Дело С-152/12, Комисия/България

На 16 март 2012 г. Европейската комисия заведе пред Съда на ЕС първото дело срещу България за неизпълнение на задълженията ѝ, произтичащи от правото на ЕС (дело С‑152/12).

В исковата си молба Комисията иска от Съда да установи, че България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура.

Съгласно член 7, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО таксите за минималния пакет достъп и релсов достъп до обслужващите съоръжения се определят от размера на разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга. Член 8, параграф 1 от същата директива предвижда, че с оглед постигане на пълно възстановяване на причинените от управителя на инфраструктурата разходи държавата членка може, доколкото пазарът е в състояние да го понесе, да начисли надбавки на базата на ефективни, прозрачни и недискриминационни принципи, като при това гарантира оптимална конкурентоспособност по-специално на международните железопътни товарни превози. Системата за таксуване отчита увеличенията на производителността, постигнати от железопътните предприятия. Размерът на таксите обаче не следва да изключва използването на инфраструктурата от пазарни сегменти, които могат да покриват поне разходите, настъпили директно вследствие извършване на железопътната услуга, плюс определен процент печалба, който пазарът може да понесе.

Европейската комисия счита, че определени разпоредби на Закона за железопътния транспорт, на Наредба № 41 и на Тарифата за инфраструктурните такси, събирани от Национална компания „Железопътна инфраструктура“, не отговарят на изискванията на член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО.