Prof. Dr. Koen Lenaerts [1]
Както Bell[2] отбелязва, еволюцията на принципа на равното третиране в правния контекст на ЕС бива определяна от две различни, но същевременно преплетени динамики. От една страна, принципът на равното третиране, който по начало е бил замислен като способ за „федерализация“ на Съюза, прогресивно е излязъл от рамките на вътрешно-пазарния си произход. Понастоящем, този принцип не само функционира като улеснителен фактор за премахването на препятствията пред свободното движение на хора, стоки и капитали, но също така внедрява елементът „равенство“, на базата на който ЕС е основан. Действително, що се касае до мерки, влизащи в приложното поле на правото на ЕС, горепосоченият принцип забранява дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, религия или религиозни убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. От друга страна, принципът на равното третиране се е вкоренил дълбоко в конституционната същност на Европейския съюз. Той е общ принцип на правото на ЕС, залегнал в Хартата на основните права на Европейския съюз. Вграждането на принципа в основата на съвкупността от европейски правни норми, е една от базовите цели, които Съюза трябва да преследва.
Освен това, този принцип прониква в цялата съвкупност на европейското законодателство, като застава на върха на йерархията от правни норми. За Съда на Европейския съюз, интерпретацията и прилагането на принципа на равното третиране е от първостепенно конституционно значение. Нещо повече, Съдът не би могъл да изпълни мисията си без да съблюдава за спазването на този принцип, който сам по себе си е неразделна част от справедливостта като идея. Ето защо Съдът на ЕС се стреми да гарантира, в рамките на правото на ЕС, съпоставими ситуации да не биват третирани по различен начин и различни такива да не биват третирани по един и същ начин, с изключение на хипотези, в които обективно погледнато това е нужно.
Анализирайки няколко юриспруденциални примера, целта на статията е да осигури общ поглед на основните функции и приложения на горепосочения принцип.
I. Решение по дело Test-Achats (C-236/09) : Принципът на равното третиране като основание за отмяна на вторичното европейско законодателство
В рамките на прилагането на правото на ЕС, принципът на равното третиране има задължителен характер, не само за държавите членки и субектите на частното право, но също така и за институциите, които не бива да приемат каквито и да било мерки, противоречащи на този принцип. Така, ако вторичното европейско законодателство противоречи на принципа на равното третиране, Съдът не би се колебал да отмени подобно законодателство или да го обяви за невалидно. В случая Съдът намира, че чл. 5(2) от Директива 2004/113 противоречи на принципа на равното третиране на мъжете и жените и, на това основание, обявява за невалидна въпросната разпоредба.
II. Решение по дело Sturgeon (C‑402/07 и C‑432/07 ) : Принципът на равното третиране и принципът на съответното тълкуване
Съгласно принципа на съответното тълкуване, всяка разпоредба от правото на ЕС трябва да бъде тълкувана, доколкото е възможно, по начин, който не засяга валидността й и съвместимостта й с първичното право. Следователно, и доколкото това е възможно, всички разпоредба от правото на ЕС следва да бъдат тълкувани в съответствие с принципа на равното третиране. В частност, в горепосоченото решение Съдът постановява, че за да бъде Регламент №261/2004 в съответствие с принципа на равното третиране, той трябва да бъде тълкуван в смисъла, че пътниците, чийто полет е закъснял, и които достигат крайната си дестинация с три или повече часа закъснение от начално предвидения час, трябва да бъдат третирани по същия начин като пътниците, чийто полет е отменен.
III. Решение по дело Kücükdeveci (C-555/07) : Хоризонтален директен ефект на принципа за недопускането на дискриминация на основа възраст
В това дело национална юрисдикция отправя преюдициално запитване относно съвместимостта на член 622 от немския граждански кодекс, съгласно който работници, които са сключили трудов договор преди навършването на 25-годишна възраст, имат правото на по-дълъг период на предизвестие преди освобождаване от длъжност от тези, които са подписали договор след навършване на 25-годишна възраст, с Директива 2000/78, която регламентира interaliaпринципа за недопускане на дискриминация на основа възраств областта на заетостта и професиите. Отличителна черта на това дело е че и двете страни в главното производство са субекти на частното право.
