Пет години след приемането на Регламент (ЕС) No 994/2010[1] сигурността на доставките на газ продължава да бъде актуален въпрос. В съответствие със задължението за мониторинг, предвидено в член 14 от Регламент (ЕС) N°994/2010, през 2014 г. Комисията изготви доклад, в който се оценява прилагането на регламента, анализират се основните недостатъци на настоящото положение и възможните начини за по-нататъшно подобряване на сигурността на доставките. Според доклада:

• все още има сериозни основания за загриженост по отношение на сътрудничеството между държавите членки (вземаните от тях предимно национални мерки не са подходящи за справяне с проблемите, свързани с доставките на газ);

• прилагането на стандарта за доставки по отношение на защитените клиенти (главно битовите потребители) и стандарта на инфраструктурата е незадоволително;

• договорите за доставка на газ между дружествата за природен газ и доставчиците от държави извън ЕС не са достатъчно прозрачни.

Това са и основните насоки на новия проект за регламент,^[2] който по-скоро допълва съществуващите разпоредби. Правното основание за регламента е член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), според който е необходима известна степен на координация, прозрачност и сътрудничество по отношение на политиките на държавите —членки на ЕС в областта на сигурността на доставките, за да се гарантира правилното функциониране на енергийния пазар и наличието на сигурни доставки на газ в Европейския съюз.

Новостите в проекта са следните:

• Повишен надзор на задълженията за доставка на газ на някои категории потребители (защитени), дори при затруднени условия (член 5). „Защитен клиент“ означава битов клиент, който е свързан към газоразпределителна мрежа, и освен това, когато съответната държава-членка реши, при определени условия, това може да означава също така малко или средно предприятие или инсталация за централизирано топлоснабдяване (член 2);

• По-подробни задължения за държавите-членки, за да се гарантира, че необходимата инфраструктура е на разположение (член 4). Всички точки на междусистемно свързване трябва да бъдат снабдени с постоянен капацитет за обратен поток, освен ако им е предоставено освобождаване. Предоставянeто на освобождаване по отношение на обратните потоци се ограничава;

• Вместо национални, се въвеждат задължителни регионални превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации (член 7), както и регионални оценки на риска (член 6), които трябва да се изготвят съвместно въз основа на задължителните образци в приложенията към регламента;

• Задължително прилагане на принципа на солидарност (член 12), според който в случай на извънредна ситуация, увеличените доставки за дадена държава-членка не бива да водят то утежнение на положението със сигурността на доставките в съседна държава-членка. Не могат да продължат да бъдат снабдявани с газ клиентите, различни от битови потребители, важни социални услуги и централизирано топлоснабдяване в дадена държава-членка, дори тя да не се намира в извънредна ситуация, ако не се извършват доставки за битовите потребители, важните социални услуги и централизираното топлоснабдяване в друга, намираща се в извънредна ситуация държава-членка, с която е свързана преносната мрежа на първата държава;

• Комисията получава допълнителни правомощия относно получаването на информация относно сключените договори за доставка на газ с цел оценка на въздействието върху сигурността на доставките (член 13);

• Прилагане на регламента между договарящите се страни в Енергийната общност[3] и държавите-членки на ЕС (член 15);

• По отношение на механизмите за съвместно закупуване в регламента се уточнява, че държавите-членки и дружествата за природен газ са свободни да проучват потенциалните ползи от колективното закупуване на природен газ, за да се справят със ситуациите на недостиг в доставките.

***

[1]    Регламент (ЕС) No 994/2010 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета, (L 295/1 от 20.10.2010 г.)

[2]    COM (2016) 52 окончателен, 16 февруари 2016.

[3]    Енергийната общност е международна организация, създадена с цел интегриране на енергийните пазари в региона с цел пълна интеграция със енергийния пазар на ЕС. Членове на общността освен Европейския Съюз са Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Косово (съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Обединените нации), Бившата Югославска Република Македония, Молдова, Черна гора, Сърбия и Украйна. Грузия, Норвегия и Турция имат статус на наблюдатели.