Проф. д-р Жасмин Попова

 

Ако си позволих да публикувам тези бележки, доста отдалечени от научните ми интереси и от същностната тематика на нашето списание, то е най-малко поради две причини :

– на първо място, у нас ( както всъщност и като цяло в останалите държави членки), работата на юрист лингвиста е в значителна степен непозната. В това се убедих от многобройните срещи – събеседвания на български магистрати и научни работници , на посещение в Съда на ЕС – с юристите лингвисти от българския отдел, след които гостите на Съда са споделяли с мен задоволството си от “откриването” на тази интересна и важна дейност.

– и на второ място, както вече читателите на списание “Европейски правен преглед” са се уверили, юристите лингвисти са сред най- редовните автори на материали, за което – в качеството ми на отговорен редактор, им изказвам искрена благодарност

Настоящото изложение е опит да се представи, от една страна – ролята на юристите лингвисти в дейността на Съда на ЕС (1) и от друга – основните принципи и методи , приложими при превода на актовете на съдебната институция от нейните юристи лингвисти. (2) Наред с това, в съвсем схематичен вид е отбелязана позицията на Съда по многоезичното измерение на правото на Съюза.

Преди да се разгледат тези въпроси е необходимо да се очертае, макар и съвсем накратко, спецификата на езиковия режим на ЕС като цяло и на неговата съдебна институция – в частност.

Безсъмнено ролята на юристите лингвисти в Съда на ЕС( а и в останалите институции на Съюза) е резултат от действащия режим на мултилингвизъм[1] и равенство[2] на всички официални езици на Съюза, закрепен в неговото първично право и стриктно спазван на практика. Чл.55, алинея 1от ДЕС ( чиято първоначална версия при създаването на ЕИО е чл.248 от Римския договор) гласи : ” Настоящият договор, съставен в единствен оригинал на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език, като текстовете на всеки от тези езици са еднакво автентични, ще бъде депозиран в архивите на правителството на Италианската република, което ще изпрати заверено копие до всяко от правителствата на другите подписали държави”.

Вероятно за един езиковед формулировката “единствен оригинал” на множество езици звучи необичайно, но – както е известно- разпоредбите на учредителните договори са израз на политическа воля. “Единственият” оригинал на 23-те езикови версии означава, че всяка езикова версия на документ на институциите на Съюза има същата правна сила като останалите и никоя версия не е превод , а всеки превод е оригинал.

Очевидно е, че спецификата на ЕС по отношение на останалите международни организации ( и мултиезични държави) се проявява също и в сферата на езиковия режим. Нека припомним, че ООН признава само 6 официални и 2 работни езици, а в Съвета на Европа статут на официални езици имат само френският и английският. Сред многоезичните държави единствено ЮАР има 11 официални езици, но администрацията й е задължена да използва само 2 от тях.[3]

В Европейския съюз на равенството на държавите членки съответства равенството на техните официални езици. И в цялата история на европейското изграждане този принцип никога не е бил поставян под въпрос от държавите членки, дори и при предоставянето на статут на официален език на езици, които се използват от много ограничено на брой население, като малтийски и ирландски.[4] Всъщност към настоящия

момент единствената държава членка , чиито официален език не е сред официалните езици на Съюза е Люксембург. Това се дължи на факта, че при създаването на Общностите Великото Херцогство има 3 официални езици – люксембургски, френски и немски и тъй като люксембургският е бил предимно говорим, а не писмен език, държавата се отказва от използването му като официален език на Общностите в полза на френски и немски.[5]

Римският договор в своя чл.217 предоставя на Съвета компетентност с единодушие да определи езиковия режим на институциите на ЕИО. Въз основа на тази разпоредба е приет Регламент №1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност от 1958г.[6] Регламентът използва термините “официални” и “работни ” езици на институциите на Общността (Съюза)( чл.1), за да обозначи всички официални езици на държавите членки, без обаче да провежда разграничение между тези две категории и без да дефинира работните езици на отделните институции, като   оправомощава последните сами да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим във вътрешните си правилници(чл.6). Специално по отношение на Съда, чл.7 от Регламента предвижда езиковият режим на процедурата да бъде определен в процедурния правилник на институцията.

