За първите 8 месеца на 2022 година Съдът на ЕС и Общият съд са постановили общо над 800 решения. По-долу ще намерите кратък обзор на по-важните от тях, съобразно разглежданата тематика.
Правова държава
Съдът, заседаващ в пленум отхвърли жалбите на Унгария и Полша срещу механизма за обвързаност, който поставя финансирането от бюджета на Съюза в зависимост от спазването от държавите членки на принципите на правовата държава.
На 16 декември 2020 г. бе приет регламент от Парламента и Съвета, с който се въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушаване на принципите на правовата държава от държавите членки. За постигането на тази цел регламентът позволява на Съвета по предложение на Комисията да приеме мерки за защита като например спиране на плащанията от бюджета на Съюза или спирането на одобрението на една или повече програми от този бюджет.
Унгария и Полша поискаха отмяната на този регламент, но Съдът в решението си от 16 февруари 2022 г. по дела C-156/21 и C-157/21 посочва, че този механизъм е приет на подходящо правно основание и е съвместим с процедурата, предвидена в член 7 ДЕС. Също така този механизъм зачита границите на предоставената на Съюза компетентност, както и принципа на правна сигурност.
Що се отнася до правното основание на регламента, Съдът констатира, че предвидената в регламента процедура може да бъде започната, само ако са налице разумни основания да се счита не само че в държава членка са допуснати нарушения на принципите на правовата държава, но и главно че тези нарушения накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на неговите финансови интереси. Освен това мерките, които могат да бъдат приети въз основа на регламента, се отнасят изключително до изпълнението на бюджета на Съюза и всички те могат да ограничат финансирането, произтичащо от този бюджет, в зависимост от въздействието върху него на такова накърняване. При това положение регламентът цели да защити бюджета на Съюза срещу накърняване, произтичащо достатъчно пряко от нарушения на принципите на правовата държава, а не да санкционира сам по себе си такива нарушения.
Доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка. Всъщност тези нарушения могат да доведат до липсата на гаранция, че покритите от бюджета разходи отговорят на всички условия за финансиране, предвидени в правото на Съюза и оттам че изпълняват преследваните от Съюза цели, когато той финансира такива разходи. Следователно хоризонтален „механизъм за финансова обвързаност с условия“ като въведения с разглеждания регламент, който поставя получаването на финансиране от бюджета на Съюза в зависимост от спазването на принципите на правовата държава от държава членка може да спада към компетентността, предоставена на Съюза от Договорите, за изготвяне на „финансови правила“ относно изпълнението на бюджета на Съюза.
Съдът констатира, че процедурата, въведена с регламента, не заобикаля предвидената в член 7 ДЕС процедура и е съобразена с пределите на предоставените на Съюза правомощия. Всъщност целта на предвидената в член 7 ДЕС процедура е да позволи на Съвета да санкционира тежките и трайни нарушения на всяка от ценностите, на които се основава Съюзът и които определят неговата идентичност, по-специално за да разпореди на съответната държава членка да прекрати тези нарушения. За разлика от това целта на регламента е да защити бюджета на Съюза при това само в случай на нарушение на принципите на правовата държава, което накърнява или има сериозна опасност да накърни доброто изпълнение на този бюджет. Следователно така наречената процедура по член 7 ДЕС и въведената с регламента процедура преследват различни цели и имат съвсем различен предмет.
Съдът се е произнесъл по принципа на независимост на съдебната власт (член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС) във връзка с принципа на предимство на правото на Съюза по дело, по което обща юрисдикция на държава членка не е оправомощена, в приложение на националното право, да прецени съответствието с правото на Съюза на национално законодателство, което е прието за конституционно съобразно от конституционния съд на тази държава членка, а в случай че реши да извърши такава проверка, националният съдия рискува дисциплинарно преследване и наказания. Прилагането на такава норма би накърнило принципа на предимство на правото на Съюза и ефективността на механизма на преюдициалното запитване, и националният съд може да образува дисциплинарно производство и да наложи дисциплинарни наказания, ако реши да извърши такава проверка. Съдът посочва, че правото на Съюза не допуска такава национална правна норма (C-430/21).
