Koen Lenaerts [1][2]

 

По всичкивъпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, бързото вземане на решения е от съществено значение. Такъв е случаят не само в областта на имиграцията и убежището, или по отношение на наказателното производство, но също така и във връзка с въпроси от семейното право, особено ако упражняването на родителските права е засегнато. Във всички тези области важи максимата “забавеното правосъдие е отказано правосъдие”.

Последният параграф на член 267 ДФЕС изрично изисква от Съда на ЕС да се произнася във възможно най-кратки срокове, ако делото, висящо пред националната юрисдикция засяга задържано лице. Въпреки това, изискването за бързо вземане на решения не трябва да бъде в ущърб на защитата на основните права, особено по отношение на правото на защита, нито да води до отслабване на съдебната система на ЕС, която се гради върху диалога между Съда и националните юрисдикции.

Преюдициалните заключения, постановени по реда на член 267 ДФЕС, имат задължителен характер. Тяхното правно действие е не само extunc, но и еrga оmnes. Те са следователно задължителни не само за запитващата юрисдикция, но също и за компетентните органи на всички останали държави членки.

За да отговори на необходимостта за бързо правораздаване в делата, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, преюдициалното производство се обогати с две важни нововъведения – бързото и спешното преюдициално производство.

Съгласно член 104а от Процедурния правилник на Съда на ЕС, председателят на Съда може по изключение да реши, ако е направено искане от националната юрисдикция, делото да се гледа по реда на бързото преюдициално производство, когато от обстоятелствата е видно, че въпросът, поставен пред Съда, е от изключителна спешност. За разлика от спешното преюдициално производство, бързото производство не се ограничава до въпроси, отнасящи се за пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Например, Съдът разглежда делото Metock по реда на бързото производство поради несигурността, засягаща положението на граждани на трети страни, съпрузи на граждани на ЕС, които са били лишени от възможността да водят нормален семеен живот, тъй като са нарушили ирландските имиграционни закони. Съвсем наскоро, Съдът на ЕС реши да гледа и делата Melki и Abdeli, E и F и Purrucker II по реда на бързото производство.

Спешното преюдициално производство, предвидено в член 104б от Процедурния правилник на Съда на ЕС представлява нов допълнителен механизъм с важни последици за преюдициалното сътрудничество в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. За разлика от бързото производство, то се прилага единствено за делата, които повдигат въпроси, попадащи в приложното поле на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо Съдът отказа да разгледа делото Pontini по реда на спешното преюдициално производство, тъй като то повдига въпроси от областта на селското стопанство.

Спешното преюдициално производство се прилага за първи път в делото Rinau, предмет на което е тълкуването на разпоредбите на Регламент Брюксел II. В областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, Съдът на ЕС реши да приложи спешно преюдициално производство в още пет дела, а именно Detiček, Povse, MCB, Zarraga и Mercredi, пет от които също се отнасят до тълкуването на Регламент Брюксел II.

В областта на визите, убежището и имиграцията, Съдът на ЕС е приложил спешното преюдициално производство в три дела, а именно Кадзоев, Еl Dridi, и Mohamed Imran. Докато първите две дела се отнасят до тълкуване на Директивата 2008/115/EC за връщане на незаконнo пребиваващи граждани на трети страни, последното касае тълкуването на Директивата 2003/86/EC относно правото на събиране на семейството.

Спешното преюдициално производство е приложено от Съда и в областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси в делата Santesteban Goicoechea, Leymann и Pustovarov, и Gataev и Gataeva – и трите, касаещи европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки.

Внимателният преглед на делата, разгледани по реда на бързото и спешното преюдициално производство разкрива, че Съдът на ЕС следва ясни и съгласувани критерии за идентифициране на случаите, чието решаване не търпи отглагане. Примерите, посочени по-горе, показват, че Съда на ЕС ще приложи бързото или спешното преюдициално производство в следните хипотези : (1) когато по-късен отговор на преюдициалното запитване ще се отрази неблагоприятно на семейния живот на страните по главното производство, (2) когато поставените въпроси имат пряко отношение към задържането или освобождаването на дадено лице, и (3) когато дадено лице е задържано и предвид деликатността на въпросите, по-късен отговор не би бил от помощ за запитващата юрисдикция или би повлиял негативно на разглеждането на делото от този съд.Listen

 

***

Link to the article in English language:  AN OVERVIEW OF THE ACCELERATED AND URGENCY PROCEDURES IN THE AREA OF FREEDOM, SECURITY AND JUSTICE

***

 

[1] Председател на състав в Съда на ЕС. Всички Мненията, изразени тук, са лично на автора.

[2] Синтез и превод – Величко Добрев, магистър по право на ЕС, Университет Париж 1.