Понастоящем езиковият режим на Съда на ЕС е уреден в неговия Статут ( чл.64), в Процедурния правилник на Съда ( чл.36-42), в Процедурния правилник на Общия съд ( чл.35-37), в Процедурния правилник на Съда на публичната служба ( чл.29), както и в отделни текстове на вътрешни документи с информативен и препоръчителен характер

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че спецификата на съдебната институция на Съюза в сравнение с останалите негови институции намира отражение също и в нейния езиков режим . Тази специфика се изразява в наличието, от една страна – на плурализъм на езиците на производството – всеки официален език може да бъде език на производството, и от друга – на един единствен език на съвещанията на членовете на съда ( délibéré ) – френският. Процедурните правилници на трите юрисдикции дефинират критериите за определяне на езика на производство. В преюдициалните производства език на производството по правило е езикът на запитващата юрисдикция ( чл.37, §3 ПП на Съда). Винаги, когато държава членка участва в производството , тя може да използва официалния си език ( както и когато встъпва в дело пред Съда или когато сезира Съда по чл.259 ДФЕС). При преките искове, когато ответник е държава членка по начало нейният официален език е език на производството, а встъпилите по делото държави членки имат право да използват своя официален език .

За разлика от определянето на езика на производството, което е ясно и подробно регламентирано в процедурните правила на Съда на ЕС, нито в Статута на Съда, нито в процедурните правилници може да се открие разпоредба, която да дефинира работния език на институцията. Чл.38 §8 ПП предоставя възможност в рамките на устните състезания членовете на Съда да използват език различен от конкретния език на производство, но никъде в текста няма изрично определяне на езика, който се използва при вътрешните съвещания (разисквания )на членовете( délibéré).

Определянето на френския език като работен език се съдържа във вътрешен незадължителен акт на институцията, “Указания към процесуалните представители на страните” чийто т.А.3 , § 5 гласи :Работният език е езикът, който използват членовете на Съда и неговия персонал в ежедневната вътрешна комуникация и за съвместната работа. Понастоящем този език е френският.В резултат на това, процесуалните актове, представени на език, различен от френския, се превеждат на френски”.

Изборът на френския език за работен език е обусловен – наред от характерната за френската държава активна лингвистична политика на международната сцена посредством франкофонията, също и от обективни причини към момента на създаването на Общностите. Заслужава да се припомни, че към този момент в 3 от 6-те държави учредителки френският език е официален и съвсем естествено този език е избран за обща вътрешна комуникация. Географският избор на седалищата на основните институции – Брюксел, Страсбург и Люксембург – франкофонски градове, , съпроводен с ангажирането на многоброен френскоговорящ персонал , предопределя в значителна степен водещата роля на този език в началото на европейското изграждане. Разбира се , не може да не отбележим, че още след първото разширяване на Общностите през 1973г. започва необратим и засилващ се процес на постепенна “ерозия” на френския език и утвърждаването на английския език като водещ. Без съмнение Съдът на ЕС остава последната “крепост” на френския език.

Друг специфичен белег на езиковия режим на Съда е обстоятелството, че за разлика от всички останали институции на Съюза , лицата, които осъществяват преводаческата дейност в Съда са не само преводачи ( лингвисти)[7], а са задължително и юристи, т.е. имат двойна компетентност[8]. В съответствие с чл.42 от Процедурния правилник ” Съдът създава езикова служба, в която работят експерти с достатъчно широка правна култура и задълбочени познания по няколко от официалните езици на Съюза”. [9] Към настоящия момент в институцията работят 615 юристи лингвисти ( близо 1/ 3 от цялата администрация на Съда), които са разпределени в 22 езикови отдели ( всички официални езици без ирландски) След присъединяването на Хърватия общият им брой ще нарасне до 640. С изключение на френския езиков отдел и езиковите отдели на т.нар. водещи езици ( вж.по-долу) отделите на всички останали държави имат равно представителство ( 25-27 души).

Основната функция на тази доста внушителна армия от професионалисти най-общо се изразява в оказване на съдействие на Съда на ЕС за изпълнение на неговата основна мисия, предоставена му с Учредителните договори – да “осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на договорите ” ( чл.17 ДЕС). Това съдействие се осъществява в различните етапи на съдебната процедура под различни проявни форми.

1. РОЛЯ НА ЮРИСТИТЕ ЛИНГВИСТИ

1.1. Съдействие за осигуряване на правото на европейските граждани на своевременен достъп до съдебните актове на Съда – източник на правото на ЕС

На правомощието на частноправните субекти, държавите членки и националните юрисдикции да сезират Съда на ЕС на собствения си език, съответства задължението на Съда да предостави на разположение отговорите си ( във вид на решения, определения, заключения на генерални адвокати и др. документи) при еднакви условия и едновременно на всички официални езици на Съюза. Изпълнението на това задължение е основната задача на юристите лингвисти на институцията. Благодарение на тяхната дейност Съдът е в състояние да гарантира правото за всеки гражданин на Съюза на равен достъп до съдебна информация и равен и справедлив достъп по правосъдие.

