(Решение на Съда на ЕС по дело С-374/12, Валимар)
Преюдициалното запитване е отправено от Върховен административен съд (ВАС) на 6 август 2012 г. в рамките на спор между „Валимар“ ООД (Валимар), учредено по българското право дружество, и началника на Митница Варна (наричан по-нататък „началникът на митницата“) по повод на искане за възстановяване на антидъмпингови мита, събрани през 2011 г. върху вноса на железни и стоманени въжета и кабели, произведени и изнесени от Русия от Joint Stock Company Severstal-metiz (SSM), по-рано Open Joint Stock Company Staleprokatny Zavod.
Основната дейност на Валимар е внос и търговия със стоманени телове, въжета, кабели и други подобни стоки от стомана, част от които са с произход от Русия и се произвеждат от SSM. При вноса на разглежданите стоки, произведени от SSM, Валимар заплаща антидъмпингово мито в размер, определен съгласно Регламент № 1279/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация и за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Тайланд и Турция.
На 25 януари 2011 г. Валимар подава искане до Териториално митническо управление Варна за обявяване на тези мита за недължимо платени и съответно за възстановяването им по съображение, че посоченият регламент е невалиден. Началникът на митницата отхвърля това искане и Валимар обжалва неуспешно решението му по административен ред пред директора на агенция „Митници“. След като и жалбата пред Административен съд Варна е отхвърлена, Валимар подава касационна жалба пред Върховния административен съд.
В мотивите на касационната си жалба Валимар поддържа, че Регламент № 1279/2007 е невалиден в частта, в която определя антидъмпингово мито върху вноса на разглежданите стоки, изнасяни от SSM, тъй като е приет в нарушение на член 2, параграф 8 и член 11, параграфи 9 и 10 от Регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (наричан по-нататък „Основния регламент“).
Запитващата юрисдикция смята, че исканията на „Валимар“ са допустими и че има неясноти относно валидността на Регламент № 1279/2007. Съмненията на ВАС се отнасят, първо, до възможното нарушение на член 11, параграф 9 от Основния регламент. В това отношение той посочва, че докато в рамките на първоначалната процедура експортната цена на разглежданите стоки е определена въз основа на фактически платените или дължими износни цени към Общността съгласно член 2, параграф 8 от Основния регламент, то в процедурите по преразглеждане, довели до приемането на Регламент № 1279/2007, експортната цена е определена по различна методология, а именно въз основа на прилаганите от SSM цени за износа към трети страни, без тази промяна в методологията да е изрично обоснована в този регламент с промяна в обстоятелствата съгласно изискването на член 11, параграф 9 от Основния регламент. Второ, запитващата юрисдикция е несигурна дали е налице правно основание за методологията, използвана в процедурите по преразглеждане, доколкото такова основание не е изрично предвидено нито в член 2, параграфи 8 и 9, нито в член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент.
При тези обстоятелства ВАС отправя към Съда на Европейския съюз (СЕС) три преюдициални въпроса относно тълкуването на Регламент № 1279/2007, както и на Основния регламент.
В решението си от 18 септември 2014 г., СЕС разглежда, на първо място, допустимостта на преюдициалното запитване. Съдът отбелязва, че възможността страна по главното дело да се позовава пред сезираната юрисдикция на невалидността на акт на Съюза предполага, че тя не е имала право да оспорва пряко този акт по реда на член 263 ДФЕС. В случая, изложените факти и обстоятелства не позволяват на Съда да заключи, че пряката жалба е щяла да бъде допустима, тъй като Валимар не е производител или износител на съответния продукт, за който въз основа на данните за търговската му дейност е установено, че носи отговорност за дъмпинговите практики. Съдът заключава, че дружеството не е засегнато пряко и лично от регламента и обявява преюдициалното запитване за допустимо.
По същество, с трите си преюдициални въпроса, които СЕС разглежда заедно, ВАС иска да се установи дали Регламент № 1279/2007 е валиден в частта, в която налага антидъмпингово мито върху вноса на произвежданите от SSM разглеждани стоки, като се имат предвид член 2, параграфи 8 и 9 и член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент.
По въпроса дали е законосъобразно при преразглеждането да се възприеме различна методология за изчисляване на експортната цена от използваната при първоначалното разследване, Съдът подчертава, че по общо правило, предвидено в член 11, параграф 9 от Основния регламент, прилаганата при преразглеждането методология за изчисляване на дъмпинговите маржове трябва да е същата като използваната при първоначалното разследване, довело до налагането на антидъмпинговото мито. Член 11, параграф 9 обаче предвижда едно изключение, което допуска прилагането на различна методология в случай на промяна в обстоятелствата.
Съдът отбелязва, че съображенията, поради които е приложена различна методология от използваната при първоначалното разследване, не са изрично описани в Регламент № 1279/2007 като промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от Основния регламент. От съображения 61, 62 и 63 от Регламент № 1279/2007 следва обаче, че определянето на експортните цени не е ограничено единствено до проучването на миналото поведение на износителите, а включва и вероятното изменение на експортните цени в бъдеще. Проучено е също дали цените при износ, предложени от износителя на клиентите от Общността, са били надеждни и могат да представляват подходяща база за изчисляване на неговия дъмпингов марж за целите на преразглеждането, въпреки съществуването на ценови гаранции. Накрая е направено сравнение по видове между експортните цени спрямо Общността и цените, прилагани спрямо други страни. Съдът заключава, че като се имат предвид, първо, промяната в обстоятелствата спрямо първоначалното разследване в резултат от ценовите гаранции, които са се прилагали за износа на SSM, и второ, ненадеждността, за целите на преразглеждането, на използваната при първоначалното разследване методология, съответните институции правилно са приложили в процедурите по преразглеждане различна методология от използваната при първоначалното разследване, основавайки се на изключението по член 11, параграф 9 от Основния регламент.
Що се отнася до законосъобразността на използваната методология, Съдът най-напред напомня, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения. В този смисъл съдебният контрол върху тяхната преценка се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт. Тези съображения важат в частност за преценката на институциите в процедурите по преразглеждане на анти-дъмпингови мита.
СЕС отбелязва, че нито параграф 2, нито параграф 3 от член 11 от Основния регламент предвиждат конкретни методологии или правила, които да са задължителни за съответните институции, когато извършват предвидените в тази разпоредба проверки. За да се установи дали е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него, просто се вземат предвид „всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“. Съдът подчертава, че член 11, параграф 9 от Основния регламент изисква единствено Комисията надлежно да отчита разпоредбите на член 2 от този регламент при провеждането на преразглеждане, но не препраща изрично към параграфи 8 и 9 от този член, така както изрично препраща към параграфи 11 и 12 от него. СЕС отчита също така, че наличието на ценови гаранции не е изрично споменато в член 2, параграф 9 от Основния регламент сред обстоятелствата, които могат да обосноват използването на различна методология от предвидената в член 2, параграф 8. Тези обстоятелства обаче не са изброени изчерпателно и констатацията, че експортните цени не са надеждни в резултат от тези гаранции, също обосновава прилагането на тази разпоредба, стига цените да се определят на „разумна основа“.
Съдът заключава, че при разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент № 1279/2007.