Обзор

 

В периода от 1 януари – 31 декември 2011 г. български юрисдикции са отправили общо 19 преюдициални запитвания до Съда на ЕС, както следва:

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (01.01.2011 – 31.12.2011)
Върховен административен съд	2
Административен съд – София град	4
Административен съд Варна	11
Административен съд Велико Търново	1
Комисия за защита от дискриминация	1

 

Всички 19 преюдициални запитвания са за тълкуване на разпоредби и принципи от правото на ЕС.

 

Отправените преюдициални запитвания се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

 

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (01.01.2011 – 31.12.2011)
Антидъмпингово право	1
Данъчно право (ДДС)	12
Държавни помощи	1
Защита от дискриминация	1
Митническо право	1
Свободно движение на хора	1
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси	1
Убежище	1

 

Изложената по-дол информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция и датата на отправянето на преюдициалното запитване; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред и са групирани по области от правото на ЕС.

І. Антидъмпингово право

 

1. Дело C-667/11, “Палтрейд”ЕООД / Началник на Митнически пункт – Пристанище Варна при Митница Варна

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 8 декември 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Палтрейд”ЕООД

Ответник: Началник на Митнически пункт – Пристанище Варна при Митница Варна

 

Преюдициални въпроси

 

1. Допустимо ли е ретроактивно събиране на антидъмпингово мито по приложение на чл. l от Регламент за изпълнение /ЕС/ 723/2011г. на Съвета от 18.07.2011 г. без да е въведен регистрационен режим различен от регистрационният режим на ЕАД в системата БИМИС с вписване на допълнителен код по ТАРИК посочен в чл. l от Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета от 26.01.2009г.?

 

 

ІІ. Данъчно право (ДДС)

 

Дело C-118/11, “ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна.

 

Преюдициално запитване, отправено на 7 март 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “ЕОН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД.

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”.

 

Преюдициални въпроси

1. Как трябва да се тълкува условието по чл.168 от Директива 2006/112″се използват”, и при преценката за първоначалното възникване на правото на приспадане на начисления данък, към кой момент същото следва да е осъществено – още в данъчния период на придобиване на стоката или получаване на услугата, или е достатъчно да е възможно осъществяването му в един бъдещ данъчен период?

 

2. Допустима ли е от гледна точка на чл.168 и чл.176 от Директива 2006/112, правна уредба като националната – чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, която позволява първоначалното изключване от системата на приспадане на ДДС, на стоки и услуги, определени като “предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето”?

 

3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли чл. 176 от Директива 2006/112, да се тълкува в смисъл, че държава-членка, която е искала да се възползва от предоставената възможност да изключи правото на приспадане на ДДС за някои стоки и услуги, по отношение на категориите разходи определени по следния начин: стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, освен в случаите по ал.3 на чл.70 от ЗДДС, е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги, т.е. да ги определи според тяхното естество?

 

4. Съобразно отговора на третия въпрос, от гледна точка на чл. 168 и чл. 173 от Директива 2006/112, как следва да се съобразява предназначението (употребата/бъдещата употреба) на придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги – като предпоставка за първоначалното възникване на правото на приспадане на ДДС или като основание за извършване на корекция на размера на данъка за приспадане?

 

5. В случай че предназначението (употребата) следва да се съобразява като основание за корекция на размера на данъка за приспадане, как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 173 от Директива 2006/112: същата предвижда ли извършването на корекции в хипотези, при които стоки или услуги първоначално се използват в необлагаема дейност, или след придобиването им изобщо не се използват, но са на разположение на предприятието, и в един последващ придобиването период са включени в облагаемата дейност на лицето?

 

6. В случай че чл. 173 от Директива 2006/112 следва да се тълкува в смисъл, че предвидената корекция е приложима и в случаите когато стоките или услугите след придобиването им най-напред са използвани в необлагаема дейност, или изобщо не са използвани, но впоследствие са включени в облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице, следва ли да се приеме, че предвид въведеното ограничение по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и предвиждането на корекции само за хипотези, когато стоки, чиято първоначална употреба отговаря на условията за приспадане на данъка, се включват след това в употреба, която не отговаря на условията за приспадане на данъка, каквато е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от българския ЗДДС, държавата членка е изпълнила задължението си да определи правото на приспадане на начисления данък, в максимално достоверна и справедлива степен за всички данъчнозадължени лица?

