(Решение на Съда на ЕС по дело С–176/12, Association de médiation sociale)

 

Михаела Илиева[1]

 

Въведение

Решението на Съда на Европейския Съюз (по-нататък „СЕС”) от 15 януари 2014 година по дело C-176/12 Association de médiation sociale срещу Union locale des syndicats CGT (по-нататък – „AMS”) допълва вече доста сложната съдебна практика на СЕС, свързана с хоризонталния директен ефект на директивите и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Решението потвърждава, от една страна, съдебната практика на СЕС, изградена в последните години в тази област, и внася, от друга, важни уточнения, които заслужават по-подробен коментар. Вниманието ще бъде насочено върху няколко деликатни въпроса, от особено значение в европейския правен ред, между които директния ефект на разпоредбите на Хартата на основните права.

Решението е от голямо значение, тъй като това е първият случай, в който СЕС е призован да тълкува правото на информиране и консултиране на работниците и служителите, гарантирано в Хартата на основните права (по-нататък – „Хартата”), както и да се произнесе относно възможността частноправен субект да се позовава на това право в спор с друг частноправен субект (т. нар. хоризонтален директен ефект).

Поставеният пред Съда проблем, свързан с хоризонталния директен ефект на разпоредбите на Хартата, както и на директивите, които доразвиват и конкретизират някои от правата, гарантирани в Хартата, е добре познат, но същевременно не е напълно изяснен.

Директният ефект е един от основните принципи на правото на ЕС, според който дадена норма позволява защитата на субективни права на частноправни лица пред националните съдилища[2]. За да има директен ефект, дадената разпоредба трябва да има достатъчно точен, ясен и безусловен характер, както и да предоставя права и да възлага задължения на субектите на частното право. Важно е да се подчертае разликата между т.нар. вертикален или частичен директен ефект – частноправни субекти могат да се позоват на дадена норма срещу държавата членка и т. нар. хоризонтален или пълен директен ефект – дадената норма се прилага в рамките на спор, по който страни са единствено частноправни субекти. Въпросът, свързан с условията за хоризонтален директен ефект (по-нататък – „ХДЕ”) на разпоредбите на Хартата, както и  на директивите, които уточняват тези разпоредби, ще бъде обект на задълбочен коментар.

В Решението AMS (по-нататък – „Решението”) Съдът анализира именно директния ефект на Директива 2002/14[3]. Тази директива конкретизира правото на информиране и консултиране на работниците и служителите в предприятията, гарантирано в член  27 от Хартата. Тълкуването на основно право, уточнено от директива не е проблем, който се поставя за  първи път  пред СЕС. В Решението по дело Mangold, например, в спор между частноправни субекти е анализирано основното право на забрана на дискриминацията въз основа на възраст, конкретизирано от Директива 2000/78. Същата ситуация се представя и в решението по дело Kücükdeveci, в което, след като напомня  липсата на ХДЕ на директивите, Съдът се основава на  член  21, параграф 1 от Хартата и на общия принцип на правото за забрана на дискриминацията, уточнен от Директива 2000/78. Тези решения ще бъдат съпоставени с Решението AMS.

Целта на настоящия коментар е да се представят възловите елементи на предложения от Съда правен анализ. Делото е от първостепенно значение, тъй като СЕС насочва вниманието си върху сложния въпрос, свързан с условията, на които трябва да отговори дадена разпоредба на Хартата, самостоятелно или във връзка с директива, за да има ХДЕ. Както вече бе споменато, Съдът се е произнасял по този проблем, но в конкретния случай,  се отнася до член 27 от Хартата[4], който не е анализиран до този момент. Дадената разпоредба се отнася към категорията „социални права”, която провокира противоречиви реакции от страна на държавите членки[5]. Анализът на характера и съдържанието на член 27 е от важно значение за разбирането на Решението.

Въпреки важното място, което заемат основните права на работниците и служителите в европейския правен ред, подчертано и от генералния адвокат, Съдът отказва да приложи разпоредбата на Хартата, както и комбинацията ѝ с Директива 2002/14 в спор между частноправни субекти.

Правни инструменти

– Правото на ЕС

Хартата на основните права на ЕС

Член 27 от Хартата е първата разпоредба от Дял IV Солидарност : „На работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на съответните равнища, своевременно информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза, от националните законодателства и практики случаи и условия.” Въпросният член е нагледен пример за право, отнасящо се към групата на социалните права.

Важно е да се отбележат и общите разпоредби на Хартата[6], отнасящи се до нейното тълкуване и прилагане. Въпреки че Съдът не се позовава директно на тези разпоредби, припомнянето им е от особено значение. Вниманието ще бъде  насочено върху  член 51, параграф 1 и член 52, параграф 5 от Хартата. След като посочва, че основните права в Хартата обвързват „институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза”, член 51, параграф 1 посочва съществуването на понятията „права” и „принципи”[7]. Другата разпоредба от Хартата, която играе важна роля за тълкуването на конкретния случай, е член 52, параграф 5. Той гласи, че „принципите” „могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции”. Освен това „позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове”. Въпреки доста общата формулировка, този текст не е пояснен в настоящето Решение. За разлика от Съда, ГА посвещава няколко точки от Заключението си върху проблема.

Директива 2002/14/ЕО

Директива 2002/14 създава обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Съюза[8]. Член 2 от Директивата определя понятието „работник или служител” като „лице, което в съответната държава членка е защитено като работник или служител според националното трудовоправно законодателство и в съответсвие с националната практика”. Член 3 от Директивата уточнява приложното й поле, изброявайки предприятията, визирани от директивата, по отношение на които се прилага правото на информиране и консултиране – „предприятия с персонал от минимум 50 служители във всяка една държава членка, или организации с персонал от минимум 20 служители във всяка държава членка”. В този смисъл член  4, параграф 1 от Директивата предвижда, че „В съответствие с принципите, залегнали в член 1, и без да засягат действащите разпоредби и/или практики, които облагодетелстват работниците и служителите, държавите членки определят реда и условията за упражняване на правото на информиране и консултиране на съответното ниво, съгласно настоящия член”. Въпреки че държавите членки могат да изберат начина на изчисляване на прага по отношение на броя на наетите лица, както и условията за упражняване на правото на информиране и консултиране, член 11 от Директивата гласи, че държавите членки са „задължени да вземат всички необходими мерки, които да им предоставят възможност да гарантират по всяко време резултатите, наложени от посочената директива”.

