Предложението[1] се вписва в цялостната стратегия на ЕС за преминаване към електронна публична администрация и в частност създаването на ефективна правна рамка за електронните обществени поръчки. През декември 2012 г. Комисията предложи проект за модернизиране на законодателството в сферата на обществените поръчки, като една от неговите основни цели е именно да се ускори развитието на електронните обществени поръчки или e-поръчки.

Предложението се основава на член 114 ДФЕС и цели премахване на бариерите пред достъпа до пазарите на трансграничните обществени поръчки и пречките пред търговията.

В проекта на директива се предлага създаването на общ европейски стандарт за електронно фактуриране (Член 3), с цел подобряване на оперативната съвместимост между различните (предимно национални) системи.Държавите-членки се задължават да гарантират, че възлагащите органи и възложителите няма да отказват да приемат електронни фактури, отговарящи на този европейски стандарт (Член 4).

Редица държави-членки вече са въвели свои системи за електронно фактуриране. В Дания, от 2005 г. насам, хартиените фактури са забранени в публичния сектор. В Швеция електронното фактуриране в публичния сектор бе въведено през 2008 г., а във Финландия през 2010 г. Наличието на различни национални системи в една динамично развиваща се сфера поставя въпроса за съвместимостта на тези системи в условията на единен вътрешен пазар. На икономическите оператори, които желаят да извършват трансгранични дейности по възлагане на обществени поръчки, се налага да спазват нов стандарт за електронно фактуриране всеки път, когато навлизат на нов пазар.

Съгласно прилагащия се от 1 януари 2013 г. Регламент (ЕС) No 1025/2012[2]относно европейската стандартизация, настоящото предложение дава възможност на Европейската Комисия да предостави мандат, по силата на който европейските органи за стандартизация[3]– в случая Европейският комитет за стандартизация, се приканва да изготви европейски стандарт за електронно фактуриране. Мандатът ще включва списък с минималните изисквания, които ще трябва да бъдат включени в стандарта. Стандартът следва да определи семантични елементи на данните, отнасящи се например до допълнителни данни за продавача и купувача, идентификатори на процеса, елементи на фактурата, подробни данни за позициите във фактурата, информация за доставките, банкова информация и условия.

Тъй като стандартите нямат задължителен характер, възлагащите органи и възложителите ще бъдат и занапред в състояние да приемат електронни фактури, които отговарят на стандарти, различни от общия европейски стандарт, както и фактури на хартиен носител, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство.

От средата на 1980-те години, европейските стандарти играят много важна роля в рамките на вътрешния пазар на продукти. Те заменят националните, често противоречащи си стандарти, които създават технически пречки на европейския пазар. Определянето на европейски стандарт за електронното фактуриране е конкретен пример за това как стандартизацията ще бъде използвана да ускори развитието на вътрешния пазар в сферата на услугите следвайки модела на пазара на стоки.

***

[1]COM(2013) 449 окончателен от 26.6.2013 г.

[2]L 316/12 от 14.11.2012 г.

[3]Европейският комитет за стандартизация (CEN), Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) и (Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)