(Решение на Съда на ЕС по дело C-299/14, García-Nieto)
Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от въззивен съд по социални спорове на провинция Северен Рейн-Вестфалия (Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen), Германия, относно тълкуването на член 18 ДФЕС и член 45, параграф 2 ДФЕС, членове 4 и 70 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г., както и на член 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.
Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Център за заетост за областта Recklinghausen, наричан по-нататък „Център за заетост“ и от друга страна, г‑н Peña Cuevas и г‑жа García-Nieto, както и тяхната дъщеря, Jovanlis Peña Garcia, и сина на г‑н Peña Cuevas, Joel Luis Peña Cruz (наричани по-нататък заедно семейство „Peña-Garcia“), по повод отказа на Центъра да предостави помощи по предвидената в германското законодателство схема за основна социална закрила.
Членовете на семейство Peña-Garcia са испански граждани. Г‑жа García-Nieto и г‑н Peña Cuevas живеят от много години в Испания на семейни начала, с общ бюджет и без сключен брак или регистрирано партньорство, заедно с общата им дъщеря Jovanlis Peña García, както и с Joel Luis Peña Cruz, ненавършил още пълнолетие.
През април 2012 г. г‑жа García-Nieto и дъщеря ѝ се местят в Германия и г‑жа García-Nieto се регистрира като търсещо работа лице и по-късно започва работа като кухненски помощник. На това основание, от 1 юли 2012 г. тя получава трудово възнаграждение, за което е задължително осигурена в германската социалноосигурителна система. На 23 юни 2012 г. г-н Peña Cuevas и синът му се присъединяват към г-жа García-Nieto и Jovanlis. От юли 2012 г. г-н Peña Cuevas и г-жа García-Nieto получават семейни надбавки за своите деца Jovanlis и Joel Luis, които тръгват на училище на 22 август 2012 г. Г-жа García-Nieto издържа семейството.
На 30 юли 2012 г. семейство Peña-García подава молба за отпускане на помощи за покриване на разходите по издръжката въз основа на книга ІІ на Социалния кодекс пред Центъра за заетост (наричани по-нататък „разглежданите помощи“). Центърът отказва да отпусне такива помощи, що се отнася до г‑н Peña Cuevas и сина му Joel Luis Peña Cruz за август и септември 2012 г., но ги предоставя считано от октомври 2012 г. Основанието за отказ се базира на член 7, параграф 1, второ изречение, точка 1 от книга ІІ на Социалния кодекс, поради това, че към момента на молбата г-н Peña Cuevas и синът му са пребивавали в Германия по-малко от три месеца и освен това г-н Peña Cuevas не е имал статута на работник или самостоятелно заето лице.
Семейство Peña-García подават жалба срещу това решение, която е уважена от съда по социални спорове в Гелзенкирхен. Това решение е обжалвано от центъра за заетост пред запитващата юрисдикция, която спира производството и поставя на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
„1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004 — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от Регламента — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения през първите три месеца на пребиваването, когато гражданите на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от Закона за свободното движение?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместима ли е с други изисквания за равно третиране, залегнали в първичното право — и по-специално член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС — национална разпоредба, съгласно която през първите три месеца от пребиваването си гражданите на Съюза във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, когато тези граждани на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от Закона за свободното движение, но могат да докажат наличието на реална връзка с приемащата държава членка, и по-специално с пазара на труда на приемащата държава членка?“.
С решение от 19 март 2015 г. запитващата юрисдикция приема, че на първия въпрос не следва да се дава отговор, тъй като въпрос със същото съдържание е бил поставен в дело Dano (C-333/13, EU:C:2014:2358), по което междувременно е постановено решение. Съдът е отговорил утвърдително на поставения въпрос, като е постановил, че „Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че „специалните парични обезщетения, независещи от вноски“ по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70 от Регламента, попадат в приложното поле на член 4 от него“.
Съдът на ЕС следователно започва с отговора на втория въпрос като напомня, че в решение Alimanovic (C-67/14, EU:C:2015:597, т. 44—46), вече постановил, че плащания като разглежданите помощи трябва да се разглеждат като мерки за „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38. Що се отнася до достъпа до такива плащания, гражданите на Съюза могат да изискват да бъдат третирани еднакво с гражданите на приемащата държава членка съгласно член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 само ако пребиваването им на територията на приемащата държава членка отговаря на условията по Директива 2004/38
Следователно, трябва първо да се провери дали въпросният гражданин на Съюза пребивава законно на територията на приемащата държава членка. Член 6, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда, че гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт, а въз основа на член 14, параграф 1 от тази Директива това право се запазва, докато гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.
Така, въпреки че г-н Peña Cuevas пребивава законно, Съдът подчертава, че чл. 24(2) изрично посочва, че приемащата държава членка може да откаже да отпусне всякакво право на социално подпомагане през първите три месеца на пребиваване.
Според Съда, тази разпоредба съответства на целта да се запази финансовото равновесие на системата на социална сигурност в държавите членки, която цел Директива 2004/38 си поставя, както следва по-специално от съображение 10 от нея. Тъй като държавите членки не могат да изискват от гражданите на Съюза да притежават достатъчно средства за издръжка и лична медицинска застраховка при пребиваване на съответната им територия за максимален срок от три месеца, законосъобразно е държавите членки да не бъдат задължавани да ги осигуряват на тези граждани през този период.
При все това, Съдът подчертава, че в случаи като разглеждания в главното производство не е задължително да се прави индивидуална проверка на въпроса дали молителят създава неприемлива тежест за системата за социално подпомагане за приемащата държава членка.
На тези основания Съдът на ЕС заключава, че член 24 от Директива 2004/38/ЕО и член 4 Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 6, параграф 1 от тази директива, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от същия Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38.
Съдът не отговаря на третия въпрос, тъй като той е поставен в случай, че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, а в конкретния случай Съдът отговаря утвърдително.