Александър Арабаджиев*
Статията включва, най-общо, две части. В първата принципът на върховенството на правото е разгледан като конституционен принцип на Европейския съюз, който следва да бъде спазван от институциите на Съюза. Втората е посветена на принципа на върховенството на правото в държавите членки.
Няма никакво съмнение, че върховенството на правото е една от най-важните и най- същностни характеристики на Европейския съюз и на процеса на европейска интеграция като цяло. Връзката между принципите на взаимното доверие и на върховенството на правото дава основание да се изтъкне разбирането, според което членове 2, 7 и член 49 ДЕС съдържат презумпция за съобразяване с ценностите, установени в член 2, и че една от основните функции на тази презумпция е да бъде опора на взаимното доверие между държавите членки по отношение на решенията и актовете на всяка една от тях поотделно. Ежедневното политическо, административно и съдебно сътрудничество биха били невъзможни, ако във всеки случай трябва да се доказва съответствието на друга държава членка с ценностите на член 2. Опитът обаче показва, че демократичният процес сам по себе си не предлага достатъчно и достатъчно ефективни гаранции срещу злоупотребата с власт. Ако на времето се е казвало, че „кралят не може да прегреши“, правителствата и законодателните органи в демократичните системи със сигурност могат. Ето защо съществена и постоянна задача на съдебната система е и ще бъде да осигурява зачитането на върховенството на правото.
Що се отнася до осигуряване на зачитането на върховенството на закона от институциите на Европейския съюз, в статията са разгледани различните проявления на този принцип в светлината на практиката на ЕС. На първо място се изследва юриспруденцията на Съда на Европейския съюз по отношение на правото на ефективни правни средства на защита и на справедлив съдебен процес, което е прогласено в член 47 от Хартата, като се обръща особено внимание на делата Les Verts, UPA и Inuit. На второ място е разгледан императивът за ефективна съдебна защита срещу т. нар. ограничителни мерки в контекста в борбата с тероризма и на решениятa на Съда на ЕС в делата Kadi I, ZZ и Kadi II. На трето място се отделя внимание на правото на ефективна съдебна защита в контекста на неспазване на изискването за произнасяне в разумен срок с оглед на най-новата практика на Съда на ЕС, произтичаща от делото Gascogne Sack Deutschland GmbH. На четвърто място е разгледана класическата дихотомия между законодателната дискреция и пределите на съдебния контрол в светлината на някои от най-знаковите решения на Съда на ЕС от последните години като напр. Vodafone. На пето място се изследва мястото в юриспруденцията на принципа за пропорционалност, установен в член 5, параграф 4 ДЕС, който изисква актовете, приети от институциите на ЕС, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, като коректив на действията на институциите на ЕС в делата Schecke & Eifert, Sky Osterreich и Digital Rights. На последно място е разгледано значението на принципа на върховенство на закона в разпределение на функции и компетентности между институциите на Съюза.
Що се отнася до осигуряване на зачитането на върховенството на правото в държавите членки на Европейския съюз, особено внимание се отделя на (не)адекватността на процедурата, предвидена в член 7 ДЕС, която очевидно не може да бъде считана като “работеща“ и въобще като работещ и ефикасен инструмент, годен да осигури върховенството на закона в държавите членки на ЕС и съблюдаването на ценностите, утвърдени в член 2 ДЕС. Едновременно съществуват два способа, чрез които Съдът на ЕС се произнася по съответствието на законодателството на държавите членки с правото на Съюза – по член 258-260 ДФЕС и по член 267 ДФЕС. В тази връзка са представени по-конкретно решенията на Съда в делата Унгария/Словакия, Комисия/Унгария, С–286/12, и Комисия/Унгария, С-288/12.
Поради разбирането, че нито “нормалните“ процедури за установяване на неизпълнение на задължение, което произтича от договорите по член 258 ДФЕС или по преюдициални запитвания п очлен 267 ДФЕС, нито механизмът по член 7 ДЕС представляват адекватен отговор на случаите на системен „дефицит“ в спазването на върховенството на правото, се лансират различни концепции, които да преодолеят тези слабости. Една от тези концепции – известна под името «reverse» (обратен) Solange – цели разширяване на приложното поле на Хартата за основните права на ЕС. Друга такава концепция може да бъде открита в съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета – Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, в което се предлага уредба, чиято цел е да се намери решение на бъдещи заплахи за принципите на правовата държава в държави членки, преди да бъдат изпълнени условията за активиране на механизмите, предвидени в член 7 ДЕС. Не на последно място, концепцията за системна недостатъчност би могла да бъде открита и в самата практика на Съда на ЕС, напр. в решението в делото N.S., в което връзката между принципа на взаимното доверие и принципа на върховенството на правото е от особено значение. В тази връзка може да се даде и един „български“ пример с висящото дело С-681/13, Diageo Brands.
***
Линк към цялата статия на български език: ПРИНЦИПЪТ НА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО В ПРАКТИКАТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
***
* Съдия в Съда на Европейския съюз. Текстът е основан на публичната лекция, изнесена на 30 октомври 2014 г. в Националния институт за правосъдие, организирана от Българската асоциация по европейско право и Института „Отворено общество“-София.