– Френското законодателство

СЕС цитира няколко разпоредби от френския Code du travail[9]. Тази, която е в основата на проблема в конкретния случай, е член L.1111-3 от Code du travail, тъй като изключва няколко категории работници и служители от общия режим за изчисляване на броя на щатния персонал на предприятието, а именно : стажантите, лицата, назначени с договор „initiative-emploi“, лицата, назначени с договор „accompagnement dans l’emploi“, лицата, назначени по договор за „professionnalisation“ или наричани „работници, назначени по подпомагащи договори“ .

Факти и обстоятелства

Ищецът в главното производство AMS е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза (специфичен вид ЮЛ във френското право), чиято основна цел е предотвратяването на противообществени прояви в град Марсилия (Франция). Чрез подобряване на професионалната и социална интеграция на някои уязвими лица, като им предлага професионално обучение и договори за трудова интеграция, AMS разполага с осем работници, наети на работа с договори за неопределено време. Останалите работници (около стотина) работят по т. нар. „договори за трудова интеграция” – договори, имащи за цел да допринесат за професионалната интеграция на безработни лица, които срещат социални трудности в достъпа си до заетост. На 4 юни 2010 година, Union départementale CGT des Bouches-du-Rhône уведомява директора на сдружението AMS за създаване на синдикална секция в рамките на AMS и за определянето на г-н Laboubi  (един от работниците, нает с договор за неопределено време) за неин представител. AMS възразява на това назначение, изтъквайки, че не е длъжно да осигури представителство на работниците, доколкото минималният праг от петдесет щатни работници не е достигат. Като се позовава на член L.1111-3 от Code du travail, който изключва работниците, назначени по подпомагащи договори (или договори за трудова интеграция) и на Директива 2002/14, в смисъл, че осемте постоянни работници не отговарят на минималния праг на петдесет работници, AMS сезира tribunal d’instance de Marseille с искане да се обяви за недействителен актът, с който г‑н Laboubi е определен за представител на синдикалната секция на CGT.  За трудността на въпроса свидетелства и отнасянето на проблема (от tribunal d’instance de Marseille) пред Cour de cassation, който сезира Конституционния  съвет (Conseil constitutionnel) с установения от френската правна система приоритетен въпрос за конституционосъобразност на член L. 1111-3 от Code du travail с конституционния принцип на равенство. Конституционния  съвет е сезиран преди Съда на ЕС и с решение от 29 април 2011 година установява, че въпросната разпоредба е в съответствие с френската Конституцията. Въпреки това, tribunal d’instance de Marseille решава, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, и по-точно на Директива 2002/14, поради което потвърждава назначаването на г-н Laboubi като представител на синдиката в AMS. Решението е обжалвано от AMS пред Cour de cassation, който спира производството и отправя два преюдициални въпроса до СЕС на основание член 267 ДФЕС.

Поставените въпроси са следните :

„1)      Може ли в съдебен спор между частноправни субекти да се направи позоваване на основното право на информиране и на консултиране на работниците, признато от член 27 от [Хартата] и уточнено от разпоредбите на Директива [2002/14], за да се провери съвместимостта на национална мярка за транспониране на [тази] директива?

2)      При положителен отговор, трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна норма, съгласно която при изчисляване на списъчния състав на предприятието по-конкретно за целите на определяне на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи се изключват работниците, назначени [по] [подпомагащи] договори?“.[10]

Тъй като СЕС решава да разгледа поставените въпроси заедно, възможно е да се направи следното обобщение : на първо място се налага да се уточни дали националната разпоредба е съвместима с правото на ЕС, след това да се изясни дали може да се направи позоваване на член 27 от Хартата, „взет самостоятелно или във връзка с разпоредбите на Директива 2002/14”[11], в спор между частноправни субекти и накрая да се установят какви са последиците, а именно – възможното неприлагане на посочената национална разпоредба, противоречаща на правото на ЕС.

Заключение на генералния адвокат

На 18 юли 2013 година генералният адвокат (по-нататък – „ГА”) г-н Cruz Villalón представя Заключението по Дело С-176/12, предлагайки обстоен анализ на действието на Хартата между частноправни субекти и по-специално на член 27, конкретизиран от Директива 2002/14.

1. Хоризонтален директен ефект на разпоредбите на Хартата

Тъй като възловият въпрос е свързан с действието на член 27 от Хартата, взет самостоятелно или във връзка с Директивата, в съдебен спор между частноправни субекти, ГА започва анализа си именно с изследването на хоризонталния директен ефект на основните права, гарантирани в Хартата. Той оборва схващането, че отхвърлянето на подобно действие на Хартата е предвидено в общите ѝ разпоредби[12]. Според г-н Cruz Villalón ХДЕ на разпоредбите на Хартата „следва да бъде решен по тълкувателен път”[13], т.е. по принцип те не са лишени от такъв ефект. Един от основните му аргументи е съпоставянето на основните права, гарантирани в Хартата, и тези, които са гарантирани в правния ред на ЕС още преди включванетото на Хартата в първичното право, като например принципа на равенство или основните права и свободи на движение. Според ГА евентуална разлика между режима на тези права би била проблематична[14]. По-неблагоприятен режим на правата, предвидени в Хартата, е недопустим още повече и заради включването й в първичното право на Съюза. Г-н Cruz Villalón поддържа също така идеята, че самата същност на основните права  налага техния ХДЕ[15]. В този смисъл според него заглавието на  член 27 от Хартата „Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието” е показателно, и не изключва хоризонталния му директен ефект, тъй като правото е адресирано към работниците, а предприятието „има отношение към ефективността на това право”[16].