Институционално право
В контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз на 20 ноември 2017 г. представителите на правителствата на държавите членки решават новото седалище на Европейската агенция по лекарствата (EMA) да бъде преместено от Лондон в Амстердам, а през юни 2019 г. те решават също така седалището на новосъздадения Европейски орган по труда (ЕОТ) да бъде в Братислава. Италия и Comune di Milano оспорват решението на представителите на правителствата на държавите членки да определят Амстердам за седалище на ЕМА (C-59/18 и C-182/18), както и Регламент 2018/17181, който след приемането на това решение определя посочения град за седалище на ЕМА (C-106/19 и C-232/19). Европейският парламент, от своя страна, оспорва решенето на представителите на държавите членки да определят Братислава за седалище на ЕОТ (С-743/19). Съдът, заседаващ в голям състав отхвърли всички жалби, като посочва, че компетентността за вземане на решение за определяне на седалището на ЕМА и ЕОТ принадлежи на законодателя на Съюза, а не на държавите членки. Решенията на представителите на държавите членки, посочващи новото седалище на EMA, и седалището на ЕОТ са политически решения на държавите членки без обвързващи правни последици, които следователно не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. В случай на несъгласие с политическото решение на държавите членки да преместят седалището на EMA в Амстердам, Парламентът е имал възможност да се противопостави на това то да бъде отразено в законодателен акт на Съюза (C-59/18, C-182/18, C-106/19, C-232/19 и C-743/19).
Потребителско право
Правилата на правото на Съюза в областта на електронната търговия също получават допълнително разяснение. Така Съдът приема, че търговец, който предлага в сайтове като Amazon стока, която не е произведена от самия него, трябва да информира потребителя за гаранцията на производителя, ако представя тази гаранция като централен или решаващ елемент в своята оферта (C-179/21).
По друго дело Съдът посочва, че за да може да бъде валидно обвързан с договор, сключен по електронен път, потребителят трябва да разбира недвусмислено от самия надпис върху бутона за поръчка, че ще поеме задължение за плащане веднага щом кликне върху този бутон (C-249/21).
Съдът също така уточнява условията, при които купувачите онлайн на билети за културни или спортни събития могат да упражнят правото си на отказ. Директивата за правата на потребителите изключва правото на отказ за услуги, свързани със занимания в свободното време, ако в сключения договора се предвижда конкретна дата на изпълнение. Това цели да защити организаторите на културни или спортни събития срещу риска от затруднения да се разпределят места в случай на отказ. Съдът потвържадва, че също както при директно закупуване от организатора на събитията, не съществува право на отказ в случай на закупуване от посредник, какъвто е в случая CTS Eventim (C-96/21).
Що се отнася до защитата на правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт, Съдът на ЕС уточнява, че пътниците на закъснял полет могат да искат обезщетение от авиокомпания, която няма седалище на територията на Съюза (става въпрос за американска компания United Airlines), когато тя е извършила целия полет от името на авиокомпания от ЕС. (C-561/20).
Социална закрила
Съдът постановява, че адаптирането на семейните надбавки и на различни данъчни предимства, предоставени от Австрия в полза на работниците в зависимост от държавата по пребиваване на техните деца, противоречи на правото на Съюза (C-328/20). Този механизъм представлява необоснована непряка дискриминация, основана на гражданството на работниците мигранти.
По друго дело, свързано с испанското законодателство, според което домашните помощници са изключени от обезщетенията за безработица и като се има предвид че повечето от тях са от женски пол, Съдът постановява, че това законодателство противоречи на правото на Съюза. Това изключване представлява непряка дискриминация основана на пол при достъпа до социално осигуряване (C-389/20).
Съдът на ЕС посочва също, че работник с увреждане, включително този в период на изпитване след назначаването му, който е обявен за негоден да изпълнява съществените функции на заеманата от него длъжност, може да бъде назначен на друга длъжност, за която притежава необходимите умения, способности и възможности (C-485/20). Подобна мярка не трябва все пак да налага непропорционална тежест за работодателя.
