Решение от 19 юли 2012 г., Adil, С-278/12 PPU
Г‑н Aдил, който твърди, че е афганистански гражданин, е задържан на територията на Нидерландия като незаконно пребиваващ в рамките на контрол, извършен от кралската военна жандармерия, докато пътува в автобус по магистрала A67/E34 в посока от Германия. Г‑н Aдил оспорва пред съд законосъобразността на задържането си, с довода че осъщественият контрол представлява по съществото си граничен контрол, забранен от чл. 20 от Регламент № 562/2006 за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
Член 20 от този регламент гласи, че „вътрешните граници [на ЕС] могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност“. Съгласно чл. 21, б. “а” от същия регламент, премахването на граничния контрол по вътрешните граници не накърнява, в частност, упражняването на полицейски правомощия от компетентните органи на държавите членки съгласно националното им законодателство, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки. Съгласно тази разпоредба, такъв ефект не е налице, когато полицейските мерки:
i) нямат за цел граничен контрол,
ii) се основават на обща полицейска информация и опит по отношение възможни заплахи за обществената сигурност и целят, по-специално, да се противопоставят на презграничната престъпност,
iii) са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници,
iv) са извършени въз основа на внезапни проверки.
Нидерландската правна уредба позволява задържане на лица с цел установяване на самоличността, националността и правото им на пребиваване с оглед на борбата с незаконното пребиваване след преминаване на границата, като за тази цел предвижда извършването на т. нар. подвижен контрол по сигурността, който се осъществява:
a) на летищата — при полети, пристигащи от Шенген,
б) във влаковете — най-много тридесет минути след преминаването на общата граница с Белгия или Германия или до втората гара след преминаване на границата, ако влакът не е стигнал до нея през това време,
в) по сухопътните и водните пътища — в 20-километровата зона от общата граница с Белгия или Германия.
Контролът по б. “а” може да се извършва най-много седем пъти седмично на полети по една и съща линия и най-много на една трета от общия брой полети, предвидени за един месец по тази линия. При този контрол се задържат само част от пътниците на даден полет. Контрол във влаковете се извършва на ден най-много в два влака, които обслужват една линия, най-много в осем влака общо, а във всеки влак — най-много в две купета. Контролът по сухопътните и водните пътища се извършва по един и същи сухопътен или воден път, най-много деветдесет часа месечно и шест часа на ден. При този контрол се спират само част от превозните средства, които преминават.
Сезиран с жалбата на г-н Адил, компетентният нидерландски съд, Raad van State, изпитва съмнения относно съвместимостта на горепосочения подвижен контрол по сигурността с чл. 20 и 21 от Регламент № 562/2006 и решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по този въпрос. Националният съд прави също така искане запитването му да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 104б от Процедурния правилник като се мотивира с това, че г‑н Aдил е лишен от свобода и че отговорът на поставените въпроси е от значение за произнасянето във връзка с наложената му мярка за задържане. Съдът уважава искането и се произнася с решение в рамките на 41 дни.
В решението си Съдът напомня, че чл. 67, параграф 2 ДФЕС предвижда, че ЕС осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници. В член 77, параграф 1, буква a) ДФЕС се посочва, че ЕС развива политика, която има за цел да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на тези граници. Съдът подчертава, че премахването на граничния контрол по вътрешните граници е част от целите на Съюза, прогласени в член 26 ДФЕС, за създаване на пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на лица. За тази цел европейският законодател приема Регламент № 562/2006, който има за цел да доразвива достиженията на правото от Шенген. Този регламент установява в дял III общностен режим за преминаването на вътрешните граници като чл. 20 гласи, че вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност. Съгласно член 2, точка 10 от този регламент изразът „гранични проверки“ обозначава проверките, извършвани на граничните контролно-пропускателни пунктове, за да гарантират, че лицата могат да получат разрешение за влизане на територията на държавите членки или за излизане.
Що се отнася до т. нар. подвижен контрол по сигурността, упражняван в Нидерландия, Съдът отбелязва, че той се извършва не „по границите“ или в момента на преминаване на границата, а във вътрешността на територията на страната. Оттук следва, че тези проверки не представляват гранични проверки, забранени с чл. 20 от Регламент № 562/2006, а проверки на територията на държава членка, посочени в чл. 21 от въпросния регламент.
По-нататък Съдът проверява дали член 21, б. “a” от Регламент № 562/2006 забранява проверки във вътрешността на територията, като тези при т. нар. подвижен контрол по сигурността. Такъв би бил случаят, ако посочените проверки действително имаха ефект, равностоен на гранични проверки. В конкретния случай Съдът установява, че преследваните с т. нар. подвижен контрол по сигурността цели се различават в някои основни отношения от целите на граничните проверки. Граничните проверки имат за цел, от една страна, да се провери дали съответното лице има право да влиза на територията на държава членка или да излиза от нея, и от друга страна, да се попречи на лицата да избегнат тези проверки, които освен това могат да се извършват системно. За разлика от тях, при т. нар. подвижен контрол по сигурността става въпрос за избирателни контролни действия, насочени към откриване на незаконно пребиваващите лица и възпиране на нелегалната имиграция, като целта на тези контролни действия се преследва на цялата територия на Нидерландия.
При все това, Съдът подчертава, че за да отговаря на задължението за премахване на гранчиния контрол по вътрешните граници в пространството Шенген, въпросният подвижен контрол по сигурността трябва да е подчинен на точни и подробни условия и гаранции.
В тази връзка Съдът отбелязва, че въпросният контрол се основава на обща полицейска информация и опит по отношение на незаконното пребиваване след преминаване на границата, което е в съответствие с чл. 21, б. “а”, подточка ii) от Регламент № 562/2006. Освен това този контрол се извършва по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица по външните граници на ЕС, както изисква чл. 21, б. “a”, подточка iii) от същия регламент. В действителност, позволеният в нидерландската уредба контрол по сухопътните и водните пътища в общата гранична зона с Белгия и Германия може да се извършва само ограничен брой часове месечно и дневно и само спрямо част от превозните средства, преминаващи по тези сухопътни и водни пътища. Освен това от сведенията по делото се установява, че въпросният контрол се извършва въз основа на профили или на статистически извадки. Профилите зависят от информация или данни, доказващи висока степен на опасност от незаконно пребиваване и презгранична престъпност по определени пътища в определени моменти или в зависимост от вида превозни средства и други характеристики на последните.
Гореизброените условия поставят ограничения на интензивността, честотата и избирателността на проверките, които могат да се извършват. Поради това, те са в състояние да предотвратят възможността тези проверки да бъдат извършвани по начин, който да е равнозначен на гранична проверка в нарушение на член 21, б. “а” от Регламент № 562/2006.
Въз основа на тези съображения Съдът заключава, че подвижният контрол по сигурността в Нидерландия се извършва, от една страна, избирателно, като по този начин няма системен характер като граничните проверки, и от друга страна, че става въпрос за полицейски мерки, прилагани въз основа на внезапно извършвани проверки, както се изисква в член 21, б. “а”, подточка iv) от Регламент № 562/2006.
Следователно, чл. 20 и 21 от Регламент № 562/2006 допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство.