Правото на ЕС не допуска национална правна норма, съгласно която националните юрисдикции нямат правомощие да разглеждат съответствието с правото на ЕС на национално законодателство, обявено за конституционосъобразно с решение на Конституционния съд

Author

Прилагането на такава норма би накърнило принципа на предимство на правото на Съюза и ефективността на механизма на преюдициалното запитване

Решение от 22 февруари 2022 по дело C‑430/21, RS

Съдът е сезиран с искане да се произнесе относно принципа на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка по-специално с принципа на предимство на правото на Съюза в контекст, в който съгласно националното право обща юрисдикция на държава членка няма правомощие да проверява съответствието с правото на Съюза на национална правна уредба, обявена за конституционосъобразна от конституционния съд на тази държава членка, а в случай че реши да извърши такава проверка, националният съдия рискува дисциплинарно преследване и наказания.

Главното производство се отнася до RS, който е осъден по наказателно дело в Румъния. Съпругата му подава жалба във връзка с евентуални нарушения, извършени от няколко магистрати в рамките на посоченото наказателно производство. Вследствие на тази жалба е образувано наказателно производство пред специализирано звено, което се занимава с нарушения, извършени от магистрати в Румъния. Година по-късно RS подава жалба пред Curtea de Apel Craiova (Апелативен съд Крайова, Румъния), като оспорва прекомерната продължителност на това наказателното производство.

За да се произнесе по жалбата, Апелативен съд Крайова счита, че трябва да прецени съвместимостта с правото на Съюза[1] на националното законодателство, с което се създава това специализирано звено към прокуратурата, отговарящо за разследването на нарушенията, извършени в рамките на съдебната система. Според запитващата юрисдикция, Съдът на ЕС вече се е произнесъл във връзка с обсъжданото национално законодателство в решение от 18 май 2021, Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др.[2]

Конституционният съд на Румъния обаче е отхвърлил впоследствие като неоснователно възражението за противоконституционност, повдигнато по отношение на няколко разпоредби от разглежданото законодателство, като е приел, че когато национална правна уредба е обявена за съвместима с разпоредбите на конституцията, която налага спазването на принципа на предимство на правото на Съюза[3], общата юрисдикция няма правомощието да проверява съответствието на това национално законодателство с правото на Съюза. Всъщност съдия, който въпреки решението на Конституционния съд, извърши проверка за съвместимост на разглежданите разпоредби с правото на ЕС се излага на риск от налагане на дисциплинарни санкции.

В този контекст Апелативен съд Крайова решава да сезира Съда, за да изясни по същество дали правото на Съюза допуска липсата на правомощие на обща национална юрисдикция да проверява съответствието с правото на Съюза на дадена правна уредба при обстоятелства в разглеждания случай, както и дали правото на Съюза допуска налагането на дисциплинарни санкции на този съдия, поради това че е решил да извърши такава проверка.

Съдът, заседаващ в голям състав, приема, че подобна национална правна уредба или практика противоречи на правото на Съюза[4].

Съображения на Съда

Съдът приема на първо място, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС допуска национална правна уредба или практика, която предвижда, че по силата на националното конституционно право общите съдилища на държава членка са обвързани от решение на конституционния съд на тази държава членка, в което е постановено съответствието на национално законодателство с Конституцията, при условие че е гарантирана независимостта на този конституционен съд от законодателната и изпълнителната власт. Случаят обаче не е такъв, когато прилагането на такава правна уредба или практика предполага изключване на всякаква компетентност на тези общи юрисдикции да преценяват съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, за което въпросният конституционен съд е приел, че съответства на дадена национална конституционна разпоредба, предвиждаща предимството на правото на Съюза.

На следващо място Съдът подчертава, че спазването на задължението на националния съд да приложи всяка разпоредба от правото на Съюза с директен ефект е необходимо, за да се гарантира спазването на равнопоставеност на държавите членки пред Договорите.

