Решение от 6 септември 2012 г., Lippens e.a., С-170/11

Група акционери в дружеството Fortis NV предявяват иск пред Rechtbank Utrecht (Нидерландия) срещу членовете на ръководството на Fortis, както и срещу самото дружество. С този иск те искат обезщетение за вредата, която твърдят, че са претърпели, като са закупили или запазили акции вследствие разпространена публично от ответниците през 2007 г. и 2008 г. информация относно финансовото състояние на Fortis и дивидентите, които това дружество щяло да разпредели през 2008 г. В хода на производството ищците правят искане пред националния съд за изслушване на ответниците в качеството им на свидетели. Ответниците подават пред същия съд искане да изготви съдебна поръчка, за да им даде възможността да бъдат изслушани в Белгия, държавата, в която пребивават, от съдия, който владее френски език, но искането им е отхвърлено. Въззивният съд потвърждава това определение, като се основава на националното право, което предоставя на съда, който трябва да разпита свидетел, пребиваващ в друга държава, възможността, а не задължението да извърши това чрез съдебна поръчка. Този съд уточнява, че поначало свидетелите трябва да се разпитват от съда, пред който е висящо производството, и че в случая никакво обстоятелство не би оправдало да се направи изключение от това правило като се има предвид, че изслушването в Белгия не би могло да се оправдае с езикови причини, тъй като ответниците имат възможност да ползват преводач.

Сезиран с касационна жалба срещу това определение, Hoge Raad der Nederlanden отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, с което иска да се установи дали разпоредбите на Регламент № 1206/2001 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентният съд на държава членка, който иска да разпита свидетел, пребиваващ в друга държава членка, за да проведе такова изслушване, е длъжен при всички обстоятелства да приложи средствата за събиране на доказателства, предвидени в този регламент, или напротив, посоченият съд може да призове тази страна и да я разпита съгласно правото на държавата членка на този съд.

В решението си Съдът на ЕС уточнява, че съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1206/2001 той се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с разпоредбите на правото на тази държава, пристъпва към събиране на доказателство директно в друга държава членка или изисква от съд на друга държава членка да осигури дадено доказателство. Съдът посочва в тази връзка, че материалният обхват на Регламент № 1206/2001 е ограничен до два начина за събиране на доказателства, а именно, от една страна, събирането на доказателства от замоления съд съгласно членове 10—16 от този регламент вследствие на искане от молещия съд на друга държава членка и от друга страна, директното събиране на такива доказателства от молещия съд в друга държава членка, условията за което са уредени в член 17 от същия регламент. За сметка на това Регламент № 1206/2001 не съдържа разпоредба, която урежда или изключва възможността съда на държава членка да призове страна, която пребивава в друга държава членка, за да се яви и да даде свидетелски показания директно пред него. Следователно Регламент № 1206/2001 се прилага само когато съдът на държава членка реши да събере доказателства по един от двата начина, предвидени в този регламент, в който случай този съд е длъжен да следва предвидените за тях процедури.

Като уточнява, че Регламент № 1206/2001 има за цел лесното, ефективно и бързо презгранично събиране на доказателства и че събирането на доказателства от съд на една държава членка в друга държава членка не следва да води до удължаване на националните производства, Съдът на ЕС посочва, че тълкуване на разпоредбите на този регламент, което би забранило на съд на държава членка да призове съгласно своето национално право страна, пребиваваща в друга държава членка, в качеството на свидетел и да я разпита в приложение на посоченото национално право, не отговаря на целите и духа на регламента. Всъщност такова тълкуване би довело до ограничаване на възможностите за посочения съд да изслуша свидетел.

Съдът на ЕС заключава, че компетентният съд на държава членка има възможност да призове свидетел, който пребивава в друга държава членка, и да го разпита съгласно правото на своята държава членка. Освен това този съд е свободен да приложи последиците, предвидени от приложимото национално право при неявяване без легитимно оправдание на въпросния свидетел.