2. Член 27 от Хартата : „право” или „принцип”

За разлика от СЕС, в Заключението си Генералният адвокат анализира общите разпоредби от Хартата и предлага член 27 да бъде отнесен към категорията „принцип” по смисъла на член 51, параграф 1 и член 52, параграф 5 от Хартата.

Основната характеристика на „принципите” е ограничената им юридическа сила. Частноправните субекти не могат да се позоват на „принципи” пряко пред съдилищата. Въпреки че не предвиждат субективни права, „принципите” имат нормативна сила, която позволява осъществяването на контрол върху законодателните актове, и играят тълкувателна роля в съдебен спор. Те определят общи въпроси и резултати и съдържат задължения за публичните органи[17]. Благодарение на Разясненията относно Хартата[18], разбираме, че към „принципи” се отнасят най-вече социалните права, като например правата на възрастните хора или опазването на околната среда. Въпреки че член 27 от Хартата не фигурира между посочените примери, ГА заключава, че дадената разпоредба съдържа „принцип”, а не „право”, тък като тя „не определя индивидуални правни положения”, а „грижата да се конкретизира съдържанието и целите на „принципа”, е оставена на законодателя” и  „съдържанието е неопределено” [19]. От тези уточнения би могъл да се направи изводът, че частноправен субект не може да се позовава директно на член 27 от Хартата като такъв в спор с друг частноправен субект.

3. Хоризонтален директен ефект на член 27 от Хартата, конкретизиран от Директива 2002/14

Установявайки, че правото на информиране и консултиране на работниците, гарантирано в член 27 от Хартата, се отнася към категорията „принцип”, Генералният адвокат анализира подробно член 52, параграф 5 от Хартата. Тази разпоредба предвижда необходимостта от „прилагащ акт”, който да конкретизира „принципа”. Според ГА Директива 2002/14 може да бъде определена като такъв „прилагащ акт” или „мярка, конкретизираща „принципа” на консултиране и информиране на работниците[20]. Член 3 от Директивата, който уточнява приложното й поле : „настоящата директива се прилага по отношение а) на предприятия с персонал от минимум 50 служители във всяка една държава членка, или б) организации с персонал от минимум 20 служители във всяка държава членка”, е именно разпоредбата, която пряко конкретизира съдържанието на „принципа”. Г-н Cruz Villalón смята, че персоналният обхват на носителите правото на информиране и консултиране, цитирани в член 3 от Директивата, е главната предпоставка за упражняването му, въз основа на която е възможно да се идентифицира предвидената в Хартата специална защита.[21] ГА заключава, че благодарение на конкретизирането на дадената разпоредба от Хартата чрез Директивата, „принципът” получава автономно съдържание и в крайна сметка се превръща в разпознаваемо за съда право.[22]

Член 52, параграф 5 от Хартата предвижда също, че „позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове”. Според ГА, от една страна, от тази разпоредба несъмнено следва изключването на ХДЕ на „принцип” от Хартата, от друга, тя създава „порочен кръг“, тъй като  прилагащите актове  „трябва да бъдат проверявани от гледна точка на принцип, който получава съдържанието си, както се посочва в член 27 от Хартата, именно от тези актове“[23]. За да се избегне този проблем, ГА предлага да се разшири тълкуването на понятието „прилагащ акт“, в смисъла на член 52, параграф 5, включвайки „всички прилагащи актове, които не се изчерпват с това пряко и по същество да конкретизират „принципа”. ”[24]

Въпросът, който неизбежно се поставя, е дали фактът, че член 27, уточнен от Директивата, т.е. норма, която няма ХДЕ, би отнел възможността разпоредбата от Хартата да бъде изтъкната в спор между частноправни субекти. Според г-н Cruz Villalón отговорът е отрицателен. Той се основава на “посоката на развитие на практиката на Съда”[25] и по-точно на идеята, че ако контрол за законност от гледна точка на директивите в спор частноправни лица се допуска по отношение на национални актове, няма причина, подобен контрол да не е възможен по отношение на разпоредби от Хартата.

След този обстоен анализ ГА предлага на Съда да разшири приложното поле на защитата на правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието, като приеме ХДЕ на член 27 от Хартата, като „принцип” по смисъла на член 52, параграф 5, конкретизиран от Директива 2002/14.

Накрая Г-н Cruz Villalón разглежда възможността да се остави без приложение националната норма, противоречаща на разпоредбите от Хартата и Директивата. Според него фактът, че дадената норма не може да се тълкува съответно с правото на ЕС, позволява неприлагането й в главното дело. В този смисъл ако съответстващото тълкуваване на националната правна норма с правото на ЕС е невъзможно, член L.1111-3 от Code du travail, противоречащ на европейското законодателство, да се остави без приложение.

Решение на Съда

СЕС  започва анализа си, като разглежда разпоредбите на Директива 2002/14 и тези на националното право, установявайки, че са несъвместими (1). В резултат от това противоречие се поставя въпросът, свързан с хоризонталния директен ефект на Директивата (2). Накрая, Съдът се произнася по възможността за позоваване на член 27 от Хартата, взет самостоятелно или във връзка с Директивата, в спор между частноправни субекти (3).

1. Националното право противоречи на Директива 2002 /14

Съдът се основава на Решението си от 18 януари 2007 година по дело Confédération générale du travail[26] (по-нататък – „CGT”), цитирано във всеки аргумент, отнасящ се до анализа на противоречието на френската правна норма спрямо Директива 2002/14[27], както и най-вече на определението за “работник или служител”, съдържащо се в Директивата, СЕС констатира, че изключването от изчисляването на списъчния състав на предприятието на определена категория работници води до изпразване от съдържание на признатите им права, лишавайки по този начин Директивата от полезното ѝ действие.