В резултат на вътрешните модалитети на прилагане на езиковия режим на Съда е възможно едновременното разпространение на съдебната практика на всички официални езици на Съюза. Така с дейността си юристите лингвисти съдействат също и за еднообразното прилагане на юриспруденцията на Съда на ЕС – източник на право на ЕС – във всички държави членки от техните национални юрисдикции и административни органи.

Вече близо 20 години ( от 1994г.) всички езикови версии на съдебните решения  и на заключенията на генералните адвокати са на разположение на интересуващите се към деня на произнасяне на съдебното решение (на хартиен носител и предоставени при поискване на всеки, който прояви желание). Целта на езиковите отдели е към края на 2013 г. всички езикови версии на заключенията на генералните адвокати да бъдат на разположение още към деня на представянето на заключението[10]. От 1997г. веднага след произнасянето на дадено съдебно решение всички езикови версии както на самото решение, така и на заключението на генералния адвокат са на разположение на електронната страница на Съда Curia, което гарантира незабавен достъп до електронния вариант на съдебния акт.[11]

Що се отнася до официалната публикация на съдебната практика , тя се съдържа –в електронен вид – на сайта на EUR- lex и на хартиен носител – в Сборника съдебна практика на Съда и на Общия съд, на всички официални езици на Съюза. От 2013г. Сборникът съдебна практика започва да се издава единствено в електронен вид и се преустановява отпечатването му на хартия.

1.2. Съдействие при осъществяване на правораздавателната дейност на институцията

Ролята на юристите лингвисти в Съда далеч не се изчерпва с превод и редакция на различни документи. Тя включва известно, макар и скромно, участие в различни етапи на правораздавателната дейност , чрез оказваното съдействие на Съда в общуването му – от една страна – с националния съд на дадена държава членка , а от друга – със страните в процеса.

Степента на това участие за отделните езикови отдели е различно.

а. . Обстоятелството ,че френският език е единственият работен език на институцията [12], му придава по-особен статут.

Практическите последици за френския езиков отдел са, че всички документи, свързани с производството се превеждат на френски, вътрешните съвещания (разисквания) между съдиите ( без преводачи[13]) се провеждат на френски и съдебните решения се изготвят на френски език. При това френският езиков отдел е задължен да извършва само директен превод т.е. френските юристи лингвисти имат капацитет да осъществяват превод от всички останали официални езици на ЕС . Тъй като всички решения на Съда по дефиниция се изготвят на френски език, тази версия в известен смисъл е оригинал. Това обаче не е съвсем точно, тъй като текстът на решението почти винаги включва пасажи, които са френски превод от други езици – например ако преюдициалното запитване е на шведска юрисдикция, а заключението – на испанския генерален адвокат- решението съдържа значителни части на преведен текст, а не на оригинал. Фактически в този случай оригиналният френски текст се свежда до съображенията на Съда и диспозитива на решението.

б. В ЕС с 27 държави членки броят на възможните езикови комбинации е 462 без ирландски и 506 с ирландски, а след присъединяването на Хърватия от 1.7.2013 – този брой ще нарасне до 506 без ирландски и 522 с ирландски Идеалната хипотеза би била директният превод от и на съответния език, но това, естествено, е трудно реализируемо и финансово обременително.

По практически съображения, с оглед невъзможността всеки езиков отдел да е в състояние да превежда от всички останали официални езици ( независимо, че в Съда не са рядкост юристите, които превеждат от 5 и повече езици) и необходимостта да се гарантира мултилингвизма, на вътрешно ниво е въведена формулата за субсидиарното прилагане на превод от т.нар. водещи ( пилотни) езици ( langues pivots) – немски, английски, италиански и испански. , като езици с особен статус [14]. Всички останали официални езици са разпределени към 1 от тези 4 езика и в случай,че в даден езиков отдел няма капацитет да се осъществи директен превод, се прибягва към системата на langues pivots. Така немският език е водещ за български, полски, нидерландски, фински и естонски, английският – за чешки, датски, шведски и латвийски, италианският – за словашки, словенски, гръцки и румънски и испанският – за португалски, унгарски, литовски и хърватски.

Ако изборът на водещите езици действително може да бъде обяснен със значително по-големия брой на делата, в които тези 4 езици са езици на производството, както и с нивото на владеенето им в останалите езикови отдели [15]то ми се струва трудно да се намери последователна логика или критерий в разпределението по водещи езици[16]. Така днес испанският език е водещ за унгарски, литовски и хърватски , по отношение на които е трудно откриваема  лингвистична, демографска или историческа връзка .

Юристите лингвисти от 4-те langues pivots превеждат преюдициалните запитвания, становища, съобщения и – евентуално заключения на генерални адвокати- от езиците, които попадат в тяхната група и техните езикови версии ( а не оригиналният език на производството) служат за основа при превода на всички останали езици.

