Антонио Тицано[1]

 

Интересът към член 51, параграф 1 от Хартата може да се обясни с големите трудности, които създава тълкуването и прилагането на тази разпоредба. Според автора, никоя друга разпоредба от Хартата не изразява така изрично смисъла и обхвата на европейската интеграция и влиянието на този процес, при наличието на множество нормативни уредби и съдилища, както европейски, така и конституционни. Именно на пресечната точка на тази комплексна система авторът позиционира член 51 от Хартата.

Изложението започва с резултатите, които могат да се считат за вече постигнати в тълкуването на член 51. Авторът изтъква факта, че Договорът от Лисабон издигна Хартата до нивото на първичното право. В известен смисъл, тъй като съдържа основните принципи на Съюза, Хартата дори може да се позиционира на ниво, по-високо от Договорите. В този контекст, според автора член 51 има за цел да определи обхвата на правния ред на Съюза, както и на националното право на държавите-членки.

Авторът припомня, че Хартата обхваща всички области на правото на ЕС, така че във всеки случай на прилагане на това право, трябва да бъдат спазени и основните права. В същото време, разпоредбите на Хартата сами по себе си не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза. Ако в конкретния случай, правото на ЕС не се прилага, Съдът на ЕС не е компетентен да тълкува разпоредбите на Хартата. В този смисъл авторът заключава, че правото на ЕС ограничава обхвата на Хартата, а не обратното.

Взаимодействието между правото на ЕС и Хартата се подчертава, според автора,  именно от член 51, параграф 1 от Хартата, който предвижда, че разпоредбите на Хартата „се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“. Авторът отбелязва, че е трудно да се определи истинското приложно поле на Хартата. Трудността се поражда, по негово мнение, в голяма степен от множеството езикови версии.

Що се отнася до юриспруденцията, авторът отбелязва, че Съдът на ЕС се придържа стриктно към своята роля. Той не дефинира общо кога една държава-членка „прилага“ правото на Съюза по смисъла на чл. 51 от Хартата, а проверява във всеки конкретен случай дали има прилагане на правото на Съюза. Авторът счита, че Съдът е доста консервативен в това отношение. Преюдициални запитвания, обосновани с разпоредби от Хартата, често биват отхвърлени поради недопустимост.

Връщайки се към първоначалните си наблюдения, авторът отчита факта, че ако се разшири приложното поле на Хартата, ще се разшири автоматично приложното поле на правото на ЕС. Според автора обаче има и друга причина за консервативния подход на Съда по този въпрос, а именно обстоятелството, че разширяването на приложното поле на Хартата би ограничило полето на действие на други юрисдикции, като напр. Съда в Страсбург, както и националните конституционни съдилища.

Авторът обаче отбелязва, че понякога проблемите са толкова комплексни, че могат да бъдат решени, само ако засегнатите юрисдикции работят заедно. Става въпрос за проблеми, при които сложността не се изчерпва с въпроса, кой е компетентен, но и как да се реши по същество. Въпреки че член 2 ДЕС гласи, че ЕС се основава на общите ценности на държавите-членки, не са изключени разлики в националните виждания. В тези случаи, авторът счита, че обща система на защита на основните права, изградена на базата на сътрудничество, се оказва не само полезна, но и необходима. Различия могат да се появят дори при определението на засегнатото основно право, както и при определянето на нивото на защита. Според автора намирането на решения по същество въз основа на принципа на лоялното сътрудничество би било по-ефективно от колкото дебата за определяне на компетентната юрисдикция.

Авторът се застъпва създаването на една обща система на защита на „конституционното европейско наследство“, към която всички засегнати юрисдикции трябва да се стремят, за да осигурят ефикасна защита на основните права.

***

[1] Съдия в Съда на ЕС, председател на първи състав.

***

Link to the article in French language:  L’APPLICATION DE LA CHARTE DE DROITS FONDAMENTAUX DANS LES ÉTATS MEMBRES À LA LUMIÈRE DE SON ARTICLE 51, PARAGRAPHE 

***