Решение от 9 юли 2020 г., Къртис-Балкан, C 76/19

Author

Преюдициалното запитване е отправено от Върховния административен съд (ВАС) и се отнася до спор между началника на Митница Аерогара София и „Къртис-Балкан“ ЕООД, във връзка с вземането под отчет на роялти такси, платени от това дружество на неговото дружество майка, при определянето на митническата стойност на внесени от трети доставчици стоки. Запитването е във връзка с тълкуването на Митническия кодекс на Съюза.

Къртис-Балкан e установено в България дружество, а едноличен собственик на капитала му е Curtis Instruments Inc., установено в Съединените щати дружество („Къртис-САЩ“). Правоотношенията между тези дружества се уреждат с два договора от 1996 г. и от 2002 г. съответно за заплащане за правото за използване на патент, и за предоставяне на управленски услуги.

Съгласно договора за използване на патент Къртис-САЩ продава на стандартна цена на Къртис-Балкан комплекти за производство на индикатори за запаса от гориво и комплекти за производството на високочестотни регулатори на скоростта на базата на неговата патентована технология. Къртис-Балкан има право да произвежда, използвайки тези компоненти, и да продава регулатори на скоростта на двигатели и елементи за електромобили, продукти, за които плаща възнаграждение за правото да използва патента. Плащането се извършва всяко тримесечие въз основа на отчетите за осъществените през тримесечието продажби на продуктите. Съгласно анекс към договора, подписан на 1 септември 2010 г., на Къртис-САЩ се заплащат роялти такса в размер на 10 % от нетната продажна цена продуктите, посочени в договора и продавани от Къртис-Балкан.

Съгласно договора за предоставяне на услуги Къртис-САЩ се задължава да осигури за Къртис-Балкан управление, включително маркетинг, реклама, разработване на бюджети, финансови доклади, информационни системи и човешки ресурси, срещу договорено месечно възнаграждение.

При проверка на митническите декларации на Къртис-Балкан за внос на стоки от трети страни през периода от 1 януари 2012 г. до 31 май 2015 г., българските митнически органи установяват, че внесените стоки, „части и елементи“, се влагат от Къртис-Балкан в производството на продуктите, за които това дружество заплаща на Къртис-САЩ роялти такси в изпълнение на договора от 1996 г. Установено е също че декларираната митническа стойност на внасяните стоки не включва тези роялти такси.

С решение от 28 април 2016 г. началникът на Митница Аерогара София извършва корекция на декларираната митническа стойност за всички проверени митнически декларации, като включва роялти такси, за които счита, че се дължат.

Къртис-Балкан обжалва това решение по административен ред, а след това и пред Административен съд София-град, който отменя решението на началника на Митница Аерогара София. Началникът на Митница Аерогара София обжалва решението на Административен съд София-град пред Върховния административен съд, който съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на Регламент № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността[1].

Съдът на ЕС решава да разгледа заедно единадесетте въпроса, поставени му от ВАС. ВАС по същество иска да се установи дали член 157, параграф 2, член 158, параграф 3 и член 160 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкуват в смисъл, че пропорционална част от размера на роялти такси, плащани от дружество на неговото дружество майка за доставката на ноу-хау за производството на крайни продукти, трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни части в състава на посочените крайни продукти и са придобити от първото дружество от продавачи, различни от дружеството майка.

Съдът на ЕС припомня, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки по принцип е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс.

Съгласно Съда предвидената в член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс корекция се прилага, когато са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, роялти или лицензионните такси не трябва да бъдат включени в действително платената или подлежащата на плащане цена, второ, те трябва да бъдат свързани с остойностяваните стоки, и трето, купувачът трябва да е длъжен да плати тези роялти или лицензионни такси като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът разглежда последователно дали са изпълнени тези три условия като приема, че член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс във връзка с член 157, параграф 2, член 158, параграф 3 и член 160 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че пропорционална част от размера на роялти таксите, плащани от дружество на неговото дружество майка за доставката на ноу-хау за производството на крайни продукти, трябва да се прибави към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, когато тези стоки са предназначени да бъдат вложени изцяло заедно с други съставни елементи в състава на посочените крайни продукти и са придобити от първото дружество от продавачи, различни от дружеството майка, когато

  • тези роялти такси не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена за посочените стоки,
  • те са свързани с внасяните стоки, което предполага, че съществува достатъчно тясна връзка между тези роялти такси и стоките,
  • заплащането на роялти таксите е условие за продажбата на посочените стоки, така че при липсата на това плащане договорът за продажба на внасяните стоки не би бил сключен и следователно те не биха били доставени, и
  • е възможно съответно пропорционално разпределение на тези роялти такси въз основа на обективни и подлежащи на количествена оценка данни,

Всичко това запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, по-специално правните и фактическите отношения между купувача, съответните продавачи и лицензодателя.

[1] OB 1993, L 253, стр. 1. Посоченият регламент вече не е в сила.

Радостина Стефанова Камишева

Администратор в Секретариата на Съда на Европейския съюз