешаване на различията между кюрдите и турците чрез насилие, включително в Германия, и подкрепят усилията на PKK (Кюрдска работническа партия, определена от Европейския съюз като терористична организация) да се вербуват млади кюрди в партизанската война срещу Република Турция, като по този начин, по смисъла на германския закон, засягат разбирателството между народите.
Компетентните датски органи считат обаче, че въпросните предавания не нарушават член 22а от Директивата.
В заключението си по делото[2] генералният адвокат Y. Bot излага съображения в подкрепа на твърдението, че забраната за всякакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност, провъзгласена от член 22а от Директивата, трябва да се разбира, от семантична гледна точка, като забрана за предавания, възхваляващи група, определена като „терористична“ от Европейския съюз, които биха могли да предизвикат ненавист или неприязън между общности от различен етнически или културен произход. Според него такова тълкуване отговаря най-пълно на целта на Директивата да се осигури свобода на излъчването на телевизионни програми, като се премахнат пречките, произтичащи от различията между националните законодателства в областта на защитата на обществения ред, що се отнася до предаванията с дискриминационен характер.
В решението си Съдът тълкува понятието „подбуждане към ненавист“ като установено от Директивата с цел да предотврати всякаква идеология, която не зачита човешките ценности, по-специално инициативи, правещи апология на насилието чрез терористични актове срещу определена общност от лица. Съдът счита, че поведението на Mesopotamia Broadcast и Roj TV, което — както е описано от националната юрисдикция — допринася за разпалване на яростните сблъсъци между лицата от турски и кюрдски етнически произход в Турция и за изостряне на напрежението между турците и кюрдите, живеещи в Германия, се обхваща от понятието „подбуждане към ненавист“. В конкретния казус обаче становището на Съда е, че единствено датските власти са компетентни да проверят дали това поведение действително представлява „подбуждане към ненавист“ и да следят предаванията на Roj TV да не съдържат подобно подбуждане.
Като напомня, че държавите членки могат да приемат правна уредба, която преследва цел, свързана с обществения ред, и не се отнася специално до излъчването и разпространението на програмите, Съдът отбелязва, че държавите членки не са оправомощени да създават пречки за препредаването на тяхна територия на предавания, излъчвани от територията на друга държава членка. Във връзка с това Съдът констатира, че според предоставената от германското правителство информация оспорваните мерки не целят създаването на пречки за препредаванията в Германия на реализираните от Roj TV телевизионни предавания, а забраняват дейностите на германска територия на тази телевизия и на Mesopotamia Broadcast в качеството им на сдружения.
В този смисъл приемането и частното използване на програмата на Roj TV не са забранени и на практика остават възможни в Германия. В качеството си на забранено сдружение обаче Roj TV няма право да организира дейности в Германия и упражняваните в полза на тази телевизия дейности също са забранени, включително създаването на предавания, както и организирането на прояви, изразяващи се в прожекции на предавания на Roj TV на публично място, по-специално на стадиони, както и дейности по подкрепа, реализирани на германска територия.
Така според тълкуването на Съда вътрешните мерки, приети по отношение на Mesopotamia Broadcast и Roj TV по принцип не представляват пречка за препредаването на програмите, излъчвани от Roj TV от територията на Дания. В компетентността на запитващата юрисдикция е да провери дали конкретните последствия, произтичащи от решението за забрана, не възпрепятстват практически препредаването на тези програми към Германия.
***
1Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година (ОВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232).
[2]Представено на 5 май 2011 г.