Без съмнение социалната политика е област, в която държавите членки разполагат с широко право на преценка при избора на мерките за осъществяване на различни цели, като например насърчаването на заетостта. Напомнено е, че член 3, параграф 1 от Директивата оставя на държавата членка възможността да определи начина на изчисляване на праговете : член 3, параграф 1 “допуска държавите-членки да приемат, какъвто е случаят с разпоредбата, предмет на главното производство, правила за изчисляване на прага спрямо броя на наетите работници и служители, които предвиждат дори временно изключване на определени категории работници и служители, при условие че последното съответства на принципа на пропорционалност и е оправдано от цел от общ интерес, изразяващ се в увеличаване на заетостта на младите хора “[28] Този факт, обаче, не позволява на държавите да изключат „от изчисляването на списъчния състав на предприятието определена категория работници”[29],тъй като имат задължение за точен и ясен резултат, произтичащо от правото на ЕС. Съдът се придържа към Решението си от 2007 година, цитирано по-горе, отхвърляйки мотивите на френското правителство, а именно, че целта на националната норма е ” да облекчи ограниченията за работодателите, свързани с факта, че назначаването на допълнителни работници и служители може да доведе до надвишаване на праговете, предвидени по-специално във връзка с прилагането на задълженията, произтичащи от Директива 2002/14″[30]. СЕС не приема тълкуването на френското правителство, като изтъква, че „това тълкуване противоречи на член 11, параграф 1 от посочената директива, изискващ от държавите-членки да приемат всички необходими разпоредби, които да им предоставят възможност да гарантират по всяко време резултатите, наложени от Директива 2002/14, доколкото тя допуска посочените държави да се освободят, макар и временно, от изпълнението на това произтичащо от общностното право задължение за ясен и точен резултат”[31] .

В този смисъл, Съдът решава, че изключвайки работниците, назначени по подпомагащи договори от изчисляването на списъчния състав на предприятието за целите на определянето на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи, френската правна норма, член L.1111-3 от Code du travail, противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 2002/14.

2. Относно липсата на хоризонтален директен ефект на Директива 2002/14

Вторият етап от отговора на Съда е концентриран върху сложния въпрос, свързан с хоризонталния директен ефект  на  Директива 2002/14 и с последиците от липсата на такъв директен ефект.

А. Анализ на хоризонталния директен ефект  на директивата

Както вече бе споменато, традиционно СЕС възприема виждането, че за да има директен ефект, дадена норма трябва да бъде достатъчно точна, ясна и безусловна именно, за да може лицето да се позове на конкретни права и задължения, предоставени му от нея.

Относно директивите, важно е да напомним, че те не създават субективни права на индивидите[32]. Необходимо е транспонирането им в държавата членка, която е длъжна да реализира предвидения от  директивата  резултат. Съгласно постоянната практика на СЕС обаче директивата, която отговаря на следните условия, а именно – предоставя права на частноправни лица, разпоредбите й са достатъчно ясни, точни и безусловни, и транспонирането й не се състояло или е извършено неправилно, то тя има вертикален директен ефект. Що се отнася обаче до хоризонталния й директен ефект, според установената съдебна практика на Съда, дори и дадена директива да отговаря на посочените условия, сама по себе си тя не може да създаде задължение за частноправните субекти, т.е. хоризонталният й директен ефект е изключен.[33]

В конкретния случай въпросът, който се поставя първо е дали разпоредбите на директивата са достатъчно ясни и безусловни по съдържанието си. Съдът отбелязва, че държавите членки имат известно право на преценка относно определянето на мерките, необходими за прилагането на директивата (в дадения случай могат да определят метода за изчисляване на прага по отношение на броя на наетите работници и служители). Това обстоятелство обаче не отнема вертикалния директен ефект на Директива 2002/14, тъй като тя ясно определя кръга на лицата, които трябва да се вземат предвид при съответното изчисляване. СЕС установява сравнително лесно възможността за частноправни субекти да се позоват на член 3, параграф 1 от Директива 2002/14 пред националната юрисдикция срещу държавата. Вторият етап от анализа се състои в изследването на възможността Директивата да има ХДЕ. Основавайки се на постоянната съдебна практика, която бе отбелязана по-горе, и без никаква изненада, Съдът отхвърля хоризонталния й директен ефект – Директивата не може  „да се прилага в рамките на спор, страни по който са единствено частноправни субекти”[34].

Б. Конформно тълкуване на националната правна норма с директивата

След като изключва ХДЕ на директивата, СЕС напомня съществуването на принципа на конформно тълкуване на националната правна норма с директивата. Конформното или съответстващото тълкуване на националното право в светлината на правото на ЕС е принцип, който налага на националната юрисдикция да приложи и тълкува вътрешноправните разпоредби „във възможно най-голяма степен в светлината както на текста, така и на целта на тази директива, за да постанови решение, съответстващо на преследваната от нея цел”[35].

Този принцип обаче е ограничен от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националната правна норма[36]. Съдът констатира, че в конкретния случай тълкуването на националната норма в светлината на директивата не е възможно, тъй като това би довело до тълкуването й contrе legem [37].

След като СЕС установява, че директивата няма ХДЕ и че съответното тълкуване на националното право не е възможно, въпросът, който логично се поставя, е дали дадената национална разпоредба може да се остави без приложение, тъй като противоречи на правото на ЕС[38]. За бъде това възможно, СЕС анализира дали член 27 от Хартата, който гарантира правото на информиране и  консултиране на работниците в предприятието, би могъл да се приложи в дадения случай, т.е. в рамките на спор, по който страни са единствено частноправни субекти.

3. Относно хоризонталния директен ефект на член 27 от Хартата

В Решението по дело AMS изследването на хоризонталния директен ефект на член 27 от Хартата, взет самостоятелно или във връзка с директивата, е разгледан до голяма степен спрямо утвърдената съдебна практика и най-вече спрямо дело Kücükdeveci [39]. Сложността на проблема изисква всеки етап от отговора на Съда да бъде представен подробно.