Така например, обстоятелството, че за българския език водещ е немският, означава, че всички документи на български език ( език на производството) , се превеждат освен на френски, също и на немски език, който е водещ за останалите езикови отдели, в които няма капацитет на директен превод от български език. От друга страна, всички документи, съставени на полски, нидерландски, фински или естонски език, се превеждат на български от немската версия, предвид липсата към настоящия момент на капацитет за пряк превод от тези езици.

Очевидна е съществената и отговорна роля на юристите лингвисти от водещите езици както по отношение на качеството на превода, така и по отношение на сроковете. За останалите езикови отдели техният превод de facto е “оригиналът”, от който те превеждат. Успешното изпълнение на тази отговорна задача предпоставя постоянно тясно сътрудничество на юристите от водещите отдели с колегите им от останалите езикови служби , като особено важен в този контекст е диалогът с отдела на езика на производството. В последните години този диалог приема конкретни проявни форми в рамките на специален проект „качество“ , в който участват всички езикови отдели.

В перспективата за встъпването в длъжност на нов постоянен генерален адвокат от Полша ( в съответствие с Декларацията по чл.252 от ДФЕС за броя на генералните адвокати в съда, приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон)[17] започва да се дискутира идеята за евентуалното включване на полския език в групата на водещите езици, което неминуемо ще доведе до ново разпределение между последните. Вероятно, ако – и когато– тази идея се реализира, полският език ще стане водещ за българския езиков отдел, поради принадлежността им към групата на славянските езици.

в.Хипотезата, в която даден език е език на производството, предпоставя специфична роля на юристите лингвисти от съответния отдел.

На първо място тази роля се изразява в сериозна аналитична дейност, свързана с предварителната подготовка на преюдициалните запитвания, отправени от съответната национална юрисдикция( обикновено във формата на създаването на версия с т.нар. omisses , при която се премахват пасажи, съдържащи референции към източници на цитирани нормативни разпоредби или съдебна практика и др. данни с технически характер)

Според вътрешните правила на Съда на ЕС, когато обемът на дадено запитване надхвърля 20 стандартни ( за Съда) страници, съответният езиков отдел изготвя резюме на определението на националната юрисдикция. Тази сложна и отговорна задача, за изпълнението на която юристът лингвист в известна степен се субституира в съдийска функция , изисква отлично познаване на съответната национална правна система и добри редакционни умения. През 2012 г. от общо 15 преюдициални запитвания , отправени от български юрисдикции, на 5 са били изготвени резюмета от юристите на българския отдел. Следва да се отбележи, че интегралният текст на всяко преюдициално запитване ( вкл. и на това, на което е било направено резюме) се превежда на френски език, така че членовете на Съда винаги разполагат с пълния текст на националния съдия ( във версията с omissis ). Преведените резюмета са изпращат за сведение на всички държави членки, които имат възможност – при наличието на интерес – да участват в производството ( писмени бележки или изявления) .

Юристите лингвисти от езика на производството превеждат всички документи, постъпили по делото , независимо от езика , на който те са представени( процедурни определения, становища на държави членки,съобщения, информации и пр.) Следва да се уточни, че ако националният съдия изпрати цялата преписка по делото, тя не се превежда. Същото се отнася и до приложенията, освен при изрично искане от страна на съдията докладчик за превод.

Така например при постъпило преюдициално запитване от български съд в обем, който не налага съставянето на резюме, след изготвянето на версията с omississ от българския езиков отдел, текстът се превежда от съответните езикови отдели пряко на френски ( като работен език) и на немски език ( като водещ език ), и на всички останали официални езици ( пряко или посредством водещия език). В хипотезата на преюдициално запитване, по което е направено резюме, френският отдел превежда интегралния текст на запитващата юрисдикция (версията с omissis) , а всички останали отдели превеждат резюмето – било директно, ако имат капацитет за превод от български, било – в противен случай – от пилотния език – немски.

Ако по въпросното запитване е представено заключение на генерален адвокат( например испанския ) и по делото са изпратили писмени становища Гърция и Естония , то българският отдел превежда заключението от испански, становището на Гърция – от гръцки ( и при липса на капацитет – от френски) , становището на Естония от естонски( или от френски) и решението на Съда – от френски. Всички останали отдели превеждат заключението на генералния адвокат и решението на Съда директно – респ. от испански и френски език.