Съдът потвърждава своята практика, съгласно която дължащата пенсията държава членка, в която правоимащото лице е работило и се е осигурявало изключително, както преди да се премести, така и след като се премества да пребивава в друга държава членка, където е отглеждало децата си, трябва да отчете тези периоди за гледане на малки деца (C-576/20).
Закрила на здравето
В областта на закрилата на здравето Съдът приема, че при определени условия държавите членки могат да ограничат дистрибуцията на козметични продукти, които поради външния си вид могат да бъдат объркани с хранителни продукти и да породят рискове за здравето. Става въпрос за разтворими „бомби за баня“., които изглеждат като хранителни продукти (C-122/21).
Тъй като борбата с тютюнопушенето на младежи е европейски санитарен приоритет, Съдът признава на държавите членки възможността да налагат на икономическите оператори, нарушаващи забраната за продажба на непълнолетни лица, административни санкции като спиране на действието на разрешително за заведение за срок от 15 дни (C-452/20).
Освен това Съдът уточнява, че установеното в Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1) максимално равнище на емисии на катран, никотин и въглероден оксид е валидно и противопоставимо на производителите на цигари с филтър. Тези нива трябва да бъдат измерени в съответствие с методите, произтичащи от стандартите ISO (Международната организация по стандартизация) (C-160/20).
Защита на личните данни
Съдът на ЕС приема, че зачитането на основните права изисква ограничаване на правомощията, предвидени в Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 2016 г., стp. 132) (PNR) до строго необходимото. При липсата на действителна и настояща или предвидима терористична заплаха, пред която е изправена държава членка, правото на Съюза не допуска национално законодателство, което предвижда предаването и обработването на PNR данни за полетите в рамките на ЕС, както и за превозите, извършвани с други средства в Съюза (C-817/19).
Съдът на ЕС признава на сдруженията за защита на потребителите, възможността да предявяват представителни искове при посегателства срещу защитата на личните данни. Такъв иск може да бъде предявен независимо дали е налице конкретно нарушение на правото на защита на данните на субект на данни и без мандат за това (C-319/20).
По друго дело Съдът приема, че законодателство на държава членка, в случая Белгия, което задължава доставчиците на посреднически услуги за недвижими имоти, и по-специално лицата, отговарящи за електронната платформа Airbnb, да предават на данъчната администрация някои данни относно сделките за туристическо настаняване, не противоречи на правото на Съюза (C-674/20).
За сметка на това Съдът е приел за противоречащо на правото на Съюза общото и неизбирателно запазване на данни за трафика и местоположението за целите на борбата с тежките престъпления (C-140/20).
Интелектуална собственост
По делата за интелектуална и индустриална собственост са постановени няколко важни решения като решението, постановено по дело относно спор между дружествата Apple и Swatch относно действителността на правата върху словния знак, депозиран като марка на Европейския съюз „THINK DIFFERENT“. Всъщност EUIPO е постановила, че притежателят на марката не е представил доказателство за непрекъснато използване на тази марка за някои стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация. Общият съд потвърждава преценката на EUIPO и отмяната на правата на Apple върху марката (Съединени дела T-26/21 до T-28/21).
Някои термини могат да бъдат предмет на защита във връзка с марката на Европейския съюз само в полза на определени физически или юридически лица и при определени условия. Същото се отнася и за географските понятия. Общият съд приема, че фигуративният знак „Andorra“ не може да бъде регистриран като марка на Европейския съюз за няколко стоки и услуги (T-806/19).
По друго дело относно връзката между географско понятие и марка на Европейския съюз е постановено решение на Общия съд относно марката „LA IRLANDESA“ (за означаване на ирландско масло, продавано на Канарските острови). Общият съд посочва, че марка, съдържаща дума относно географски произход, използван в миналото, който впоследствие е регистриран и използван за стоки, които вече нямат такъв произход, може да въведе потребителите в заблуждение (T-306/20).
