(Решение на Съда на ЕС от 2 юни 2016 година по дело C‑355/14, „Полихим-СС“ срещу Началник на Митница – Свищов)

Делото е образувано по преюдициално запитване  от Административен съд — Плевен относнотълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО и на член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Запитването е отправено в рамките на спор между „Полихим-СС“ ЕООД („Полихим“) и началника на Митница — Свищов във връзка с наложените на „Полихим“ имуществени санкции, тъй като е извело енергийни продукти от данъчен склад, без да начисли съответните акцизи.

 „Полихим“ е лицензиран складодържател, който управлява данъчен склад, находящ се в гр. Луковит, в който произвежда и складира енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз.По силата на тристранен договор, сключен между „Полихим“, „Петрос Ойл“ ООД и „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, „Полихим“ продава тежки горива на „Петрос Ойл“, като то ги препродава на дружеството „ТЕЦ Бобов дол“, което е освободен от акциз краен потребител по смисъла на българското законодателство. „Полихим“ доставя директно тежките горива на „ТЕЦ Бобов дол“ от данъчния си склад. „ТЕЦ Бобов дол“ е използвало тежките горива за производството на електроенергия по смисъла на член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96.При направена на „Полихим“ данъчна проверка българските митнически органи установяват, че в подадените акцизни декларации дружеството декларирало, че в полза на „Петрос Ойл“ осем пъти освободило за потребление тежки горива с код по КН 2710 19 64, но указало, че не дължало акцизи за тях, тъй като стоките били предназначени да бъдат използвани за производството на електрическа енергия по смисъла на член 24, алинея 2, точка 3 от Закона за акцизите.Тъй като считат, че „Петрос Ойл“, което „Полихим“ е декларирало като получател на разглежданите стоки в главното производство, не притежава статут на освободен от акциз краен потребител по смисъла на националното законодателство и че поради това с извеждането на стоките от данъчния склад на „Полихим“ за последното възниква задължение за акциз, българските митнически органи съставят акт за установяване на административно нарушение.

Полихим“ обжалва акта пред Районен съд — Луковит, който изменя само размера на наложените имуществени санкции.„Полихим“ подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, която приема на свой ред, че тълкуването на някои разпоредби от директиви 2008/118 и 2003/96 е необходимо, за да се отговори на възникналите въпроси в рамките на спора, с който е сезирана. Поради това положение, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до СЕС.

СЕС преформулира въпросите, като на първо място разглежда дали, от една страна, член 7, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на акцизна стока в данъчен склад, без тя физически да е напуснала данъчния склад, представлява освобождаване за потребление на тази стока, и от друга страна, дали член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, разглеждан във връзка с член 7 от Директива 2008/118, трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска националните органи да откажат да освободят от акциз енергийни продукти, които, след като са продадени от лицензиран складодържател на междинен купувач, са препродадени от последния на краен потребител, който отговаря на всички предвидени в националното право изисквания за освобождаване от акциз на тези продукти и на когото тези продукти се доставят директно от лицензирания складодържател от неговия данъчен склад, само на основание че междинният купувач, деклариран от складодържателя като получател на продуктите, не отговаря на тези изисквания.

СЕС счита, че следва най-напред да се определи моментът, в който възниква задължението за заплащане на акцизите съгласно член 7 от Директива 2008/118, и след това да се определят условията, от които зависи освобождаването от облагането с данък по член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96.