 

7. Съобразно отговорите по предходните въпроси, следва ли да се приеме, че според въведения в българския ЗДДС режим на ограничение на правото на приспадане на ДДС, съответно на корекции на размера на ДДС за приспадане, при обстоятелства като разглежданите в главното производство и предвид чл. 168 от Директива 2006/112, данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС има право да приспадне начисления ДДС за предоставени му от друго данъчнозадължено лице стоки или услуги, в периода, в който са предоставени и данъкът е станал изискуем?

 

 

Дело C-129/11, “Провадинвест” ООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 14 март 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Провадинвест” ООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”

 

Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателят няма право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката.

 

2. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл.173-177 от директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380 – 390 от директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

 

3. Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че когато получателят е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл.173-177 от директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

 

4. В чл.80, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията.

 

5. Допустима ли е национална правна уредба като тази на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в чл. 80, ал. 1, б.”а”, “б” и “в” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

 

6. В случай като процесния, разпоредбата на чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.

 

 

Дело C-153/11, “Клуб” ООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 28 март 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Клуб” ООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

Следва ли чл.168, ал.1, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 годинаотносно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира /предполага до доказване на противното/, че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?

 

Следва ли чл.168, ал.1, б.”а” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?

 

Съответства ли на директивата и съдебната практика по тълкуването административна практика, като тази на Националната агенция по приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?

 

В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот -мезонет в гр.София?

 

 

Дело C-234/11, “ТЕЦ Хасково” АД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 16 май 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “ТЕЦ Хасково” АД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

1. Как следва да се тълкува понятието “унищожаване на имущество” по смисъла на чл.185, §2 от Директива 2006/112 и за целите на корекцията на приспаднатия при придобиването на имуществото данък, от значение ли са мотивите за унищожаването и/или условията, при които то е настъпило?

 

2. Следва ли надлежно доказаното разрушаване на стопански активи единствено с цел изграждане на нови, модернизирани такива със същото предназначение, да се тълкува като “промяна на факторите определящи сумата за приспадане” по смисъла на чл.185, §1 от Директива 2006/112?

 

3. Следва ли чл.185, §2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че допуска държавите членки да предвиждат извършването на корекции при унищожаване на имущество само в случаите, в които при придобиването му не е извършвано плащане или е извършено частично плащане?

 

4. Следва ли разпоредбата на чл.185, §1 и §2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че не допуска национална правна уредба като тази по чл.79, ал.3 от ЗДДС и чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС, която предвижда извършването на корекция на ползвания данъчен кредит в случаите на унищожаване на имущество, при придобиването на което е извършено цялостно плащане на основата и на начисления данък и която поставя неизвършването на корекции на данъчния кредит в зависимост от условие, различно от извършването на плащане?

 

5. Следва ли чл.185, §2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че изключва възможността за коригиране на приспаднат данъчен кредит в случай на събаряне на сграден фонд, извършено единствено с цел създаване на нов, модернизиран и заместващ сграден фонд със същото предназначение като това на съборения и който сграден фонд ще служи за извършване на доставки с право на данъчен кредит?

 

 

Дело C-284/11, “ЕМС България ТРАНСПОРТ” ООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

 

Преюдициално запитване, отправено на 8 юни 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “ЕМС България ТРАНСПОРТ” ООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

1. Член 179, ал.1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, както и принципът на ефективността в областта на косвеното облагане, коментиран в Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела С-95/2007 г. и С-96/2007 г., Есоtradе SрА срещу Agenzia delle Entrate – Ufficio di Genova 3, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат преклузивен срок като този в конкретния случай, посочен в чл. 72, ал.1 от ЗДДС / в редакцията на закона към 2008 г./, продължен до края на месец април 2009 г. само по отношение на получателите по доставки, за които данъкът е станал изискуем до 1 януари 2009 г., с параграф 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС с оглед обстоятелствата по главния спор, а именно:

– от гледна точка на изискването на националното законодателство, лицето, осъществило ВОП, което няма регистрация по ЗДДС, да се регистрира доброволно, въпреки че не отговаря на условията за задължителна регистрация като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит;

– новата нормативна уредба, съдържаща се в член 73а от закона в сила от 1 януари 2009 г., предвиждаща признаването на правото на приспадане, независимо от това дали е спазен срокът по чл. 72, алинея 1, когато данъкът е изискуем от получателя по доставките, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството;

– последващото изменение на член 72, алинея 1 от ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г., според което правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода?

 

2. Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, признаваща късното начисляване на данъка и налагаща санкция за късно начисляване чрез определяне на задължение за лихва, както и налагаща санкция, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит, при конкретните условия, при които се намира жалбоподателят, като се вземе предвид, че сделката не е укрита, данни за нея са налични в счетоводството, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден?

 

 

Дело C-285/11, “БОНИК” ЕООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 8 юни 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “БОНИК” ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

1.     Съгласно разпоредбите на чл.178 букви а и б, чл.14, чл.62, чл.63, чл.167, чл.168 от директива 2006/112 може ли чрез тълкувателен път да се изведе понятие “Липса на реалност на доставката”, ако отговорът е “да” понятието “липса на реалност на доставката” покрива ли се като дефиниция с понятието за “данъчна измама” или включва ли се в това понятие? Какво по смисъла на директивата включва понятието “данъчна измама”?

 

2.    В светлината на дефиницията за данъчна измама и т.26 и т.59 от Преамбюла на Директивата във връзка с чл.178 буква б от Директивата изисква ли директивата формалностите да бъдат изрично нормативно закрепени с акт на висшия законодателен орган на държавата – членка, допуска ли директивата тези формалности, да не бъдат нормативно закрепени, а да представляват административни /и данъчно ревизионни/ и съдебни практики? Допустимо ли е формалности да се въвеждат чрез нормативни актове на административните органи и или чрез указания на администрацията?

 

3.    “Липсата на реалност на доставката” ако е понятие различно от “данъчна измама” и не се включва в обхвата на дефиницията за данъчна измама представлява ли формалност съгласно чл.178 б.б или мярка съгласно т.59 от директивата, въвеждането, на която има като последица отказ от правото на данъчен кредит и поставя под въпрос неутралността на ДДС – основан принцип на общата система на ДДС, въведен от общностното законодателство в тази област?

 

4.    Допустимо ли е да бъдат поставени формалности към задължените лица за доказване от тях на доставки предхождащи доставката между тях /последния получател/ и неговия доставчик за реално осъществяване на доставката при положение, че органът не оспорва извършването на последващи доставки от лицата /последните доставчици/ със същите стоки и в същите количества към следващи получатели.

 

5.    В рамките на общата система на ДДС и според разпоредбите на чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112, трябва ли правото на търговец за признаване на плащания за ДДС по определена сделка, да бъдат преценявани с оглед на:

а) само за конкретната сделка, за която търговецът е страна, включително намеренията на търговеца да участва в сделката, и/или

б) съвкупността от операции, включително предходни и последващи сделки, които формират верига доставки, от които процесната сделка е част, включително намеренията на другите участници във веригата, за които търговецът не знае и/или няма средства да узнае, респективно действията и/или бездействията на издателя на фактурата и другите участници във веригата – негови предходни доставчици, по отношение на които получателят на доставката няма възможност да упражнява контрол и да изисква спазването на определено поведение, и/или

в) измамни действия и намерения, независимо дали са възникнали преди или след дадена сделка, на други участници във веригата, за чието участие търговецът не е знаел и от чиито действия или намерения не може да се установи, че е имал средства да узнае.

 

6.    Съобразно отговора по петия въпрос, сделки като тези в главното производство, следва ли да се считат за възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, съответно за част от икономическата дейност на данъчно – задължено лице по смисъла на чл.9, §1 от Директива 2006/112?

 

7.    Сделки като тези в главното производство, надлежно документирани и декларирани от доставчика за целите на ДДС, по които получателят действително е придобил правото на собственост върху фактурираната стока и няма данни в действителност да е придобил стоката от лице, различно от издателя на фактурата, допустимо ли е да не се третират като възмездни доставки по смисъла на чл.2 от Директива 2006/112, само по съображение, че доставчикът не е намерен на декларирания адрес, не е представил изисканите при ревизията документи, или не е доказал пред данъчните органи всички обстоятелства, при които са извършени доставките, в т.ч. какъв е произходът на стоката предмет на продажбите?

