Решение от 13 октомври 2011 г., DeutschePost/Комисия, С‑463/10 Р и С‑475/10 Р

В рамките на разследване по отношение на държавната помощ, отпусната от Федерална република Германия на DeutschePostAG, Европейската комисия изпраща до въпросната държава членка искане за информация, съдържащо въпросник за приходите и разходите на DeutschePost за периода 1989—2007 г. Федерална република Германия отказва да предостави исканата информация, като твърди, че Комисията трябва да се ограничи с разглеждане на периода 1989—1994 г. и че отговарянето на споменатия въпросник би изисквало да се инвестира несъразмерно много време и труд. С акт, приет на основание на член 10, параграф 3 от Регламент № 659/1999, Комисията разпорежда на Федерална република Германия да представи в срок от 20 дни цялата необходима информация, като отговори на посочения въпросник. Комисията добавя, че ако въпреки това разпореждане германските власти не предоставят поисканата информация в определения срок, тя ще приеме решение на базата на информацията, с която разполага, в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

DeutschePostи Федерална република Германия обжалват разпореждането на Комисията за предоставяне на информация пред Общия съд на ЕС. Комисията обаче повдига възражение за недопустимост на жалбите, което Общият съд уважава, като приема, че оспорваното решение не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

DeutschePostи Федерална република Германия обжалват решението на Общия съд пред Съда на ЕС. В решението си последният припомня, на първо място, че за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички решения, приети от институциите, без значение в каква форма, които целят да породят задължителни правни последици. В това отношение Съдът отбелязва, че член 10 от Регламент № 659/1999 предвижда процедура, която има за цел да даде възможност на Комисията да получи от съответната държава членка необходимата информация, за да може да прецени съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар. Тази разпоредба позволява на Комисията в случаите, в които държавата членка не предостави исканата информация в предписания срок, да приеме „решение“, с което да изиска да ѝ бъде предоставена съответната информацията. Съдът уточнява, че по силата на член 288 ДФЕС „решението е задължително в своята цялост“. Следователно решението на Комисията, с което последната разпорежда на държава членка да ѝ предостави определена информация, има задължителен характер. От изложеното следва, че решение, което е прието на основание член 10, параграф 3 от Регламент № 659/1999, има за цел да произведе задължителни правни последици и следователно представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

Съдът подчертава, на второ място, че това решение поражда самостоятелни правни последици, тъй като евентуалната жалба срещу окончателното решение относно съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар няма да доведе до преразглеждане на разпореждането за предоставяне на информация.

Трето, Съдът на ЕС напомня, че отказът на съответната държава членка да изпълни такова разпореждане представлява неизпълнение на задължение по Договорите по смисъла на член 258 ДФЕС. В рамките на производството за установяване на неизпълнение на задълженията на държава членка обаче последната не може да повдига възражение за незаконосъобразност на въпросното разпореждане. Всъщност всяко оспорване на правомерността на такъв акт трябва да се извърши в рамките на отделно производство, а именно в рамките на производство за отмяна по член 263 ДФЕС.

Въз основа на тези мотиви Съдът на ЕС отменя определението на Общия съд, отхвърля възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията, и връща делото на Общия съд за произнасяне по същество.