Съдът уточнява обхвата на изключението от задължението за получаване на разрешение от автора в случай на възпроизвеждане на неговото произведение: така това изключение се прилага за съхраняването за лични нужди на копие от закриляно произведение (C-433/20).
Съдът на ЕС постановява, че Дания не е изпълнила задълженията си, като не е преустановила използването на защитеното наименование за произход „Feta“ за сирене, предназначено за износ към трети страни, като това наименование може да се използва само за сирене, произхождащо от определения в Гърция географски район и в съответствие със спецификацията, приложима за този продукт (C-159/20).
Околна среда
Опазването на околната среда е в центъра на две значителни дела. В първото се разглеждат съдебните последици от корабокрушението през 2002 г. на Prestige по френските и испанските брегове, които запитващата юрисдикция е трябвало да разгледа в рамките на преюдициално запитване. Съдът приема, че започналият в Обединеното кралство арбитраж не може да блокира признаването на испанското съдебно решение, с което застрахователят е осъден да поправи вредите, причинени от петролния разлив (C-700/20). Във второто Съдът констатира, че Словакия нарушава Директивата за местообитанията и Директивата за птиците с оглед на условията за експлоатация на горските зони от „Натура 2000“, определени за опазване на глухара (C-661/20).
Право на конкуренцията
Общият съд потвърждава решението на Комисията за забрана на проекта за концентрация между Thyssen-Krupp и Tata Steel (T-584/19), но пък отменя решението на Комисията относно злоупотребата с господстващо положение на пазара на чипове LTE на дружеството Qualcomm поради процесуални нарушения, които са засегнали правото на защита на Qualcomm. (T-235/18).
По дело относно концентрацията на две американски предприятия Комисията приема искане на Франция, към което се присъединяват други държави членки, да направи оценка на планираната концентрация. Поради липсата на стойности за оборота над съответните прагове концентрацията нямала европейско измерение и следователно не е била нотифицирана нито на Комисията, нито на държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Общият съд приема, че Комисията е все пак компетентна да разгледа концентрация, която няма европейско измерение, нито попада в приложното поле на националното право в областта на контрола върху концентрациите на държавите — членки на Съюза, и на държавите — страни по Споразумението за ЕИП (T-227/21).
От своя страна Съдът отменя частично решението на Комисията относно картела между няколко участници на пазара на оптични дискови устройства, но запазва размера на наложените глоби (C-697/19).
Държавни помощи
В областта на държавните помощи по редица дела Общият съд постановява няколко решения относно публичното финансиране на оздравяването на авиокомпании. Той приема, че помощта, предоставена от Германия на дружеството Condor, е съвместима с правото на Съюза (T-577/20), както и помощта, предоставена от Румъния на компанията Tarom (T-718/20).
Външни отношения
В областта на външните отношения инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г. от Руската федерация вече е довела до постановяване на решение от големия състав на Общия съд за първи път по реда на бързото производство. Става въпрос за актовете на Съвета, с които временно се забранява на Russia Today France да разпространява съдържание. Russia Today France е дружество с едноличен собственик, установен във Франция, но чийто дружествен капитал се притежава от независимо сдружение с нестопанска цел на Руската федерация със седалище в Москва, и е почти изцяло финансирано от бюджета на руската държава. Съветът приема, че Русия е провела пропагандни действия, за да обоснове и поддържа своята агресия срещу Украйна, насочена към членовете на гражданското общество на Съюза и неговите съседи, като е фалшифицирала и манипулирала сериозно фактите, и като е използвала медийни канали, поставени под прекия или непряк контрол на ръководителите на Руската федерация. RT France сезира Общия съд с жалба за отмяна на актовете на Съвета. На 27 юли 2022 г. Общият съд отхвърля искането на RT France, като приема, че ограниченията на свободата на изразяване на мнение на RT France са подходящи и необходими и следователно пропорционални на преследваните цели и че тъй като приетите от Съвета мерки са временни и обратими, те не засягат несъразмерно основното съдържание на свободата на стопанска инициатива на RT France (T-125/22).