 

8.    Поставянето на правото на приспадане на начисления ДДС, в зависимост от поведението на доставчика и/или неговите предходни доставчици, представлява ли допустима мярка за осигуряване на събирането на данъка и предотвратяване на данъчните измами?

 

9.    Съобразно отговорите по втория, третия и четвъртия въпрос, мерки прилагани от данъчните органи, като тези в главното производство, водещи до изключването на режима на ДДС по отношение на сделките сключени от добросъвестен търговец, нарушават ли общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правната сигурност?

 

10.    Съобразно отговорите на предходните въпроси, при обстоятелства като тези в главното производство, има ли получателят на доставките право да приспадне начисления му от доставчиците данък?

 

 

Дело C-298/11, “Добруджанска петролна компания” АД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 14 юни 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Добруджанска петролна компания” АД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

1.    Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателя нямат право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката.

 

2.    Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл. 173-177 от директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2 или членове 380-390 от директивата , то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

 

3.    Следва ли чл.80, ал.1, б.”а” и б.”б” от Директива 2006 / 112 / ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато получателя е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл.173-177 от директивата , то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

 

4.    В чл.80, ал. 1 б.”а” и б.”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата-членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията.

 

5.    Допустима ли е национална правна уредба като тази на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в чл.80, ал.1, б.”а” “б” и “в” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

 

6.    В случай като процесния, разпоредбата на чл.80, ал. 1, б.”а” и б”б” от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.

 

 

Дело C-549/11, Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Бургас / “Орфей България” ЕООД

 

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

 

Преюдициално запитване, отправено на 2 ноември 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Бургас

Ответник: “Орфей България” ЕООД

 

Преюдициални въпроси

1. Трябва ли чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, да се тълкува в смисъл, че не допуска изключение, при което данъчното събитие за доставката на строителна услуга за изграждането на определени самостоятелни обекти в сграда да възникне преди момента на фактическото извършване на строителната услуга и то (данъчното събитие) да се свързва с момента на осъществяване на данъчното събитие на насрещната сделка, изразяваща се в учредяване право на строеж а други обекти в тази сграда, което е и насрещната престация за строителната услуга.

 

2. Съвместима ли е с чл. 73 и чл. 80 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност национална разпоредба, която предвижда, че във всички случаи, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга.

 

3. Трябва ли чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска да възникне изискуемост на данъка върху добавената стойност върху стойността на авансовото плащане тогава, когато плащането не е извършено в пари или следва разпоредбата да се тълкува разширително и да се приеме, че и в тези случаи настъпва изискуемостта на ДДС и данъкът следва да се начисли върху паричната равностойност на насрещната доставка.

 

4. В случай че отговорът на третия въпрос е втората формулирана хипотеза, може ли с оглед конкретните обстоятелства, учреденото право на строеж в конкретния случай да се възприеме като авансово плащане по смисъла на чл. 65 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

 

5. Разпоредбите на чл. 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност имат ли директен ефект.

 

 

Дело C-550/11, ЕТ “ПИГИ – П. Димова” / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 2 ноември 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: ЕТ “ПИГИ – П. Димова”

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

 

Преюдициални въпроси

1.    В кои случаи следва да се приема, че е налице хипотезата на надлежно доказана или потвърдена кражба по смисъла на чл. 185, §2 от Директива 2006/112 и за изпълнение на същата, необходимо ли е да бъде установена самоличността на извършителя както и последният да бъде осъден с влязла в сила присъда?

 

2.    В зависимост от отговора по първия въпрос, хипотеза като тази в главното производство – наличие на досъдебно производство за кражба образувано срещу неизвестен извършител, което обстоятелство не се оспорва от органите по приходите и въз основа на което е прието, че е налице липса, попада ли в обхвата на понятието надлежно доказана и документирана кражба по смисъла на чл. 185, §2 от Директива 2006/112?

 

3.    Допустима ли е от гледна точка на чл. 185, §2 от Директива 2006/112 национална правна уредба като тази по чл. 79, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, както и на данъчна практика като тази в главното производство, според която задължително се извършва корекция на приспаднатия данък при придобиването на стоки, станали в последствие обект на кражба, при положение, че Държавата не се е възползвала от предоставената възможност да предвиди изрично корекции на приспаданията в случай на кражба?

 

 

Дело C-572/11, “Мениджърски бизнес решения” ООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Велико Търново

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

 

Преюдициално запитване, отправено на 11 ноември 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Мениджърски бизнес решения” ООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Велико Търново

 

Преюдициални въпроси

Следва ли в случаите като тези в главното производство и при съобразяване на принципите на неутралността на ДДС и на оправданите очаквания разпоредбите на чл.203 във връзка с чл.168, б.а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че може да се откаже приспадане на ДДС, въпреки отстраняването на риска от данъчни загуби, когато отстраненият риск е само с оглед на отчитането пред хазната на данъка, посочен във фактура от доставчик, без това отстраняване на риска от данъчни загуби да влияе на действия или намерения на доставчика, довели до измамливото съдържание на фактура, в която данъкът е посочен като дължим от него?

 

 

Дело C-642/11, ЕООД “Строй транс” / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 2 декември 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: ЕООД “Строй транс”

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

 

1. Следва ли разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че начисления от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване/липса на доставка или плащане, както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето данък, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател.

 

2. Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на

оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна /получател по фактурата/ се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна /издател на фактурата/ не се извършва корекция на начисления ДДС отново сРА в следните хипотези:

–           издателя на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия.

–           издателя на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги

–           в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата.

 

 

Дело C-642/11, “ЛВК – 56” ЕООД / Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 2 декември 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “ЛВК – 56” ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

 

Преюдициални въпроси

 

1. Разпоредбата на чл.203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС еиздадена без да е възникнало данъчно събитие? При положителен отговор, разпоредбите на чл.203 и чл. 273 от Директива 20061112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по Директивата, че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?

 

2. По съображение 39 от Директива 2006/]] 2 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл.73, ЧЛ.179 и чл.203 от Директива 2006/112, изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?

 

3. Могат ли специалните мерки по чл.395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка, органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура? При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл.203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?

 

4. Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за “недоказано извършване на доставката”, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение, че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?

 

5. Разпоредбите на чл.l67 и чл.l68, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се

отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл.178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради “липса на настъпило данъчно събитие”, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период? За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията, доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките – декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби.

 

6. В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл.167и чл.168, б “а” от Директива 2006/l12 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?

 

 

ІІІ. Държавни помощи

 

Дело C-262/11, “Кремиковци” АД / Министър на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

 

Преюдициално запитване, отправено на 26 май 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: “Кремиковци” АД

Ответници: Министър на икономиката, енергетиката и туризма и заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма

 

Преюдициални въпроси

1.    Приложими ли са разпоредбите на ЕСА, и по-специално на решенията на Съвета за асоцииране ЕС-България по отношение на държавните помощи, отпуснати преди присъединяването на Република България към ЕС в съответствие с разпоредбите на ЕСА, и по-специално с чл. 9, ал.4 от Протокол 2, когато преценката за несъвместимост на така отпусната държавна помощ е след датата на присъединяване на Република България към ЕС. В случай че отговорът на този въпрос е положителен, е необходимо да се даде тълкуване на следното:

а) Следва ли чл. 3, ал. 2 от Допълнителния протокол към ЕСА между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Протокол 2 към ЕСА да се тълкува в смисъл, че единствено Европейската комисия може да реши дали програмата за преструктуриране и плановете по чл. 2 от същия Допълнителен протокол са изцяло изпълнени и дали отговарят на изискванията по чл. 9 (4) от Протокол 2 към ЕСА? При отрицателен отговор на този въпрос се поражда необходимостта от следното тълкуване:

Б) Следва ли чл. 3, ал. З от Допълнителния протокол към ЕСА между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Протокол 2 към ЕСА да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган на Република България има право да вземе решение за възстановяването на държавната помощ, която не отговаря на изискванията по чл. 9 (4) от Протокол 2 към ЕСА?

 

Ако Съдът на ЕС отговори отрицателно на посочения въпрос, е необходимо да се помоли да разтълкува въпроса:

2.    Следва ли разпоредбата на §1 от частта относно правилата за конкуренция на Приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Р България и Румъния към ЕС да се тълкува в смисъл, че процесната държавна помощ представлява “нова помощ” по смисъла на §2 от това приложение? Ако отговорът е положителен, прилагат ли се в такъв случай разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС (чл. 87 и чл. 88 от ДЕО) относно държавните помощи, както и разпоредбите на Регламент 659/1999¹ по отношение на такива “нови помощи”.

А) При отрицателен отговор е необходимо да се даде отговор на въпроса следва ли разпоредбите на §1 от Приложение V към Акта за присъединяване да се тълкуват в смисъл, че компетентните национални органи не могат да пристъпят към възстановяване на държавната помощ като тази в главното производство, преди Комисията да е приела решение, обявяващо въпросната държавна помощ за несъвместима с общия пазар?

Б) В случай че отговорът на предишния въпрос е положителен, следва ли представеното пред Върховния административен съд Решение на Комисията от 15.12.2009 г. да се счита за отрицателно решение относно случай на неправомерна помощ по смисъла на чл. 14 от Регламент 659/1999?

 

 

ІV. Защита от дискриминация

 

Дело C-394/11, Валери Хариев Белов / “ЧЕЗ Електро България” АД, “ЧЕЗ Разпределение България” АД

 

Запитваща юрисдикция

Комисия за защита от дискриминация

 

Преюдициално запитване, отправено на 25 юли 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: Валери Хариев Белов

Ответници: “ЧЕЗ Електро България” АД, “ЧЕЗ Разпределение България” АД, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

 

Преюдициални въпроси

Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (в това по чл.3, пар.1, б.”з”)?

 

Въпрос 2: Какво следва да се разбира под “третирано по-малко благоприятно” по смисъла на чл.2, пар.2, б.”а” от Директива 2000/43 и под “биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение” по смисъла на чл.2, пар.2, б.”б” от Директива 2000/43 :

2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация

2.2.дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно / неудобно положение ?

 

Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл.2, пар.2, б”а” и “б” от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то

3.1.    разпоредбите на чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО (съображение 29 от Преамбюла, чл.1,чл.13,пар.1), Директива 2003/54 /ЕО (чл. 3,пар.5 ) Директива 2009/72/ЕО (чл.3,пар.7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното

и

3.2.    тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?

 

Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите чл.2, пар.2, б”а” и “б” от Директива 2000/43

– допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси

– и ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата?

 

Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43 :

5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава

5.2. фактите, че:

а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и

б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата,

налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна

5.3.    фактите, че

а)в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или

б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или

в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м,

изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?

 

Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5,

6.1. ако правилата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират – пряка, непряка и/или тормоз;

6.2.разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/ или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;

6.3 .в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка при положение, че

а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране)

б)    за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна

в)    предвидената в чл.27, ал.2 от Общите условия на договора за разпределение клауза – разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му

г)    наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса

д)    мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдяния от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането й

е)    наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите

ж)    твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства

з)    изграденият в единия от тези квартали енергиен обект – трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

 

 

V. Митническо право

 

Съединени дела C-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, “Диджиталнет” ООД / Началник на Митнически пункт – Варна Запад при Митници Варна

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

 

Преюдициално запитване, отправено на 27 юни 2011 година

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: ,,Диджиталнет” ООД

Ответник: Началник на Митнически пункт – Варна Запад при Митници Варна

 

Преюдициални въпроси

1.    Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008г./ бр.2008/С 133/01/ изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00.

 

2.    Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008г./ бр.2008/С 133/01/ изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00.

 

3.    Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕО за 2009 (Регламент № 1031/2008 на Комисията от 19.09.2008г.), публикувани в Официален вестник на ЕС от 30.05.2008г./ бр.2008/С 133/01/ изменение относно подпозиции 8528 90 00, 8528 71 13, 8528 71 90/, за да се класира една стока с код по ТАРИК 8528 71 13 00.

 

4.    Коя е водещата /основната/ функция на устройството сет-топ модул ТР6100БСС, съобразно която следва да се извърши тарифното й класиране – приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?

 

5.    Ако водещата /основната/ функция на устройството сет-топ модул ТF6100DСС е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типа модулация и демодулация, която извършва модема, за определяне тарифното й класиране, респ. вида модем, който използва или е достатъчно, чрез него да се осъществява достъп до Интернет?

 

6.    В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство отговарящо на описанието на устройство ТF6100DСС?

 

7.    Ако set-tор модул ТF6100DСС бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от КН, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на общностното право, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Общността съгласно Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии част II б) от Общностното споразумение за митата и търговията от 1994г. или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-tор модул ТF6100DСС попада извън приложното поле на съответната част от СТПИТ?

