Определение на заместник-председателя на Съда от 27 октомври 2021 г., Комисия/Полша, C‑204/21 R
Съдът на Европейския съюз, с определение от 27 октомври 2021 г. на заместник-председателя си, прие налагането на поисканата от Европейската комисия дневна имуществена санкция на Полша в размер на 1 000 000 евро, на основание чл. 279 ДФЕС[1]. Това е временна мярка до постановяването на решение по дело C-204/21, с което Съдът на ЕС ще прецени по същество съответствието на полското законодателство, уреждащо организацията на съдилищата и на Върховния съд на Полша, с правото на ЕС или до изпълнението на първоначално наложената на тази държава членка временна мярка с определение от 14 юли 2021 г., с която бе постановено въпросните законодателни промени да не бъдат прилагани до постановяване на решение по делото.
Това е втората подобна временна мярка на основание чл. 279 ДФЕС в рамките на по-малко от два месеца, състояща се в имуществена санкция и целяща да накара Полша да изпълни предходно наложена от Съда временна мярка. Така, с определение на заместник-председателя на Съда на ЕС от 20 септември 2021 г., по дело Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), Съдът наложи дневна имуществена санкция на Полша в размер на 500 000 евро до изпълнение на първоначалните временни мерки, постановени с определение от 21 май 2021 г., които я задължаваха незабавно да спре дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров (Полша) до обявяването на съдебното решение по дело C‑121/21, образувано по иск на Чешката република на основание член 259 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения на Полша, произтичащи от правото на ЕС.
Важно е да се припомнят също две предходни производства, имащи връзка с въпроса за върховенството на правото в Полша.
Първо, с решението си от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) по дело C‑619/18 (EU:C:2019:531), образувано по иск на основание член 258 ДФЕС от Комисията, Съдът на ЕС постанови, че Полша е нарушила член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС[2] като е приела законодателство за намаляване на пенсионната възраст на действащите съдии във Върховния съд и е предоставила на президента на републиката дискреционното правомощие да разрешава удължаването на активната служба на засегнатите от промените съдии, които изрично са поискали това.[3]
Второ, в рамките на национални производства, които са довели до три обединени дела пред Съда на ЕС (С-585/18, C-624/18 и C-625/18, Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд ; EU:C:2019:982), полски върховни съдии твърдят, че с пенсионирането им съгласно въпросните законодателни промени в Полша е нарушена забраната за дискриминация основана на възрастта[4]. В рамките на тези дела, Върховният съд на Полша сезира Съда на ЕС по реда на преюдициалното запитване по чл. 267 ДФЕС. В решението си от 19 ноември 2019 г., Съдът на ЕС постанови следното:
„Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд по смисъла на първата от тези разпоредби. Това е така, когато обективните условия, при които е създаден този орган, неговите характеристики и начинът на назначаване на членовете му биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори, и по-конкретно на пряко или непряко влияние от законодателната и изпълнителната власт, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси, и в този смисъл биха могли да станат причина посоченият орган да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност и с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество. Запитващата юрисдикция следва да определи въз основа на всички релевантни обстоятелства, които е установила, дали това е така по отношение на орган като дисциплинарната колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд).“
Мотивите на Съда на ЕС, върху които се основава диспозитивът по-горе, може да се обобщят накратко, както следва. На първо място, Съдът приема, че в случая са приложими както член 47 от Хартата на основните права, така и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Той припомня, че изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, които имат основополагащо значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, сред които по-конкретно този за правовата държава. На второ място, Съдът отбелязва три обстоятелства, които характеризират въпросната дисциплинарната колегия на Върховния съд, а именно, имайки предвид конкретния контекст на приемане на разпоредбите от новия закон за Върховния съд, чието несъответствие с правото на Съюза е установено с решение на Съда от 24 юни 2019 г. по дело C-619/18, (1) на дисциплинарната колегия е предоставена изключителна компетентност по споровете за пенсионирането на съдиите от Върховния съд, (2) тази колегия трябва да се състави само от новоназначени съдии и (3) тя очевидно се ползва с особено висока степен на самостоятелност във Върховния съд. Взети в тяхната съвкупност, тези обстоятелства може да породят съмнения в независимостта на дисциплинарната колегия. Вследствие на преюдициалното заключение от 19 ноември 2019, решаващият състав на Върховният съд на Полша постановява, че разглежданата колегия на Върховния съд на Полша не отговаря стандартите за независимост и безпристрастност, установени в правото на ЕС и в полското право, предвид обстоятелствата при нейното създаване, правомощията му, както и въздействието на националния съдебен съвет на Полша при формирането на състава й.
Впоследствие са приети законодателни промени в Полша, но Комисията решава, че те не са удовлетворителни и действащото законодателство продължава да е в нарушение на правото на ЕС. Това е причината на 1 април 2021 г. да сезира Съда на ЕС по реда на чл. 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение от тази държава членка на задълженията й, произтичащи от правото на ЕС. Тя твърди, че промените в националното законодателството относно организацията на съдилищата и на Върховния съд нарушават по-конкретно чл. 19, ал. 1 ДЕС, във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права[5], чл. 267 ДФЕС и принципа за предимство на правото на ЕС, поради следните причини, резюмирани накратко:
- Те забраняват на националните юрисдикции да разглеждат искания и въпроси, свързани със съобразността на съдилищата с изискването за „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“, като този контрол се отнася в изключителната компетентност на Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (Колегия за извънреден контрол и обществени въпроси) на Върховния съд;
- Установяването на несъответствие с принципа за независимост и безпристрастност може да бъде дефинирано като дисциплинарно нарушение;
- Предоставянето на Izba Dyscyplinarna на Sąd Najwyższy (Дисциплинарна колегия на Върховния съд) компетентност да гледа дела директно свързани със статута на съдиите и изпълнението на функциите им, като например, да разрешава започването на наказателно производство срещу тях и да решава дела относно трудовоправни и социалноосигурителни спорове, по които страна е съдия от Върховния съд, включително и дела относно пенсионирането на тези съдии, доколкото независимостта и безпристрастността на тази колегия е спорна съгласно предходно решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2019 по дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18.
В хода на производството, след като установява, че първоначално поисканите и постановени с определение от 14 юли 2021 г. мерки не са довели до реален резултат, Комисията иска налагането на дневна имуществена санкция, която да накара Полша да ги изпълни. Според Комисията, подкрепена в произовдстото от 5 държави членки, налагането на санкцията е оправдана, тъй като не може prima facie да бъде изключено, че полското законодателство нарушава правото на Европейския съюз и е възможно да бъде причинена непоправима вреда поради това, че законът позволява започването на наказателно производство срещу съдии или задържането им в рамките на досъдебно производство, без да има гаранции, че тези актове подлежат на съдебен контрол от независим и безпристрастен съд.
С определението си от 27 октомври 2021 г., заместник председателят на Съда на ЕС установява, че Полша не е показала да е приела задоволителни действия за изпълнение на временните мерки от 14 юли 2021 г. Според определението, новите мерки са необходими с оглед избягването на значителна и непоправима вреда върху правовия ред в Европейския съюз и следователно върху правата на лицата, които черпят от правото на ЕС, както и ценностите, заложени в чл. 2 ДЕС[6], и най-вече този за правовата държава. Ето защо, съдът постановява налагането на имуществена санкция в размер от 1 000 000 евро за всеки ден от съобщаването на определението на Полша до окончателното решение по дело C-204/21 или до изпълнението от страна на Полша на първоначалните временни мерки.
***
Виж също по темата:
- Решение от 8 ноември на Европейския съд за правата на човека по дело Dolińska–Ficek and Ozimek v. Poland, в което ЕСПЧ установява, че колегията за извънреден контрол и обществени въпроси на Върховния съд на Полша, предвид намесата на законодателната и изпълнителната власт в нейното формиране, не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по смисъла на член 6 (1) от ЕКПЧ.
- Европейски правен преглед: Полският конституционен съд и правото на ЕС
***
[1] Член 279 ДФЕС (предишен член 243 от ДЕО) гласи „По делата за които е сезиран, Съдът на Европейския съюз може да разпорежда необходимите временни мерки“.
[2] Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС гласи: „Държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.
[3] За кратко резюме на решението виж прессъобщение на Съда на ЕС № 81/19 : https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2019-06/cp190081bg.pdf
[4] https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2019-11/cp190145bg.pdf
[5] Дял VI от Хартата е озаглавен „Правосъдие“ и включва член 47, „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, който гласи:
„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. […]
[…]“.
[6] Член 2 ДЕС гласи: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.