Европейската гражданска инициатива бе въведена с Договора от Лисабон. Съгласно чл. 11 от ДЕС един милион граждани от поне една четвърт от държавите — членки на ЕС, могат да поискат от ЕК да направи предложения за правни актове в области, в които тя има правомощия за това. С влизането в сила на 1 април т.г. на регламент № 211/2011, който урежда правния режим на гражданските инициативи, тази възможност придоби конкретни очертания.

Регистрирането на инициативи ще се прави на специално създадения от ЕК сайт http://ec.europa.eu/citizens-initiative, който съдържа подробна информация, в т.ч. наръчник. Искането трябва да бъде отправено от граждански комитет, съставен от поне седем граждани на ЕС, които пребивават в поне седем различни държави — членки на ЕС. Гражданска инициатива не може да бъде организирана от организации, но те могат да я популяризират или подкрепят, при условие че правят това при пълна прозрачност.

След регистрацията, срокът за събиране на необходимите един милион подписа от поне седем държави членки е една година. Всяко лице на възраст, на която има право да гласува на избори за Европейски парламент (18 години навсякъде в ЕС, с изключение на Австрия, където е 16 години), може да подкрепи дадена инициатива.

Броят на подписите в подкрепа на инициативата се удостоверява от компетентните органи в държавите членки. Именно въвеждането на тази процедура наложи отлагането на прилагането на регламента с повече от година по искане на държавите членки. След това ЕК разполага с три месеца да разгледа инициативата, да се срещне с организаторите за разяснения и да вземе решение за по-нататъшни действия. Комитетът ще може да представи своята инициатива по време на публично изслушване, организирано в Европейския парламент.

Комисията ще приеме съобщение, в което ще мотивира своите заключения във връзка с инициативата и ще обясни евентуалните действия, които възнамерява да предприеме. Ако ЕК реши да направи законодателно предложение, се задейства нормалната законодателна процедура.

Първата обявена гражданска инициатива се стреми към това, достъпът до вода да бъде въздигнат в основно човешко право и съответно да не подлежи на правилата на вътрешния пазар.