(Заключение на Генералния адвокат Watheletот 13 септември 2016 г. по дело C-104/16 P,  Съвет срещу Фронт Полисарио)

Западна Сахара е територия в Северозападна Африка, граничеща с Мароко, Алжир, Мавритания и Атлантическия океан. Понастоящем по-голямата част от Западна Сахара се контролира от Мароко. Една слабо населена по-малка част от Западна Сахара, разположена в източната й част, се контролира от Фронт Полисарио – организация, бореща се за независимостта на Западна Сахара.

Европейският съюз и Мароко подписват пред 2012 г. споразумение, предвиждащо реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти (накратко „Споразумение за либерализация“). Това споразумение, което се прилага в териториален обхват, в който се прилага и Споразумението за асоцииране между Европейските общности и Кралство Мароко (накратко “Споразумение за асоцииране“) е подписано посредством Решение 2012/497/ЕС на Съвета от 8 март 2012 година.

Фронт Полисарио сезира Общия съд с искане да се отмени цитираното решение на Съвета. С решението си от 10 декември 2015 г. Общият съд отменя решението на Съвета в частта, с която се потвърждава приложението му и за Западна Сахара. Конкретно, Общият съд приема, че макар да има широко право на преценка при воденето на външните отношения на Съюза, Съветът е задължен, когато възнамерява да одобри международно споразумение, което намира приложение на спорна територия и има за цел да улесни износа към Съюза на продукти с произход от тази територия, да провери предварително всички релевантни обстоятелства и данни по конкретния случай и по-специално да се увери, че експлоатирането на тези ресурси не се извършва в ущърб на населението на посочената територия и не е свързано с нарушаване на неговите основни права. Общият съд посочва също така, че в случая Съветът не е изпълнил това задължение.

Съветът обжалва решението на Съда. В заключението си от 13ти септември 2016 г., Генералният адвокат Watheletизлага извода, че Западна Сахара не е част от територията на Мароко и следователно нито Споразумението за асоцииране, нито Споразумението за либерализация не се прилагат за тази територия, за разлика от това, което е приел Общия съд.

На първо място, Генералният адвокат констатира, че от 1963 г. Западна Сахара е вписана в списъка на ООН на несамоуправляващите се територии, което произтича от Резолюция 1514 (XV) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1960 г. за даване на независимост на колониалните страни и народи. Така, що се отнася до въпроса дали международните споразумения, сключени от държавите, които управляват несамоуправляващите се територия, се прилагат и към тези територии, Генералният адвокат счита, че практиката на повечето държавни показва, че подобно разширяване на териториалния обхват, е предмет на изрично уреждане в рамките на процедурите за ратификация на тези споразумения. Следователно, двете процесни споразумения не съдържат изрични разпоредби, целящи да разширят обхвата им на приложение върху Западна Сахара, както и подобно разширяване не е било направено при ратификацията на споразуменията от Мароко.

На второ място, ЕС и държавите членки никога не са признавали, че Западна Сахара е част от Мароко или е под нейната суверенна власт.

На трето място, ГА отхвърля аргументите, според които признаването на приложимостта на двете процесни споразумения върху Западна Сахара се налага поради факта, че двете споразумения се прилагатdefactoвърху тази територия. Всъщност, анализираните елементи в случая не са достатъчни, за да са се установи съществуването на съгласуваност между страните  по повод на такава  утвърдена практика, която би могла да има превес над текста на споразуменията.

На четвърто място, ГА припомня, че по принцип, международното право не позволява да се разширява приложното поле на един двустранен договор върху територия, която представлява трета страна спрямо страните по договора. В случая, Западна Сахара представлява именно такава територия спрямо ЕС и Мароко.

Поради неприложимостта на посочените споразумения към Западна Сахара, генералния адвокат предлага на Съда да отмени решението на Общия съд и да отхвърли жалбата на Фронт Полисарио като недопустима, поради липса на правен интерес от негова страна.

Въпреки това, ако СЕС приеме, че двата договора са приложими към Западна Сахара, Генералния адвокат е на мнение, че Фронт Полисарио не е директно и лично засегнат от процесното решение, поради което жалбата му следва да се отхвърли като недопустима и на това основание. Аргументите за това са, че Фронт Полисарио е признат от международната общност само като представител на народа на Западна Сахара в политическия процес, свързан с въпроса за самоопределението му, а не като имащ призванието да защитава неговите икономически интересни. Нещо повече, Фронт Полисарио не изглежда като единствения представител на този народ в международните отношение, защото не е изключено Испания, на която Западна Сахара е била колония, да има определени отговорности във връзка с това.

В случай че Съдът реши, че процесните споразумения са приложими км Западна Сахара и Съдът прецени, че жалбата на Фронт Полисарио е допустима, Генералният адвокат предлага на Съда да приеме, че Общият съд правилно е постановил, че Съветът не е изпълнил задължението си да анализира всички относими към подписването на споразумението за либерализация обстоятелства. По-конкретно, въпреки че (макар и противно на това, което конкретно излага Общия съд) Съветът не е длъжен да анализира ефекта от подписването на споразумението, свързано с експлоатацията на природни ресурс в Западна Сахара, той е трябвало да вземе предвид въпросите, свързани със състоянието на спазването на основните права на човека на тази територия, както и ефекта на споразумението върху тях. В този контекст, Генералният адвокат счита, че Общият съд правилно е отменил частично решението на Съвета, с който той е одобрил прилагането на споразумението за либерализация към Западна Сахара и предлага жалбата на Съвета да бъде отхвърлена като неоснователна.