На 23 юни 2010 година, представителите на държавите-членки на Европейския съюз подписаха протокола за първото изменение в Договора от Лисабон[2], след влизането му в сила на 1 декември 2009г. То касае временното увеличение на броя на членовете на Европейския парламент (ЕП) за остатъка от парламентарния мандат 2009-2014г.
Причини за изменението
Изборите за Европейски парламент от 4-7 юни 2009г. се проведоха съгласно правилата на Договора от Ница, който предвижда избирането на 736 членове на ЕП, вместо предвидените от Договорът от Лисабон – 751.
Договорът от Лисабон дава 18 допълнителни места на 12 държави- членки като Германия губи 3 места поради новите прагове предвидени в член 14 (2) ДЕС. Съгласно този член, Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Съюза, като броят на членовете на Парламента не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя. Разпределението на местата следва принципа на регресивна пропорционалност, с минимален праг от шест представители за всяка държава-членка като никоя държава-членка не може да има повече от деветдесет и шест места.
Тъй като трите немски депутати избрани през 2009г. могат да продължат до края на настоящия парламентарен мандат, избирането на допълнителни 18 депутата, би довело до превишаване на максималния брой депутати предвиден в Договора от Лисабон – 751, тъй като до края на мандата 2009-2013, в ЕП би имало 754 депутата (736 + 18 + 3), вместо предвидените в договора 751.
Този политически проблем, възникнал в резултат на късното влизане в сила на Договора от Лисабон, води до поредица от политически решения на Европейския съвет.
В декларация, приета от Европейския съвет на заседанието му от 11-12 декември 2008, се казва, че
В случай, че Договорът от Лисабон влезе в сила след изборите за Европейски парламент през юни 2009г., във възможно най-кратък срок ще бъдат приети преходни мерки в съответствие с необходимите правни процедури, с цел до края на парламентарния мандат 2009-2014г. и в съответствие с броя, предвиден в рамките на междуправителствената конференция, която одобри Договора от Лисабон, да се увеличи броят на депутатите в ЕП от дванадесетте държави-членки, за които беше определено броят на депутатите да нарасне. Следователно общият брой депутати в ЕП от 736 ще стане 754 до края на парламентарния мандат 2009-2014г. Целта е това изменение да влезе в сила по възможност през 2010г.
На заседанието си от 18-19 юни 2009, Европейският съвет припомня декларацията си от декември 2008г. и в приложение към Заключенията на председателството установява разпределението на 18 допълнителни места между различните страни-членки[3]. За България е предвидено едно допълнително място. Европейският съвет също определя редът и условията, при които съответните държави-членки ще могат да попълнят временно създадените допълнителни места, като заявява че,
За заемането на тези допълнителни места въпросните държави-членки определят лица, в съответствие с националното си законодателство и при условие, че тези лица са избрани чрез всеобщо пряко избирателно право, а именно чрез насрочени за целта извънредни избори или чрез позоваване на резултатите от европейските избори през юни 2009г. или чрез назначаване от националния парламент на съответния брой негови депутати[4]
Процедура
За да се реализира промяната се налага изменение на Договора от Лисабон, и по специално на Протокол No36 относно преходните разпоредби, чийто член 2, включва разпоредби за състава на ЕП.
За първи път от влизането в сила на Договора от Лисабон се прилага обикновената процедура за преразглеждане съгласно член 48 от ДЕС. Съгласно тази процедура (член 48 (2)) правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят пред Съвета проекти за преразглеждане на Договорите. Проектите се внасят в Европейския съвет, който започва консултации с Европейския парламент и Комисията. Националните парламенти също се уведомяват.
Ако Европейският съвет след консултация с Европейския парламент и Комисията приеме с обикновено мнозинство решение в полза на разглеждането на предлаганите изменения, председателят на Европейския съвет свиква Конвент, съставен от представители на националните парламенти, на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, на Европейския парламент и на Комисията (член 48, ал. 3). Ролята на Конвента е да разгледа проектите за преразглеждане на договорите и да приеме с консенсус препоръка към Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки.
Ако обхватът на измененията не оправдава свикването на Конвент, Европейският съвет може да вземе решение с обикновено мнозинство след одобрение от Европейския парламент да не свиква Конвент. В този случай Европейският съвет определя мандат за Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки.
И в двата случа, председателят на Съвета свиква Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки, за да се приемат с общо съгласие измененията, които следва да се внесат в Договорите. Измененията влизат в сила, след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки в съответствие с конституционните им изисквания (член 48, ал. 4).
Следвайки тази процедура, на 4 декември 2009 г., испанското правителство представя предложение за изменение на Договорите по отношение на състава на Европейския парламент. На 7 декември 2009 г., Съветът внася посоченото предложение в Европейския съвет.