А. Условия за хоризонтален директен ефект на член 27 от Хартата, взет самостоятелно

Някои от термините, използвани в разпоредбите на Хартата, са общи, което затруднява задачата на Съда.  Член 27 от Хартата е пример за разпоредба, която не е била тълкувана от СЕС до този момент. След като констатира първо, че член 27 намира приложение в частния случай[40], Съдът изследва възможността да се направи позоваване на тази разпоредба в спор между частноправни субекти с цел да се компенсира липсата на ХДЕ на директивата. Тъй като член 27 от Хартата “предвижда, че на работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на различни равнища, информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза и от националните законодателства и практики случаи и условия”[41], Съдът отбелязва необходимостта той да бъде “уточнен в разпоредби на Съюза или на националното право”[42].  Въпреки че не се позовава на понятието “принцип”, предвидено в общите разпоредби от Хартата[43], СЕС имлицитно потвърждава тази идея, основавайки се на формулировката на член 27, и установявайки, че разпоредбата се нуждае от “приложна норма”.

Вторият етап от изследването на ХДЕ на член 27 от Хартата е съпоставянето на конкретния случай с дело Kücükdeveci. Съдът уточнява, че те се различават.[44] В Решението по дело Kücükdeveci обсъжданото право е забраната на дискриминация, основана на възраст, която е призната като общ принцип на правото на ЕС в Решение по дело Mangold[45]. Това право е гарантирано в член 21, параграф 1 от Хартата, който СЕС интерпретира като “достатъчен сам по себе си, за да бъде източник на субективно право за частноправни субекти, на което може да има позоваване като такова”[46]. Подобен извод не може да се направи по отношение на член 27 от Хартата. Съдът констатира, че той няма ХДЕ.

Б. Условия за хоризонтален директен ефект на член 27 във връзка с директивата

Въпросът за възможното комбиниране на член 27 и директива 2002/14 в настоящото дело, се поставя в светлината на Решението Kücükdeveci. В Решение по дело Kücükdeveci, директива 2000/78 конкретизира общия принцип на забрана на дискриминацията, основана на възраст, гарантиран и в член 21, параграф 1 от Хартата. И в двата случая директивите нямат ХДЕ. Една от разликите е, че в Решението по дело АМS, такъв „общ принцип“ не съществува. Не това обаче изглежда е главният аргумент. Основната разлика между двете разпоредби от Хартата,  конкретизирани от директиви, е че член 21 има ХДЕ и той е независим от съществуването на директивата. Възможно е да се установи, че всъщност в Решение Kücükdeveci, Директивата конкретизира общия принцип на забрана на дискриминацията и член 21, параграф 1 от Хартата, но не тя позволява на член 21 да бъде приложен в спор между частноправни лица.

СЕС прави следното заключение : тъй като член 27 от Хартата не е самодостатъчен сам по себе си, за да има ХДЕ и тъй като необходимата норма, която го конкретизира също няма ХДЕ, дадената разпоредба от Хартата, самостоятелно или във връзка с директивата, не може да бъде приложена в спор между частноправни лица.

В. Последици

Последиците в двете решения се различават. В Решение по дело Kücükdeveci СЕС отбелязва, че  „националната юрисдикция, която е сезирана със спор между частноправни субекти, е длъжна да осигури спазването на конкретизирания от Директива 2000/78 принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, като при необходимост не прилага всяка противоречаща разпоредба от националната правна уредба”[47]. Националната норма, която противоречи на правото на ЕС, се оставя без приложение. Това се оказва невъзможно в  Решение по дело AMS – Съдът отхвърля неприложимостта на национална норма, нарушаваща правото на Съюза, като възможен палиатив на липсата на ХДЕ. Мотивът на Съда изглежда се състои в липсата на правна норма, която при изключване на член L.1111-3 oт Code du travail, да може да се приложи в спор между частноправни субекти на негово място.

Накрая СЕС припомня възможността, с която разполага увредената страна, да получи евентуално обещетение за претърпяната вреда, произтичаща от несъответствието на националната правна норма с правото на ЕС, според установената съдебната практика [48].

Коментар

На 15 януари 2014 година Съдът на ЕС неслучайно заседава в голям състав. Според генералния адвокат поставените въпроси имат „безспорно конституционно значение”[49]. Основният проблем е именно – възможно ли е член 27 от Хартата да има хоризонтален директен ефект самостоятелно или във връзка с директивата.

Първоначалният анализ на Съда се отнася до противоречието на националната разпоредба с Директива 2002/14, както и до липсата, от една страна, на хоризонтален директен  ефект на дадената Директива и до невъзможността, от друга, за съответстващо тълкуване на националното право. Дотук, нищо революционно, СЕС потвърждава съдебната си практика. Приносът на Решението се състои в тълкуването на директния хоризонтален ефект на член 27 от Хартата самостоятелно или във връзка с директивата.

Въпреки че много от въпросите в решението AMS заслужават обстоен анализ, вниманието ще бъде насочено, от една страна, върху традиционното отхвърляне на хоризонталното действие на Директивата (1), и от друга, върху изключването на хоризонталния директен ефект на член 27 от Хартата, взет самостоятелно или във връзка с директивата (2).

1. Очакваното потвърждение на липсата на хоризонтален директен ефект на Директивата

Преди да анализира възможността за хоризонтален директен ефект на Директива 2002/14 в спор между частноправни субекти, Съдът потвърждава несъвместимостта на националната разпоредба с Директивата. Както вече беше посочено, основавайки тълкуването си на утвърдената съдебна практика, Съдът отхвърля всякакви съмнения относно този въпрос.

Относно член 3, параграф 1 от Директивата, СЕС констатира, че той отговаря на необходимите условия за директен ефект. Въпреки това, хоризонталният му директен ефект е изключен, според постоянната съдебна практика (цитирана по-горе).

СЕС не възприема и съответстващото тълкуване на националното право спрямо директивата в конкретния случай. Както вече бе споменато, този метод е често използван от страна на Съда, тъй като позволява тълкуването на разпоредбите на националното право в смисъла и духа на европейското законодателство (доколкото е възможно в съответсвие с правото на ЕС). В Решението си по дело Dominguez, СЕС напомня, че задължението, което националните юрисдикции имат да тълкуват националното право в съответствие с директивата,  „е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани”[50]. Важно е да се отбележи, че прилагането на конформното тълкуване на националното право играе ролята на палиатив по отношение на липсата на ХДЕ на Директивата, смекчавайки негативните последици за частноправните субекти, които не могат да се позоват на директивата в спор с други частноправени субекти. В конкретното дело, то е невъзможно, тъй като член L.1111-3 от Code du travail противоречи на правото на ЕС.