 

С определение от 29 септември 2011 г. председателят на Съда на ЕС съединява дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11 за целите на писмената и устната фаза на производството, както и за постановяване на съдебното решение.

 

 

VІ. Свободно движение на хора

 

Дело C-249/11, Христо Бянков / Главен секретар на Министерство на вътрешните работи

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

 

Преюдициално запитване, отправено на 19 май 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: Христо Бянков

Ответник: Главен секретар на Министерство на вътрешните работи

 

Преюдициални въпроси

1. Изисква ли принципът за лоялно сътрудничество по чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз, тълкуван във връзка с чл. 20 и чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, национална разпоредба на държава-членка, като тази по главното производство, която допуска отмяната на окончателен административен акт за да се преустанови нарушение на основно право, установено с решение на Европейския съд по правата на човека, което право едновременно е признато и по правото на Европейския съюз, каквото е правото на свобода на движение на гражданите на държавите-членки, тази национална разпоредба да бъде приложена и по отношение на постановеното с решение на Съда на Европейския съюз тълкуване на относими към ограниченията за упражняване на посоченото право норми по правото на Съюза, предвид фактите по главното производство, и когато за да се преустанови нарушението на правото е необходима отмяната на акта?

 

2. Следва ли от чл. 31, §1 и §3 от Директива 2004/38, че когато държава – членка е предвидила по националното си право производство за преразглеждане на административен акт, който ограничава правото по чл.4 § 1 от същата директива, компетентният административен орган е задължен по искане на адресата на този акт да го преразгледа и прецени законосъобразността му като съобрази и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относими норми по правото на ЕС, уреждащи условията и ограниченията, при които се упражнява това право, с цел да се гарантира, че наложеното ограничение на правото не е несъразмерно към момента на издаването на акта за преразглеждането, когато административният акт за налагане на ограничението е станал окончателен към този момент?

 

3. Допускат ли разпоредбите на чл. 52, § 1, изречение второ от Хартата, за основните права на Европейския съюз, респективно по чл.27, § 1 от ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава-членка на ЕС в рамките на ЕС, само на основание съществуващо задължение над определен, предвиден в закона размер към частно лице – търговско дружество, което не е обезпечено, във връзка с висящо изпълнително дело за събиране на вземането и без да се вземе предвид възможността да бъде събрано от орган на друга държава-членка, предвидена по правото на Съюза?

 

 

VІІ. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

 

 

Дело C-27/11, Антон Винков / Началник Административно-наказателна дейност

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град.

 

Преюдициално запитване, отправено на 17 януари 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: Антон Винков.

Ответник: Началник Административно-наказателна дейност.

 

Преюдициални въпроси

1. Следва ли съответствието на приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, относими към правните последици от решение за наложена финансова санкция за административно нарушение, представляващо пътно-транспортно произшествие, издавано от административен орган, да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз, в областта “пространство на свобода, сигурност и правосъдие”, евентуално и / или в областта “транспорт”?

 

2. Следва ли от разпоредбите на Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта “пространство на свобода, сигурност и правосъдие” във връзка със съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси, както и от чл.82, параграф 1, алинея втора, буква “а” от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в областта на транспорта по чл. 91, ал.1,бука в) от същия договор, че се включват в приложното поле на правото на Съюза административни нарушения за пътни нарушения, които могат да се определят като “несъществени” по смисъла на чл. 2 на Протокол 7 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и във връзка с чл. 2 на Протокол 7 към същата.

 

3. В случай на положителен отговор на втори въпрос, да се даде отговор и на следните въпроси:

3.1. Представлява ли “несъществено нарушение” по смисъла на правото на Съюза, при условията на главното производство, административно нарушение на правилата за движение, за което едновременно са налице следните обстоятелства:

А) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;

Б) според размера на предвидената финансова санкция, решението за налагането й не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;

Г) отнемат се посочен в решението брой контролни точки, като автоматична правна последица от влизането му в сила;

Д) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения, се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми НП като автоматична правна последица.

Д) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален размер на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите НП, с които се отнемат контролни точки.

3.2. Следва ли, че чл. 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално чл.91, параграф1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково решение № 2005/214 /ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, допускат да не се прилага съответно принципа за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерки за подобряване на безопасността на движението, за решение за наложена финансова санкция за нарушение за правилата за движение при условията на главното производство, което деяние може да се определи като “несъществено” по правото на Съюза, като държавата-членка предвиди неспазване на изискванията за обжалваемост пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление.