г. В хипотезата, при която даден език не е нито водещ, нито език на производството ( фактически най-често срещаната хипотеза за българския езиков отдел) , юристите лингвисти осигуряват превода на :

– всички постъпили преюдициални запитвания ( с оглед осигуряване на възможност на съответната държава да участва, ако има интерес, в дадено производство със становище)

— всички заключения на генералните адвокати

– всички актове на Съда ( решения, определения , становища)

– различни видове информации и съобщения, свързани с правораздавателната дейност, които се публикуват в Официален вестник

– прессъобщенията на Съда

-официалната кореспонденция на председателите на трите юрисдикции и пр.[18]

2. ПРИНЦИПИ, МЕТОДИ И ИЗИСКВАНИЯ

Основната задача на всеки юрист лингвист е да осигури превод от високо качество, което допринася за доброто качество на правораздаването. Всеки текст, който излиза от даден езиков отдел , преминава задължително през 3 етапа – превод, редакция и корекция, от които първите две дейности се извършват от юристите лингвисти.

Високото качество на превода задължително включва : вярност с оригинала, пълнота, яснота, точност и добър стил. Безспорно при превода на актовете на Съда е абсолютно недопустимо каквото и да е отклонение от оригиналния текст. Във всеки един момент на превода, респ. редакцията, всяка констатирана неточност, пропуск или друго несъответствие в езиковата версия на документа, от която се превежда ( оригинала – при решенията и заключенията или евентуално водещ език – при преюдициалните запитвания и други документи) се сигнализира от юриста лингвист на съответния кабинет на съдията докладчик или на генералния адвокат, или на отдела на езика на производството , и по този начин – чрез съвместните действия и усилия на различни участници в процеса – се осигурява високото качество на съдебните актове

Като специфичен вид превод, юридическият превод и в частност този на актовете на съдебната институция, се характеризира с особена методика и изисквания. Без претенция за изчерпателност, струва ми се, че най-съществените принципни изисквания към превода на юристите лингвисти в Съда се свеждат до следните :

– съгласуваност на различни нива : юридическа, терминологична, фразеологична и формална

Очевидно спазването на това изискване предполага широкото използване на сравнителния подход.

Актовете на Съда се отличават от актовете на другите институции по това, че те включват в един документ, освен съображенията на самата институция, също и различни по вид правни текстове : както нормативни разпоредби от правото на ЕС и такива от националното право на отделните държавите членки, така и съдебни актове на национални юрисдикции, становища на държави членки, становища на представители на страните и пр.

В юридически аспект сравнителният анализ , който следва да направи юристът лингвист натоварен с превода, обхваща обикновено минимум 3 правни системи – националното право на езика на производството ( от което се превежда) , националното право на чийто официален език се превежда и правото на Съюза. В рамките на този анализ е необходимо да се открие в правната система на езика, на който се превежда, функционалният еквивалент на правното понятие в езика от който се превежда, като се търси съответствие както в лингвистичен, така и в юридически аспект. При това винаги следва да се отчита уникалността на правовия ред на Съюза и неговата специфика, прокламирани от самия Съд в историческите му решения в началото на европейското изграждане[19] и наличието в този правов ред на правни понятия, които нямат задължително аналог в националните правни системи. Трудности в превода произтичат и от различията по отношение на смисъла на понятията, използвани в правото на ЕС, в отделните държави членки[20]

Така при превода всеки документ следва да се ситуира в съответната област и в съответната правна система, което изисква познания за различни правни системи и извършването на редица проучвания – както терминологични, така и по съществото на даден правен институт .

Съществено изискване, свързано с необходимостта да се гарантира единството на съдебната практика на Съюза, е да се осигури единство, последователност и съгласуваност на използваната терминология. Това налага спазване във възможно най-голяма степен на вече натрупания масив от преводи на законодателството и съдебната практика на Съюза и извършване на промяна в използваната терминология само в краен случай и при флагрантни грешки в превода. За съжаление качеството на превода на законодателството на Съюза не винаги е на нужното равнище ( това по принцип е валидно за всички езици, не само за българските преводи) и юристите лингвисти се сблъскват с този проблем в ежедневната си работа . Следва да се има предвид, че

евентуални корекции на която и да е езикова версия на даден акт не е корекция на “неадекватен превод” ( въпреки че defacto по начало е точно това), а е промяна на оригинал. Именно затова е и толкова сложен и труден – и на практика практически неприложим – процесът на поправка на редица несъответствия в езиковите версии на законодателството на ЕС , който следва да премине процедурата на промяна на оригинален акт.

– поверителност

Не случайно клетвата, която полагат юристите лингвисти при заемането на поста в Съда на ЕС, съдържа задължение за спазване на принципа на поверителност.Този принцип включва задължението за пълна дискретност и   ежедневно и постоянно опазване на тайната на съдебните актове преди тяхното публикуване, чрез конкретни практически мерки .

