(Заключение на Генералния адвокат Wahl по дело C-413/14 P, Intel Corporation Inc./ Комисия)

С решение от 13 май 2009 г. Европейската комисия налага имуществена санкция в размер на 1.06 млрд. евро на производителя на микропроцесори Intel за злоупотреба с господстващо положение на пазара на процесори от типа x86. Според Комисията нарушението на дружеството се състояло в периода от октомври 2002 г. до декември 2007 декември и обхваща прилагането на стратегия за затваряне на пазара и по-конкретно чрез изключване на конкурента на Intel – AMD (AdvancedMicroDevices).

Според Европейската комисия пазарният дял на Intel е над 70 %, което само по себе си прави изключително трудно за нови участници да влязат на пазара, както и на участниците да се развиват. Според Комисията злоупотребата на се характеризира с многобройни мерки, предприети от Intel към клиентите си производители на компютри. Дружеството е предлагало отстъпки на четирима основни производители на компютри – DELL, Lenovo, HP и NEC, при условие, че закупуват от Intelвсички или голяма част от процесорите, които влагат в компютрите си. Също така, Intel е извършило плащания на европейския търговец на дребно на микроелектронни устройства Madia-Saturn-Holding с условията това предприятие да продава основно компютри с процесори Intel . Според Комисията, отстъпките и плащанията в този вид представляват отстъпки за лоялност, като ефектът им е бил да намалят значително способността на конкурентите да се конкурират въз основа на качествата на своите процесори, намаляват избора на потребителите и ограничават стимулите за иновационна дейност на пазарните участници. Комисията налага за тези нарушения на Intel имуществената санкция в размер на 1.06 млрд. евро.

Дружеството обжалва решението на Комисията пред Общия съд, който се произнася на 12 юни 2014 г., като отхвърля жалбата. Intel сезира Съда на Европейския съюз като излага следните твърдения: (1) ЕК е определила грешно естеството на отстъпките като “изключителни отстъпки“, (2) ЕК е допуснала грешка при установяването на нарушение през 2006 г. и 2007 г. при оценката на относимостта на пазарното покритие, (3) ЕК неправилно е определила като “целеви отстъпки“ някои уговорки, които обхващат само малка част от покупките на даден клиент (4) ЕК е допуснала грешка при тълкуването на правото на ЕК относно липсата на задължение за записване на събеседването, което е провела с изпълнителния директор на Dell, (5) Правомощието на ЕК да изследва споразуменията на Intel в Китай и (6) ЕК неправилно е изчислила санкцията при прилагане с обратна сила на Насоките си от 2006 г.

Генералният адвокат отбелязва най-напред, че Общият съд е определил отстъпките като „изключителни отстъпки“, като е приел за достатъчно квалифицирането им като такива, за да установи техния антиконкурентен ефект. Във връзка с това, той припомня принципите, произтичащи от практиката на Съда, от които следва, че е налице  предполагаем характер на злоупотреба на отстъпките за лоялност , но отбелязва, че на практика Съдът последователно е вземал предвид “обстоятелствата в тяхната съвкупност“, за да установи дали спорното поведение представлява злоупотреба с господстващо положение. Затова, подобна бланкетна забрана може да засегне и пенализира поведение с благоприятни последица за конкуренцията. Така генералният адвокат стига до извода, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че “изключителни отстъпки“ представляват отделна и самостоятелна категория отстъпки, която не изисква разглеждане на обстоятелствата в тяхната съвкупност, за да се установи злоупотреба с господстващо положение. Освен това, генералният адвокат счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е преценил, че въз основа на обстоятелствата в тяхната съвкупност, процесните отстъпки и плащания по всяка вероятно имат изключващ ефект.

На второ място, Генералният адвокат, счита, че Общият съд не приложил критерия за “достатъчния пазарен“ обхват и вследствие на това е пропуснал да провери дали едностранното поведение на Intele могло да ограничи конкуренцията през 2006 и 2007 г. Ако  бе направил това, той би стигнал до извода, че толкова малък обвързан пазарен дял е недостатъчен, за да установи ограничение на конкуренцията, а това не може да се санира чрез прилагането понятието за “единно и продължавано нарушение“. Генералният адвокат сочи, че всеки отделен случай трябва сам по себе си да бъде нарушение. Поради това Генералният адвокат предлага второто основание на жалбата да бъде уважено.

На трето място, Генералният адвокат повтаря виждането си, че не съществува отделна категория “целеви отстъпки“. Все пак, ако Съдът не приеме това тълкуване, генералният адвокат счита, че това основание би трябвало да бъде уважено, поради това, че “изключителните отстъпки“ се обуславят от закупуването от клиента на “всички или значителна част“ от оборудването му от предприятието с господстващо положение, което не е изпълнено с оглед на обстоятелствата по това дело. HP и Lenovo са могли да закупуват значителни количества процесори и от AMD.

Четвърто, Генералният адвокат Wahl припомня, че правото на ЕС изисква Комисията да записва разговорите, за да се гарантира, че предприятието, за което има съмнения, че е нарушило правото на ЕС за конкуренцията, ще може да организира защитата си, и че съдилищата на ЕС ще могат да осъществяват контрол за законосъобразност. Поради нова, според него, Общият съд е допуснал грешка, приемайки, че Комисията не е нарушила правото на ЕС, като не е организирала и записала срещата в съответствие с приложимите правила. Подобен процесуален порок не може да се санира чрез последваща вътрешна записка, представена от Комисията, след като тя не съдържа запис на съществената част на разговора, който е проведен с изпълнителния директор на DELL.

На пето място, ГА счита, че Общият съд не е разгледал въпроса дали антиконкурентните последици, произтичащи от някои споразумения между Intel и Lenovo, са били способни да породят непосредствени, съществени и предвидими антиконкурентни последици на вътрешния пазар и следователно е допуснал грешка при прилагането на критерия за привеждането в действие за квалифицираните последици, за да отхвърли доводите на Intel относно липсата на компетентност на Комисията.

На последно място, фактът, че наложената глоба е с рекорден размер към съответния момент, сам по себе си не я прави непропорционална и Intel не е посочила никаква правна грешка, допусната от Общия съд, която би позволила на Съда да прецени пропорционалността на глобата. Що се отнася до прилагането с обратна сила на Насоките за налагане на глоби от 2006 г., спрямо поведение, което частично ги предхожда, Генералният адвокат счита, че границите на оперативната самостоятелност на Комисията при прилагането на глоба за нарушение на правилата на Съюза за конкуренцията се определят от правната уредба на Съюза, а не от Насоките. Стига наложената глоба да е в рамките на тези правила, Intel не може да се позове на принципа на забрана за обратно действие, за да оспори наложената глоба.

Въз основа на своя анализ, Генералният адвокат предлага решението на Общия съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на Общия съд за разглеждане на всички обстоятелства по делото и, ако е необходимо, на реалния или потенциалния ефект на поведението на Intel върху конкуренцията на Вътрешния пазар.