(Решение на Съда на ЕС по дело С-650/13, Delvigne)

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Tribunal d’instance de Bordeaux (Франция) във връзка със заличаването на г-н Delvigne от избирателните списъци. Г-н Delvigne е осъден на лишаване от свобода за срок от 12 години за тежко престъпление, като присъдата е влязла през 1988 г. Съгласно стария наказателен кодекс на Франция това осъждане води автоматично до лишаването на г-н Delvigne от граждански права по силата на закона, което включва по-специално лишаване от активно и пасивно избирателно право. Новият наказателен кодекс, влязъл в сила на 1 март 1994 г., предвижда, че лишаването от всички или от част от гражданските права вече не следва по силата на закон, а трябва да бъде постановено от съд във всеки отделен случай за максимален срок от десет години при осъждане за тежко престъпление. Съгласно преходните му разпоредби обаче лишаването на г-н Delvigne от граждански права запазва действието си след 1 март 1994 г., тъй като то е резултат от влязла в сила присъда.

През 2012 г. на основание разпоредба от Изборния кодекс компетентната административна комисия взема решение за заличаването на г-н Delvigne от избирателните списъци. Г-н Delvigne подава жалба до Tribunal d’instance de Bordeaux, с която оспорва това заличаване като твърди, че то противоречи на чл. 39 и чл. 49 от Хартата на основните права.

Съдът на ЕС разглежда, на първо място, въпроса дали разглежданият спор влиза в приложното поле на ЕС. Съдът припомня, че приложното поле на Хартата спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. В това отношение член 8 от Акта от 1976 г.[1] предвижда, че при спазване на разпоредбите на този акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право. Съгласно съдебната практика, член 1, параграф 3 и член 8 от Акта от 1976 г. не определят ясно и точно кои са лица, имащи активно избирателно право, и че поради това при сегашното състояние на правото на Съюза определянето на носителите на това право е от компетентността на всяка държава членка при спазване на правото на Съюза. Въпреки това, съгласно член 1, параграф 3 от Акта от 1976 г. във връзка с член 14, параграф 3 ДЕС при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да гарантират, че членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване. На това основание Съдът приема, че държава членка, която при изпълнение на задължението си по член 14, параграф 3 ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта от 1976 г. предвижда в националното си законодателство, че граждани на Съюза, които подобно на г-н Delvigne са били осъдени с влязла в сила присъда, се изключват от кръга лица, които имат право да избират в изборите за Европейски парламент, прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

Що се отнася, на второ място, до член 39, параграф 2 от Хартата, Съдът подчертава, че той предоставя правото на гражданите на Съюза да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент в съответствие с член 14, параграф 3 ДЕС и с член 1, параграф 3 от Акта от 1976 г. (аргумент от член 52, параграф 2 от Хартата). Според Съда е очевидно, че лишаването на г-н Delvigne от активно избирателно право представлява ограничение при упражняването на гарантираното в член 39, параграф 2 от Хартата право. При все това, то е предвидено от закона и зачита основното съдържание на активното избирателно право, защото не поставя под въпрос споменатото право като такова, а единствено изключва определени лица от възможността да го упражняват при специфични условия и поради тяхното поведение. Освен това, разглежданото ограничение е пропорционално, тъй като отчита естеството и тежестта на извършеното престъпление, както и срока на наказанието, доколкото то се прилага само към осъдените за престъпление, за което в закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или доживотен затвор и доколкото френският Наказателен кодекс дава възможност на лишените от активно избирателно право да поискат отмяна на това допълнително наказание. На тези основания Съдът заключава, че член 39, параграф 2 от Хартата допуска разглежданото лишаване от активно избирателно право.

Що се отнася, на трето място, до член 49, параграф 1, последно изречение от Хартата, който гласи, че ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание, Съдът подчертава, че той не се противопоставя на разглежданото национално законодателство, тъй като това законодателство се ограничава да запази действието на лишаването от активно избирателно право, следващо по силата на закона от осъждането за извършено престъпление, само до окончателните присъди, влезли в сила при действието на стария наказателен кодекс.

***

[1] Акт за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/EОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (ОВ L 278, стр. 1), изменен с Решение на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 г. (ОВ L 283, стр. 1).