Предложението предвижда замяна на текста на член 2 от Протокол No36, с нов текст, който съдържа основните елементи от декларацията на Европейския съвет от юни 2009 като установява
– в параграф 1 – разпределението на допълнителните места между държавите-членки,
– в параграф 2 – чрез дерогация от член 14 (3) от ДЕС определя трите начина, по които страните-членки могат да определят лицата които ще заемат допълнителните места и
– в параграф 3 – предвижда, че в съответствие с член 14 (2) от ДЕС, своевременно преди изборите за Европейски парламент през 2014 г., Европейския съвет трябва да приеме решение, с което се определя съставът на ЕП.
На заседанието си от 10—11 декември 2009 г. Европейският съвет взема решение, в съответствие с член 48 (3) от ДЕС, да се консултира с Европейския парламент и с Комисията относно предлаганите изменения. Европейският съвет също взима решение да поиска одобрението на Европейския парламент за намерението си да не свиква Конвент, тъй като по негово мнение обхватът на предлаганите изменения не оправдава това.
На 6 май 2010 г. Европейският парламент приема становище в подкрепа на предлаганите изменения и дава одобрението си за решението да не се свиква Конвент. Комисията също приема становище в подкрепа на предлаганите изменения.
На 17 юни 2010, Европейският съвет взема решение, че предлаганите от испанското правителство изменения следва да бъдат разгледани от Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки, определя мандат за Конференцията и решава да не се свиква Конвент[5].
Междуправителствената конференция е свикана на 23 юни 2010 и на същата дата представителите на държавите-членки подписват Протокола за изменение на протокола относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.
Следващи стъпки
Протоколът подлежи на ратификация в съответствие с конституционните изисквания на всяка държава-членка (член 2 на Протокола). Протоколът също предвижда, че ще влезе в сила, при възможност, на 1 декември 2010 г., при условие че са депозирани всички ратификационни инструменти, или ако този срок не се спази, на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният инструмент от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка.
Към 27 юни 2011, пет държави-членки все още не са депозирали инструментите за ратификация[6]. Очаква се процеса на ратификация да завърши най-късно до края на 2011г. След влизането в сила на Протокола, 18 допълнителни депутата ще могат да заемат местата си в Европейския парламент.
Допълнителният депутат за България се определя на база на § 44 (2) от преходните и заключителните разпоредби на Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България[7], който предвижда, че
При влизане в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон (ратифициран със закон – ДВ, бр. 36 от 2008 г.), броят на членовете на Европейския парламент от Република България се увеличава на 18. В случай че бъде прието решение от Европейския съвет броят на членовете на Европейския парламент за мандата 2009 – 2014 г. да бъде приведен в съответствие с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, то осемнадесетият мандат се получава от партията или коалицията на политически партии, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. При еднакви остатъци мандатът се печели след жребий.
На тази база, Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България приема Решение № ЕП-256 от 9 юни 2009г[8], съгласно което:
При влизане в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон (ратифициран със закон – ДВ, бр. 36 от 2008 г.), броят на членовете на Европейския парламент от Република България се увеличава на 18. При приемане на решение от Европейския съвет броят на членовете на Европейския парламент за мандата 2009 – 2014 г. да бъде приведен в съответствие с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност осемнадесетият мандат се получава от “СИНЯТА КОАЛИЦИЯ”, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък.
***
[1]Материалите в този раздел подготви д-р Ангелина Грос-Чорбаджийска.
[2]Протокол за изменение на Протокола относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, Официален вестник, (2010/C 263/01), 29.9. 2010
[3]Австрия – 2, България – 1, Франция – 2, Италия – 1, Латвия – 1, Малта – 1, Холандия – 1, Полша – 1, Словения – 1, Испания – 4, Швеция – 2, Великобритания – 1
[4]В последния случай се прилага правилото забраняващо заемането на повече от една длъжност, предвидено в Акта относно избора на представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо избирателно право.
[5]Решение на Европейския съвет от 17 юни 2010 година за разглеждане от Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки на предлаганите от испанското правителство изменения на Договорите по отношение на състава на Европейския парламент и за несвикване на Конвент (2010/350/ЕС), ОВ L160, 26.6.2010, стр. 5
[6]Това са Белгия, Франция, Великобритания, Гърция и Румъния. По нататъшната ратификация може да се следи на следния адрес http://www.consilium.europa.eu/App/accords/Default.aspx?command=details&id=297&lang=EN&aid=2010057&doclang=EN
[7]Отм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., но в сила при провеждането на изборите за ЕП през 2009г.
[8]Обн. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г.