Съдът посочва на първо място, че дискриминацията е протекла след изтичането на времевата рамка за транспониране на директивата. Той също отбелязва, че член 622 попада в полето на приложение на директивата. По силата на тази национална разпоредба, една категория работници бива третирана по неравностоен начин спрямо друга, въз основа на възрастовата им разлика, без това да е оправдано от легитимна цел, нито в съответствие с принцина на пропорционалността. Въпреки това, Съдът отбелязва, че Директивите са лишени от хоризонтален директен ефект, както и че въпросната национална разпоредба не може да бъде тълкувана в съответствие с правото на ЕС. При все това, въпросната Директива само конкретизира забраната за дискриминация на основа възраст, който е основен принцип на правото на ЕС и който е производен на принципа на равното третиране. По този начин, според Съда на ЕС, основният принцип на равното третиране е приложим хоризонтално в трудовоправни спорове на национално ниво.
IV. Решение по дело Bressol (С-73/08): Принципът на равното третиране и гражданството на ЕС
Всеки гражданин на ЕС има правото да бъде защитен от дискриминация въз основа на националността си във всички хипотези, „попадащи в приложното поле на Договорите“. Тези ситуации включват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договорите, както и тези, включващи правото на всеки гражданин на ЕС да се движи и пребивава свободно на територията на дадена държава членка (чл. 21 ДФЕС). Съответно, физическо лице може да се позове на разпоредбите от Договорите, ако той или тя притежават гражданство на държава членка и пребивава законно в друга държава членка. Основното право на свободно движение в рамките на ЕС дава привилегии на гражданите в множество сфери. Една от тях е равният достъп до образование. В горепосоченото решение, Съдът прилага член 18 ДФЕС в сферата на образованието и в частност забранява на държава членка да предоставя неограничен достъп до висше образование на студенти, пребиваващи на нейна територия, и същевременно да налага ограничителна квота за студенти, идващи от други държави членки.
V. Решения по дела Chatzi (C-149/10), Audiolux (C-101/08) и NCCConstructionDanmark (C-174/08)
При определянето и осъществяването на своите политики , ЕС съблюдава недопускането на дискриминация, основана на пол, раса, етнически произход, религия или религиозни убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В случаите, в които лице страда от дискриминация извън случаите, изрично предвидени във вторичното право, или на основание, различно от гореспоменатите, то може да се позове на принципа на равното третиране.
За пример може да бъде дадено решението по делото Chatzi (C-149/10), в което Съдът тълкува национални законодателни мерки отнасящи се до периода на майчинство при отглеждането на близнаци спрямо принципа на равното третиране, отчитайки нуждата за по-особен режим на майчинство в следствие от по-специалните нужди в отглеждането на близнаци.
От решенията по делата Audiolux (C-101/08) и NCCConstructionDanmark (C-174/08) следва, че следва да се прави разлика между конституционно забранените форми на дискриминация, те.е тези, изрично предвидени в Договорите и произтичащото от тях законодателство, и други хипотези, които биха били определени като дискриминация, но по отношение на които все още не са приети законодателни мерки. В това отношение Съдът пояснява че, отвъд конституционните забрани за дискриминация, основният принцип на равното третиране не може да замени бъдещи законодателни мерки в тази сфера.
VI. Решение по дело Kamberaj (C-571/10) : Принципът на равното третиране и гражданите на трети страни
Европейският законодател, посредством директива 2003/109 очертава пределите на принципа на равното третиране по отношение на граждани на трети страни, които пребивават трайно на територията на ЕС. Добър пример за контрола, който Съдът на ЕС може да осъществи над горепосочения принцип, е решение по дело Kamberaj (C-571/10) , в което Съдът пояснява че, правото на ЕС не допуска национална разпоредба да дискриминира граждани на трети страни, които пребивават трайно на територията на ЕС, по отношение на правилата за предоставяне на средства за жилищна помощ.
***
Link to the article in English language: THE PRINCIPLE OF EQUAL TREATMENT AND THE EUROPEAN COURT OF JUSTICE
***
[1] Зам.-председател на Съда на Европейския съюз. Всички мнения са лични на автора.
[2]M. Bell, ‘The Principle of Equal Treatment: Widening and Deepening’ in P. Craig and G. de Búrca (eds), The Evolution of EU law, 2nd Ed. (Oxford, OUP, 2011) 611 et seq.