(Решение на Съда на ЕС от 5 юли 2016 година по дело C‑614/14, Огнянов)
Делото е образувано по отправено запитване от Софийски градски съд относно тълкуването на член 267 ДФЕС, член 94 от Процедурния правилник на Съда, както и на член 47, втора алинея и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в рамките на национално производство за признаване на съдебно решение по наказателно дело и изпълнението в България на наказание лишаване от свобода, наложено на г‑н Атанас Огнянов от датски съд.
С присъда от 2012 г., постановена от Retten i Glostrup (съд на Глоструп, Дания), на българския гражданин Огнянов е наложено общо наказание от петнадесет години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. След като е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода в Дания, на 1 октомври 2013 г. г‑н Огнянов е предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наказанието в България. С преюдициално запитване в края на 2014 г. по дело C‑554/14, Огнянов, Софийски градски съд поставя на Съда различни въпроси относно тълкуването на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. След поставяне на преюдициалните въпроси по това дело, Софийска градска прокуратура иска отвод на състава на Софийски градски съд, разглеждащ делото, с мотива че в точки 2—4 от акта за преюдициално запитване, при излагане на фактическата и правната обстановка по посоченото дело, съдът е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси, преди делото да бъде обявено за решаване.
В настоящия случай от прилагането на член 29 от НПК, както е тълкуван от Върховния касационен съд, и на точки 2.3, 7.3 и 7.4 от Кодекса за етично поведение, е видно, че представянето от български съдия на фактическата и правна обстановка по главното производство в акта за преюдициално запитване се приема като изразяване на предварително становище от този съдия, което води не само до неговия отвод и отмяна на крайния му акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу него.
При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да сезира СЕС по реда на преюдициалното производство, с което да установи дали правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че (1) не допуска национално правило, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящото дело, поради това, че е изложила фактическата и правната обстановка по това дело; (2) не допуска след постановяването на решение по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да не внесе промени във фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване, или, обратното — да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени тези констатации и (3) не допуска тя да приложи национално правило като разглежданото в главното производство, за което е прието, че противоречи на правото на Съюза, поради това че това правило осигурява по-висока степен на защита на основните права на страните.
По първия въпрос
СЕС най-напред припомня, че производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, е ключов елемент в правораздавателната система в Европейския съюз, което чрез установяването между Съда и юрисдикциите на държавите членки на диалог между съдии има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза. Това дава възможност да се осигури неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщия на това право характер, установен по силата на Договорите. Съдът предоставя на националните юрисдикции по този начин насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящи пред тях спорове. Съдът припомня също така, че член 267 ДФЕС предоставя на националните юрисдикции най-широко право да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси, които налагат тълкуване или преценка на валидността на разпоредбите на правото на Съюза за целите на решаването на отнесения до тях спор. Освен това националните юрисдикции са свободни да упражнят това право във всеки момент от производството, който според тях е подходящ. Съгласно постоянната практика на Съда, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник. Освен това е безспорно, че целта на съдържащите се в актовете за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти, възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз и Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита, предвид факта, че по силата на този член само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите субекти. Непосочването на релевантния фактически и правен контекст може да бъде основание за явна недопустимост на акта за преюдициално запитване.
Въз основа на тези съображения, СЕС констатира, че когато запитваща юрисдикция излага в своя акт за преюдициално запитване фактическия и правен контекст по главното производство, тя не прави нищо друго, а изпълнява изискванията по член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник. При това положение обстоятелството, че националният съд представя в акта си за преюдициално запитване релевантната в главното производство фактическа и правна обстановка, отговаря на изискването за сътрудничество, присъщо на механизма на преюдициалното запитване, и само по себе си не може да наруши нито правото делото да бъде гледано от безпристрастен съд по член 47, втора алинея от Хартата, нито правото на всеки да се ползва от презумпцията за невиновност, гарантирано с член 48, параграф 1 от Хартата. Поради това, правила като тези от член 29 от НПК, както е тълкуван от Върховния касационен съд, и на точки 2.3, 7.3 и 7.4 от Кодекса за етично поведение, може да доведат до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, за да избегне отвод, налагане на дисциплинарни наказания или отправяне на недопустим акт на преюдициално запитване. Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции с член 267 ДФЕС, а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване. Предвид всички изложени съображения СЕС отговаря на първия поставен въпрос, че член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник във връзка с член 47, втора алинея и член 48, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално правило, което се тълкува така, че задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящото дело, поради това че в преюдициалното си запитване е изложила фактическата и правна обстановка по това дело.
По втория въпрос
СЕС припомня, че съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС изисква запитващата юрисдикция да гарантира пълното действие на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза и нито тази, нито някоя друга разпоредба от правото на Съюза изисква, след постановяване на решението по преюдициалното запитване, запитващата юрисдикция да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване. Също така никоя разпоредба от правото на Съюза не забранява на тази юрисдикция да промени преценката си относно релевантната фактическа и правна обстановка след постановяването на това решение. Предвид гореизложените съображения СЕС отговаря на втория въпрос, че член 267 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява, след постановяване на решението по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване, при условие че гарантира пълното действие на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.
По третия въпрос
СЕС отбелязва, че не може да се приеме схващането, че национално правило гарантира на правния субект засилена защита на правото му делото да бъде гледано от безпристрастен съд по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата. Всъщност, обстоятелството, че в изпълнение на изискванията по член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник запитващата юрисдикция излага в акта за преюдициално запитване фактическата и правната обстановка по съответното главно производство, само по себе си не нарушава това основно право. Следователно не може да се приеме, че задължението да се отведе допринася за осигуряване на защитата на посоченото право. На следващо място, СЕС припомня, че националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг конституционен способ. СЕС отбелязва също така, че изискването да се гарантира пълното действие на правото на Съюза включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза.
Въз основа на тези съображения, СЕС отговаря, че запитващата юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на член 267 ДФЕС, като при необходимост по собствена инициатива не приложи член 29 от НПК, както е тълкуван от Върховния касационен съд, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза.