Предлагането на нехранителни продукти на вътрешният пазар е регулирано от секторно законодателство специфично за даден сектор или вид продукти. Секторното законодателство е допълнено от директивата за общата безопастност на продуктите, отнасяща се за продуктите за потребители, както и регламентът за взаимното признаване прилагащ се в случаите, когато даден продукт не е обект на европейски хармнонизирани мерки, а се регулира на национално ниво.

Всички тези правила засягат безопастността на продукти и условията за тяхното предлагане. За да се гарантира обаче спазването на нормативната уредба е необходим контрол от страна на публичните органи. Този контрол е известен като „надзор на пазара“. Той обхваща дейностите и предприетите мерки от публичните органи с цел да се гарантира, че продуктите не представляват опасност за здравето, безопасността или други аспекти на защитата на обществените интереси, и че отговарят на изискванията, предвидени в законодателството, когато става въпрос за продукти, попадащи в обхвата на законодателството на Съюза за вътрешния пазар.

В момента, нормативната уредба относно надзора на пазара е разпръсната между редица различни законови мерки, а именно Регламент (ЕО) № 765/2008[2], директивата относно общата безопастност на продуктите[3] и редицата актове от секторно законодателство на Съюза.

Предложението за регламент относно надзора на пазара на продукти има зацел да внесе яснота в нормативната уредба относно нехранителните продукти. С него се обединяват в един правен акт, който се прилага хоризонтално във всички сектори, разпоредбите за надзор на пазара от директивата относно общата безопасност на продуктите, Регламент (ЕО) № 765/2008 г. и секторното законодателство на Съюза.

Предложението е част от „пакета от документи относно безопасността на продуктите и надзора на пазара“, който включва още предложение за регламент относно безопасността на потребителските продукти (който заменя директивата относно общата безопасност на продуктите) и многогодишен план за действие за надзор на пазара за периода 2013 — 2015 г.

Правно основание на предложението са членове 33, 114 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С новия регламент относно надзора на пазара се цели да се заличи разграничението между продукти за потребители и продукти за специалисти за целите на надзора на пазара. С него също така ще се направи опит да се избегне разграничението между хармонизирани и нехармонизирани продукти, освен когато това е неизбежно поради прилагането на някои специални разпоредби (Член 2).

Като цяло предложението обаче запазва основните принципи и идеи заложени в Регламент (ЕО) № 765/2008. Така например предложението съдържа редица определения, познати вече от Регламент (ЕО) № 765/2008 (Член 3). То формулира общи задължения както за органите за надзор на пазара (Член 7), така и за икономическите оператори (Член 8). Предимството на унифициран текст е, че позволява по-кохеретно описание на процедурите прилагащи се в случаите, когато даден продукт е оценен като представляващ риск. (Глава 3)

Що се отнася до продуктите, влизащи в Европейския съюз от трети страни, предложението прави разграничение между продуктите, предназначени за пускане на вътрешния пазар и тези, предназначени за лична употреба. В първия случай, формалното неспазване на законодателство на Съюза т.е. например продуктът не е етикетиран според изискванията или не е придружен от необходимата документация, изисква от компетентните органи да счетат този продукт като представляващ риск и да отложат допускането му за свободно обръщение на пазара на Съюза. (Член 14 алинеа 3). За продукти за лична употреба обаче, от компетентните органи не се изисква да контролират формалното спазване на законодателство на Съюза. За даден продукт се счита, че е предназначен за лична употреба от физическо лице, което го внася в Съюза, ако не е внасян друг път и е предназначен единствено за ползване от това лице или семейството му, като по своето естество или количество не предполага каквито и да било търговски намерения (Член 17).

Един от основните акценти на предложението е поставен върху осигуряването на ефективно сътрудничество и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки, между различните органи във всяка държава членка и между органите за надзор на пазара, Комисията и съответните агенции на Съюза във връзка с програми за надзор на пазара. Това сътрудничество е осигурено от няколко платформи с различна цел :

–          Информационна и комуникационна система за надзор на пазара (ИКСНП[4]) поддържана от Комисията за събиране и структурирано съхранение на информация относно въпроси, свързани с надзора на пазара;

–          Електронна система за бърз обмен на информация — RAPEX, също поддържана от Комисията, която държавите членки използват за обмен на информация за продукти,представляващи риск, в съответствие с регламента;

–              Европейскифорумзанадзорнапазара (ЕФНП)(Глава VI).

Според предложението държавите членки сами определят система от санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на регламента, с които се налагат задължения за икономическите оператори, както и за нарушения на разпоредбите на законодателството на Съюза за хармонизация относно продукти, попадащи в обхвата на регламента, с които се налагат задължения на икономическите оператори, когато това законодателство не предвижда санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Предложението е предвидено да се прилага се от 1 януари 2015 г.

 

***

 

[1] COM(2013) 75 finalот 13.2.2013 г.

[2] Официален вестник n° L 218/30 от 13.08.2008 г.

[3] Официален вестник n° L 011, от 15.01.2002 г.

[4] ICSMS