– спазване на определените срокове

Спазването на сроковете за превод е тясно свързано с протичането на съдебната процедура. Намаляването на времетраенето на съдебната процедура е сред постоянните приоритети на институцията[21] и в този  контекст от страна на юристите лингвисти понякога се чуват призиви за съкращаване на обема на съдебните актове, в частност заключенията на генералните адвокати и съдебните решения. Достатъчно е , обаче, да сравним “най-големите”по обем решения на Съда на ЕС с тези на Върховния съд на Обединеното Кралство или на Върховния съд на САЩ, за да констатираме, че решенията на Съда на ЕС са всъщност доста кратки .

3. ЛИНГВИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ В ПРАКТИКАТА НА СЪДА НА ЕС. АВТЕНТИЧНИЯТ ТЕКСТ

В практиката си Съдът не игнорира лингвистичните въпроси на правото на Съюза, но

целта на настоящото изложение не предполага анализа на относимата юриспруденция, на която са посветени редица доктринални изследвания[22].

По начало, в мултиезичния режим на Съюза лингвистичните доводи са по-скоро проблематичен аргумент и тълкуването на Съда, както е известно, се основава предимно на телеологичния подход. Затова и Съдът счита, че в случай на констатирани различия между отделните езикови версии “от използваната терминология не могат да се извеждат правни съображения ” [23]

Независимо от това , изискванията за еднообразно тълкуване на правото на Съюза понякога правят необходимо съпоставянето на различните езикови версии. В този контекст, в процеса на тълкуване на правото на ЕС, осъществявано от съдебната институция, макар и не много често и с голяма доза предпазливост лингвистичните съображения и аргументи могат да обусловят нейните изводи. Това, естествено придава особена значимост на работата на юристите лингвисти.[24]

Така още в решението си от 12.11.1969г. по дело 29/39 ErichStauder/ Villed’Ulm[25] –

Съдът отбелязва ” …когато адресат на едно решение са всички държави членки, необходимостта от еднообразно прилагане и тълкуване изключва изолираното разглеждане на текста само в една от версиите му, а изисква тълкуването му в съответствие както с оглед действителната воля на неговия автор, така и с оглед преследваната от него цел, в светлината на всички езикови версии” ( т.3)

В историческото решение по делото CILFIT[26] Съдът посочва, че различните езикови версии на правото на ЕС са еднакво автентични и тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза включва и съпоставка на езиковите версии
Според Съда : ” … следва да се отчита, че текстовете на общностното право са изготвени на множество езици и различните езикови версии имат еднаква сила; така тълкуването на разпоредба от общностното право включва сравняване на езиковите версии.( т.18)

Същевременно, Съдът отбелязва, “. … че даже в случай на точно съответствие между езиковите версии, общностното право използва своя собствена терминология. Всъщност заслужава да се подчертае , че правните понятия нямат задължително едно и също съдържание в общностното право и в различните национални права. (т.19)

Сезиран с казус, в който е налице явно и сериозно различие между езиковите версии на разпоредба от вторичното право, която е призван да тълкува [27], Съдът посочва, че премахването на езиковите различия по тълкувателен път може, при определени обстоятелства, да бъде в противоречие с принципа на правната сигурност, доколкото един или повече от въпросните текстове биха могли да бъдат тълкувани по начин, който се различава от “нормалния или обичаен смисъл на думите“; следователно за предпочитане е да се използват възможностите за разрешаване на спорните въпроси без да се дава предпочитание на който и да е от въпросните текстове. ( т.9 – 11 от цитираното решение)

Един от последните казуси, в които Съдът съпоставя при тълкуване различни езикови версии ( вкл. български) на вторичното право е по дело С-19/12 Ефир [28], в което – както обикновено – дава превес на телеологичния способ, тълкувайки норми на вторичното право в посока на съответствието им с разпоредбите на Договорите и общите принципи на правото на Съюза

Автентичният текст

Каквито и високи стандарти да се прилагат при превода на съдебната практика факт е, че различните езикови версии на съдебните решения и други актове на Съда се различават. Ако различните езикови версии се различават съществено, това засяга правната сигурност и еднообразното прилагане на юриспруденцията на Съда в държавите членки. Логично възниква въпросът , след като всички версии са на официалните езици и всички се публикуват, коя е автентичната сред тях, която при разлики в преводите ще има правна сила.Чл.41 от Процедурния правилник на Съда дава отговор на този въпрос, като постановява, че това е версията, изготвена на езика на производството ( или на друг език, използван съгласно разрешение по чл.37 или 38[29].) В практиката си Съдът също се е произнасял в този смисъл[30].