В този контекст Съдът припомня, че вече е постановил, от една страна, че разглежданото законодателство попада в приложното поле на Решение 2006/928, поради което трябва да отговаря на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, по-специално от член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС[5]. От друга страна, както член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така и специфичните референтни цели в областта на реформата на съдебната система и борбата с корупцията, посочени в приложението към Решение 2006/928, са формулирани ясно и точно и не съдържат каквото и да било условие, поради което имат директен ефект[6]. От това следва, че ако не може да се извърши тълкуване на националните разпоредби в съответствие с посочената разпоредба или посочените цели, общите румънски юрисдикции трябва да отхвърлят по собствена инициатива тези национални разпоредби.

В това отношение Съдът отбелязва, че румънските общи съдилища по принцип са компетентни да преценяват съвместимостта с тези норми на правото на Съюза на националната правна уредба, без да е необходимо да сезират Конституционния съд с такова искане. Те обаче нямат такава компетентност, когато Конституционният съд е постановил, че тази правна уредба е в съответствие с национална конституционна разпоредба, предвиждаща предимството на правото на Съюза, доколкото тези юрисдикции са длъжни да се съобразят с това решение. Такова национално правило или практика обаче би попречило на пълното действие на разглежданите норми на правото на Съюза, тъй като би възпрепятствало общата юрисдикция, от която се иска да осигури прилагането на правото на Съюза, сама да преценява съвместимостта на тези законодателни разпоредби с това право.

Освен това прилагането на такава национална разпоредба или практика би накърнило ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване, разубеждавайки общата юрисдикция, която трябва да реши спора, да сезира Съда с преюдициално запитване.

Съдът подчертава, че тези констатации се налагат в още по-голяма степен при положение, в което Конституционният съд  на съответната държава членка отказва да изпълни постановено от Съда решение по преюдициално запитване, като се основава на конституционната идентичност на тази държава членка и на съображението, че Съдът на ЕС е превишил правомощията си. Ако Конституционният съд на държава членка счита, че разпоредба от вторичното право на Съюза, тълкувана от Съда, нарушава задължението за зачитане на националната идентичност на тази държава членка, той трябва да сезира Съда на ЕС с преюдициално запитване, за да прецени действителността на тази разпоредба в светлината на член 4, параграф 2 ДЕС, доколкото единствено Съдът е компетентен да установи недействителност на акт на Съюза.

Освен това Съдът подчертава, че след като разполага с изключителна компетентност да дава окончателно тълкуване на правото на Съюза, на основание на собственото си тълкуване на разпоредби от правото на Съюза Конституционният съд на държава членка не може валидно да постанови, че Съдът е приел решение, с което излиза извън обхвата на неговата компетентност, и следователно да откаже да изпълни решение, постановено от Съда по преюдициално запитване.

Като се основава на предходната си практика[7], Съдът уточнява също, че член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не допускат национална правна уредба или практика, според която може да се ангажира дисциплинарната отговорност на националния съдия за всяко неспазване на решенията на националния конституционен съд, и по-специално за това, че не е приложил решение, с което Конституционният съд отказва да изпълни постановено от Съда на ЕС решение по преюдициално запитване.

[1]          По-конкретно, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и приложението към Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията (ОВ L 354, 2006 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 55).

[2]          Решение от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393), в което Съдът постановява по-специално, че разглежданото законодателство противоречи на правото на Съюза, ако създаване на такова специализирано звено му не е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и не е съпроводено от специфични гаранции, посочени от Съда (вж. т. 5 от диспозитива на посоченото решение).

[3]          В решение № 390/2021 Конституционният съд приема, че разглежданото законодателство съответства на член 148 от Constituția României (Конституцията на Румъния).

[4]          С оглед на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 и член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 267 ДФЕС, както и принципа на предимство на правото на Съюза.

[5]          Решение по дело Asociația „Forumul Judecătorilor din România“ и др., точки 183 и 184.

[6]          Решение Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., т. 249 и 250, и решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 253.

[7]          Решение Euro Box Promotion и др.

 

 

Радостина Стефанова Камишева

Юридически сътрудник в кабинета на съдия Александър Корнезов в Общия съд на ЕС.