Съгласно решението от 25 юни 2020 г. по преюдициално запитване от Районен съд Хасково, незаконно уволнен работник има право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа.
Преюдициалното запитване, отправено от Районен съд – Хасково, е съединено за общо разглеждане със запитване, отправено от Върховния касационен съд на Италия.
По първото дело става въпрос за физическо лице, работило в като учител по музика в основно училище в Пловдив. Жалбоподателката е уволнена, а по-късно възстановена на работа, след като Районен съд Пловдив обявява уволнението ѝ за незаконно. Впоследствие отново е уволнена. Вторият път тя не обжалва уволнението си, а предявява искове срещу училището пред Районен съд — Пловдив за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което е била незаконно уволнена. Районен съд — Пловдив отхвърля исковете, решението на районния съд е потвърдено от окръжния, а ВКС не допуска иска за касационно разглеждане. Впоследствие жалбоподателката предявява иск срещу ВКС пред запитващата юрисдикция, Районен съд — Хасково, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея поради допуснато от ВКС нарушение на правото на Съюза. Тя счита, че ВКС не само е нарушил член 267 ДФЕС като не е отправил преюдициално запитване, но и не е приложил, макар да е трябвало, член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време[1] и не ѝ е признал правото на платен годишен отпуск за периода, през който не е могла да се ползва от този отпуск поради незаконното си уволнение.
Пред подобна хипотеза е изправен и Върховния касационен съд на Италия, само че в качеството му на последна инстанция по спора. Делото се отнася до CV, бивша служителка на италианската кредитна институция Iccrea Banca. CV е възстановена на работа, след като съдът обявява уволнението ѝ за незаконно и го отменя. Впоследствие трудовият договор на CV отново е прекратен. Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) е последната инстанция, пред която е отнесен искът на жалбоподателката за осъждането на Iccrea Banca да ѝ заплати обезщетение за неизползвания платен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването ѝ на работа.
Има ли работникът право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа, ако е установено, че е бил незаконно уволнен? И има ли работникът право на заместващо парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа?
Съдът на ЕС в своето решение отговаря утвърдително и на двата въпроса.
Съгласно практиката на Съда на ЕС, когато работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си по непредвидима и независеща от волята му причина, например поради болест, правото му на платен годишен отпуск не може да се обвързва със задължението действително да е работил. Всъщност точно както неработоспособността поради болест, лишаването на работника от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този работник. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Съдът посочва, че ако възстановеният на работа работник отново бъде уволнен или ако след възстановяването му на работа трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа. Тук обаче Съдът прави едно уточнение, че ако е имал нова работа в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на предишната работа, работникът може да иска платен годишен отпуск за периода, в който е бил на новата работа, само от новия работодател.
Съгласно досегашната съдебна практика в България обаче се приемаше, че в периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнен работник на предишната работа, последният не е престирал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на труда.
[1] ОВ 2003, L 299, стр. 9