Литература

Информация на електронната страница на Съда Curia

Régime linguistique de la Cour de justice de l’Union Européenne

Rôle de la traduction dans le déroulement des procédures

Studies on translation and multilingualism: Quantifying Quality Costs and the Cost of Poor Quality of Translation. European Commission, 2012.

 

***

 

[1]Без да бъде предмет на това изложение, следва да се отбележи, че темата за мултилингвизма, широко дискутирана в теорията, е обект на съдебна практика, сериозно обсъждана и критикувана в доктрината. Вж. по-специално за юриспруденцията в областта на използването и “равенството” на официалните езици на ЕС във вътрешния пазар в обзорната статия на J.VanhammeL’ équivalencedeslanguesdansleMarcheintérieur: L’ apportdelaCourdeJustice.- CahiersdedroitEuropéen, 2007, 3-4, p. 359 s

[2] След решението на Общия съд от 12.07.2001 по дело Т-120/99Kik/OHMIRec.II-2235, т.58 потвърдено от Съда с решение от 9.9.2003 по дело С-361/01Р Kik/OHMIRec.I-8283, т.87, в което съдебната институция отказва да признае съществуването на “принцип на общностното право за равенство на езиците” в доктрината започват да се използват заместващи термини като “равностойност”, “еквивалентност”,” паритет” и пр. На български език всички те са синоними на термина “равенство” ( вж. Български тълковен речник, изд. НИ, 2008г. или Синонимен речник на българския книжовен език, изд НИ, 2007г)

Във всички случаи следва да се подчертае, че – независимо от обстоятелството, че не схваща равенството на езиците като общ принцип на правото на ЕС – съдебната практика на Съда на ЕС ясно , категорично и последователно забранява дискриминацията на основание езиков признак.

[3]Вж.T.Schilling. Beyond Multilingualism On Different Approaches to the Handling of Diverging Language Versions of a Community Law. ELJ, vol.16, 2010, p.47- 66

[4]По отношение на използването на тези 2 езика са приети временни дерогации – за малтийски език с Регламент (ЕО) на Съвета №930/2004 ( ОВL №169 от 1.5.2004 и регламент (ЕО) № 920/2005 ( ОВ L №156 от 18.6.2005) е предвидена дерогация от 3 години , считано от 1..5.2004 , през които европейските институции не са задължени да издават и публикуват актовете си на малтийски език. При присъединяването си към ЕИО Ирландия се съгласява за по-ограничено използване на първия й национален официален език според Конституцията – ирландския – , на който да бъде преведено само първичното право ( Договорите), докато цялото останало законодателство да се превежда на английски език.

[5]Като се отчита съвременната административна и образователна политика на Великото Херцогство и все по-активната издателска дейност на люксембургски, не може да се изключи в бъдеще държавата да поиска включването му като официален език на Съюза.

[6]ОВ L 17 от 6.10.1958, с изменения , специално издание на български език

[7]Останалите институции разполагат с ограничен брой юристи лингвисти, които осъществяват редакционно-контролни функции, като принципът отново е равностойно участие на отделните официални езици с изключения, предвидени за работните езици на всяка институция. В рамките на тези институции преводите и редакциите са поверени на преводачи с най-разнообразен профил, сред които юристите са голяма рядкост. Като се има предвид, че документите на законодателните институции ( Комисия, Европейски парламент и Съвет) имат- в огромното си мнозинство – нормативен характер, отговорността на малобройния екип от юристи лингвисти в тези институции е огромна , и понякога натовареността – непосилна.

В Съвета на ЕС за всеки официален език има по 4 юристи лингвисти, като единствено за английския език техният брой е 5. В Комисията всеки език разполага с по 2 юристи лингвисти, като работните езици на институцията – немски, френски и английски – с по 5. Европейският парламент , от своя страна, разполага с по 3 юристи за всеки официален език, като трите работни езика ( френски, английски и немски) – с по 5.

[8]Задължително условие за заемане на длъжността е кандидатът на има завършено висше юридическо образование в държавата членка на чиито официален език ще превежда.

[9]С оглед подготовката на специалисти, отговарящи на високите професионални изисквания за упражняване на професията юрист лингвист , редица висши учебни заведения започват да включват в образователните си програми специални професионални магистратури, чиято цел е специализираното обучение на вече дипломирани юристи както в областта на правото на ЕС, така и в езиковото обучение.. Вж. за подробности 2-годишната магистърска програма на Университета в Поатие „ Франция“ http://II.univ-poitiers.fr/masterjuli

[10]За българския отдел тази цел вече е изпълнена към 1.1.2013г.

[11]През 2012г. обемът на постъпилите страници за превод възлиза общо на 891436 страници, от които 489159 за езиците от ЕС-15, 327933- за езиците от ЕС-10 и 74338 за езиците от ЕС-2, т.е. България и Румъния. Всички данни в изложението са от годишния доклад за дейността на Генералната дирекция за преводи за 2012г., публикуван на електронната страница на Съда.