Относно момента на възникване на задължението за заплащане на акцизи, на първо място отбелязва, че от самия текст на член 7, параграф 1 от Директива 2008/118 следва, че моментът на възникване на задължението е определен като моментът на освобождаване за потребление на акцизната стока.Освен това от член 7, параграф 2, буква a) от посочената директива следва, че за нейните цели „освобождаване за потребление“ следва да се счита по-конкретно „извеждане на акцизни стоки, включително нередовно извеждане, от режим отложено плащане на акциз“. Така се налага изводът, че изразът „извеждане на акцизни стоки […] от режим отложено плащане на акциз“ обозначава — с оглед на обичайното значение на термина „извеждане“ в разговорния език — физическото извеждане на стоките от данъчния склад, а не тяхната продажба.На второ място, отбелязва, че такова тълкуване на член 7, параграф 1 и на член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2008/118 е в съответствие с преследваните от тази директива цели.Следователно, тъй като с акциз се облага потреблението, а не продажбата, моментът на възникване на задължението трябва да е възможно най-близо до потребителя.Ето защо, докато съответните стоки се намират в данъчния склад на лицензиран складодържател, не би могло да е налице потребление, макар стоките да са били продадени от този лицензиран складодържател.На трето място, в този контекст, в член 7, параграф 2, буква a) се посочва именно хипотезата на нередовното извеждане на акцизна стока от режим отложено плащане на акциз и тъй като терминът „нередовно извеждане“ не може да се схваща по друг начин освен като обозначаващ физическото извеждане на такава стока от този режим, използването на този термин в тази разпоредба подкрепя тълкуването, че по нейния смисъл освобождаването за потребление се извършва в момента на физическото извеждане на акцизна стока от режим на отложено плащане на акциз.Освен това от член 4, точка 1 от Директива 2008/118 във връзка с член 15, параграф 2 от нея следва, че акцизните стоки в режим на отложено плащане на акциза се държат от лицензиран складодържател в данъчен склад. Следователно акцизите не са изискуеми, докато съответните стоки се държат от лицензирания складодържател в неговия данъчен склад, тъй като при това положение всъщност не може да се счита, че те са изведени от режим на отложено плащане на акциз по смисъла на член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2008/118.

Заключението на СЕС е, че член 7, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на акцизна стока, държана от лицензиран складодържател в данъчен склад, води до нейното освобождаване за потребление едва в момента, в който тази стока напусне физически данъчния склад.

Относно условията за освобождаване, посочени в член 14, параграф 1, буква a)от Директива 2003/96, СЕС констатира, че разглежданите в главното производство тежки горива са доставени директно от данъчния склад на „Полихим“ на „ТЕЦ Бобов дол“ — дружество, което стопанисва топлоцентрала и има качеството краен потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз енергийни продукти, както и че те са използвани в топлоцентралата за производството на електроенергия. Директива 2003/96 не урежда начина, по който трябва да се докаже, че енергийните продукти се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от облагане. Напротив, както следва от член 14, параграф 1 от Директивата, тя поверява на държавите членки грижата да установят условията за освобождаване, посочени в тази разпоредба, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци.Следователно СЕС приема, че произтичащо от националното право изискване като разглежданото в главното производство, което поставя освобождаването от акциз в зависимост от посочването в данъчните документи на получател, който отговаря на предвидените в националното право условия за получаването на освободени от акциз енергийни продукти, позволява да се постигне посочената в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 цел, тъй като, както основателно подчертава българското правителство, то е от естество да улесни контрола върху прилагането на освобождаванията от акциза, като ограничава риска от използване на продуктите, което не дава право на освобождаване.

При упражняването на правомощията обаче, с които разполагат за определянето на условията, от които зависи предвиденото в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 освобождаване, държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по-конкретно принципът на пропорционалност.

След като в конкретния случай е безспорно, от една страна, че „ТЕЦ Бобов дол“ отговаря на предвидените в националното право изисквания, за да получава като краен потребител освободени от акциз енергийни продукти, и от друга страна, че това дружество е използвало разглежданите в главното производство продукти за производството на електроенергия, т.е. за цели, които предоставят право на освобождаване от акциз съгласно член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, СЕС отговаря както следва: член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, разглеждан във връзка с член 7 от Директива 2008/118, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните органи да откажат да освободят от акциз енергийни продукти, които, след като са продадени от лицензиран складодържател на междинен купувач, са препродадени от последния на краен потребител, който отговаря на всички предвидени в националното право изисквания за освобождаване от акциз и на когото тези продукти се доставят директно от лицензирания складодържател от неговия данъчен склад, само на основание че междинният купувач, деклариран от лицензирания складодържател като техен получател, няма качеството краен потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз енергийни продукти.