Един от основните въпроси е дали липсата на ХДЕ на Директивата може да бъде преодоляна, ако тази норма бъде разгледана като норма, конкретизараща член 27 от Хартата. За да отговори на този въпрос, СЕС сравнява конкретния случай с Решение по дело Kücükdeveci и установява, че ако комбинацията между член 21, параграф 1 от Хартата и директивата може да изключи норма, противоречаща на правото на ЕС, то това е възможно благодарение на ХДЕ на член 21. Подобна комбинация е невъзможна в Решението по дело AMS.

2. Първо консервативно тълкуване на член 27 от Хартата

След като изключва хоризонталния директен ефект на директивата и съответното тълкуване на националното право, СЕС разглежда за първи път възможността за позоваване на член 27 от Хартата в спор между частноправни субекти.

Необходимо е да се припомни, че въпреки че член 27 от Хартата гарантира „правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието”, според ГА дадената разпоредба трябва да бъде разглеждан като „принцип”. Съдът обаче не следва този анализ, както и не се възползва от възможността, представена в делото,  за да поясни разликата между понятията „право” и „принцип”.

Въпреки че отнасянето на член 27 към категорията „принцип” или към категорията „право” от една страна и хоризонталният директен ефект на тази разпоредба от Хартата самостоятелно или във връзка с директивата, от друга страна, са два различни въпроса, те са тясно свързани.

Изглежда, че една от пречките член 27 да не бъде „достатъчен сам по себе си за да бъде източник на субективно право”, е характеристиката му на „принцип”, а не на „право”. За разлика от него, член 21, параграф 1 от Хартата, който се намира в Дял III  Равенство и защитава правото на недискриминация, създава индивидуални права и задължения. Проблемен се оказва общият характер на член 27 от Хартата, който се нуждае да бъде уточнен, тъй като не отговаря на критерия за безусловност. Изглежда, че от първостепенно значение за тълкуването на ХДЕ на член 27 от Хартата е именно съдържанието му, а не нормата, с която го конкретизира.

Логично в Решението AMS е отказан директният ефект не само на член 27 самостоятелно, но и на член 27 във връзка с директивата. Според СЕС последицата от липсата на хоризонтален директен ефект на директивата, както и на член 27 от Хартата самостоятелно или във връзка с директивата, е невъзможността да се остави без приложение националната разпоредба, противоречеща на правото на ЕС.

Решението разглежда един изключително важен проблем, който изглежда ще бъде поставян често пред СЕС, тъй като много от основните права, гарантирани в Хартата, са конкретизирани в директиви. Едно е сигурно – това дело ще окаже особено влияние върху бъдещото тълкуване на останалите права, гарантирани в Хартата и най-вече на социалните права. Съдът на ЕС ще има нелеката задача да интерпретира тези права.

Разглежданото решение може да провокира противоречиви реакции : изненада, имайки предвид  позицията на ГА, който след дълъг и прецизен анализ стига до обратното заключение, разочарование спрямо ориентацията на съдебната практика през последните години (решенията по дела Mangold и Kücükdeveci), както и спрямо полезното действие на Хартата[51], но и одобрение от гледна точка на подръжниците на изключването на хоризонталния директен ефект на разпоредбите от Хартата.

Решението трудно би могло да избегне критиките, не само заради недостатъчната аргументация, която има отрицателен ефект върху убедителността на заключението, но и заради прекалено предпазливото, дори консервативно тълкуване на основното право на информиране и консултиране на работниците, което безспорно вреди на полезното му действие. Това тълкуване затвърждава и разликата в режима на основните права в Хартата.

Защитниците на тълкуването на СЕС смятат, обаче, че различно решение на това, прието в конкретния случай, би довело in fine до приемане на ХДЕ на Директивата и по този начин, би противоречило на установената съдебна практика. Те се основават на липсата на ХДЕ и на член 27 от Хартата, и на директетивата.

Както вече бе споменато, СЕС обръща внимание на възможността на засегната страна да получи евентуално обещетение от държавата членка за претърпяната вреда, произтичаща от несъответствието на националната правна норма с правото на ЕС. Следва да се отбележи, че Решението АМS би могло да подтикне френската държава да отмени националната правна норма, противоречаща на правото на ЕС.  Правото на ЕС позволява също така сезирането на СЕС, на базата на член 258 ДФЕС заради нарушение на правото на ЕС. Не може обаче да не установим, че подобно развитие изглежда недостатъчно, за да осигури ефективната защита на основните права в ЕС.

 

Библиография

Решения на СЕС

Решение от  8 април 1976 г. по дело Defrenne, С- 43/75, Сборник съдебна практика, стр. 455.

Решение от 10 април 1984 г. по дело von Colson et Kamann, С-14/83, Сборник съдебна практика, стр. 1891.

Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall, С-152/84, Сборник съдебна практика, стр. 723.

Решение от 19 ноември 1991 г. по дело  Francovich et Bonifaci, C-6/90 и С-9/90, Сборник съдебна практика, стр. I- 5357.

Решение от 14 юли 1994 г. по дело Faccini Dori, C‑91/92, Сборник съдебна практика, стр. I‑3325.

Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast, С-413/99, Сборник съдебна практика, стр. I-7091.

Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C-397/01 до C-403/01, Сборник съдебна практика, стр. I-8835.

Решение от 22 ноември 2005 г. по дело Mangold, С- 144/04, Сборник съдебна практика, стр. I-9981.

Решение от 18 януари 2007 г. по дело Confédération générale du travail, C‑385/05, Сборник съдебна практика, стр. I‑611.

Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact, С-268/06, Сборник съдебна практика, стр. I-2483.

Решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci, C‑555/07, Сборник съдебна практика, стр. I-365.

Решение от 24 януари 2012 г., по дело Dominguez, C-282/10, все още непубликувано в Сборника.

 

 

Книги, статии и коментари

ALIPRANTIS,Lesdroits sociaux sont justiciables !, Dr. soc. 2006, стр. 158.

BRAIBANT, La Charte desdroits fondamentaux, Dr. soc. 2001, стр. 69.

BURGORUE-LARSEN,Portée et interprétation desdroits et des principes , in La Charte des droits fondamentaux de l’Union (L. Burgorgue-Larsen, A. Levade et F. Picod, dir.), Bruylant, Bruxelles 2005, стр. 658.

DE SCHUTTER, La garantie desdroitset principes sociaux dans la Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne, in La Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne : son apport à la protection des droits de l’Homme en Europe, (J.-Y. Carlier et O. de Schutter, dir.) Bruylant, Bruxelles 2002, стр. 117.

S. DE VRIES, U. BERNITZ, S. WEATHERILL (dir), The Protection of Fundamental Rights in the EU After Lisbon : Hart Publishing, 2013.

KOUKOULIS-SPILIOTOPOULOS, Lesdroitssociaux : droits proclamés ou droits invocables, un appel à la vigilance, in La Charte des droits fondamentaux après le traité de Lisbonne (B. Favreau, dir.), Bruylant, Bruxelles 2010, стр. 265.

LAENERTS, La solidarité ou le chapitre IV de la Charte desdroitsfondamentaux de l’Union européenne, Rev. trim. dr. de l’Homme, 2010, стр. 217.

PICOD, Champ d’application, in La Charte desdroitsfondamentaux de l’Union (L. Burgorgue-Larsen, A. Levade et F. Picod, dir.), Bruylant, Bruxelles 2005, стр. 645.

PICOD, Pour un développement durable desdroitsfondamentaux de l’Union européenne, in Mélanges à J.-P. Jacqué, Dalloz, Paris 2010, стр. 527.

Platon, « L’invocabilité de la Charte des DF de l’UE dans les litiges horizontaux : portée et limites », Journal d’Actualité des Droits Européens

RODIERE, Lesdroitssociaux fondamentaux à l’épreuve de la Constitution européenne, JCP, éd. G., 2005, I, стр. 136.

SЕIFERT, L’effet horizontal des droits fondamentaux, RTDE 2012, стр.801.

SIMON, L’invocabilité des directives dans les litiges horizontaux : confirmation ou infléchissement ?, Europe 2010, étude 3.

SIMON, Effet direct horizontal de la Charte des droits fondamentaux, Europe март 2014, n° 3, стр.13.

SURREL, L’absence d’effet direct horizontal d’un principe énoncé par laCharte des droits fondamentaux, JCP G, n^os 10-11, 2014.

***

[1] Докторант и асистент по право на Европейския съюз в Университета Paris 2 Panthéon-Assas, Париж, Франция; Магистър по право на Европейския съюз от същия университет.

[2] Вж. Решение от 5 февруари 1963 по дело Van Gend en Loos, в което Съдът признава за първи път принципа на директния ефект.

[3] Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, ОВ, n° L 080, 23/03/2002, стр. 29 – 34.

[4] Член 27 гарантира правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието. „На работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на съответните равнища, своевременно информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза, от националните законодателства и практики случаи и условия.”

[5] За по-подробно обяснение на мястото на основните социални права на човека в правото на ЕС, виж : S. Koukoulis-Spiliotopoulos, « Les droits sociaux : droits proclamés ou droits invocables, un appel à la vigilance », in La Charte des droitsfondamentaux après le traité de Lisbonne (B. Favreau, dir.), Bruylant, Bruxelles 2010, стр. 265., K. Lenaerts, « La solidarité ou le chapitre IV de la Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne », Rev. trim. dr. de l’Homme, 2010, стр. 217., O. de Schutter, « La garantie des droits et principes sociaux dans la Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne », in La Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne : son apport à la protection des droits de l’Homme en Europe, (J.-Y. Carlier et O. de Schutter, dir.) Bruylant, Bruxelles 2002, стр. 117.

[6] Виж Дял VII Общи разпоредби относно тълкуването (член 51 „Приложно поле”, член 52 „Обхват и тълкуване на правата и принципите”, член 53 „Степен на закрила”, член 54 „Забрана на злоупотребата с право”).

[7] Съществуването на „правата” и „принципите” е предвидено още и в Преамбюла на Хартата : „Съюзът признава посочените по-долу права, свободи и принципи”.

[8] СЕС се основава по-специално на няколко разпоредби от Директива 2002/14/ЕО: Член 1, озаглавен „Цел и принципи”,  член 2, озаглавен „Определения”, член 3, озаглавен „Приложно поле”, параграф 1, член 4 „Ред и условия за информиране и консултиране”, параграф , член 11, озаглавен „Транспониране”.

[9] Членове L.2312-1, L.2142-1-1, L. 2143-3, L. 2322-11.  L.1111-2 и L.1111-3 от Code du travail.

[10] Т. 22 от Решението.

[11] Т. 23 от Решението.

[12] Т. 31 и 32 от Заключението на ГА.

[13] Т. 30 от Заключението на ГА.

[14]Т. 34 от Заключението. Хоризонталният директен ефект на някои от основните права е утвърден благодарение на съдебната практика на Съда. Измежду многото примери, можем да посочим : Решение от  8 април 1976 г. по дело Defrenne, С- 43/75, Сборник съдебна практика, стр. 455.; Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast, С-413/99, Сборник съдебна практика, стр. I-7091,  Решение от 22 ноември 2005 г. по дело Mangold, С-144/04, Сборник съдебна практика, стр. I-9981.

[15] Т. 37 от Заключението на ГА.

[16] Т. 40 от Заключението на ГА.