 

4. В случай на отрицателен отговор на втори въпрос, да се отговори на следния въпрос:

Следва ли, че чл. 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално чл. 91, параграф1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково решение № 2005/214 /ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, допускат да не се прилага съответно принципа за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерките за подобряване на безопасността на движението по правото на Съюза, по преценка на държавата-членка, като в нормативен акт предвиди неспазването на изискванията за обжалване пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление, спрямо решение за наложена финансова санкция за нарушение за правилата за движение, за което при условията на главното производство, е налице едновременно следното:

А) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;

Б) според размера на предвидената финансова санкция, решението за налагането й не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;

Г) отнемат се посочен в решението брой контролни точки, като автоматична правна последица от влизането му в сила;

Д) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения, се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми НП като автоматична правна последица.

Е) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален размер на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите НП, с които се отнемат контролни точки.

 

 

VІІІ. Убежище

 

Дело C-528/11, Зухейр Фрайех Халаф / Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

 

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

 

Преюдициално запитване, отправено на 18 октомври 2011 година.

 

Страни в главното производство

Жалбоподател: Зухейр Фрайех Халаф

Ответник: Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

 

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от същия регламент и когато по отношение на компетентната по правилата на член 3, § 1 от същия регламент държава-членка е налице поне една от следните хипотези:

А) когато в актове на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по право държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището, свързани с условията за приемане на търсещи убежище лица или с достъпа до процедурата или с качеството на процедурата за разглеждане на молбите за убежище?

Б) когато компетентната по право държава-членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, § 1 от този регламент и при условие, че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

 

2. Допустимо ли е за целите на прилагане на член 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, национален съд на държава-членка, пред който е предявено искане за прилагане на тази разпоредба на основание твърдения за нарушаването на правото на Съюза в областта на убежището в компетентната по право държава-членка по член 3, § 1 от същия регламент, да прецени нарушаването на това право и произтичащите правни последици за правата на това лице, гарантирани му от правото на Съюза при евентуалното му прехвърляне в компетентната държава-членка, без да е установено по отношение на същата държава-членка нарушение на относимите разпоредби по правото на Съюза по предвидения в това право ред от Съда на Европейския съюз?

При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпросите за определяне на критериите за нарушаване на правото на Съюза:

Следва ли да се вземат предвид само съществените нарушения на правото на Съюза и какви критерии да приложи националния съд за установяването им за целите на прилагането на тълкуваната разпоредба от регламента? Следва ли да се счита за съществено нарушение на правото на Съюза в областта на убежището, само това нарушение, което има за правна последица нарушаването на което и да е право, гарантирано по правото на Съюза на подалото молба за убежище лице или следва да се ограничи до нарушаването само на правото на убежище по смисъла на чл. 18 от Хартата за основните права на Европейския съюз? Следва ли да се разглеждат само нарушенията на условията за приемане на търсещите убежище лица в компетентната по право държава-членка, когато по общите критерии и стандарти по правото на Съюза не съществува правно основание за уважаване на молбата за убежище на лицето?

 

3. Какво е съдържанието на правото на убежище по чл.18 от Хартата за правата на ЕС във връзка с чл. 53 от същата, определението по чл.2,буква в) и съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище?

 

4. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува, че допуска национален съд на държава членка да приеме, че е оборена презумпцията за спазване на принципа за забрана за връщане и за сигурна страна по съображение 2 от същия регламент по отношение на компетентната по § 1 от същата разпоредба държава-членка, когато това не е установено от Съда на Европейския съюз, като се вземе предвид следното:

– признатите надзорни функции на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на Обединените нации, произтичащи от задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището и изрично по чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО[1] на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, и

– когато в актове на тази Служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от член 3 на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?

 

5. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, във връзка с задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището, да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от същата разпоредба на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?

При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпроса:

Когато не е взето посоченото становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците, допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава-членка по чл.3 от същия регламент и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по чл. 41 и чл. 47 от Хартата за правата на Европейския съюз, и по аргумент от чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?

 

С определение от 25 ноември 2011 г. Председателят на Съда на ЕС отхвърля искането на Административен съд – София град за гледане на делото по реда на бързото производство.