(Определение на Съда на ЕС от 7 юли 2016 година по дело C‑129/15, X. M. Срещу Агенция за държавна финансова инспекция)

Производството пред Съда на ЕС е образувано по отправено преюдициално запитване от Административен съд София-град относно тълкуването на член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н X. M., управител на частно болнично заведение и Агенцията за държавна финансова инспекция относно правомерността на наложеното от нея административно наказание на г‑н M.Съдът на ЕС прилага член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, според който когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.Въпреки това, определението, с което се произнася, съдържа няколко важни насоки за прилагането на правото на ЕС.

СЕС сочи на първо място, че специалните процедури, предвидени от директивите на Съюза за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки, се прилагат единствено към договорите, чиято стойност надхвърля прага, изрично предвиден в тези директиви. Така правилата на посочените директиви не се прилагат по отношение на обществените поръчки, чиято стойност не достига установения от тях праг.В предоставената на Съда преписка, разглежданата в главното производство частна болница е упреквана, че в периода от 10 януари 2012 г. до 19 декември 2012 г. е получила доставки на медицински консумативи на обща стойност 339 052,76 BGN(173 357,58 EUR) без данъка върху добавената стойност, като за тези доставки не са провеждани процедури за възлагане на обществени поръчки.  Не се съдържат никакви данни относно броя на доставките, стойността на всяка от тях или броя на доставчиците, с които са сключени договорите за доставки.

През разглеждания в главното производство период установената в член 7, буква б) от Директива 2004/18 прагова стойност за целите на прилагането на Директивата спрямо поръчки за доставки e била 200 000 EUR. Следователно, дори ако стойностите на всички извършени през този период доставки биха могли да се вземат предвид кумулативно, посоченият праг не е бил достигнат. Във всеки случай в делото по главното производство стойностите на различните извършени доставки биха могли да се вземат предвид кумулативно за изчисляването на прага, предвиден в член 7 от Директива 2004/18, само ако са изпълнени установените в член 9 от тази директива условия, по-специално условията по параграф 5, буква б), както и по параграф 7 от тази разпоредба. Запитващата юрисдикция обаче не е предоставила никаква информация, въз основа на която да може да се установи, че случаят е такъв. Тъй като посочените условия не са изпълнени, СЕС приема, че правилата на Директива 2004/18 не са приложими, като уточнява, че освен това от акта за преюдициално запитване не следва изрично, че приложимите разпоредби на българското право съдържат пряко и безусловно препращане към разпоредбите на посочената директива.

Съдът подчертава обаче, че съгласно постоянната практика на Съда, макар поради своята стойност поръчките да не попадат в приложното поле на посочената директива, по отношение на тяхното възлагане все пак се прилагат основните правила и общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, в частност принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, доколкото тези поръчки са свързани със сигурен трансграничен интерес.Що се отнася до обективните критерии, въз основа на които може да се установи дали е налице сигурен трансграничен интерес, Съдът вече е приел, че такива критерии биха могли да бъдат по-специално значителният размер на съответната поръчка в съчетание с мястото на изпълнение на строителните работи или още техническите характеристики на поръчката. В своята глобална преценка относно наличието на сигурен трансграничен интерес запитващата юрисдикция може да вземе предвид и оплакванията, подадени от намиращи се в други държави членки оператори, стига да се установи, че последните съществуват действително, а не са фиктивни. СЕС  констатира, че в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция не посочва никакви данни, въз основа на които Съдът може да заключи за наличието на сигурен трансграничен интерес в главното производство. При тези обстоятелства Съдът не е в състояние да даде полезен отговор на поставените от запитващата юрисдикция въпроси с оглед на решаването на спора, с който тя е сезирана, каквато е целта на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество.

С тези мотиви, съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, СЕС определя преюдициалното запитване за явно недопустимо.