[17] За по-задълбочен анализ на разграничаването между „права” и „принципи”, виж например, L. Burgorgue-Larsen, « Portée et interprétation des droits et des principes », in La Charte des droits fondamentaux de l’Union (L. Burgorgue-Larsen, A. Levade et F. Picod, dir.), Bruylant, Bruxelles 2005, стр. 658.

[18] Разяснения относно Хартата на основните права, OB C 303, 14/12/2007, стр. 17—35 са документ от особено значение за тълкуването на нормите на Хартата, макар че според утвърдената практика на Съда Разясненията нямат задължителна правна сила. Основната им роля е да пояснят определени термини, използвани в Хартата.

[19] Т. 54 от Заключението на ГА.

[20] Т. 61 от Заключението на ГА.

[21] Т. 66 от Заключението на ГА. В този смисъл, вж. Разясненията след член 27 от Хартата, в които Директивата 2002/14 е изрично спомената, като едно от „достиженията на правото на Съюза в тази област”. Впрочем Разясненията относно Хартата се вземат предвид при тълкуване и прилагане на разпоредбите й.

[22] Т. 62 от Заключението на ГА.

[23] Т. 69 от Заключението на ГА.

[24] Т. 70 от Заключението на ГА.

[25] Т. 77 от Заключението на ГА.

[26] C‑385/05, Сборник, стр. I‑611.

[27] Съдът напомня, че член 3, параграф 1 от Директива 2002/14 следва да се тълкува в смисъл че „не допуска национална правна уредба, изключваща, макар и временно, определена категория работници и служители при изчисляването на броя на наетите работници и служители по смисъла на тази разпоредба” (т. 41 от решение по дело CGT.) СЕС установява, че същата разпоредба от Директивата „не допуска национална правна норма като член L. 1111‑3 от Code du travail, съгласно която при изчисляване на списъчния състав на предприятието за целите на определянето на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи се изключват работниците, назначени по подпомагащи договори” (т. 29 от решение по дело CGT.)

[28] Т. 40 от решение по дело CGT.

[29] Т. 28 от решение по дело AMS.

[30] Т. 39 от решение по дело CGT.

[31] Т. 40 от решение по дело CGT и т. 28 от решение по дело AMS.

[32] Такива права възникват едва  във фазата на действията на държавата членка по реализирането на предписания от  директивата  резултат.

[33] Вж. например : Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall, 152/84, Сборник съдебна практика, стр. 723, точка 48; Решение от 14 юли 1994 г. по дело Faccini Dori, C‑91/92, Сборник съдебна практика, стр. I‑3325, точка 20; Решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci, C‑555/07, Сборник съдебна практика, стр. I-365, т.46, Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C-397/01 до C-403/01, Сборник съдебна практика, стр. I-8835, т. 108. Решение от 24 януари 2012 г., по дело Dominguez, C-282/10, все още непубликувано в Сборника, т. 37 : „Вярно е, че съгласно постоянната съдебна практика дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект, и следователно позоваването на самата директива не е възможно срещу частноправен субект.”

[34] Т. 36 от Решението на Съда.

[35] Т. 38 от Решението на Съда. Вж. Решение от 10 април 1984 г. по дело von Colson et Kamann, С-14/83, Сборник съдебна практика, стр. 1891, точка 26.

[36] Т. 39 от Решението на Съда. Тълкуването contra legem в случая означава включването в приложното поле на закона категория от работници и служители, които са изрично изключени от нея. Вж. например Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact, С-268/06, Сборник съдебна практика стр. I-2483,  точка 100.

[37] Т. 40 от Решението на Съда и Т. 94 от Заключението на ГА. Невъзможността за съответсващо тълкуване на националната норма спрямо член 27 от Хартата е установено единодушно.

[38] Вж. Решение от 24 януари 2012 г., по дело Dominguez, C-282/10, все още непубликувано в Сборника, т. 23: „въпросът дали дадена национална разпоредба трябва да се остави без приложение, доколкото противоречи на правото на Съюза, се поставя само ако тази разпоредба не се поддава на тълкуване в съответствие с директивите”.

[39] За по-подробен анализ на решението, вж. CJUE, gr. ch., 19 janv. 2010, aff. C-555/07 : JurisData n° 2010-004241 ; Europe 2010, étude 3, note D. Simon.

[40] Т. 42 и 43 от Решението.

[41] Т. 44 от Решението.

[42] Т. 45 от Решението.

[43] Както вече бе посочено по-горе, съществуването на “принципи” в Хартата е компромисно решение между привържениците и противниците на вписването на социалните права в Хартата, което е безспорно едно от основните й приноси. Включването им има важно символично значение.

[44] Т. 47 от решението на Съда.

[45] Вж.  Решение от 22 ноември 2005 г. по дело Mangold, С- 144/04, Сборник съдебна практика, стр. I-9981, т.75. Впрочем общите принципи на правото на ЕС са една от съставните части на правната система на ЕС, развити са основно от съдебната практика на СЕС.

[46] Т. 47 от Решението на Съда.

[47] Т. 56 от Решение по дело Kücükdeveci.

[48] Решение от 19 ноември 1991 г. по дело  Francovich et Bonifaci, C-6/90 и С-9/90, Сборник съдебна практика, стр. I- 5357.

[49] Т. 3 от Заключението на ГА.

[50] Решение от 24 януари 2012 г., по дело Dominguez, C-282/10, все още непубликувано в Сборника, т. 24.

[51] Идеята за полезното действие на Хартата е развита в заключението на ГА : разпоредбите в прилагащите нормативни актове трябва да конкретизират пряко и по същество съдържанието на „принципа”, за да може да се гарантира полезното действие на принципа и на целта на член 52, параграф 5 – запазване на „защитата, макар и обусловена, на разпоредбите на Хартата, които изискват нормативно опосредяване” (т. 64 от заключението на ГА).

***

Link to the article in French language: PREMIERE INTERPRETATION DE L’EFFET DIRECT HORIZONTAL DU DROIT A L’INFORMATION ET A LA CONSULTATION DES TRAVAILLEURS GARANTI DANS LA CHARTE DES DROITS FONDAMENTAUX DE L’UNION EUROPEENNE

***