(Решение на Съда на ЕС по дело C‑146/14 PPU, Mahdi)

Пламена Славова[1]

РЕЗЮМЕ

Решението по дело C‑146/14 PPU, Mahdi е постановено от Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – София град. Запитването се отнася до тълкуване на разпоредби от Директива 2008/115 на Европейския съюз (ЕС) (за общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни) във връзка със Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) по транспонирането й. Спорът в главното производство засяга суданския гражданин г-н Махди, който след незаконно влизане в границите на България и при липса на документи за самоличност бива принудително задържан в Специален дом за времeнно настаняване на чужденци.

Обект на тълкуване са посочените в чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115 основания за задържане на чужд гражданин, за когото е образувано производство по връщане. Сред предпоставките са, например, невъзможността за прилагане на по-леки мерки и наличието на опасност от укриване по смисъла на чл.3, пар.7 от Директивата. В  чл.44, ал.6 ЗЧРБ се регламентират основанията за принудително настаняване, като пар.1, т.4в от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ урежда понятието за опасност от укриване според българското право. Ораганът и формата на задържането са посочени в чл.15, пар.2 от Директива 2008/115 и в чл.44, ал.6 вр. с чл.44, ал.1 ЗЧРБ. Директивата урежда още условията, при които задържането не може да продължава – чл.15, пар.4 и пар.5 – липса на разумна възможност за извеждане, на първоначални предпоставки за задържане или при изтичане на максимален срок на задържане 6 месеца. Като изключение е предвидена възможност за продължаване срока на задържане с допълнителни 12 месеца при изрично посочени основания в чл.15, пар.6(например вероятност извеждането да продължи по-дълго поради липса на съдействие от чужденеца). В ЗЧРБ тези правила са транспонирани в чл.44, ал.8. Уредбата засяга и съдебния контрол върху задържането в чл.15, пар.2 Директива 2008/115, а в чл.46а, ал.1 и ал.2 ЗЧРБ – по-конкретно обжалването на заповедта за настаняване по реда на АПК. Първоначалното задържане подлежи освен това на преразглеждане: според чл.15, пар.3 от Директива 2008/115 „през разумни интервали“ и според чл.44, ал.8 от ЗЧРБ чрез ежемесечни служебни проверки от компетентните органи.  Съдебен контрол върху актовете по преразглеждане е предвиден в Директивата в чл.15, пар.3: „в случай на продължителни срокове за задържане“. Според чл.46а, ал.3 и ал.4 от ЗЧРБ този съдебен контрол се осъществява на всеки 6 месеца – чрез изпращане до административния съд на списък с чужденци, задържани повече от шест месеца и чрез произнасяне на съда след изтичане 6 месеца от настаняването за продължаването, замяната или прекратяването му. Релевансти по казуса са и правилата на Административно-процесуалния кодекс за обхвата на проверка и правомощията на административния съд: чл.172, ал.2, чл.173, ал.1, за тежестта на доказаване – чл.170, ал.1, и събирането на доказателства – чл.171, ал.2.

Решението дава отговор на следните проблеми. При преразглеждане на задържането след изтичане на максималния срок от 6 месеца, компетентният(административен) орган трябва да се произнесе за по-нататъчни действия по задържането(например продължаването му) с писмен акт с правни и фактически основания. Съдебният контрол върху преразглеждането, при който съдът е сезиран с искане за продължаване срока на задържане, е контрол по същество, т.е. съдът има правомощия да продължи срока, за замени мярката или да освободи лицето, като за това се основава на всички факти и доказателства и проверява както основанията за продлжаване на задържане, така и първоначалните предпоставки за задържане. Не се допуска, освен това, национална уредба, при която задържането се продължава повече от 6 месеца по единствено съображение, че лицето е без документи за самоличност. Този факт обаче може да се вземе предвид от съда при преценка дали е налице опасност от укриване. Въпрос на фактическата преценка на запитващата юрисдикция е също дали е налице липса на съдейстивие от чужденеца, но само при положение, че процедурата по извеждане продължава по-дълго, независимо от положенитe от държавата разумни усилия. При евентуално освобождаване на чужденец без документи за самоличност СЕС потвърждава постановеното в съображение 12 от Преамбюла на Директива 2008/115 – държавата членка следва да предостави на незаконно пребиваващи чужденци, които не могат да бъдат изведени, писмено потвърждение за тяхното положение, а според чл.6, пар.4 държавата членка може във всеки един момент да реши да предостави на такива лица разрешение за пребиваване или друго разрешение за право на престой, но няма такова задължение.

***

Линк към цялата статия на български език: ПРАВОМОЩИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ И НА СЪДА ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ

***

[1] Юрист, випуск 2013/2014, СУ „Св. Климент Охридски“, член на „BFTF Diplomats”, САЩ и на Клуб към Фондация „Конрад Аденауер“.