(COM(2012)238)

 

Предложението за регламент от 4 юни 2012 г. е част от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[1]като кокретната му цел е да засили доверието при използването на електронни транзакции на вътрешния пазар.Стремежът е да се увеличи ефективността на обществените и частните онлайн услуги, електронния бизнес и електронната търговия в ЕС.

Законодателството, с което се гарантира взаимното признаване на електронната идентификация и удостоверяването на автентичност в целия ЕС всъщност преразглежда Директива 1999/93/ЕО относно правната рамка на Общността за електронните подписи[2] (транспонирана в българския Закон за електронния подпис и електронния документ), която по същество обхваща само електронните подписи. Целта на настоящото предложение е действащото законодателство да се подобри и да включи взаимното признаване и приемане на равнище ЕС на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, както и на свързаните с тях значими електронни удостоверителни услуги (създаване, проверка, валидиране, обработка и съхраняване на електронни подписи, електронни печати, електронни времеви печати, електронни документи, услуги по електронно доставяне, удостоверяване на автентичността на уебсайтове, електронни удостоверения и т.н.).

Повечето държави членки вече са въвели системи за електронна идентификация, които обаче се различават в много отношения. Предложението предвижда взаимното признаване и приемане на средствата за електронна идентификация, включени в схеми, с което се премахват пречките от правен характер. Изброяват се пет условия за уведомяването относно схеми за електронна идентификация. Държавите членки трябва да поемат отговорност за еднозначността на връзката (т.е. данните за идентификация на едно лице не могат да бъдат свързани с друго лице) и за възможността за удостоверяване на автентичност (т.е. възможността да се провери валидността на данните за електронна идентификация).

Определят се принципите, свързани с отговорността на доставчиците както на неквалифицирани, така и на квалифицирани (т.е. отговарящи на изискванията, предвидени в регламента) удостоверителни услуги. Разширява се правото на обезщетение за щети, причинени от доставчик на удостоверителни услуги, който е действал небрежно и в разрез с добрите практики във връзка със сигурността, в резултат на което е настъпил пробив в сигурността, който влияе съществено върху услугата.

Правомощията на надзорните органи (в България – Комисията за регулиране на съобщенията) спрямо доставчиците на удостоверителни услуги се уточняват и разширяват като се въвежда ясен механизъм за взаимопомощ между надзорните органи на държавите членки, с който да се оптимизира трансграничният надзор върху доставчиците. Последните се задължават да внедрят техническите и организационни мерки, необходими за сигурността на тяхната дейност.

Квалифицираните електронни подписи на физически лица ще имат еднаква правна сила като собственоръчните подписи. Държавите членки освен това трябва да гарантират трансграничното им приемане при предоставянето на обществени услуги и да не въвеждат допълнителни изисквания, които биха могли да поставят препятствия при използването им.

Квалифицираните електронни печати на юридическите лица се ползват от специална законова презумпция, с която се гарантират произходът и цялостността на свързаните с тях електронни документи.

Урежда се и правната сила и условията за приемане на електронни документи – всеки електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис или подпечатан с квалифициран електронен печат, се ползва от специална законова презумпция за автентичност и цялостност. Документите, които се смятат за оригинали или заверени копия в съответствие с националното право на държавата членка по произход, се приемат в останалите държави членки без допълнителни изисквания.

Услугите по квалифицирано електронно доставяне се ползват от специална законова презумпция за цялостност на изпратените или получените данни и точност на времето на тяхното изпращане или получаване. Определят се и изискванията, с които да се гарантира автентичността на уебсайтове по отношение на техните притежатели.

Предложението за регламент следва да бъде прието с обикновена законодателна процедура от Европейския парламент и Съвета. Пряката приложимост на регламента в съответствие с член 288 от ДФЕС ще намали правната разпокъсаност и ще осигури по-голяма правна сигурност чрез въвеждането на уеднаквен набор от основни правила.

***

[1]              COM(2010) 245, 19.5.2010 г.

[2]              ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.