[12]За разлика от останалите институции, при които работни езици са английски, френски и немски

[13]За разлика например от ЕСПЧ, в който няма определен език на разискванията и е възможно при провеждането им да участват преводачи

[14]Предложението за въвеждане на смесена система на превод с водещи езици е направено в края на 2001г. от Дирекцията за преводи на Съда в перспективата на предстоящото тогава Пето разширяване на ЕС.

[15]Тези критерии , наред със стабилността на езиковите отдели, са идентифицирани от Генералната дирекция за преводи на Съда като водещи при избора на langues pivots в документа й Gestiondumultilinguismesuiteaux élargissements 2004 et 2007, p.2.2.

[16] Според цитирания по-горе документ на Генералната дирекция преводи факторите, повлияли при разпределението в отделните групи, са били степента на владеене на новите езици в езиковите отдели на langues pivots и културните и лингвистични връзки между старите и новите държави членки. Така например съществуването на словенско говорещо малцинство в Италия е обусловило избора на италиански език като водещ език за словенския.

[17]През януари 2013г. Съдът представи на Съвета предложението си за увеличаване на броя на генералните адвокати с 3 ( от 8 на 11), като първият от тях да встъпи в длъжност на 1 юли 2013г.( едновременно с присъединяването на Хърватия към ЕС). Този срок няма да бъде спазен, тъй като към момента в Съвета има предложение по въпроса   да се произнесе предварително Европейският парламент.

[18]През 2012г. българският езиков отдел е предал 36556 страници превод.

[19]6/64 Costa Enel, 75 /63 Unger, 283/ 81 Cilfit и др.

[20] Съдът на ЕС е имал поводи да се произнесе по тези въпроси в практиката си.

Така напр в решение от 14.7.2005 . по дело С-135/03   Комисия с/у Испания ( т.36-41) той отчита разликите в испанската версия на чл.2 от Регламент 2092/91 , която използва термина “ecologico” , не както в други версии – “biologio”, или в решение от 12.9.2006 С-145/04 Испания / Обединено Кралство, т.71, в което отбелязва, че не може да направи ясни изводи от термина ” people” ( в чл.189 и 190 ДЕО), който има различни значения в отделните езици на Съюза.

[21]Следва да се отбележи трайната тенденция за съкращаване на времетраенето на съдебното производство, като през изминалата 2012г. Съдът постига своеобразен рекорд в тази насока – 15,7 месеца за преюдициалните запитвания и 19,7 месеца за преките производства ( вж. Годишен доклад за дейността на Съда на ЕС за 2012г. стр 1 и приложение №12.)

[22]вж.напр. Schilling, Th. Beyond Multilingualism On Different Approaches to the Handling of Diverging Language Versions of the Community Law.-European Law Journal, vol.16, 2010, 47-68

Pario,E. S.Lindroos-Hovimheimo. Taking Language Seriously An Analysis of Linguistic Reasoning and the its Implication in European Law.- European Law Journal, vol.16, No 4, 2010, 395-416.,

F.Vismara. The Role of the Court of Justice of the European Communities in the Interpretation of Multilingual Texts in B.Pozzi, V.Jacometti (eds) Multilingualism and the Harmonisation of European Law, ed. Kluver Law International, 2006.

[23]Така в решение от 27.10.1977 по дело С-30/77, т.13 , Régina/Boudereau, Recueildejurisprudence, 1977, p.01999 и от 28.03.1985 С-100/84 Комисия/Обединено Кралство, т.16, Recueildejurisprudence, 1985, р.01169.

[24]Всъщност най-често юристите лингвисти са тези, благодарение на които се констатират различията в езиковите версии на съответните текстове.

[25]Recueildejurisprudence 1969 р. 00419

[26]Решение от 6.20.1982 по дело 283/81
Recueildejurisprudence 1982 p. 03415

[27]Решение т 3.3.1077 по село 89/76NorthKerryMilkProductsLtd. ,Recueildejurisprudence 1977 p. 00425,

[28]Решение от 7 март 2013г.

[29]Член 41 гласи: “Текстовете на документите, съставени на езика на производството или евентуално на друг език, използван съгласно разрешение по член 37 или член 38 от настоящия правилник, са автентични”.

[30]Вж в този смисъл решение по дело С-361/01Р ChristinaKik/OHMI, т.87.Recueil de jurisprudence 2003 p. I-08283

 

Към резюмето на статията на английски език: PROFESSION : JURISTE LINGUISTE A LA COUR DE JUSTICE DE L’UNION EUROPEENNE