На 16 февруари 2022 г. Съдът на Европейския съюз, заседаващ в пленарен състав, постанови решенията си по дела C-156/21 и C-157/21, с които отхвърли жалбите съответно на Унгария и Полша срещу Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

Регламент 2020/2092 предвижда, че при определени условия и при спазване на установената в регламента процедура, Съветът, по предложение на Комисията, може да спре финансирането за държави членки на проекти от бюджета на Европейския съюз или да спре одобрението на нови програми за финансиране. Целта на регламента е да защити бюджета на Съюза срещу нарушения на принципите на правовата държава, които засягат доброто му финансово управление или защитата на финансовите интереси на Съюза. Всъщност, нарушенията на принципа на правовата държава, който изрично е определен в чл. 2 ДЕС като основополагаща за Съюза и обща за държавите членки ценност, като по-специално нарушенията, които засягат правилното функциониране на органите на публичната власт и ефективния съдебен контрол, могат сериозно да навредят на финансовите интереси на Съюза. Това се отнася както за отделни нарушения на принципите на правовата държава, така и в още по-голяма степен за нарушения, които са широко разпространени или се дължат на повтарящи се практики или пропуски от страна на органите на публичната власт, или на приети от тези органи мерки от общ характер.

Унгария и Полша искат от Съда отмяна на този регламент, като твърдят, че регламентът е приет в противоречие с Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС.

В решенията си Съдът на ЕС постанови, че обратно на твърденията на Унгария и Полша, чл. 322, параграф 1, б. „а“ ДФЕС представлява подходяща правна база за приемането на регламента.  Съгласно тази разпоредба, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация със Сметната палата, приемат чрез регламенти финансовите норми, които по-специално определят реда и условията за установяване и изпълнение на бюджета, както и за представяне и проверка на отчетите. Така, имайки предвид, че доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка, механизъм за финансова обвързаност с условия като въведения с регламента спада към компетентността, предоставена на Съюза от Договорите. Съдът уточнява, че мерките по регламента може да бъдат приети, ако се установи реална връзка между нарушението на принципа на правовата държава и наличието на сериозна опасност от накърняване на доброто финансово управление на Съюза или на неговите финансови интереси, за което отговорност носи държавен орган.

Освен това, Съдът отхвърля възражението, че регламентът засяга чл. 7 ДЕС, който предвижда възможността да се започне процедура срещу държава членка в случай на тежко нарушение на ценностите на Съюза или при очевиден риск от такова нарушение, като констатира всъщност, че регламентът цели да защити бюджета на Съюза срещу накърняване, произтичащо достатъчно пряко от нарушения на принципа за правовата държава, а не да санкционира сам по себе си такива нарушения.